№ 11423
гр. С., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110150702 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗД.Б.И. претендира от ответника З.А.Б.” АД на основание чл. 411 КЗ сумата от
1378,33 лв. – неизплатена част от регресно вземане на ищеца в общ размер от 3218,70 лв., както и
15 лв. ликвидационни разноски, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „К.” на лек автомобил „М. Г 55 АМГ” с ДК № ..... за вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 23.06.2020г., причинено виновно от В. Х. Р. при управление на л.а. „Ф.Ф.“, с
ДК № ...., застрахован по задължителната застраховка “гр.о. при ответника, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 31.08.2021г. до окончателното плащане и на разноските за
производството.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество З.А.Б.” АД и в срока
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска по основание и по размер.
Твърди, че с изплащането на сумата от 1855,37 лв. е изпълнило задълженията си да изплати
обезщетение като застраховател по застраховка „ГО“. Оспорва механизма на ПТП, както и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „К.“, както и
застрахователното покритие. Твърди съпричиняване. При тези съображения моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните, че на 23.06.2020г. в гр. С., на кръстовището на О.
п. и ул. „В. л.“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ф.Ф.“, с ДК № .... и л.а. „М. Г 55 АМГ” с ДК
1
№ ....., като на последния са причинени имуществени вреди; гражданската отговорност на водача
на л.а. „Ф.Ф.“, с ДК № .... е застрахована при ответника; за погашение на регресното вземане
ответникът плаща сумата от 1855,37 лв. на ищеца.
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
В настоящия случай съдът намира посочените предпоставки да са налице.
По делото е представена застрахователна полица № Е19990016760/17.09.2019г., от която се
установява наличие на застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил „М. Г 55 АМГ” с ДК № ..... и ищеца по договор за имуществено застраховане „АвтоК.“,
със срок на покритие 17.09.2019г. - 16.09.2020 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно
застрахователно правоотношение по договора за имуществено застраховане по следните причини:
Спазена е формата за действителност на договора съгласно правилото на чл. 344 КЗ.
Застрахователният договор съдържа всички необходими съгл. чл. 345, ал. 1 КЗ, с изкл. на т. 11 –
подписи на страните. Следва да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
формирана в решение по чл. 290 ГПК - Решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 95/11 г.
на ВКС, II т. о., Решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., решение № 115
от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о. , които изрично е прието, че неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до
нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където
нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването
на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване
на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради
неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по
ЗЗД /чл. 27 и сл./ или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Договорът за
застраховка безспорно е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. „абсолютни
търговски сделки“, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а
не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното
от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка
намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл. 293,
ал. 3 от ТЗ. В случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по
него, дори напротив, от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се
заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо
упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него. С оглед цялостното
извънпроцесуално и процесуално поведение на застрахователя по имуществената застраховка
следва да се приеме, че същият никога не е оспорвал, че между него и собственика на увредения
2
автомобил е бил валидно сключен застрахователен договор, осигуряващ застрахователно покритие
за настъпилия риск. Изводът е, че възражението на ответника за липса на валидно застрахователно
правоотношение се явява неоснователно.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. Протокол
за ПТП № 1762897 от 23.06.2020г., приобщен към доказателствения материал, който има
обвързваща съда доказателствена сила и заключението на САТЕ, прието като изчерпателно и
компетентно изготвено, Съдът приема за установено, че на 23.06.2020 г. В. Х. Р. при управление
на л.а. „Ф.Ф.“, с ДК № .... в гр. С. при движение по бул. „Н.П.“ (О. п.), с посока от бул. „Б.Б.“ към
ул. „А.П. и на кръстовището с ул. „В. л.“, предприема маневра завой наляво, при която реализира
ПТП с движещия се срещу него л.а. „Р.М.“ с рег. № СА0720ХС, като вследствие на удара л.а.
„Ф.Ф.“ се измества напред и реализира ПТП с паркирания на ул. „В. л.“ л.а. „М. Г 55 АМГ” с ДК
№ ...... В съставения протокол за ПТП са отразени и видимите щети по увреденото имущество. В
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,
но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I
ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. В този смисъл е и
решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013 г., Т.К., І Т. О. на ВКС. С оглед дадените
разрешения и разяснения, съдът намира че ПТП е настъпило по описания от съставителя на
протокола начин и вина за настъпването му носи водача на л.а. „Ф.Ф.“, с ДК № .... В. Х. Р., по
отношение на който е взето и административно отношение /АУАН № 664380 от 23.06.2020 г. и НП
№ 20-4332-011305 от 06.07.2020 г., влязло в сила на 03.09.2020г./, който е управлявал същия в
нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. При установената противоправност на действията на водача л.а.
„Ф.Ф.“, с ДК № ...., вината му за настъпване на вредите от процесното ПТП се предполага – чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД. От друга страна ответното дружество не ангажира доказателства, оборващи тази
презумпция.
От приетата като обективно и компетентно изготвена САТЕ се установява, че oтразените в
опис на ищцовото дружество вреди по л.а. „М. Г 55 АМГ” с ДК № ..... съответстват на механизма,
описан в протокола за ПТП и се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Установява се безспорно, а и не се спори относно това между страните, че В. Р. е
управлявал МПС, за което е имало сключен с ответното дружество договор за застраховка “гр.о.
към датата на процесното ПТП.
От заключението на приетата САТЕ се установява, че действителният размер на вредите,
причинени като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП възлиза на сумата от
3393,52 лв. - средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на
повредите по л.а. „М. Г 55 АМГ” с ДК № ......
Платеното от ищеца обезщетение по договора за имуществено застраховане /3218,70 лв./ е
под тази сума и по отношение на него ищецът има регресно право по чл. 411 КЗ, ведно с 15 лв.
ликвидационни разноски, чийто размер Съдът приема за обичаен при определяне на
застрахователни обезщетения от застрахователите.
При така установения размер на вземането на ищеца по чл. 411 КЗ и при отчитане на
заплатеното от ответника регресният иск следва да бъде уважен за пълния претендиран размер от
1378,33 лв.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2021г. до
окончателното изплащане.
3
Относно разноските за производството:
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК на разноските, които е направил за производството, установени в общ размер от 355,13 лв. -
заплатени д.т. възнаграждение на вещо лице и юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Б.”, ЕИК ..., със съдебен адрес - гр. С., ул. „Ю.” № 24, ап. 4 – чрез адв. Б. да
заплати на ЗД.Б.И., ЕИК *********, със съдебен адрес гр. С., бул. Д.Б.” № 87, ет. 2, на основание
чл. 411 КЗ сумата 1378,33 лв. – неизплатена част от регресно вземане на ищеца в общ размер от
3218,70 лв., както и 15 лв. ликвидационни разноски, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „К.” на лек автомобил „М. Г 55 АМГ” с ДК № ..... за вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 23.06.2020г., причинено виновно от В. Х. Р. при управление на
л.а. „Ф.Ф.“, с ДК № ...., застрахован по задължителната застраховка “гр.о. при ответника, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 31.08.2021г. до окончателното плащане, както и да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 355,13 лв. – разноски за съдебното
производство и юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4