№ 160
гр. Варна, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600371 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.46 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, и чл.14 до чл.23 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно взаимното
признаване на актове за обезпечаване и конфискация.
Образувано е по жалба на адвокат Ц. Д., процесуален представител на Г.
С. А., срещу решение № 261/19.10.2023г. по ЧНД № 897/2023г. на Варненски
окръжен съд.
С атакуваното решение съдът признал решение №172/2014 от
26.03.2014г., влязло в сила на 12.04.2014г. на Апелативен съд гр.Монс,
Кралство Белгия, с което е постановена конфискация на парична сума в
размер на 130 000 /сто и тридесет хиляди/ евро равностойни на 254257.90
/двеста петдесет и четири хиляди двеста петдесет и седем лева и 90 стотинки/,
на българския гражданин Г. С. А., с ЕГН **********, представляваща
пряката облага придобита, чрез престъпление по чл. 42, 43, 43bis, 65, 66, 79,
80, 378, 379, 380, 381, 382, 383bis, 392, 398 от Белгийския Наказателен кодекс
и спрял производството по ЧНД № 879 по описа на съда за 2023 година като
изпратил на ТД НАП - Варна решението за изпълнение.
1
В жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на
ново, с което решението на Апелативен съд гр. Монс, Кралство Белгия за
конфискация да не бъде признато. Мотивите са фокусирани върху изтекла
изпълнителска давност по смисъла на чл.82 ал.1 т.5 от НК и абсолютната
такава по чл.82 ал.4 от НК. В тази насока жалбата изтъква и три решения на
ОС-Варна, постановени във връзка със сходни искания, приключили с отказ
от признаване на основанията, изтъкнати от защитата - давност.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Д. изцяло.
Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а постановеното решение – за правилно и законосъобразно,
поради което моли неговото потвърждаване. Излага кратки аргументи
относно неоснователното позоваване на изтекла давност за изпълнение.
Варненският апелативен съд извърши проверка правилността на
атакуваното решение и като взе предвид жалбата, както и становищата на
страните, констатира следното:
Според настоящата инстанция производството неправилно било
посочено като проведено на основание разпоредбата на чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции. Разпоредбата на чл.16 от
ЗПИКОРНФС касае решенията за конфискация, постановени в друга
държава-членка на Европейския съюз, признаващи и изпълняващи се в
Република България, но само „ако се отнасят за деяния, които съставляват
престъпления, за които се предвижда конфискация и по българското
законодателство.“ В конкретния случай, деянията по удостоверението били
установени от ОС като такива по чл.159а от НК, където липсва предвидено
наказание „конфискация“ по българския наказателен закон. Заради това и
тази инстанция намира, че производството се води по реда на чл.44 и
следващите от посочения закон, който предпоставя директното приложение
на Регламент (ЕС) 2018/1805. Съществена разлика в двете процедури няма,
поради което и посоченото не се явява някакво съществено нарушение, а се
отбелязва от съда с оглед прецизност и подчертаване на разликите в двете
процедури.
Какви са фактите по делото:
С решение № 261/19.10.2023г. по ЧНД № 897/2023г. на Варненски
окръжен съд въз основа на приложение II - Удостоверение за конфискация
съгласно Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от
14 ноември 2018 относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и
конфискация, ведно с решение № 172/2014г. на Апелативен съд на гр. Монс,
Белгия постановено на 26.03.2014г., в сила на 12.04.2014г. за налагане на
2
конфискация на имущество на българския гражданин Г. А. достигнал до
решение за налични предпоставки за признаване на решението на
Апелативния съд в гв.Монс, Белгия.
За да достигне до този извод той изследвал обстоятелствата в
Удостоверението, от които установил, че българският гражданин Г. А. след
лично участие в съдебен процес бил осъден за деяние, съставляващи
престъпление и по българското законодателство по чл.159а от НК (чл.42, 43,
43bis, 65, 66, 79, 80, 378, 379, 380, 381, 382, 383bis, 392, 398 от Белгийския
НК), за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест години, глоба в размер на 24 000 евро и конфискация на парично
имущество в размер на 130 000 евро, явяващи се пряка облага, придобита от
извършеното престъпление.
След това ОС изследвал подробно обстоятелствата дали са налични
някакви основания за непризнаването на акта за конфискация по чл.19 от
Регламент (ЕС) 2018/1805, установявайки че:
-изпълнението на акта не противоречи на принципа ne bis in idem;
-няма привилегия или имунитет, които да възпрепятстват
конфискацията;
-Удостоверението е пълно;
-актът не е издаден за престъпление, което да е извършено извън
територията на издаващата държава.
По повод възражението на адв.Д. за изтекла давност, съдът коментирал,
че в Регламент (ЕС) 2018/1805 не съществува хипотеза, свързана с давност.
Според съда не става въпрос за наказанието „конфискация“, а „по-скоро за
чл.53 ал.2 б.“б“ от НК“.
Относно друго възражение на адв.Д. (за невъзможност за изпълнение на
акта), по повод на което били проведени консултации с издаващата държава,
от които се установило, че при задържането на А. от него не били иззети
парични суми, ОС приел, че тъй като сумата от 130 000 евро не може да бъде
открита, това налага спиране на производството в хипотезата на чл.22 ал.3
б.“д“ от Регламент (ЕС) 2018/1805. Което го мотивирало да спре
производството до откриване на имущество, спрямо което би могло да се
предприеме действие във връзка с признатата конфискация. Разпоредил
изпълнението на решението на ТД НАП – Варна, на които съдът разпоредил в
случай на откриване на имущество на осъдения, годно за изпълнение, да
уведомят съда за налагане на обезпечение върху него.
По жалбата:
Тя се отчита от АС като неоснователна.
3
По възражението за изтекла изпълнителска давност следва да се посочи
следното:
Както по-горе се уточни, производството по делото се движи по
Регламент (ЕС) 2018/1805, в който сред основанията на чл.19 за непризнаване
на акт за конфискация НЕ СЪЩЕСТВУВА такова за изтекла давност.
Основанията за непризнаване на акт в чл.19 са лимитативно изброени и няма
как да бъдат допълвани. Това е така според съображение (31) на Регламента:
„Признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за
конфискация не следва да се отказват на основания, различни от
предвидените в настоящия регламент.“. Заради това и всяко позоваване на
изтекли срокове за изпълнение се явява излишно, поради липсата на такова
основание за непризнаване на акта в разпоредбата на чл.19 от Регламента.
По възражението, свързано с посочените от защитата други актове на
ОС-Варна, то няма как решения на ОС-Варна по други ЧНД (цитирани и
приложени) да ангажират становището на настоящата инстанция, още повече
че те са с различен предмет – глоба, разноски, конфискация.
Извън съмнение за АС е, че в случая не се касае за наказанието
„конфискация“ по НК на РБългария, а за отнемаме на имущество, което
представлява резултат от пряка облага за осъдения от извършеното
престъпление – т.е. касае се за чл.53 ал. 2 б.“б“ от НК, тъй като и самата
разпоредба на чл.2 от Регламент (ЕС) 2018/1805 посочва, че акта на
конфискация означава влязло в сила наказание, наложено от съд за
престъпление, което води до окончателно отнемане на имущество, което по
силата на Регламента е „всяка форма на имущество – материална и
нематериална, движима или недвижима“, за която издаващия орган счита, че
представлява „облага от престъпната дейност“. Тъкмо като такова имущество
е посочено претендираното в Удостоверението в раздел „г 1“ – „облага от
престъпна дейност или нейна равностойност“, а същото се вижда и в
решението на Апелативния съд на Монс в раздела му относно “Санкцията“.
Част от горните съображения накратко са били посочени и в решението
на ОС и този съд е солидарен с тях, но не може да сподели по-нататъшните
разсъждения на ОС, касателно мотивите за спирането на производството по
ЧНД 879/2023г. Това е така по следните причини: В приложимия Регламент
(ЕС) 2018/1805 са предвидени три възможности на изпълняващия съд по
отношение на издадения акт за конфискация и те са посочени в разпоредбите
на чл.18, 19 и 21 на Регламент. Те са следните: признаване и изпълнение
(чл.18), непризнаване (чл.19) и отлагане на признаването или изпълнението
(чл.22). С решението си, от една страна ОС признал решението на
Апелативния съд в Белгия за конфискация, а от друга – спрял производството
по ЧНД 879/2023г., позовавайки се на обстоятелството, че в удостоверението
4
не било посочено къде може да бъде открита сумата от 130 000 евро. Такъв
един извод се отчита от тази инстанция като преждевременен. АС счита, че
ОС в качеството му на изпълняващ съд, признавайки акта на издаващия съд, е
следвало да го изпрати за изпълнение на органа по фактическото събиране (в
случая НАП) по силата на чл.416 ал.3 от НПК, който е компетентния орган по
изпълнението. Именно в това производство (по чл.416 ал.3 от НПК) би могъл
реално да бъде изследван въпроса за обстоятелствата по чл.22 от Регламента
(т.е. относно невъзможността за изпълнение на акта). Възраженията на
защитата биха могли да намерят отговор тъкмо в това производство.
Липсвали са основания за ВОС да изследва местонахождението на
въпросната сума в Белгия, защото ясно е, че ако тази сума бе установена от
издаващия съд, то той сам би изпълнил акта на конфискация. Тук се касае не
до някаква сума с конкретно местонахождение, а до сума, на която А. бил
осъден на конфискация, тъй тя била счетена от съда за облага, свързана с
престъпното деяние, съответно на чл.53 ал.3 т.1 от НК. Т.е. АС счита, че няма
как още при постановяване на акта за признаване, ОС да е наясно дали е в
хипотезата на невъзможност за изпълнение, преди органа по събирането (в
случая НАП) да е извършил проверка на имуществото на осъдения. В тази
насока са и съображенията на Регламента, изложени в (43), според който
„Изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация следва да се
урежда от правото на изпълняващата държава и само органите на тази
държава следва да бъдат компетентни да вземат решение относно
процедурите за изпълнение.“, както и в чл.23 ал.1 от Регламента с
аналогично съдържание. В случая националното право е уредило такова
изпълнение в разпоредбата на чл.416 ал.3 от НПК. Отделно от
гореизложеното – спиране на производството изобщо не е предвидено в
Регламента, по който се движи настоящото производство. Такава хипотеза е
предвидена в ЗПИКОРНФС (на нея се позовал и ОС - чл. 45 ал.6 т.5 от
Закона), но както е известно, няма как национален закон да „дописва“
Регламент на ЕС.
Заради всичко изложено този съд намира, че решението на ОС следва
да бъде потвърдено по отношение на признаването на решението на
Апелативен съд гр.Монс, Кралство Белгия за конфискация и изпращането му
на НАП за изпълнение. И отменено в останалите му части - относно
спирането на производството пред ОС-Варна и относно съдържанието на
уведомяването на издаващия орган (в частта му за невъзможност за
изпълнение на конфискацията). Издаващият орган следва да бъде уведомен за
признаването на акта за конфискация, а решението за признаване на
конфискацията да бъде изпратено на НАП за изпълнение.
Предвид изложеното и на основание чл.46 от ЗПИКОРНФС,
5
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261/19.10.2023г. по ЧНД № 897/2023г. на
Варненски окръжен съд В ЧАСТТА:
-С КОЯТО ПРИЗНАЛ решение №172/2014 от 26.03.2014г., влязло в
сила на 12.04.2014г. на Апелативен съд гр.Монс, Кралство Белгия, с което е
постановена конфискация на парична сума в размер на 130 000 /сто и тридесет
хиляди/ евро равностойни на 254257.90 /двеста петдесет и четири хиляди
двеста петдесет и седем лева и 90 стотинки/, на българския гражданин Г. С.
А., с ЕГН **********, представляваща пряката облага придобита, чрез
престъпление по чл. 42, 43, 43bis, 65, 66, 79, 80, 378, 379, 380, 381, 382,
383bis, 392, 398 от Белгийския Наказателен кодекс;
-С КОЯТО ИЗПРАТИЛ на ТД НАП - Варна решението за изпълнение.
ОТМЕНЯ решение № 261/19.10.2023г. по ЧНД № 897/2023г. на
Варненски окръжен съд в частта, с която СПРЯЛ производството по ЧНД №
879 по описа на съда за 2023 година и свързаните с това УКАЗАНИЯ към
НАП.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава -
Апелативен съд в град Монс, Кралство Белгия (посредством посоченото в
удостоверението лице за контакт - Набил Санхажи - Зам. Главен прокурор
към Апелативен съд - Монс) за ПРИЗНАВАНЕ на решението за конфискация.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6