Решение по дело №178/2013 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 109
Дата: 18 декември 2013 г. (в сила от 6 януари 2014 г.)
Съдия: Емилия Христова Дишева
Дело: 20134220100178
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

109

гр.Дряново, 18.12.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 178 по описа за 2013г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1,б. “в” от ЗЗД.

В исковата молба на Р.А.Ш. ***, чрез процесуален представител адв. Р.И., против Ю.Ш.Г. *** се твърди, че ответницата е внучка на ищцата и с нот. акт № 39, т. 1, рег. № 329, н.д. № 38/2013г. на нотариус А.А. с район на действие Районен съд Дряново, последната й дарила собствения си недвижим имот с идентификатор 23947.501.1692 по кадастралната карта на гр. Дряново, административен адрес: ул. ***, с площ от 199 кв.м., при граници и съседи: ПИ 23947.501.1705; ПИ 23947.501.1706; ПИ 23947.501.1707; ПИ 23947.501.1691; ПИ 23947.501.9597 и ПИ 23947.501.1693, заедно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 23947.501.1692.1, със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 23947.501.1692.2, със застроена площ от 39 кв.м.

Ищцата твърди, че е на 75г., инвалид, с увреждане 82%, удостоверено с Решение на ТЕЛК от 11.03.2003г., като единствените средства, с които преживявала била пенсията й от 203лв. Страдала от захарен диабет, полиневропатия, исхемична болест на сърцето, хипертония, сърдечна недостатъчност, хроничен бронхит, белодробен енфизем, увредени ретини на очите. Живела сама, нямала съпруг, децата и внуците не й помагали финансово, като поради възрастта и заболяванията си не можела да полага труд и да си помага по този начин.

През м. март 2013г. била хоспитализирана в Белодробната болница Габрово поради изключително влошено здравословно състояние. Налагала й се хирургическа интервенция на очите, но не разполагала със средства за това.

Всеки месец заплащала за лекарства - 44.70лв.; за ток - 15лв.; за вода - 5лв.; за телефон - 10лв. и за отопление - 36.70лв. Месечно за храна и други нужди й оставали 91.60лв., което било крайно недостатъчно, тъй като била възрастна, със захарен диабет, и й трябвала силна храна, която при тези условия не можела да си позволи.

След сключване на договора за дарение ищцата се надявала ответницата да й обръща повече внимание и да й помага, когато се наложи. Вместо това тя заминала да работи и живее в *** и отказвала всякакви контакти с нея.

С нотариална покана от 26.04.2013г. ищцата поискала издръжка от ответницата в размер на 100лв. месечно, като очаквала първата издръжка да постъпи до 15.05.2013г. Към датата на подаване на исковата молба намала отговор от ответницата, нито била получила материална помощ.

Претендира се да се постанови решение, с което да се развали сключения с нотариален акт № 39, т.І, peг.№ 329, н.д.38/2013г. на нотариус А.А. с район на действие ДРС договор за дарение, както и да се обезсили посочения нотариален акт. Претендират се разноски.

В срок особеният представител на ответницата е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. 

В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез пълномощника си адв. И., заявява, че поддържа предявения иск.

Особеният представител на ответницата оспорва предявения иск с мотив, че не са налице предпоставките на чл. 227, ал. 1,б. “в” от ЗЗД и не е установено по категоричен начин, че ищцата е поискала от ответницата необходимата й издръжка.  В този смисъл исковата претенция била за присъждане на издръжка по СК и не следвало да се разваля дотоворът за дарение.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ответницата е внучка на ищцата. На 27.03.2013г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, т. 1, рег. № 329, н.д. № 38/2013г. на нотариус А.А. с район на действие Районен съд Дряново, ищцата дарила на ответницата собствения си недвижим имот с идентификатор 23947.501.1692 по кадастралната карта на гр. Дряново, административен адрес: ул. ***, с площ от 199 кв.м., при граници и съседи: ПИ 23947.501.1705; ПИ 23947.501.1706; ПИ 23947.501.1707; ПИ 23947.501.1691; ПИ 23947.501.9597 и ПИ 23947.501.1693, заедно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 23947.501.1692.1, със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 23947.501.1692.2, със застроена площ от 39 кв.м.

От представените по делото доказателства, както и от заключението на назначената съдебно­-медицинска експертиза, се установява, че ищцата е вдовица, пенсионерка на 75г. С Експертно решение на ТЕЛК № 1600/22.06.2005г. е призната 82% трайно намалена работоспособност пожизнено. Ищцата страда от инсулинозависим захарен диабет с обичайните усложнения за това заболяване-полиневропатия на долните крайници и диабетична ретинопатия, генерализирана атеросклероза със засягане на венечните артерии и хипертонична болест, довели до хронична исхемична болест на сърцето-нарушен артериален кръвоток към сърдечния мускул и до острата форма на исхемичната болест-инфаркт на миокарда. Заболяването на сърцето довело до застойна сърдечна недостатъчност. Хронична обструктивна белодробна болест, по повод която ищцата многократно е лекувана в ециализирана болница по белодробни болести гр.Габрово. Посочените заболявания са хронични и неизлечими. Лечението им е медикаментозно и поддържащо, като не се налагат операции или други инвазивни процедури. Инсулинозависимият диабет и сърдечно-съдовите заболявания изискват специално хранене.

От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на средствата, с които ищцата реално разполага за месец са: 203,71лв. от пенсия и 29,25лв. от социални помощи или общо 232,96лв., като необходимата й средномесечна издръжка, съобразена със специфичните й нужди и заболяванията й е в размер на 386,00лв.

От показанията на свидетелите Е.И.Т. – съседка на ищцата и А. Ю.Ш. – дъщеря на ищцата и майка на ответницата, се установява, че ищцата е вдовица и от 11г. живее сама. Има две дъщери, като едната от години живее със семейството си в ***, а другата – св. А. Ю.Ш. ***, страда от епилепсия и не е в състояние да полага грижи за майка си. Ответницата от около четири години живеела и работела в ***, като при едно от завръщанията й в страната, ищцата й дарила описания по-горе недвижим имот. Ищцата живеела много бедно, нямала пари да си купи храна, лекарства и дърва за зимата. Съседите често й давали храна.

С нотариална покана от 26.04.2013г. ищцата поискала издръжка от ответницата в размер на 100лв. месечно, считано от момента на получаване на поканата, която да й бъде изпращана с пощенски запис до 15-то число на месеца.

Нотариалната покана е връчена на 26.04.2013г. на майката на ответницата - св. А. Ю.Ш.. От показанията на последната се установява, че когато е получила нотариалната покана до ответницата, последната била в ***. Свидетелката не знаела на какъв адрес пребивава там, тъй като отношенията между двете били влошени и не си говорели. По същото време на гости при ответницата Ю.Г. в *** била другата дъщеря на св. А. Ш. – Р.. След като получила нотариалната покана св. Ш. се свързала чрез интернет по “Скайп” с дъщеря си Р., прочела й нотариалната покана и я помолила да предаде чутото на сестра си – ответницата Ю.Г.. На следващия ден св. Ш. отново чрез “Скайп” се свързала с дъщеря си Р., която й предала, че сестра й - ответницата Ю.Г. е заявила, че няма откъде да вземе тези пари. Тъй като ответницата не изпратила пари на ищцата, св. Ш. се свързала чрез “Скайп” лично с дъщеря си - ответницата Ю.Г., която отново отказала да праща пари на ищцата.  

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Договорът за дарение по принцип е безвъзмезден, но при определени обстоятелства, като възникнала след сключването му нужда на дарителя от издръжка и потърсената от него помощ от надарения, законът вменява задължение на дарения да окаже исканата помощ. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност от страна на дарения, която се санкционира с отмяна на дарението, като така изпадналият в нужда дарител възвръща имота в патримониума си, получавайки възможност да задоволи своята тР.нужда от средства за живот.

За успешното провеждане на иск по чл. 227, б. "в" от ЗЗД е необходимо установяването на няколко кумулативни предпоставки: валидно сключен договор за дарение; изпадане на дарителя в нужда от издръжка, която нужда да е от траен характер; отправяне на покана до надарения да дава издръжка и отказ на последния да даде такава.

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищцата е с влошено здравословно състояние, страда от редица хронични и неизлечими заболявания, които изискват поддържащо медикаментозно лечение, както и специално хранене. Необходимата й средномесечна издръжка, съобразена със специфичните й нужди и заболяванията й е в размер на 386,00лв., като реално средствата, с които разполага ищцата на месец са общо 232,96лв. от пенсия и социални помощи, което е и под прага на бедност от 251лв.

На следващо място от събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно се установи, че ищцата е поискала от ответницата издръжка в размер на 100лв. месечно и такава й е била отказана. Макар нотариалната покана да не е била връчена лично на ответницата, тъй като същата по това време е била в ***, от показанияна на св. Ш. се установява, че съдържанието на нотариалната покана и в частност направеното с нея искане от дарителя до надарения да му дава издръжка, тъй като няма средства за своето съществуване, е стигнало до знанието на ответницата, след което последната е отказала да даде такава, с мотив, че няма откъде да вземе тези пари.

Съгласно Решение № 177 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, “За всеки отделен случай на поискване на издръжка на дарителя от надарения размерът й се определя съобразно нуждите на дарителя. Дарението подлежи на отмяна, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, дори и да не разполага с парични средства”.

С оглед изложеното съдът намира, че дарителката е изпаднала в тР.нужда от издръжка - възрастна е и страда от хронични заболявания, налагащи ежедневен прием на лекарства, с единствени доходи от пенсия и социални помощи, недостатъчни да покрият нуждите й от храна, битови консумативи и лекарства и се е нуждаела от средства, които да допълват издръжката й, като надарената е отказала да дава издръжка, въпреки че е била поканена за това.

Налице са предпоставките по чл.227,ал.1,б."в" ЗЗД за отмяна на извършеното дарение, поради което така предявеният иск следва да бъде уважен.

Съдът не споделя становището на особения представител на ответника, че искът за разваляне на договора за дарение следва да бъде отхвърлен, с мотив, че търсената издръжка била по реда на СК. Нито от изложението в исковата молба, нито от представената по делото нотариална покана може да бъде направен извод, че претенцията на ищцата за издръжка е по чл. 140 СК. Тъкмо обратното, в нотариалната покана изрично е посочено, че тъй като ищцата е дарила имота си на ответницата и няма средства за да живее, я моли да й заплаща месечна издръжка от 100 лв.

Неоснователно е искането да бъде обезсилен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, т. І, рег. № 329, н.д. № 38/2013г. на нотариус А.А. с район на действие Районен съд Дряново. Съгласно Тълкувателно решение № 3/29.11.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. на ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е и настоящият случай. Легитимиращият ефект на този нотариален акт, ще отпадне с вписването на настоящото съдебно решение.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 120лв. за адвокатско възнаграждение.

Тъй като с Определение № 219/18.06.2013г. съдът е признал по отношение на ищцата Р.А.Ш., че няма достатъчно средства да заплати такси и разноски в производството по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 51.60 лв.  по сметка на Районен съд-гр.Дряново, както и разноски за вещи лица в размер на 250лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ, на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, договор за дарение на сключен на 27.03.2013г. с нотариален акт № 39, т. І, рег. № 329, н.д. № 38/2013г. на нотариус А. А. с район на действие Районен съд Дряново, рег. № 442 на Нотариалната камара на Република България, по силата на който Р.А.Ш., с ЕГН **********, е дарила на Ю.Ш.Г., с ЕГН **********, недвижим имот с идентификатор 23947.501.1692 по кадастралната карта на гр. Дряново, административен адрес: ул. ***, с площ от 199 кв.м., при граници и съседи: ПИ 23947.501.1705; ПИ 23947.501.1706; ПИ 23947.501.1707; ПИ 23947.501.1691; ПИ 23947.501.9597 и ПИ 23947.501.1693, заедно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 23947.501.1692.1, със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 23947.501.1692.2, със застроена площ от 39 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ искането на Р.А.Ш. *** да бъде отменен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, т. 1, рег. № 329, н.д. № 38/2013г. от 27.03.2013г. на нотариус А.А. с район на действие Районен съд Дряново, като неоснователно.

ДАВА на Р. А.Ш., с ЕГН **********,***, шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение за отбелязване му по реда на чл. 115 от ЗС.

ОСЪЖДА Ю.Ш.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на Р. А.Ш., с ЕГН **********,*** сумата от 120,00лв. (сто и двадесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Ю.Ш.Г., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС – гр. Дряново сумата от 51.60лв.  (петдесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща разноски за вещи лица, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването  на препис от него на страните.

                                                                                                    

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: