№ 107309
гр. София, 07.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20221110156928 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 вр. чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на „К.И.“ АД, ЕИК ЕИК за издаване на заповед за
изпълнение против Б. А. И. ЕГН ********** за вземания по договор за потребителски
кредит на гражданин без поръчителство „Екстра“ №114169/20.04.2021 г. за сумите 2000,00
лева – главница, 144.00 лева - договорна лихва за периода 20.09.2021 г. до 20.04.2022 г.,
1440,00 лева - договорна такса „Гарант“ за периода 20.09.2021 г. до 20.04.2022 г. и 238,08
лева - законна лихва за забава за периода от 21.09.2021 г. до 15.09.2022 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в
настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д.
№2473/2018 на СГС).
Претендираната такса „Гарант“, за която в заявлението е посочено, че длъжникът е
избрал опция да бъде осигурен гарант за ползване на кредита като се е задължил към
вноската му да бъде начислена и такса гарант в размер на 2160 лева следва да бъде
преценена съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Размерът на
тази такса, заедно с начислените договорни лихви излиза извън допустимия предел на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Сумата от 2160 лева, която е начислена за 12 месеца съпоставена с главницата
3000 лева на показва, че такса „Гарант“ изчислена на годишна база е 72% което
съотношение надхвърля общия размер на всички разходи по кредита, Последицата от това
противоречие е предвидена изрично в чл.19, ал.5 ЗПК- клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4, се считат за нищожни, което обосновава извод за липса на валидно
възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената
такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 223015/20.10.2022 г. на „К.И.“ АД, ЕИК ЕИК за
издаване на заповед за изпълнение против Б. А. И. ЕГН ********** в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за
такса „Гарант“ в размер на 1440,00 лева по договор за потребителски кредит на гражданин
без поръчителство „Екстра“ №114169/20.04.2021 г. сключен между страните.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2