№ 13405
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯ. Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110145026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е по искова молба на „Т...“ ЕАД с ЕИК .., адрес град С/адрес/ (ищец) чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт В.П.. Ищецът твърди, че е доставял
топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб. номер ... Поддържа, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са били ответницата О. Х. Я. и Й. С. С., който е починал.
Твърди, че ответницата О. Х. Я., както и наследниците на Й. С. С., а именно ответниците С.
И. А., М. Й. А. и А. Й. Й., са ползували доставената топлинна енергия за битови нужди през
периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., но не са я заплатили. Заявява, че е налице
облигационно отношение с тях като собственици на процесния имот въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Намира, че съгласно
приложимите общи условия ответниците е трябвало да заплащат дължимата цена в 30-
дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата
на ищцовото дружество. Като не сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради
което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба
размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че
в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се
извършва от „М..“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването.
Иска от съда:
ответницата О. Х. Я. с квота 3/6 да бъде осъдена да заплати сумата 819 лева и 39
стотинки, представляваща главница за доставената топлинна енергия през периода 01.
05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до
1
окончателното изплащане; сумата 147 лева и 3 стотинки, представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху
главницата за стойността на топлинната енергия; сумата 9 лева и 24 стотинки,
представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение през периода
01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане; и сумата 2 лева и 32 стотинки, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г.
върху стойността на услугата дялово разпределение;
ответницата С. И. А. при квота 1/6 да бъде осъдена да заплати сумата 273 лева и 13
стотинки, представляваща главница за доставената топлинна енергия през периода 01.
05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане; сумата 49 лева и 1 стотинка, представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху
главницата за стойността на топлинната енергия; сумата 3 лева и 8 стотинки,
представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение през периода
01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане; и сумата 77 стотинки, представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността
на услугата дялово разпределение;
ответницата М. Й. А. при квота 1/6 да бъде осъдена да заплати сумата 273 лева и 13
стотинки, представляваща главница за доставената топлинна енергия през периода 01.
05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане; сумата 49 лева и 1 стотинка, представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху
главницата за стойността на топлинната енергия; сумата 3 лева и 8 стотинки,
представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение през периода
01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане; и сумата 77 стотинки, представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността
на услугата дялово разпределение;
и ответницата А. Й. Й. при квота 1/6 да бъде осъдена да заплати сумата 273 лева и 13
стотинки, представляваща главница за доставената топлинна енергия през периода 01.
05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане; сумата 49 лева и 1 стотинка, представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху
главницата за стойността на топлинната енергия; сумата 3 лева и 8 стотинки,
представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение през периода
01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане; и сумата 77 стотинки, представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността
на услугата дялово разпределение,
като освен всичко това ищецът претендира също така и да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
О. Х. Я. с ЕГН **********, адрес град Со/адрес/. В първото открито съдебно заседание
2
заявява, че е погасила задълженията чрез плащане, както и че другите ответници не са
наследници. Иска от съда да прекрати делото.
Ответницата С. И. А., ЕГН **********, адрес село Оброчище, община Б/адрес/
своевременно е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея
искове, като заявява, че се е отказала от наследството на Й. С. С..
Ответницата М. Й. А., ЕГН **********, адрес град Балчик, община Б/адрес/, съдебен
адрес град Б/адрес/, действайки чрез упълномощения процесуален представител адвокат П.
Г., член на Добричката адвокатска колегия, своевременно е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените срещу нея искове, като излага подробни доводи, че
никога не е имала родствени отношения с Й. С. С., поради което и не е наследила неговите
задължения.
Ответницата А. Й. Й., ЕГН **********, адрес град Балчик, община Б/адрес/ ет. 1, ап.
4, съдебен адрес град Б/адрес/, действайки чрез упълномощения процесуален представител
адвокат П. Г., член на Добричката адвокатска колегия, своевременно е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове, като твърди, че се е отрекла
от наследството на Й. С. С..
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „М..“ ООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление град С/адрес/.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен
процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер. Делото е местно подсъдно на Софийския районен съд, понеже адресът
на една от ответниците е в град София (чл. 116 ГПК). Както вече имаше възможност да
изложи с определението за насрочването на делото, както и при даването на ход на делото в
откритото съдебно заседание, настоящият съдебен състав изхожда от формалното
разграничение на процесуалноправната и материалноправната легитимация на страните по
делото и по материалното правоотношение, което се застъпва и в съдебната практика
(решение № 61 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. дело № 3306/2013 г., IV г. о.). Пасивната
процесуалноправна легитимация на ответниците С. И. А., М. Й. А. и А. Й. Й. е обусловена
от твърденията на ищеца, направени с исковата молба, че те са наследници на Й. С. С.,
който е бил собственик на процесния топлоснабден имот. Въпросът дали те действително са
негови наследници, както и дали те са приели наследството му или са се отказали от него, е
свързан с тяхната пасивна материалноправна легитимация, тоест с основателността на
иска, при което съдът се произнася по този въпрос с крайния акт по същество след
събирането и преценката на доказателствата. По сходен начин стои въпросът и твърденията
на ответницата О. Х. Я., че претендираните от ищеца парични задължения са били погасени
чрез плащане. За да е налице активна процесуалноправна легитимация на ищеца,
достатъчно е той да твърди, че е носител на изискуемо парично притезание срещу
ответницата Я., което не е удовлетворено. Нейното твърдение, че е погасила паричното
задължение чрез плащане, се разглежда от съда по същество след събирането и анализата на
съответните доказателства. Съдът не би могъл да прекрати делото, докато продължава да е
сезиран от ищеца с твърденията, че ответниците са негови длъжници и че не са заплатили
изискуемите задължения, и със съответните на тези твърдения искания. По изложените
съображения предявените и поддържани от ищеца искове са процесуално допустими и
предвид липсата на оттегляне или/и отказ от предявените искове следва да бъдат разгледани
по същество.
Съдът е сезиран с шестнадесет обективно и субективно съединени осъдителни иска
за присъждането на парични суми, свързани с доставянето на топлинна енергия. От тях
четири субективно съединени иска са за присъждането на стойността на доставената
3
топлинна енергия и са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
150, ал. 1 ЗЕ. В тежест на ищеца по тези искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на облигационно отношение между него и всяка една от
ответниците, по силата на което през процесния период 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. той
реално им е доставил спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. № 11, находящ се в град
С/адрес/, аб. номер .., топлинна енергия на съответните стойности, както и настъпването на
изискуемостта на задължението за заплащането стойностите на доставената топлинна
енергия. Други четири субективно съединени иска, които са с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, са за присъждането на стойността на извършената услуга дялово
разпределение. В тежест на ищеца във връзка с тях е да установи наличието на
облигационно отношение за извършването на услугата дялово разпределение спрямо
описания по-горе топлоснабден имот, по силата на което през периода 01. 06. 2018 г. – 30.
04. 2019 г. третото лице помагач реално е извършило услугата дялово разпределение спрямо
топлоснабдения имот, стойността на така извършената услуга, както и че задължението за
заплащането й е станало изискуемо. По останалите осем обективно и субективно съединени
акцесорни иска с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване поставянето на ответниците в забава за заплащането
на задълженията за стойността на доставената топлинна енергия и за стойността на
извършената услуга дялово разпределение, периодите на забавите и размерите на
обезщетенията за забава.
Ответниците по начало не носят тежест на доказване. Доколкото обаче те са въвели
пресекателни възражения, то в тежест на ответниците С. И. А., М. Й. А. и А. Й. Й. е да
докажат, че са се отказали от наследството на Й. С. С.. В тежест на ответницата О. Х. Я. е да
докаже, че е погасила претендираните от ищеца парични задължения чрез плащане.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или на
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на
облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и
сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждания
случай ищецът се домогва да докаже възникването на облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия с ответниците автоматично по силата на закона поради
придобИ.нето на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Във връзка с
това пред първостепенния съд бяха събрани писмени доказателства, от които се установява,
че през 1969 г. В.Н.А. е придобила процесния топлоснабден имот от Софийския градски
народен съвет съгласно чл. 55г ЗПИНМ (л. 23 и сл. от делото). След това тя съставила
саморъчно завещание (завет) през 1985 г., по силата на което завещала процесния
топлоснабден имот в полза на „В. Й. А., дъщеря на осиновения от мен О. Х. Я.“ (л. 21).
В.Н.А. починала на 01. 07. 1999 г., след което по искане на В. Й. А. през 2006 г. било
обявено завещанието (л. 20). Самата В. Й. А., която била дъщеря на Й. С. С. (последният с
фамилно име до 2001 г. „А.“ – л. 30, гръб), починала на 20. 07. 2009 г. (л. 90). Понеже тя не
оставила съпруг и низходящи, тя била наследена от баща си Й. С. С.. Така от представените
доказателства се установява, че Й. С. С. е придобил право на собственост върху процесния
топлоснабден имот.
Що се отнася до твърдяното право на собственост върху имота от ответницата О. Х.
Я., съдът намира, че за целите на настоящото производство то следва да се приеме за
установено въз основа на съвкупната преценка на няколко косвени доказателства –
„неофициална информация“, че О. Х. Я. е наследница заедно с Й. С. С. на В. Й. А. (л. 18),
декларираното в завещанието на В.Н.А., че В. Й. А. е дъщеря на О. Х. Я., и постановлението
на частен съдебен изпълнител, с което се налага възбрана върху 1/2 идеална част от
процесния топлоснабден имот, описан като собственост на О. Х. Я. (л. 19). Изброените
4
косвени доказателства подкрепят и признанието на наличието на облигационно отношение
между ищеца и О. Х. Я., което тя е направила чрез конклудентното действие да заплати
претендираните от ищеца парични задължения (което ще бъде обсъдено отново по-долу).
Така в крайна сметка съдът приема, че през 2009 г. Й. С. С. и ответницата О. Х. Я. са
наследили от В. Й. А. по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот.
Й. С. С. е починал на 18. 10. 2018 г. (след началото на процесния период), оставяйки
за наследници по закон според данните от удостоверението за наследници ответниците С. И.
А. (съпруга), М. Й. А. (дъщеря) и А. Й. Й. (дъщеря) – л. 90. „М. Й. А.“ всъщност е
предходното име на ответницата М. Д. А. (л. 83). Тя с отговора на исковата молба е оспорила
съдържанието на удостоверението за наследници на Й. С. С., твърдейки, че всъщност не е
дъщеря на Й. С. С. (нещо повече – че няма родствена връзка с него). Във връзка с тези
твърдения ответницата А. е представила редица доказателства, а именно решение на
Софийския районен съд от 1970 г. за непълно осиновяване на Й. С. С. от осиновителите М.
Д. А. и д-р Й. Д. А.; решение на Софийския районен съд за непълно осиновяване на детето
М., родена на 10. 08. 1975 г., от осиновителите М. Д. А. и Й. Д. А., удостоверение за
раждане на М. Й. А., както и три броя удостоверения за съпруг/а и родствени връзки на М.
Д. А., Й. Д. А. и М. Й. А., които влизат в противоречие с оспорената част от съдържанието
на удостоверението за наследници на Й. С. С.. От тях следва, че Й. С. С. и ответницата М.
Й. А. (с предходно фамилно име А.) са били непълно осиновени от М. Д. А. и Й. Д. А..
Биологичната майка на ответницата А. е М. А. Д. (впоследствие с фамилно име Генова), а
биологичният й баща е неизвестен; биологичната майка на Й. С. С. е Парашкева Д. Венкова
(по мъж С.а), а биологичният му баща е Савчо Й.ов С.. При това положение и тълкувайки в
съвкупност официалните документи, които са били събрани като доказателства по делото,
съдът приема, че липсва роднинска връзка между ответницата М. Й. А. и Й. С. С.. Прочее,
дори и този извод на първостепенния съд да не може да бъде споделен, ответницата А. е
представила и удостоверение, че се е отказала от наследството на Й. С. С. (л. 89), което
отново налага извод, че тя не е пасивно материалноправно легитимирана по предявените
срещу нея искове, съответно че не е възникнало облигационно отношение между нея и
ищеца за доставянето на топлинна енергия спрямо процесния топлоснабден имот.
Що се отнася до ответниците С. И. А. и А. Й. Й., съдът приема, че те са били
призовани да наследят Й. С. С. като негова съпруга и негова дъщеря. Липсват официални
документи, които да противоречат на тази част от удостоверението за наследници на Й. С.
С.. От представените от последните две ответници удостоверения за откази от наследство
обаче се установява, че те са се отказали от наследството му (л. 65 и л. 106). При това
положение те също не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят за
задълженията на Й. С. С., съответно между тях и топлопреносното предприятие не е
възникнало облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия спрямо
процесния топлоснабден имот.
По вече изложените съображения съдът приема за неоснователни и останалите
искове, предявени срещу ответниците С. И. А., М. Й. А. и А. Й. Й., и няма да ги обсъжда
по-нататък.
По искане на ищеца съдът допусна съдебно-техническа експертиза, за да бъде
установено дали през процесния период е била реално доставЯ. топлинна енергия спрямо
процесния топлоснабден имот, както и на каква стойност. От експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално
издържана, се установява, че топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост,
която е присъединена към топлопреносната мрежа. В процесния имот е имало отоплителни
тела (два броя радиатори и една щранг-лира). Поради неосигурен достъп (протоколът за
което е бил предявен на вещото лице, а освен това е представен и по делото на л. 139)
5
топлинната енергия за отопляване на имота и за битово горещо водоснабдяване са били
начислени служебно. Според вещото лице служебно начислената топлинна енергия за
отопляване на имота и за битово горещо водоснабдяване, както и топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, са били правилно изчислени от третото лице помагач
съобразно относимата нормативна уредба, като са били приспаднати технологичните
разходи. Така стойността на реално доставената топлинна енергия спрямо процесния
топлоснабден имот през процесния период възлиза на общо 1 638 лева и 79 стотинки.
Доколкото съдът прие, че ответницата О. Х. Я. е носител на 1/2 идеална част от
правото на собственост върху топлоснабдения имот, то размерът на задълженията й за
реално доставена топлинна енергия е половината от установената от вещото лице обща
стойност 1 638 лева и 79 стотинки, тоест 819 лева и 39 стотинки. Изискуемостта на
задълженията за доставянето на топлинна енергия настъпва съобразно общите условия на
ищеца за доставянето на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. с изтичането на 45-
дневен срок от края на периода, за който се отнасят месечната фактура, съответно фактурата
за отчетния период след дялово изравняване (чл. 32 и чл. 33) – а не 30-дневен срок от
публикуването на съответните фактури, както неправилно твърди ищеца. Това означава, че
изискуемостта на задълженията на ответницата за доставената топлинна енергия е
настъпила с изтичането на уговорените в общите условия срокове, като нарочна покана не е
необходима. Твърдението на ответницата О. Х. Я. за погасяване на това изискуемо парично
задължение чрез плащане ще бъде обсъдено след разглеждането и на останалите претенции
срещу нея.
По отношение на втория иск срещу ответницата Я. за присъждането на стойността на
извършваната услуга дялово разпределение, съдът намира следното. Облигационното
отношение по извършването на услугата дялово разпределение възниква, когато
потребителите на топлинна енергия за битови нужди от присъединената към
топлопреносната мрежа сграда-етажна собственост изберат лице, което да я осъществява
(чл. 139б ЗЕ) и сключат договор с него. В дадения случай съответните обстоятелства се
доказват от представените с исковата молба заверени преписи от протокол от общо събрание
на етажната собственост (л. 14 и сл.) и договор № 254-III/05. 09. 2002 г. между третото лице
помагач и етажната собственост с адрес град София, ж. к. „Красно село“, бл. 6. Реалното
извършване на услугата дялово разпределение през време на процесния период се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
обсъди по-горе, както и постъпилите данни от третото лице помагач (л. 138 и сл.). Що се
отнася до стойността на услугата дялово разпределение, която е била извършвана през
процесния период, тя се установява в размер от 18 лева и 48 стотинки от представените с
исковата молба частни документи (л. 10) и експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като обосновано и професионално
издържано. Предвид дела от съсобствеността на ответницата Я. дължимата от нея сума за
извършената услуга дялово разпределение е в размер на 9 лева и 24 стотинки. За пълнота
следва да бъде отбелязано, че активната материалноправна легитимация тъкмо на ищеца по
иска за стойността на услугата дялово разпределение, а не на третото лице помагач,
произтича от чл. 22, ал. 2 от общите условия за доставяне на топлинна енергия. Не може да
бъде споделена изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен
смисъл.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна
енергия съдът приема следното. Както беше вече изложено, изискуемостта за тези
задължения е настъпила съгласно приложимите към процесния период общи условия за
доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители от град София от 2016 г., с
изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който съответните фактури се отнасят
(месечни суми и суми по т. нар. обща фактура след извършеното от третото лице помагач
дялово изравняване) – чл. 33, ал. 4. Отново според общите условия обезщетение за забава се
6
начислява единствено след изтичането на 45-дневния срок от края на отчетния период, за
който е издадена т. нар. обща фактура след извършеното от третото лице помагач дялово
изравняване. В разглеждания случай процесният период се дели на три отчетни периода, в
края на всеки от които е било осъществявано дялово изравняване. Тогава предвид данните
от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, които са обосновани и
следва да бъдат кредитирани от съда, размерът на обезщетението за забава върху стойността
на незаплатената топлинна енергия възлиза на 294 лева и 7 стотинки. Предвид дела на
ответницата Я. от съсобствеността тя дължи половината от тази сума, тоест тя дължи 147
лева и 3 стотинки.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите си условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия). При това
положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и изискуемостта настъпва след
отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни ищецът да е
отправял покана до ответницата за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяването на исковата молба, поради което искът му за
обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде оставен без уважение, а съдът
следва да присъди само законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното
изплащане – законова последица от предявяването на иска.
Своевременно в първото открито съдебно заседание ответницата Я. представи
документ, от който се доказва, че на 14. 12. 2022 г. е заплатила в полза на ищеца сумата
2 294 лева и 39 стотинки за задължения за топлинна енергия, свързани с процесния
топлоснабден имот (л. 136). В откритото съдебно заседание ищецът призна, че е
осъществено плащане и че според него изцяло са заплатени главницата и мораторните
лихви. От данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза е видно,
че плащането е отразено в счетоводството на ищеца, както и че според счетоводните книги
на ищеца чрез него са се погасили следните парични задължения: съдебни разноски в размер
на 105 лева, мораторна лихва в размер на 298 лева и 72 стотинки, закона лихва в размер на
233 лева и 39 стотинки и главница в размер на 1 657 лева и 28 стотинки. При изслушването
на вещото лице то допълва, че са останали непогасени суми за деловодни разноски в размер
на 550 лева, в които съдът разпознава разноските на ищеца за настоящото
първоинстанционно исково производство. Тези данни от експертното заключение не
съответстват на възприетото от съда въз основа на всички събрани доказателства, поради
което не следва да бъдат изцяло кредитирани. Всъщност предвид представените от ищеца
доказателства не се установява ответницата Я. да притежава по-голям дял от собствеността
върху процесния топлоснабден имот от 1/2. Съответно доказаните нейни задължения са
както следва: 819 лева и 39 стотинки главница за доставена топлинна енергия; 147 лева и 3
стотинки обезщетение за забава за стойността на топлинната енергия; 9 лева и 24 стотинки
главница за услугата дялово разпределение. Предвид изхода на делото размерът на
дължимите от ответницата Я. разноски за първоинстанционното исково производство (които
съдът ще обсъди по-долу) възлизат на 132 лева и 18 стотинки. А законовата лихва върху
двете главници от предявяването на исковете за тях до извършеното на 14. 12. 2022 г.
плащане, изчислена от съда чрез публично достъпния лихвен калкулатор на Националната
агенция за приходите, възлиза на общо 115 лева и 79 стотинки. При това положение
извършеното от ответницата Я. плащане е достатъчно, че да погаси всички нейни доказани
по настоящото дело парични задължения. Не остават непогасени задължения.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5
лева, за държавна такса за разглеждане на исковата молба в размер на 100 лева, за депозити
7
за възнаграждения на вещите лица в размер на 550 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност
на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50 лева. Така
сторените разноски в размер на общо 705 лева следва да се разпределят поравно за всеки
един от шестнадесетте обективно и субективно съединени иска, тоест по 44 лева и 6
стотинки на иск. Доколкото в крайна сметка ответницата Я. е дала повод за завеждането на
три от тези искове, то тя следва да бъде осъдена да заплати разноски в полза на ищеца в
размер на 132 лева и 18 стотинки. Но поради извършеното от нея плащане в полза на ищеца
на 14. 12. 2022 г., тази дължима сума също е била погасена, поради което не следва да бъде
присъждана.
От четирите ответници единствена М. Д. А. претендира разноски. От приложения
към нейния отговор на искова молба договор за правна защита и съдействие (л. 76) се
установява, че тя е сторила разходи за възнаграждение на адвокат, уговорени и реално
заплатени в брой в размер на 300 лева. Доколкото всички предявени срещу нея искове са
неоснователни и тя не е дала повод за предявяването им, тези разходи следва да бъдат
присъдени изцяло.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т...“ ЕАД с ЕИК .., адрес град С/адрес/ с правни основания
чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите срещу
ответницата О. Х. Я. с ЕГН **********, адрес град Со/адрес/, за присъждането на:
сумата 819 лева и 39 стотинки, представляваща главница за доставената топлинна
енергия през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. спрямо топлоснабдения недвижим
имот ап. № 11, находящ се в град С/адрес/, аб. номер .., като погасен в хода на процеса
чрез плащане;
сумата 147 лева и 3 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху главницата за стойността на
топлинната енергия, като погасен в хода на процеса чрез плащане;
сумата 9 лева и 24 стотинки, представляваща стойността на извършената услуга
дялово разпределение през периода 01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., като погасен в хода
на процеса чрез плащане;
и сумата 2 лева и 32 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността на услугата дялово
разпределение, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Т...“ ЕАД с ЕИК .., адрес град С/адрес/
с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите срещу ответницата С. И. А., ЕГН **********, адрес село Оброчище, община
8
Б/адрес/ за присъждането на:
сумата 273 лева и 13 стотинки, представляваща главница за доставената топлинна
енергия през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. спрямо топлоснабдения недвижим
имот ап. № 11, находящ се в град С/адрес/, аб. номер ..;
сумата 49 лева и 1 стотинка, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху главницата за стойността на
топлинната енергия;
сумата 3 лева и 8 стотинки, представляваща стойността на извършената услуга
дялово разпределение през периода 01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г.;
и сумата 77 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността на услугата дялово
разпределение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Т...“ ЕАД с ЕИК .., адрес град С/адрес/
с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите срещу ответницата М. Й. А., ЕГН **********, адрес град Балчик, община
Б/адрес/, съдебен адрес град Б/адрес/, за присъждането на:
сумата 273 лева и 13 стотинки, представляваща главница за доставената топлинна
енергия през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. спрямо топлоснабдения недвижим
имот ап. № 11, находящ се в град С/адрес/, аб. номер ..;
сумата 49 лева и 1 стотинка, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху главницата за стойността на
топлинната енергия;
сумата 3 лева и 8 стотинки, представляваща стойността на извършената услуга
дялово разпределение през периода 01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г.;
и сумата 77 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността на услугата дялово
разпределение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Т...“ ЕАД с ЕИК .., адрес град С/адрес/
с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите срещу ответницата А. Й. Й., ЕГН **********, адрес град Балчик, община
Б/адрес/ ет. 1, ап. 4, съдебен адрес град Б/адрес/, за присъждането на:
сумата 273 лева и 13 стотинки, представляваща главница за доставената топлинна
енергия през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. спрямо топлоснабдения недвижим
9
имот ап. № 11, находящ се в град С/адрес/, аб. номер ..;
сумата 49 лева и 1 стотинка, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху главницата за стойността на
топлинната енергия;
сумата 3 лева и 8 стотинки, представляваща стойността на извършената услуга
дялово разпределение през периода 01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г.;
и сумата 77 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД с ЕИК .. да заплати в полза на М. Й. А., ЕГН **********,
сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „М..“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град С/адрес/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10