РЕШЕНИЕ №260134
гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и
четвърти септември през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар Катя Кентова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
258/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са евентуално обективно съединени искове от „С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., район И., ул. „Ш.“ № **, чрез адв. П. ***, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Х. А.“
№ **,
както следва: 1/ главен иск за заплащане на сумата от 106 704 лева, представляваща възнаграждение за допълнително
изграден външен водопровод с дължина 1 440 метра, на основание Договор за
изпълнение на обществена поръчка № **** г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 25.11.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 от ЗЗД, както и
сумата от 5 216.64 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 04.06.2019 г. до 25.11.2019 г. (вкл.), на
основание чл. 86 от ЗЗД, 2/ евентуален иск за заплащане на сумата от 106 704 лева,
представляваща необходими и полезни разноски за изграждането на същия този допълнителен
външен водопровод с дължина 1 440 метра, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 25.11.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата, на основание водене на чужда работа без пълномощие по
смисъла на чл. 61 от ЗЗД, както и сумата от 5 216.64
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 04.06.2019 г. до 25.11.2019 г. (вкл.), на
основание чл. 86 от ЗЗД и 3/ евентуален иск за заплащане на сумата от 106 704 лева,
представляваща спестените средства за сметка на имуществото на ищеца,
необходими за изграждането на същия този допълнителен външен водопровод с
дължина 1 440 метра, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 25.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 5 216.64
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 04.06.2019 г. до 25.11.2019 г. (вкл.), на
основание чл. 86 от ЗЗД. Претендира се направените по делото разноски, вкл.
адв. възнаграждение.
Ищецът
основава исковете на следните фактически
твърдения:
Страните по делото сключили договор
за изпълнение на обществена поръчка № ***** г., по силата на който ищецът се
задължил да извърши, съгласно одобрен проект, строително-монтажни работи (СМР),
представляващи: водоснабдяване на с. Ч., община В. – външен водопровод с
дължина по проект 3 030 метра срещу сумата от 224 531.81 лева с ДДС.
За установяване изпълнението по договора били съставени актове обр. 12 и обр.
19, като работата приключила на 19.12.2014 г. Признава се, че договореното
възнаграждение от 224 531.81 лв. с ДДС било изцяло заплатено от ответника на
ищеца. Твърди се, че в хода на изпълнение на договора, след като вече били
изградени 3 030 метра водопровод, доколкото същият не достигал до
водоизточника и обективно нямало как да захрани с вода с. Ч., ответникът
възложил изграждане на допълнителни 1 440 метра водопровод. Изпълнението
на допълнителната работа е констатирано през м. март 2016 г. при извършено
геодезическо заснемане на обекта, възложено от общината. С писмо изх. № **** от
25.10.2016 г. ответникът потвърждава на ищеца извършването на допълнителните
СМР, но не заплатил дължимото възнаграждение за тях в размер на 106 704
лв., въпреки отправената покана, получена от общината на 04.06.2019 г. Моли за
уважаване на иска на договорно основание предвид допълнителното възлагане.
Претендира се и сумата от 5 216.64 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
04.06.2019 г. (получаване на покана за плащане) – 25.11.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
При условие на евентуалност се излага, че ако съдът приеме,
че сумите не се дължат на договорно основание, тъй като възлагането на
допълнителните работи от ответника на ищеца е осъществено без страните да
сключат допълнителен договор или анекс към съществуващия такъв от 12.09.2014 г.
и доколкото същите са извън неговия предметен обхват, но са извършени в интерес
на ответника, сумата от 106 704
лева се претендира като необходими и полезни разноски,
подробно описани в молба вх. № 589/20.01.2020 г., на основание водене на чужда
работа без пълномощие по смисъла на чл. 61 от ЗЗД.
Претендира се и сумата от 5 216.64 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
04.06.2019 г. (получаване на покана за плащане) – 25.11.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
При условие на евентуалност се излага, че ако съдът приеме,
че сумите не се дължат в хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие –
чл. 61 от ЗЗД, доколкото ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца със спестените средства, необходими за изграждането на допълнителните 1
440 метра водопровод, сумата от 106 704
лева се претендира на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Претендира се и сумата от 5 216.64 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
04.06.2019 г. (получаване на покана за плащане) – 25.11.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
В срока
по чл. 367, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Община В.. Не се оспорва
сключването на Договор за изпълнение на обществена
поръчка № *** г., по силата на който ищецът се задължил да извърши в
съответствие с одобрения проект СМР, представляващи: водоснабдяване на с. Ч.,
община В. – външен водопровод с дължина по проект 3 030 метра срещу сумата
от 224 531.81 лв. с ДДС, изцяло заплатена на изпълнителя. Твърди се, че
договорът е сключен въз основа на проведена процедура по ЗОП (отм.), а
обектът - водопровод с 3 030 линейни метра е изграден така, както е
възложен. Издаден е Акт обр. № **** г. за него. Твърди се, че няма възлагане на
СМР за изграждане на допълнителни 1 440 м водопровод, същите не са
предвидени в одобрения проект въз основа на който е сключен договорът, и не са
били изобщо предмет на процедурата по ЗОП. Дори да са извършени процесните СМР,
то те са в нарушение на чл. 9, ал. 2 и ал. 12 от договора, тъй като са по
неодобрени строителни книжа и без провеждане на процедура по ЗОП. Не било
предвидено между страните заплащане на допълнителни видове работи, извън
предмета на обществената поръчка. За действително извършени и подлежащи на
разплащане са само тези, които са отразени в акт за извършени СМР. Недопустимо
е изменение на договора, освен в изброените по чл. 43, ал. 2 от ЗОП (отм.)
случаи, какъвто не е настоящият. Страните изрично са посочили, че цената е
окончателна. Претендирането на допълнително извършени СМР, извън предмета на
поръчката и договора, е опит за заобикаляне на ЗОП.
Досежно
иска по чл. 61 от ЗЗД ответникът аргументира, че няма пасивна процесуална
легитимация. Забраната да се изменя договора за обществена поръчка изключва
възможността да се претендират допълнително извършени работи, като е
ирелевантно дали е имало необходимост от това. Отделно от това се поддържат
възраженията, направени по главния иск – за липса на одобрени строителни книжа.
Досежно
иска по чл. 59 от ЗЗД ответникът твърди, че доколкото ищецът разполага с точно
определен иск, неприложим е субсидиарният иск. Излага, че не е налице
обогатяване от страна на общината, тъй като изработеното не е годно да бъде въведено
в експлоатация дори и да е изградено.
В срока по чл.
372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се отговаря на
възраженията на ответника. Излага се, че одобреният проект, по който е работил
ищецът е изработен през 2008 г. от инж. Я. А., одобрен със заповед № **** г.
Между страните са съществували уговорки за изработване на допълнителни
1 440 метра външен водопровод, тъй като без тях с. Ч. и С. ** щели да
останат без питейна вода поради пресъхване на водоемите. Страните е трябвало да
изчакат фактическото завършване на строежа, за да могат да изготвят
екзекутивната документация, отразяваща извършената работа в отклонение от
съгласувания проект, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 г. Ето
защо няма възлагане от възложителя за тях, няма строителни книжа и не е
проведена процедура по ЗОП. Твърди се, че възложителят е приел извършената
допълнително работа – процесните 1 440 метра, тъй като в подписаните от
страните Акт обр. № 12 от 24.11.2014 г. и 26.11.2014 г. били описани изпълнени
СМР 4 470 метра, т. е. освен първоначалните по проект 3 030 м. и тези
1 440 м. в повече. Отделно от това е налице и извънсъдебно признание от
ответника в писмо изх. № **** от 25.10.2016 г. за потвърждаване на извършени
4 700 м. водопровод относно процесния обект. Аргументира се, че
допълнителните СМР са извършвани по време на извършване на възложените по
силата на договора работи, видно от строителните книжа. Излагат се допълнителни
доводи за неоснователност на възраженията срещу евентуалните искове.
В срока по чл.
373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника. Излага се, че
противоречи на ЗУТ твърдението, че строителните книжа, респ. екзекутивната
документация се изготвя след завършването на строежа. Още повече такава
екзекутивна документация се съставя след несъществено отклонение от вече
одобрени строителни книжа, а настоящият случай не е такъв. Оспорва се
автентичността на подписа на кмета на общината К.К. в писмо изх. № ***** от
25.10.2014 г.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца, като съдът не възприема
доводите на ответника, че общината не притежава пасивна процесуална легитимация
по евентуалния иск по чл. 61 от ЗЗД (вж. напр. решение № 60078 от 30.08.2021 г.
на ВКС по т. д. № 802/2020 г., ІІ т. о.).
Сезиран
е
родовокомпетентният съд – чл.
104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
От фактическа страна съдът приема следното:
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът e
приел, че са налице безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, а именно: че
между страните е сключен Договор за изпълнение на обществена поръчка № ******г., след
проведена процедура по ЗОП 2014 г. (отм.), като
ищецът е изпълнил, респ. ответникът е приел СМР за обект: Водоснабдяване на с. Ч.,
община В., представляващи изграждане на външен водопровод с дължина от
3 030 метра, като ответникът е заплатил на ищеца и дължимото
възнаграждение за това в размер на 224 531.81 лева с вкл. ДДС.
По делото може да се направи извод,
че не се спори между страните, установява се и от приетите по делото писмени и
гласни доказателства, че ищецът е изградил водопровод с дължина от 4 470
метра, т. е. в повече от първоначално предвидените по проект 3 030 метра.
Това е видно и от приетите Акт обр. № ** от *** г. и ***** г. за строеж:
„Водоснабдяване на с. Ч. - реконструкция, модернизация и основен ремонт на
съществуващ водопровод и нов външен довеждащ водопровод“, където са описани СМР
за реално изградени 4 470 метра, при посочени по проект 3 030 метра.
С Констативен акт обр. № ****** г. е установена годността за
приемане на обекта досежно изградените 3 030 линейни метра.
От прието по делото геодезическо заснемане на строежа,
изготвено през март 2016 г. от „Г.“ ООД по възлагане от община В. е видно, че
изграденият външен водопровод от водохващане в землището на с. Ч., община В. до
водоем с. Ч. и С. ** включва 18 шахти (въздушници, калници и кранове) и е с обща
дължина от 4 470 линейни метра.
С покана за доброволно изпълнение ищецът е поканил ответника
в 7-дневен срок от получаването ѝ доброволно да
уреди висящите между тях „облигаторни отношения“, като плати сумата от
106 704 лева за допълнително възложените от общината и изградени от ищеца 1 440
метра водопровод на процесния обект. Поканата е получена на 04.06.2019 г.
От приетата документация за участие в открита процедура за
възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП (2014 г.) с предмет: „Водоснабдяване на с. Ч. - външен водопровод,
община В.“, е видно, че за обекта е изготвен технически проект, предвиждащ
полагане на водопровод с дължина от 3 030 линейни метра и изпълнение на
заложените в проекта съоръжения като ревизионни шахти, шахта - въздушник, шахта
- калник, бетонов праг и др. Установява се, че оферираната от изпълнителя цена
от 224 531.81 лева с ДДС е досежно изграждане на водопровод с дължина от
3 030 метра.
С Разрешение за строеж (РС) № ****
г. на главния архитект на Община В. е разрешено на възложителя Община В.,
съгласно одобрените инвестиционни проекти, да извърши СМР: „Водоснабдяване на
с. Ч.а - реконструкция и основен ремонт на съществуващ водопровод и нов външен
довеждащ водопровод с дължина общо 3 030 линейни метра“. Същият преминава
през поземлени имоти земеделски и горски територии № ***; № ***; № ***; № **; №
***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; №***; № *****; № **; № ***; № ***; № ***;
№ **; № ***; № ***; № ***; горски територии от № ** до № **, вкл. № *** и № ***,
в землището на с. Ч..
С писмо до ищеца изх. № *** г. зам.-кмета на Община В. С.Т., овластена
от кмета К.К. (видно от приети по делото два броя заповеди), потвърждава
извършеното от ищеца строителство на водопровод с дължина 4 700 метра за
обект „Водоснабдяване на с. Ч.а -
външен водопровод“, като допълнително се посочва, че не е изпълнено
строителството на водохващания и водоем, поради което обектът не е въведен в
експлоатация (ответникът изрично признава в о. с. з. от 23.04.2021 г., че
подписът в писмото е на С. Т.).
От изслушаното по делото заключение
на вещото лице Л.Я. по допуснатата съдебноикономическа експертиза, неоспорено
от страните, прието от съда за обосновано и компетентно изготвено, се
установява, че между страните по спора няма други разплащания освен тези, които
касаят предмета на договор № *** г., а мораторната лихва върху главницата от
106 704 лева за периода от 04.06.2019 г. до 25.11.2019 г. вкл. възлиза на сумата
от 5 217.06 лева.
По делото е представено писмо,
изпратено от ответника до РДНСК - гр. П.изх. № **** г., с което се приканва
дирекцията да преприеме съответните действия по премахване на незаконен строеж
(процесната удължена част от водопровода) на основание чл. 225 от ЗУТ.
В отговор, РДНСК - гр. П.уведомява ответника,
че е издадена Заповед № **** г. на основание чл. 224, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1,
т. 2 от ЗУТ за спиране на строителството на строежа поради установени
съществени отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ, като се
предоставя 3-месечен срок, считано от влизане в сила на заповедта, ответникът доброволно
да отстрани причините, довели до спирането. Посочено е, че разрешението за
продължаване на строителството се издава, след като съществените отклонения са отстранени
и изпълнената част от строежа е законосъобразна (чл. 224, ал. 4 от ЗУТ).
От
събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят Г. Д.А.
излага, че е участвал в изграждането на процесния водопровод, чрез „С.“ ЕООД, в
качеството му на подизпълнител на ищеца. Твърди, че септември 2014 г. е получил
от представители на Община В. - кмета Л. и зам.-кмета С. копие от проекта, по
който трябвало да се работи за изграждането на водопровода, чиято дължина била
около 3 000 метра. Работата започнала в края на септември-началото на
октомври 2014 г., като на място теренът бил трасиран с набити колчета.
Допълнителното изграждане на отклоненията за водопровода се наложило поради
това, че не достигала питейна вода до С. и още една друга **. Свидетелят бил
запознат с това, че за допълнителното възлагане нямало одобрена строителна
документация, но от общината му казали, че са в процес на „оправяне“. Изградените
3 000 метра водопровод захранвали 100 кубиков водоем, предвиден за бъдещо
изграждане и който се очаквало действително да водоснабди всички махали в
района. Съществуващият в момента водоем бил само 10 кубиков. Ако не бил този
допълнителен водопровод, двете махали - С. ** и Д. **, нямало да имат вода.
Твърди, че акт обр. 12 включва допълнително изграденото трасе, но от общината
не са правили възражения относно дължината на положените тръби.
Свидетелят Б.И.Т.,
управител на „Б.“ ООД, дружеството упражнявало надзор по изграждането на процесния
водопровод в с. Ч.. Излага, че надзорът е бил осъществяван върху това, което е
трябвало да се направи по одобрен проект - около 3 000 метра, но е
констатирано наличието на допълнително изградени метри - описани са в отделна
графа, че са извън проекта. Не знае кой е възложил допълнителната част от
водопровода. Не знае дали общината са наясно, че са били констатирани в повече
изградени метри водопровод, но твърди, че представителят на Община В. г-н Г. Н.
бил наясно.
Свидетелят П. И.К., служител в Община В. от *** г., когато
изпълнявал длъжността ***, като от края на *** г. е на длъжност *****. Заявява,
че няма официален документ и договор за възлагане с общината за допълнително
положените метри водпровод, а за неофициален не може да твърди. Твърди, че
законността на един строеж се следи от три страни: от независимия строителен
надзор, от проектанта на обекта, с който се сключва договор за авторски надзор
и инвеститорския контрол от възложителя. Поддържа, че в общината няма проект за
изграждане на 100 кубиков водоем.
Свидетелят К. поддържа, че с Г. А.Н. са били колеги в *****.
И двамата знаели от актовете, които били подписани тогава за извършеното
строителство, че има изграден водопровод извън договореното.
Свидетелят Г. А.Н., до **** служител на Община В., дава
показания, че е запознат с проблемите с водоснабдяването на с. Ч.а и С. **. Село
Ч.а имат малък водоем от 5 куб. м., от който се снабдява и С. **. Водата не им
достига, а проблемите са от десетина години. Поддържа, че преди време излязла
програма на правителството за подобни бедстващи райони, като единственото
условие било да има изготвен одобрен проект. Такъв проект имало, но той бил от
2003/2004 г. Ползвали проекта, тъй като той също бил за с. Ч.а, а и за да
получат финансирането. Парите трябвало да се усвоят до 25 декември. Проектът
свършил работа, парите били отпуснати, било издадено разрешение за строеж по
него, въпреки че самият проект бил твърде остарял. Старият водопровод не можел
да подаде необходимата вода, тъй като не бил свързан с достатъчно
водоизточници. Пари имало само за довеждащия водопровод, не и за водоема от 100
куб. метра.
С писмо вх. № *** г. от „В.“ ЕООД се излагат следните факти и
обстоятелства: Село Ч.а се захранва с вода от каптажи, като чрез помпа водата
отива в резервоар от 25 куб. метра и от там се разпределя към с. Ч.а и Л.**. С.
** има каптажи отделно от тези на Ч.а. Реалното водоснабдяване се осъществява
от каптаж м. „Б.“. До каптажа има изграден резервоар от 4 куб. м. От него по
водопровод водните количества постъпват в резервоар от 8 куб. м. Пак по
водопровод, чрез помпа водните количества се подават в резервоар от 25 куб. м.,
от който чрез 4 клона се разпределят на потребителите. Водоснабдяването на Ч.а
не е частично, т. к. с помпата се подава вода на всички 40 бр. абонати. В
момента С. ** се захранва с вода от собствени водоизточници, поради което
спирането на помпата на водопровода в с. Ч.а не оказва влияние на
водоснабдяването на същата. При извънредна проверка се констатира, че по
трасето на новоизграждания водопровод е изградено незаконно водопроводно
отклонение, което е включено в резервоара от 25 куб. м. Същото е прекъснато,
тъй като е незаконно.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице П.К. по
допуснатата съдебнотехническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, прието
от съда като компетентно изготвено, обосновано и пълно, се установява следното:
Разработеният парцеларен план за
водоснабдяване на с. Ч.а и С. ** е от 2008 г., когато била изградена малка
помпена станция и водоем над с. Ч.а с обем от 25 куб. м. за временно
разрешаване на проблема с водоснабдяването на селото до изграждането на новия
водопровод и водоем. Това е причината да бъде допълнително разработен нов
парцеларен план за водоснабдяване само на С. **. Изграждането на водопровода от
3 030 метра има за цел задоволяване нуждите на жителите в с. Ч.а, видно
както от утвърдения проект, така и от разрешението за строеж за обекта: „Водоснабдяване
на с. Ч.а - реконструкция и основен ремонт на съществуващ водопровод и нов
външен довеждащ водопровод с дължина общо 3 030 линейни метра“, а допълнителният
водопровод има за цел задоволяване нуждите на жителите на С. ** с питейна вода. Съгласно одобрения
проект и издаденото разрешение за строеж, дължината на водопровода е 3 030
метра, но в действителност същият е с дължина от 3 299 метра и достига до
м. „Б.“, където е предвидено да се изгради нов водоем. Тази разлика вещото лице
установява, като събира дължините между отделните точки в напречните профили на
одобрения проект и монтажния план (и в двата варианта дължината е повече от
3 030 метра), като за меродавна вещото лице взема предвид дължината по
монтажния план, тъй като по него се приспада арматурата от общата дължина,
съгласно Правилника за изпълнение и приемане на СМР. Водопроводът, който е
направен без необходимите строителни книжа (одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж) е с дължина от 1 171 метра. Отделно от тях -
269 метра са изградени съгласно одобрения проект и разрешението за строеж,
поради което вещото лице приема, че те не следва да се считат за незаконно
извършени (1 171 + 269 = общо 1 440 метра). Положеният допълнителен
водопровод се ползва за водоснабдяване и на С. **, въпреки че в последващ
момент водоподаването е прекъснато (вж. писмото от „В.“ ЕООД, описано по-горе),
като се установява, че водопроводната мрежа на С. ** не е свързана с
допълнително направения водопровод, въпреки възможността за това. От изграждането
му през 2014 г. до датата на заключението по СТЕ - 15.04.2021 г. община В. не е
предприела действия относно незаконното
строителство, нито за евентуалното негово узаконяване, като не се извършват и действия
по изграждането на новия водоем, без който не може да се ползва новоизграденият
водопровод и да се водоснабдява и С. **. Установява се, че за допълнителния
водопровод и предвидения нов водоем има парцеларен план и ПУП, които са в сила,
съгласно решенията на Общинския съвет и заповедите на кмета на общината, като
имотите през които минава трасето за водопровода /парцеларния план/ са общински
имоти, пътища и улици или за които има учреден сервитут.
Вещото лице посочва следните варианти, съобразно задачите по
СТЕ:
Стойността на допълнително извършените СМР за направата на 1 440 метра водопровод, съобразно вложените материали и труд, и други обичайни разходи във връзка
с тях, включително печалба, съобразно
параметрите на сключения договор №
633/12.09.2014 г. е в размер на 97 308.16
лева с ДДС. Стойността на допълнително изградените 1 171 метра водопровод по
цени, заложени в договора е в размер на 70 082.27 лева с ДДС.
Средната пазарна стойност на допълнително
извършените СМР за направата на 1 440 метра
водопровод, съобразно вложените материали и труд, и други
обичайни разходи във връзка с тях,
включително формиране на печалба за изпълнителя, е в размер на 115 353.29 лева с ДДС. Стойността
на допълнително изградените 1 171 метра водопровод по пазарни цени с печалба е в
размер на 86 625.25 лева с ДДС.
Средната пазарна стойност на допълнително извършените СМР за направата
на 1 440 линейни метра водопровод, съобразно
вложените материали и труд, и други обичайни разходи във връзка с тях, но без
формиране на печалба за
изпълнителя, е в размер на 106 808.60
лева с ДДС. Стойността на допълнително изградените 1 171 метра водопровод по
пазарни цени без печалба е в размер на 80 208.56 лева с ДДС.
Стойността на водопровода с дължина 269 метра, съгласно
сключения договор е 27 225.89 лева с ДДС.
Правни
изводи:
Предявени са евентуално съединени искове по чл. 266, ал. 1, чл. 61 и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
На
12.09.2014
г. между ответника община В., като възложител и ищеца „С.“ ЕООД, като
изпълнител е сключен Договор № *** за извършване на СМР
на обект: „Водоснабдяване на с. Ч.а, община В. - външен
водопровод“. Договорът е сключен по реда и условията на чл. 41 във вр. чл.
74, ал. 1 от ЗОП (отм.). Няма спор, а и доказателствата по делото, вкл. представената
по делото конкурсна документация сочат, че предмет на обществената поръчка и на
сключения договор е изграждането на водопровод с дължина от 3 030
м. Страните не спорят, че има пълно разплащане на извършените и
приети СМР в този обем. Предмет на спора е заплащането на допълнително
извършените СМР за изграждане на още 1 440 м. водопровод. Установява се,
че удължаването на водопровода е предприето с цел той да обслужва и находящата
се в близост С. **.
Съдебната
практика приема, че когато договорът е сключен по реда на ЗОП, изменението му
не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията при които е
открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за
изпълнението ѝ.
Изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП е
недопустимо, а промяната им след сключването на договора, може да бъде
разглеждано като заобикаляне на този закон. В хода на изпълнението на договора
може да се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи
с оглед качество, срокове и пр., но в този случай не би се касаело за изменение
на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение.
Сключването
на договора за обществена поръчка, като гражданскоправен етап на процедурата по
възлагане на обществената поръчка, не може да бъде разглеждан отделно от
предхождащите го административни актове, представляващи предпоставка за
сключването му, а именно решението за откриване на процедурата за възлагане на
обществената поръчка и решението за определяне на изпълнителя. Съдържанието на
договора се определя преди всичко от вече извършените волеизявления на страните
по време на процедурата по възлагане, а документацията за участие в процедурата
за възлагане на обществена поръчка (включваща при
строителство инвестиционния проект и техническите спецификации) е
задължително приложение към решението за откриване на процедурата. Поради това
изменението не само на сключения договор, но и изменението на инвестиционния
проект, за чието изпълнение е сключен договорът, също съставлява изменение на
параметрите на поръчката и когато е извършено по инициатива на страните, без да
е наложено от обективни пречки за изпълнението на проекта, следва да се
разглежда като недопустимо заобикаляне на ЗОП. По тези
съображение, при сключените по реда на ЗОП
(отм.) договори е неприложима предвидената в чл. 154 от ЗУТ възможност за
изменение на инвестиционния проект поради промяна на инвестиционните намерения
на възложителя.
Когато
се касае за възникнала в хода на изпълнението на договора необходимост от
извършване на допълнителни видове работи, то не би било налице отклонение от
параметрите на обществената поръчка, но само когато
договорът е изпълнен в съответствие с техническия проект, за който е проведена
обществената поръчка (така решение № 241/9.03.2017 г. ВКС по т. д. №
2799/2015 г., I т. о., решение № 82/19.02.2011
г. по т. д. № 658/2010 г. на ВКС, I т. о.).
В случая,
удължаването на водопровода не може да се квалифицира като „допълнителни СМР“,
т. е. като дейности
с обслужващо предназначение, тъй като договорът за изпълнение на обществената поръчка
и одобреният технически проект за 3 030 метра не е предвиждал
водоснабдяване и на С. **, а само на с. Ч.а (въпреки, че
одобреният ПУП /парцеларен план/ за трасе за водопровод е предвиден и за двете
населени места, но между одобрен ПУП и одобрен инвестиционен проект не е налице
идентичност). Всичко това обуславя извод за недопустимо
изменение на договора за обществена поръчка, чрез
удължаване на водопровода, тъй като изработката на допълнителния водопровод
безспорно не е елемент от обществената поръчка, а оттам и от договора с
общината, поради което отговорността на възложителя не може да се ангажира на
договорно основание. Извършването на допълнителните СМР е извън предмета на
сключения договор, като не е възникнало и не би могло да
възникне договорно правоотношение поради липса на проведена процедура по ЗОП.
С оглед
изложеното, главният иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен, което
обуславя неоснователност и на акцесорния иск за мораторна лихва върху
главницата на основание чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира, че
приложение намират правилата за неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, доколкото допълнителните СМР са извършени
в имоти на възложителя, извън предмета на сключения
договор, т. е. без сключен
договор по предвиден в закона ред, в който случай отговорността
му е
в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването - така т.
4 от ППВС № 1/79 г. Не намират приложение правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60-62 от ЗЗД, тъй като те се прилагат, когато имущественият
резултат е постъпил в патримониума на
трето (за договора) лице,
а не на насрещната страна по договора, както е в случая (в този смисъл решение № 179/16.12.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 2235/2015 г., I т. о., решение № 219/04.02.14 г. на ВКС по
т. д. № 871/12 г., I т. о., решение № 12/28.02.14 г. на ВКС по
т. д. № 1037/12 г., I т. о.).
Обстоятелството,
че допълнително изградения водопровод представлява незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не означава, че собственикът не се е обогатил
неоснователно с имуществения резултат, доколкото към настоящия
момент няма влязла в сила заповед за събаряне, издадена от компетентните органи (по аргумент от Решение № 315
от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1189/2011 г., I г. о.).
Напротив - в случая строителството е спряно, на основание чл. 224, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 2 от ЗУТ поради
установени съществени отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ.
С оглед
изложеното, евентуалният иск по чл. 61 от ЗЗД е неоснователен, което обуславя
неоснователност и на акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата на
основание чл. 86 от ЗЗД.
Като обобщение,
искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се явява доказан по основание. Когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещо лице - чл. 162 от ГПК.
Обогатяването
представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда,
както и на всички други разходи и ползи, включително
печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе
сключен действителен договор. Обедняването
представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва
стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и
други обичайни разходи във връзка с СМР, включително ДДС, ако такъв следва да
се начислява, но без формиране на печалба
за изпълнителя.
Общата дължина на водопровода е 4 470 метра. По делото
се установи, че е налице техническа (аритметична) грешка в одобрения проект, по
който е издадено разрешението за строеж, а впоследствие е подписан и
констативният акт обр. 15 за годността на обекта, като въпреки че е посочена
дължина на водопровода от 3 030
метра, в действителност същият е 3 299 метра, при съобразяване
на разстоянията между отделните
точки в напречните профили на самия монтажен план. Или, допълнително изграденият водопровод
е с дължина от 1 171 метра, а не 1 440 метра (4 470 -
3 299 = 1 171 м.). Съдът следва да съобрази реалният имуществен
резултат, с който ответникът се е обогатил, а не формалната разлика между
умаляемо и умалител.
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по СТЕ, средната пазарна стойност на допълнително
извършените СМР за направата на 1 171 метра
водопровод, съобразно вложените материали и труд, и други
обичайни разходи във връзка с тях,
включително формиране на печалба за изпълнителя, е в размер на
86 625.25 лева с ДДС, респ. без печалба в размер на 80 208.56
лева с ДДС.
Съдът приема, че искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен
за по-малката сума между обогатяването и обедняването, която в случая
се явява в размер на 80 208.56 лева с ДДС, като за разликата до претендираните 106 704
лева искът следва да се отхвърли.
По акцесорния
иск по чл. 86 от ЗЗД:
При
обезщетение за неоснователно обогатяване, тъй като облигационното правоотношение е с извъндоговорен
характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните
субекти и не е мислимо страните да са определили предварително
срок за изпълнение. Такъв няма определен и в закона. При
неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е
необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.
Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – само
при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в
забава и без покана.
Поради
това, съдът приема, че за да изпадне ответникът в
забава е необходимо отправяне на покана за плащане на дължимото обезщетение
съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Всяко безсрочно задължение е
изискуемо веднага, но не всяко изискуемо задължение е със забавено изпълнение (ТР
№ 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая ответникът изпада в забава с изтичането на определения от ищеца в поканата 7-дневен срок
за изпълнение, считано от получаването ѝ. Поканата се основава на
възникналото между страните „облигаторно отношение“, източник на което е и
неоснователното обогатяване. Получена е на 04.06.2019 г., респ. срокът за
плащане изтича на 11.06.2019 г. От 12.06.2019 г. ответникът е в забава. Искът
по чл. 86 от ЗЗД върху главницата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен за
периода от 12.06.2019 г. до 25.11.2019 г. за сума в размер на 3 721.08
лева, като за разликата до претендираните 5 216.64
лева подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Ищецът
претендира разноски в общ размер от 11 613.83 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Същите възлизат
на сума от 8 709.25 лева, които следва да се възложат върху ответника.
Ответникът
претендира разноски в общ размер от 5 483 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същите възлизат на сума
от 1 371.28 лева, които следва да се възложат върху ищеца.
Водим от
горното, по реда на разглеждането, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П., район И., ул. „Ш.“ № **, срещу Община В., ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Х.А.“ № **, за заплащане на сумата от 106 704 (сто и шест хиляди
седемстотин и четири) лева, представляваща възнаграждение за
допълнително изграден външен водопровод с дължина 1 440 (хиляда
четиристотин и четиресет) метра, на основание Договор за изпълнение на
обществена поръчка № 633 от 12.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 25.11.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 от ЗЗД, както и за сумата
от 5 216.64 лева (пет
хиляди двеста и шестнайсет лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.06.2019
г. до 25.11.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П., район И., ул. „Ш.“ № **, срещу Община В., ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Х. А.“ № **, за заплащане на сумата от 106 704 (сто и шест хиляди седемстотин и четири) лева, представляваща необходими и полезни разноски за изграждането на
допълнителен външен водопровод с дължина от 1 440 (хиляда четиристотин и
четиресет) метра, извън предметния обхват на Договор за изпълнение на
обществена поръчка № ***** г. с обект: „Водоснабдяване на с. Ч.а, община В. –
външен водопровод“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 25.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, на
основание водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 61 от ЗЗД,
както и сумата от 5 216.64
лева (пет хиляди двеста и шестнайсет лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 04.06.2019 г. до 25.11.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Х. А.“ № ***, да плати на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район И., ул. „Ш.“ № **, обезщетение в
размер на сумата от 80 208.56 лева (осемдесет хиляди двеста и осем лева и 56
стотинки) с ДДС, представляваща
спестените средства за
сметка на имуществото на ищеца, необходими за изграждането на допълнителни 1
171 (хиляда сто седемдесет и един) метра водопровод, извън предметния обхват на
Договор за изпълнение на обществена поръчка № 633 от 12.09.2014 г. с обект:
„Водоснабдяване на с. Ч.а, община В. – външен водопровод“, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.11.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД за разликата над 80 208.56
лева до
претендираните 106 704 (сто
и шест хиляди седемстотин и четири) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Х.А.“ №***, да плати на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район И., ул. „Ш.“ № **, сумата от 3 721.08
лева (три хиляди седемстотин двайсет и един лева и 8
стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата от 80 208.56
лева, за периода от 12.06.2019
г. до 25.11.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за разликата над 3 721.08
лева до претендираните 5 216.64 лева (пет хиляди
двеста и шестнайсет лева и 64 стотинки), като неоснователен.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Х. А.“ № **, да плати на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район И., ул. „Ш.“ № **, сумата от 8 709.25
лева (осем хиляди седемстотин и девет лева и 25 стотинки),
представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П., район И., ул. „Ш.“ № ** да плати на Община В., ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Х. А.“ № **, сумата от 1 371.28 лева (хиляда триста
седемдесет и един лева и 28 стотинки), представляващи съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред П.ския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: