№ 3166
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110164084 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. К. ДЖ., с ЕГН:**********, с
адрес: АДРЕС, партер чрез адв. К.А. С. срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК ЕИК,с адрес на
управление: АДРЕС (Бизнес Център Интерпред) с представители В Т и Ф Д с която се моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сума в
общ размер на 1601,50 лв., съставляваща главница за потребена, но незаплатена
питейна вода за имот с клиентски №**** за периода от 27.11.2015г. - 28.12.2017год.
Ищецът твърди, че на 28.05.2021г. е издадена фактура № **********/28.05.2021 г., на
ответника, с която се претендира заплащането на начислени задължения в общ размер на
2107,06 лева, посочена като старо салдо в размер на 1601,50 лева и начислена върху същото
лихва в размер на 449,80 лева, за периода 22.01.2018г. - 30.04.2021г.
Твърди се, че на 09.03.2018г., ответникът „ФИРМА” АД е подал заявление по реда на
чл. 410 и сл. от ГПК с вх. номер 3023143/09.03.2018г. По така подаденото заявление е
образувано ч. гр. д. 16254/2018г., по описа на СРС, 178 с-в, като срещу ищеца К.Д. е бил
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.12.2019г. По силата на така
издадената заповед за изпълнение, от ищеца се е претендирало за заплащане сумата от
1365.64 лева - главница за потребена вода за периода 27.11.2015г. - 27.11.2018г., сумата от
215.86 лева - мораторна лихва за забава за периода 28.12.2015г. - 27.01.2018г., както и сумата
от 82.03 лева — съдебно деловодни разноски. К.Д. своевременно е депозирал възражение
срещу така издадената заповед за изпълнение, като с Определение от 09.03.2020г.,
постановено по ч. гр. д. 16254/2018г., издадената заповед за изпълнение е била обезсилена
поради непредяване на иска в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Поддържа се, че ищецът не дължи претендираните суми за заплащане на ответника,
тъй като задълженията на ищеца към ответника се явяват погасени по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който е заявено, че не се оспорва иска, тъй като действително по отношение на сумите по
издадените за процесният период фактури е настъпила погасителна давност. Твърди се, че
Погасените по давност вземания не могат да бъдат отчислени от счетоводните книги на
1
дружеството без изрично възражение от страна на длъжника, тъй като те продължават да
съществуват като естествени задължения.
Излагат се съображения, че отговорността за разноските по делото следва да бъде
възложена в тежест на ищеца, съобразно чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът прави
своевременно изявление за признание на иска - с отговора на исковата молба, и не е дал
повод за завеждане на делото
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на
иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от
ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение,
съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова
искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на
ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищцата
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в
размер на процесната стойност.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
2
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
По делото от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да
може да се направи извод за възникване на облигационно правоотношение между страните.
Следва да се посочи и, че вземанията на ответника са оспорени от ищцата със заявено
възражение за изтекла погасителна давност, а от страна на ответника се изрично признание
на обстоятелството, че процесните суми са погасени по давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на
понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт
– неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството-ищец., като
размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази
причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Най-късно изискуемото вземане за процесния период се е погасило по-давност на
27.02.2021 г.- преди предявяване на настоящия иск на 10.11.2021г.
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК доколкото по делото е приложена
фактура/ издадена след Определение от 09.03.2020г., постановено по ч. гр.д. №16254/2018г.
на СРС, слагащо край на заповедното производство касаещо процесните вземания/, в която
са включени процесните суми, съответно същата следва да бъде приета като покана за
плащане и като извънсъдебно действие, предизвикало правния спор. Ето защо с оглед
основателността на исковата претенция ищецът на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има право
на разноски за заплатена държавна такса-64.06 лева, както и за заплатено адвокатско
възнаграждение - 350 лева, съобразно с минималните размери по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ АД , ЕИК ЕИК, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че ищецът К. К. ДЖ., с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, партер не дължи сума в общ
размер на 1601,50 лв., съставляваща главница за потребена, но незаплатена питейна
вода за имот с клиентски №**** за периода от 27.11.2015г. - 28.12.2017год.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ЕИК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
К. К. ДЖ., с ЕГН:**********съдебно-деловодни разноски в размер на 414.06 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4