№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров
в. гр.д. № 2492 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
511738/19.10.2018г., постановено по гр. д. № 40258/2016г., Софийски районен съд
(СРС) е отхвърлил предявения от А.Д.И. срещу „М.” ЕАД иск за отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед №
31/05.06.2015г. на директора на дирекция „Директни продажби” и директора на
„Човешки ресурси” при „М.” ЕАД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца срещу
първоинстанционното решение, в която се излагат доводи за неговата
неправилност. Твърди се, че при издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е спазена законовата процедура, но не е налице
посоченото в нея виновно нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца.
Сочи се, че съдът не е направил цялостен анализ на събраните доказателства.
Поддържа се, че СРС е допуснал и процесуално нарушение, тъй като не е приложил
нормата на чл. 161 ГПК, въпреки че ответникът е създал пречки за събиране на
допуснати доказателства. Изтъква се, че не са обсъдени приетите
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, от които се установява, че
ищецът не е разполагал с възможността да променя стойностите на продуктите и
при работа със софтуерната програма са отчитани грешки, които ищецът не е могъл
да предвиди, контролира и отстранява. Оспорва се служителят да е проявил
виновно поведение. Твърди се също, че наложеното наказание не съответства на
изложените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Съобразно изложеното
се моли за отмяна на решението и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника, в който се излагат съображения за
правилност на решението. Твърди се, че от приетите експертни заключения се
установява извършването на посочените в заповедта нарушения на трудовите
функции. Сочи се, че в резултат на извършените от ищеца действия се е стигнало
до настъпване на имуществена вреда за работодателя. Поддържа се, че по делото е
безспорно установена вината на служителя, като нейната форма е без значение,
както и че наложеното наказание е съответно на извършените нарушения. Моли се
за потвърждаване на решението.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, като не е допуснато и нарушение
на императивни материалноправни норми.
Предявен е за разглеждане иск за
отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” – чл.
188, т. 2 КТ.
При извършване на преценка за
законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е ограничен от
изложените в исковата молба основания, които ищецът твърди, че опорочават
волеизявлението за налагането му. В исковата молба служителят посочва, че за
част от включените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения
на трудовите функции, не са налице доказателства да са извършени. Изтъкнал е,
че софтуерната програма е негодна да приеме, отчете и генерира техническите
параметри, водещи до начисляване или не на определени такси, а описаната в
заповедта процедура за „ескалиране” на проблема и начисляването на дебитно
известие за отразяване на плащане по дължими суми, е извън служебния му достъп.
Твърдял е, че техническите грешки се констатират на друго ниво, както и че в
заповедта не е посочено защо работодателят не приема една част от дадените от
служителя обяснения. Като довод е въведено и твърдението, че нарушенията не се
дължат на умишлено поведение на служителя и че наложеното наказание е
несъразмерно тежко, доколкото настъпилата вреда е в малък размер и е
отстранима.
По делото е отделено като
безспорно, че ищецът заема по силата на сключен трудов договор с ответника
длъжността „търговски консултант”, както и че му е наложено наказание
„предупреждение за уволнение” със заповед № 31/05.06.2015г. На етапа на
въззивното производство между страните не е спорно също, че заповедта е
издадена от компетентни лица, разполагащи с работодателска власт, че е
достатъчно мотивирана и че са спазени процедурните изисквания по чл. 193-195 КТ. Спорните обстоятелства са дали служителят е извършил посочените в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина и дали това се дължи на негово виновно
поведение. Установяването на тези обстоятелства по делото е в доказателствена
тежест на работодателя – ответник.
Съгласно издадената заповед №
31/05.06.2015г., извършените от ищеца нарушения на трудовите задължения, се
изразяват в: за периода 05.01.2015г.-30.04.2015г. А.И. е извършила в системата
за управление на взаимоотношения с клиентите Amdocs (системата CRM) със своето потребителско име и
парола нови активации, подробно описани в приложение № 1 към заповедта, като за
същите не е начислила и събрала дължимите активационни такси съгласно
приложимите инструкция „Активационна такса и стартови отстъпки за ФЛ” с ИД
270722, както и работна инструкция „Цифрова телевизия от Мтел чрез сателитна
свързаност” с ИД 271072, в резултат на което на дружеството са нанесени щети в
размер на 272,35лв. с ДДС; за периода 15.01.2015г.-29.04.2015г. служителят чрез
извършване на заявките за смяна на тарифен план, описани в приложение № 2 към
заповедта, не е начислил и събрал дължимите активационни такси съгласно
действащите Правила за преподписване на дългосрочни договори с ИД 262199 и по
този начин е причинил вреда на ответника в размер на 258,70лв.; за периода
14.01.2015г.-29.04.2015г. А.И. е извършила заявки за смяна на собственост,
описани в приложение № 3 от заповедта, за които не е начислила и събрала
дължимите такси съгласно действащия ценоразпис на услугите, като по този начин
е причинила вреда на дружеството в размер на 48лв. Работодателят е квалифицирал
нарушенията по чл. 187, т. 3, пр. 2 КТ – „неспазване на техническите и
технологичните правила” и по чл. 187, т. 9 пр. 1 КТ - „увреждане имуществото на
работодателя”
От представената длъжностна
характеристика за заеманата от ищеца длъжност „търговски консултант” се
установява, че основните функции и задължения на служителя са да предлага и
продава продуктите и услугите на работодателя, да консултира и съдейства на
клиентите относно продуктите и услугите на М. съгласно действащите работни
стандарти, процеси и процедури, да активира услуга и обработва молбите на
клиентите, използвайки оперативния софтуер в съответствие с работните процедури
в Мтел магазините, да познава детайлно предлаганите от Мтел продукти и услуги,
да получава плащания в брой от клиентите за месечните такси и закупени продукти
и услуги, да решава проблемите на клиентите на място в магазина или при
необходимост да ги ескалира и да дава обратна връзка и др. Като задължения на
служителя са вменени и да „ескалира” към определените звена всички възникнали в
процеса на работа казуси, да използва офис техниката отговорно и да познава в
детайли софтуера, използван в Мтел магазина, както и да информира прекия си
ръководител при проблеми с тях, да е запознат и стриктно да спазва установените
политики, стандарти, процедури, инструкции и правилника за вътрешния ред и
бизнес етиката, както в дирекция „Директни продажби”, така и в цялата компания.
От изложеното следва, че посочените в заповедта задължения на служителя да
активира услуги и пакети и да начислява и събира дължимите такси за тези
действия, действително са част от трудовите му функции, като този факт не се и
оспорва от служителя.
В дадените по реда на чл. 193, ал.
1 КТ и представени по делото писмени обяснения от страна на работника е видно,
че същият признава неначисляването на посочените в заповедта такси, но посочва,
че за част от включените в приложенията към заповедта номера такива такси
въобще не се дължат, а за друга част таксите не са начислени по техническа грешка
от негова страна. Отбелязал е, че при смяна на собственост и при смяна на ТП
програмата не генерира грешка, ако не са начислени таксите, а при смяна на
собственост с цел запазване на клиента, може да не се начислява такса от 12лв.
Също така е признал, че при активационна такса на съществуващ клиент по
невнимание е качена два пъти отстъпка 58514, вместо това да стане само веднъж
заедно с някоя от другите отстъпки - 58515, 58516, като е изтъкнал, че то това
отново е пропуск на програмата. В допълнителните обяснения вх. №
4034/01.06.2015г. /л.16/ е конкретизирал за кои операции счита, че не се дължат
такси и за кои операции таксите не са начислени поради техническа грешка.
От приетите и неоспорени от
страните основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които съдът
приема за обективни и компетентно изготвени, се установява, че за посочения в
заповедта период на извършване на нарушенията една част от активационните и
другите такси действително не са се дължали съгласно последващите инструкции.
Вещото лице подробно е описало и конкретизирало размера на таксите и тяхното
реално начисляване и събиране. От заключението е видно, че от посочените в
приложение № 1 към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание неначислени
и несъбрани такси на обща стойност 226,96лв. без ДДС /272,35лв. с ДДС/, реално не са начислени и не са събрани или са начислени и събрани в по-малък размер такси на обща стойност 148,43лв. без ДДС /178,12лв.
с ДДС/. За посочените в приложение № 2 към заповедта операции, работодателят е
приел, че неправомерно не са начислени и събрани такси в общ размер от 258,70лв
с ДДС, а съгласно заключението действително дължимите, неначислени и несъбрани
такси възлизат на обща стойност от 139,30лв с ДДС. Размерът на неначислените и
несъбрани такси по приложение № 3 към заповедта, посочен от работодателя и от
вещото лице, съвпада и възлиза на 48лв. с ДДС.
От изложеното следва, че по делото
е установено чрез направеното от ищеца извънсъдебно признание и приетата
съдебно-счетоводна експертиза, че служителят е допуснал нарушение на трудовата
дисциплина, като не е изпълнил задълженията си да спазва установените от
работодателя политики, стандарти, инструкции и други вътрешни актове за
активиране на услуги, използвайки оперативния софтуер в съответствие с
работните процедури в Мтел магазините, и да начислява и събира дължимите за
тези услуги такси, като в резултат от това поведение за работодателя е настъпила
вреда в общ размер на 365,42лв. с ДДС, а не 579,05лв. с ДДС, както е приел ответникът в издадената
заповед. Работодателят е дал правилна квалификация на извършените нарушения -
по чл. 187, т. 3 и т. 9 – неспазване на техническите правила и увреждане на имуществото
му. Доколкото по делото е доказано извършването на дисциплинарни нарушения,
действителният размер на настъпилата вреда следва да бъде ценен при
индивидуализацията на наказанието.
Следващото обстоятелство, което
следва да бъде изяснено, е дали неизпълнението се дължи на виновното поведение
на служителя или на твърдяната обективна причина, изразяваща се в негодността
на използвания от работодателя софтуерен продукт. За това е изслушана и приета
по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която използваната от
ответника софтуерната система за управление на операциите по обслужване на
клиенти – CRM, е годна да приема, отчита и генерира
всички технически параметри по извършваните операции с клиенти, водещи до
начисляване или не на определени такси. Месечните абонаментни такси са с
фиксирани стойности, определени от ответното дружество и са предварително въведени
в друга информационна система – Knowledge management, където се въвеждат и указания за
допълнителни отстъпки за конкретни операции извън фиксираните стойности, които
в системата CRM се избират от падащо меню. Вещото лице е установило, че
действително системата отчита грешка при опит на даден служител да въведе два
пъти една и съща операция, като при създаване на нова заявка /за въвеждане на
нов клиент/ системата автоматично начислява такса за активация, а в случай на
пропуск да се въведе задължителен параметър, програмата напомня за това, тъй
като е необходимо да бъдат спазени определени стъпки, за да се извърши дадена
операция. В противен случай се отчита грешка, която не допуска финализиране на
операцията. От заключението се
установява, че всяка промоция или индивидуален код се избира ръчно от оператора, който не може да променя стойността или
параметрите на дадена услуга, тъй като това се прави само от продукт –
мениджърите. Експертът е посочил, че задаването на кода става чрез потвърждение
на менюта, различни от основния екран. По отношение на плащанията е
констатирано, че ръчното въвеждане на параметри за дължима сума от клиент се
прави, когато последният плаща в брой, а всяко плащане се отчита посредством
генериране на запис при извършване на дадена операция.
От изложеното следва извода, че
използваният от ответника софтуерен продукт е годен за извършване на
възложената на служителя дейност по начисляване на дължимите от клиентите
такси. Очевидно е, че системата генерира грешка при неспазване на необходимите
стъпки за правилното финализиране на дадена операция, тоест появата на грешка
има за цел да покаже на оператора /служителя/, че не е предприел правилните
стъпки. Установява се, че системата не е напълно автоматизирана, а е необходимо
и ръчно въвеждане на определена информация от страна на самия служител за всеки
конкретен случай – определена промоция или индивидуален код. Обстоятелството,
че операторът /служителят/ не може да променя стойността или параметрите на
дадена услуга, не означава, че същият не може да въведе погрешен код, с който
на клиента се предоставя отстъпка на различна от заложените във вътрешните
правила на ответника стойност за тази услуга. В този смисъл са и дадените
писмени обяснения от служителя /л. 18/, в които същият изрично признава, че
„при активационна такса на съществуващ клиент се качват ръчно две отстъпки и по
невнимание е качена два пъти отстъпката 58514 вместо веднъж тази отстъпка и
веднъж някоя от другите – 58515, 58516”. Тоест служителят признава, че част от
неправилно начислените такси се дължат именно на неговото невнимание и
неправилно боравене със софтуерния продукт. В случая информационната система е
пригодена да спомогне и улесни работния процес, но същата не изключва човешкия
фактор. Именно служителят е този, който следва да избере правилната
промоция/отстъпка съответстваща на предоставяната услуга, като съобразява
издадените от работодателя инструкции и стандарти. Отделно от това, съгласно
длъжностната характеристика служителят има задължение да повдига към
съответните звена всички възникнали в процеса на работа казуси, както и да
информира прекия си ръководител при проблеми със софтуера. След като ищецът
твърди, че е имало проблеми при използването на софтуерния продукт, същият е
бил длъжен да съобщи за тях на ръководителите си, за да бъдат отстранени. По
делото обаче нито са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства това
да е сторено. Ето защо съдът приема, че неизпълнението на посочените по-горе
задължения на служителя се дължи на негово виновно поведение, а не на негодност
на софтуерния продукт за осъществяване на необходимите операции.
С оглед въведеният изричен довод от
въззивника е необходимо да се посочи, че за налагането на дисциплинарно
наказание е необходимо виновно
неизпълнение на трудовите задължения – чл. 186 КТ. Вината в гражданското право
не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел – поведението на определена категория лица (например добрия стопанин,
добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й (Решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г., IV ГО на ВКС). Гражданското право не
различава формите на небрежността, а само нейни степени (например груба
небрежност, която се измерва с друг абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия).
По принцип гражданското право не се интересува от формите на вината, защото
гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа.
Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от
наличието на умисъл, но само в изрично предвидените случаи, в който смисъл е Решение
№ 3/12.03.2012г. по гр. д. № 1325/2010г., IV ГО на ВКС. За ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителя за процесните нарушения законът не изисква умишлена
форма на вина, поради което, ако същите са извършени умишлено, това само би ги
утежнило и би обосновало налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те
са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на
дължимата грижа. В случая от събраните по делото доказателства не може да бъде
направен извод, че ищецът умишлено не е изпълнявал възложените му задължения,
но следва да се приеме, че служителят е извършвал работата без необходимото
старание и внимание /както и самият той признава/ и в нарушение техническите
правила, тоест при проява на небрежност.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на дисциплинарното наказание работодателят следва да вземе предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението
на служителя. При преценка на събраните по делото доказателства досежно тези
обстоятелства, съдът приема, че наложеното наказание „предупреждение за
уволнение” съответства на извършените нарушения. Същите са извършвани в
продължение на близо 4 месеца – 05.01.2015г.-30.04.2015г., което показва
трайност в поведението на служителя. Размерът на настъпилата вреда за
работодателя в случая не е от най-голямо значение за определяне на наказанието,
тъй като нарушенията показват незнание за правилно боравене с информационната
система на работодателя, което е необходимо за точното изпълнение на служебните
задължения. Също така служителят признава своето невнимание и липса на
съсредоточеност при изпълнение на трудовите функции, което показва неговата
недостатъчна ангажираност в тяхното изпълнение. Макар и в неголям размер, в
резултат от това поведение за работодателя е настъпила имуществена вреда. Ето
защо наложеното наказание се явява съразмерно на извършените нарушения на
трудовата дисциплина.
Въведеният от въззивника довод за
допуснато от районния съд нарушение на процесуалните правила е неоснователен.
Правилно съдът не е приложил предвидените в чл. 161 ГПК неблагоприятни
последици, тъй като ответникът е изпълнил разпореждането на съда, дадено в
проведеното на 29.11.2017г. открито съдебно заседание, да представи изброените
от ищеца документи, като е сторил това с молба от 05.12.2017г. /л. 73/. Поради
това същият не е създал пречки за събиране на доказателства по делото, а е
съдействал за изясняването му от фактическа страна. Представените с молбата
документи са приети като писмени доказателства и законосъобразно са използвани
от съда при постановяване на решението.
По изложените съображения,
въззивната инстанция приема, че предявеният иск за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание е неоснователен. Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното
производство, право на разноски има въззиваемата страна. Последната обаче не е
отправила искане за присъждане, нито е ангажирала доказателства за направата на
такива, поради което не й се дължат.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, решението на въззивната инстанция е окончателно.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
511738/19.10.2018г., постановено по гр. д. № 40258/2016г. по описа на СРС, II ГО, 52-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.