Р Е Ш Е
Н И Е
№304
гр. Несебър, 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 1262 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В.И.Т. срещу наказателно постановление № 19-0304-001705/22.07.2019г. на
началник сектор „ОП” към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв., а на
основание чл. 185 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв. Жалбоподателят оспорва НП като
незаконосъобразно. Сочи, че не е използвал обезопасителен колан, тъй като е
опериран, а незаплатената глоба не се търси от КАТ гр. София. Моли обжалваното
НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган – ОД на МВР Бургас, РУ
гр. Несебър, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 12.07.2019г., около 18:00 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, в близост до
комплекс „Амадеус”, с посока на движение към автогарата, жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Опел Корса” с рег. № С 7488 МА. По същото време на
посоченото място св. З.Д. – мл. автоконтрольор при РУ Несебър, изпълнявал
служебните си задължения, като забелязал, че по време на движение водачът не
използва обезопасителен колан. За констатираното нарушение св. Д. спрял
автомобила за проверка, установил самоличността на водача Т.. Последният спрял
на около 50 метра след подадения сигнал и към момента, към който полицейският
служител се приближил до него, се опитвал да си сложи обезопасителния колан. На
въпрос има ли причина да е без обезопасителен колан жалбоподателят не дал
отговор. При извършена проверка св. Д. констатирал, че с фиш серия „М” № 102665
от 20.08.2016г., влязъл в сила на същата дата, на Т. е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лв., която не е заплатена. При тези данни св. Д.
съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 328002 от
12.07.2019г. за нарушения на чл. 137А, ал. 1 и чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
При съставяне на АУАН жалбоподателят протестирал и написал възражение, че
относно колана не е достоверно, а за фиша не е уведомен. Впоследствие се върнал
и заявил на полицейските служители, че има заболяване, което препятства
управлението на МПС с обезопасителен колан, но не представил документи за това.
В дадения тридневен срок депозирал възражение срещу АУАН, прието за
неоснователно от наказващия орган. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН бл. № 328002 от
12.07.2019г., справка за наказание на Т., възражение срещу АУАН, 4
бр. докладни записки, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, фиш серия „М” № 102665 от 20.08.2016г., свидетелските
показания на св. Д.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка
не се оспорва от жалбоподателя, като неговите възражения са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № 8121з-746/01.06.2017г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Обжалваното НП е материално законосъобразно относно
нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на наказание
подлежи водач, който не изпълнява задължението (предвидено в чл. 137А, ал. 1 ЗДвП) за използване
на предпазен колан. Както се установи от фактическа страна жалбоподателят е
управлявал МПС, без да използва предпазен колан. Ето защо той безспорно е
осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Санкцията
по чл. 183, ал. 4 ЗДвП е фиксирана и наказващият орган я е определил правилно в
размер на 50 лв. Единственото възражение на жалбоподателя се свежда до изложени
от негова страна твърдения, че е бил освободен от използването на
обезопасителен колан поради здравословното си състояние. Според чл. 137а, ал.
2, т. 2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителен колан лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. В случая
твърденията на жалбоподателя са именно в такава насока, но тези твърдения
следва да бъдат доказани по надлежния ред – с представяне на медицински
документи, които да удостоверяват, че към момента, в който е управлявал
автомобила, водачът е бил в съответното физическо състояние по смисъла на чл.
137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В хода на проверката, при подаване на възражение
срещу АУАН и при депозиране в жалбата пред съда жалбоподателят не е представил
медицински документи, които да доказват състояние, попадащо в обхвата на чл.
137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Ето защо възражението му остава недоказано по делото.
За осъществяване на другото вменено на жалбоподателя нарушение (на чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП) се изисква той да не е заплатил наказанието „глоба” в едномесечен срок от влизането в сила на съответния акт, с който му е
наложено. В случая с фиш серия „М” № 102665 от 20.08.2016г., подписан лично от
Т. на 20.08.2016г., му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. Фишът е
влязъл в сила от същата дата (арг. от чл. 39, ал. 2 ЗАНН) и е подписан лично от
жалбоподателя. При това положение давността за изпълнение на административното
наказание „глоба” е била две години (арг. от чл. 82, ал. 1, б. „а” ЗАНН). На
основание чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността е започнала да тече на 20.08.2016г. и е
изтекла на 20.08.2018г. Няма данни да са предприемани действия на надлежните
органи, насочени към изпълнение на това наказание. Ето защо Към момента на
проверката – 12.07.2019г., задължението на Т. за заплащане на глоба от 50 лв.
по фиш серия „М” № 102665 от 20.08.2016г. е било погасено по давност. Това
означава, че към този момент той не е следвало да заплаща тази глоба по смисъла
на чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Следователно не е осъществен съставът на соченото
нарушение и НП следва да бъде отменено в тази му част.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва
да бъде потвърдено в частта относно нарушението на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и
отменено в частта относно нарушението на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-001705/22.07.2019г. на началник сектор
„ОП” към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на В.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.
1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0304-001705/22.07.2019г. на началник сектор
„ОП” към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на В.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 185 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Преди връчване на препис от решението на
жалбоподателя да се проведе телефонен разговор с неговата съпруга (на
телефонния номер, посочен в жалбата) и да се установи актуален адрес, на който
решението може да му бъде връчено. В случай, че такъв не бъде установен
решението да се връчи на адреса в гр. София, ул. „Искър” № 72, вх. А,
ет. 1, ап. 1.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: