Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260050 Година 16.02.2022 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд –
търговско отделение, ХІХ състав,
На дванадесети януари
Година две хиляди двадесет и втора,
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар
БОРЯНА КОСТАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 1041 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание по чл.430 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* гр.София иска да бъдат осъдени ответници В.А.Т. ЕГН ********** ***, и
А.В.Т. ЕГН ********** ***, да платят солидарно
сумите от: 23 276,23 евро,
представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 7800 от 05.04.2006г., сключен между страните, с
настъпил падеж за периода 11.06.2018г. – 21.11.2019г.; 3 429.18 евро,
представляващи дължима възнаградителна лихва по договора с настъпил падеж за
периода 11.06.2018г. – 21.06.2019г.; 2 842.10 евро, представляващи дължима
наказателна лихва за просрочие с настъпил падеж за периода 11.06.2018г. –
26.11.2019г.; 64.43 евро, представляващи дължими такси по договора за времето
от 13.06.2018г. до 26.11.2019г.; 29.38 евро, представляващи дължими вноски за
имуществени застраховки за периода 13.05.2019г. – 26.11.2019г.; 400лв. за
нотариални разноски по кредита, направени в периода 13.06.2018г. –
26.11.2019г.; 35 лв. такси за периода 08.10.2018г. – 26.11.2019г., както и
законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 29.11.2019г. до
изплащане на сумата.
Твърди, че с ответниците имат сключен писмен договор
за банков кредит за покупка на недвижим имот от 05.04.2006г., по силата на
който е предоставил 17 145 евро, от които 8 400 евро за покупка на
недвижим имот – апартамент № 1 на първи етаж в гр ***, и 8 745 евро за други плащания, с краен срок за
погасяване 300 месеца, считано от дата на откриване на заемната сметка по
кредита, т.е. с падеж за пълно връщане 20.04.2031г. За първата година е
уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 1 %, а за всяка следваща година
годишната лихва е в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в
евро, валиден за периода на начисляването й, плюс договорна надбавка 1.90
пункта. При подписване на договора БЛП е 6 %.
Кредитът се погасява на равни месечни вноски с падеж
20 – то число на месеца от 64.61 евро през първата година и 128.26 за остатъка,
с които се заплащат главница и лихва.
Договорено е, че при забава на месечна погасителна
вноска се дължи обезщетение под формата на лихва в размер на сбора от лихвата
за главница плюс надбавка от 10 пункта.
Уговорено е плащане на такса управлени от 0.75 % върху
разрешения размер на кредита еднократно.
Предвидено е, че промяна на БЛП на банката за жилищни
кредити в евро се извършва автоматична промяна на размера на месечната
погасителна вноска, за което с факта на подписване на договора ответниците са
дали съгласието си.
Кредитополучателите са се задължили да застраховат
обезпечаващия кредита недвижим имот за срока на кредита като е договорена
възможност банката за тяхна сметка да заплаща застраховките.
Банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, ако не се погаси която и да е вноска или не се изпълни друго парично
срочно задължение по договра. При неплащане на три последователни месечни
вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуме от дата на падежа на последната вноска.
Банката твърди, че заемната сметка е открита на
20.04.2006г.
От 30.04.2009г. до 26.02.2015г. страните подписват
допълнителни споразумения към договора, в които констатират сумите на
просрочени задължения за главница, лихви и такси, както и какъв е остатъка от
редовната главница, като предоговарят условията на договора чрез преоформяне
служебно от кредитора към датата на подписване на допълнителните споразумения
като се натрупва към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит на просрочените задължения. Уговарят се
периоди на облекчено погасяване на дълга, условията за това, лихвата, както и
размера на БЛП на банката при подписване на споразуменията и оттук приложимата
възнаградителна лихва.
Ищецът твърди, че след сключване на договора с
ответниците цедира вземанията си по него на 02.05.2006г. на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД. Твърди, че на 05.03.2014г.
цесионерът „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД обратно му цедира вземанията по договора, което е съобщено на
ответниците с нотариални покани от 21.06.2019г. С тези покани ответиците –
длъжници също така са уведомени, че поради непогасяване на забавени задължения
и неизпълнение на условията на договора, договорът за кредит се обявява изцяло
за предсрочно изискуем. Длъжниците са поканени в 7 – дневен срок да погасят дълга доброволно.
Уточнява как се определя БЛП на банката, кои са
компонентите му, кои промени как се отразяват на изменението на БЛП. Посочва,
че сключване на банков договор с променлива лихва е допустимо от закона. Счита,
че банката няма задължение да обявява формулата и изчисляването на БЛП, защото
това представлява разкриване на търговска информация. Счита, че липсата на
знания у потребителя за финансовата материя и финансовите услуги не обосновава
извода, че този потребител е поставен в условия на неравноправност или са
предприети действия в негова вреда. Посочва, че има разлика между неправомерка
клауза, и клауза, която е „неприятна“ за потребителя с оглед цената на дадена
услуга. Твърди, че се е възползвал от законовата възможност за сключване на договор
с променлив лихвен процент като се е
съобразил със законовите си задължения в съдържанието на договора. Променлив
лихвен процент се прилага при дългосрочни кредитни жилищни договори с цел
разпределение на риска, който да не се поема само от заемодателя. Твърди, че
договаряне правото за едностранно изменение на лихвения процент и упражняването
му са трайна банкова практика. Твърди, че липсва злоупотреба с така
договореното право за едностранна промяна на лихвата и на размера на
погасителните вноски. Посочва, че ответниците с години не са възразявали срещу
изменение на лихвения процент. Твърди, че те са дали съгласие за това писмено в
договора както за едностранно изменение на лихвения процент, така и на
погасителните вноски съобразно това.
Твърди, че договорните клаузи за условията за
изменение на лихвения процент по договора са ясно, точно и разбираемо
формулирани, посочени са два компонента за изчисляване на лихвата – един
променлив /БЛП/ и един константен /фиксирана надбавка/.
Вярно е, че договорът не съдържа методологията за
определяне на БЛП, но компонентите, които влияят на промяната му, са извън
контрола на ищеца.
Възразява, че в случая ищецът е доставчик на финансови
инструменти, по които цената е свързана с изменение на лихвения процент на
финансови пазари, извън контрола на ищеца, поради което е налице изключението
на чл.144 ал.1 т.1 от ЗЗП и клаузите не следва да се считат за неравноправни.
Възразява, че ответниците са имали достатъчно време да
се запознаят с предложения текст на договора, да вземат становище, да предложат
текстове, включително да се откажат от сключването му.
Счита, че възраженията за заблуждаваща търговска
практика са бланкетни, не са конкретизирани, не са ясни вредите, които да са
настъпили.
Счита, че със споразуменията не се стига до заплащане
на лихва за забава върху лихва за забава. Налице е изгода, защото вместо
заплащане на наказателна лихва от 10 % допълнително, ще се плаща само редовна
лихва, защото върху редовна главница се начислява само възнаградителна лихва.
Без капитализацияща ще се стигне до плащане и на наказателна ликва, до
нередовен кредит и предсрочна изискуемост. Допълнителните споразумения са
сключени въз основа молби на ответниците и с тях кредитът се връща в „редовен“.
Възразява, че липсва анатоцизъм в смисъл лихва върху лихва, защото при
договорите за кредит уговорената договорна лихва е цената на услугата ползване
на предосавени в заем пари и е елемент на дълга. Налице в случая е
капитализация, а не анатоцизъм, което е нещо различно и е типично за банковия сектор.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя
справка по чл.80 от ГПК.
От ответниците първоначално становище взима само А.Т.,
която чрез назначения й особен представител не признава исковете по основание и
размер.
Възразява, че няма
данни от материалите по делото на коя дата й е връчена поканата от 21.06.2019г.
за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми.
Възразява, че част от клаузите на договора за кредит
са нищожни. Твърди, че договорът за кредит е търговска сделка – банкова, но тъй
като сумата е предоставена за закупане на жилище на две физически лица,
длъжниците са потребители, защото са използвали сумата за лични нужди. Поради
това възразява, че намира приложение защитата по ЗЗП и оттук преценката на клаузите
на договора.
Твърди, че договорните клаузи за определяне на
възнаградителната лихва на база БЛП и
възможността за едностранна промяна на БЛП от банката и оттук на лихвата по
договора, респективно на размера на месечните погасителни вноски, са неравноправни,
респективно нищожни. Възразява, че банката е увеличавала договрната лихва и
таксите въз основа на нищожни клаузи, извършила е едностранно изменение на
договорните условия, не е спазила чл.10 ал.2 от ЗЗД. Твърди, че има липса на
уговорка за методиката за формиране на лихвата. Възразява, че лихвите за
просрочие са прекомерни по смисъла на чл.92 ал.2 от ЗЗД. Тези клаузи са
неравноправни както в договора, така и в анексите.
Твърди, че ищецът – банка е използвал заблуждаваща
търговска практика по смисъла на ЗЗП, защото е премълчала и прикрила съществена
информация и не е предоставила своевременно информация за крайната цена на
кредитния продукт, не е посочила годишен процент разходи, размер на месечните
погасителни вноски, не е предоставена информация за сравняване на различни
предложения за кредит и за взимане на информирано решение за сключване на
договор за кредит. Твърди, че в нарушение на чл.58 във вр. с чл.59 от ЗКИ и
добрите банкови практики на този ответник не е предоставена преддоговорна
информация, необходима за извършване на преценка на база потребности и
финансови възможности за сключване на договора.
Уточнява, че за кредитополучателя
липсва яснота за обективните критерии за изменение на БЛП и методиката, по
която се определя стойността му, което създава неравновесие между правата и
задълженията на страните. Промяната на БЛП е предоставено изцяло на преценката
на банката без договорът да съдържа конкретни параметри. Липсва обвързаност на
изменението на лихвения процент с обективни показатели. Кредитополучателят не е
получил конкретна информация за възможния начин на банката едностранно да
промени цената на услугата. Липсата на уговорени ясни правила за условията за
промяна и методиката за това на БЛП и оттук на вноските по кредита води до
невъзможност да се обоснове основателна причина или външни фактори, които да са
извън контрола на ищеца.
Договорът е типов и ответника не е
можел да влияе на съдържанието му – така има празни и непопълнени места.
Ангажира доказателства.
Ответникът В.А.Т. в първо открито
съдебно заседание поддържа направените от А.Т. възражения. Не признава
получаване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем като
посочва, че с А.Т. са във *** повече от ** години, не поддържат връзка, и в
хода на съдебния процес прилага влязло в сила решение на РС ** за ***.
Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Съдът, след преценка на ангажираните
по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и
възражения, приема за установено следното: На 05.04.2006г. е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL7800 между „Българска пощенска банка“ АД и двамата
ответници като кредитополучатели, по силата на който банката предоставя на
физическите лица кредит от 17 145 евро за покупка на недвижим имот в ** –
апартамент, и за други разплащания, срещу задължението за солидарното връщане
на сумата за 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, с
възнаградителна лихва от 1 % за първата година и годишен лихвен процент в
размер на сбора на базов лихвен процент за жилищни кредити за евро, валиден за
съответния период, плюс договорна надбавка от 1.90, като БЛП при подписване на
договора е 6 %. Кредитополучателите дължат обезщетение при забава в размер на
10 пункта надбавка над договорната лихва. Заемът се връща на равни месечни
вноски от по 64.61 евро за първата година и 128.26 евро за всяка следваща
година. В тежест на кредитополучателите е поемане на разноските по оценка,
регистриране, вписване и застраховане на предоставения за обезпечение недвижим
имот, както и извършване и поддържане на застраховката на имота. При
непогасяване на която и да е вноска и при неизпълнение на което и да е
задължение по кредита, банката има право да обяви вземанията си за изцяло или
частично предсрочно изискуеми. Уговорено е всички уведомление и изявления по
договора да се изпращат в писмена форма на посочения в договора адрес като при
промяна на адреса страната е длъжна да уведоми за това писмено другата страна,
в противен случай, съобщенията, изпратени до стария адрес, се считат за
получени.
С чл.3 ал.5 на договора е уговорено
право на банката едностранно да определя базовия лихвен процент за жилищни кредити
за евро като промените му стават незабавно задължителни за страните. С чл.6
ал.3 е уговорено, че ако по време на действие на договора банката промени БЛП
за жилищни кредити в евро, то размерът на погасителните вноски се променя
автоматино като с подписване на договора страните дават своето неотменяемо и
безусловно съгласие за това.
С чл.24 е уговорено право на банката
да прехвърля своите вземания от договора на дружества и институции от групата
на И Еф Джи Юробанк или други финансови или нефинансови институции и дружества,
но изрично е посочено, че в този случай банката се задължава да уведоми
кредитополучателите за новия кредитор като прехвърлянето ще има действие спрямо
кредитополучателите при уведомяването им от страна на банката.
С протокол от 20.04.2006г. е
удостоверено откриване на заемната сметка.
Между страните няма спор, че ищецът
е универсален правоприемник на Българска пощенска банка АД и оттук страна по
договора.
На 30.04.2009г., на 15.02.2010г., на
31.08.2010г., на 30.05.2011г., на 31.01.2012г., на 26.04.2013г., на
31.08.2012г. и на 29.11.2013г. са подписани допълнителни споразумения към
договора като в документите за кредитор е посочено дружеството „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД. След това – на 14.07.2014г. и на 26.02.2015г., в подписаните
допълнителни споразумение като кредитор е посочен ищецът Юробанк България АД.
Договорът за цесия, с който БПБ АД
прехвърля свои вземания на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, е сключен на
02.05.2006г. С договор за прехвърляне на вземания от 05.03.2015г. „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля свои вземания на Юробанк България АД.
Съобщения до ответниците като страни
по договорите за извършени цесия е направено с писмена покана на лист 109 и
лист 111 до В.Т. и на лист 113 и лист 115 до А.Т.. Също така с писмени покани
до двамата ответници банката ги уведомява за наличие на просрочени към
23.04.2019г. задължения в размер на 3 754.34 евро и 35лв., поради което
обявяване вземанията по договора за предсрочно изискуеми в размер на 36 510.02
евро, от които 23 276.23 евро главница, 3 169.36 евро лихви, 64.43
евро такси и 35лв. такси, и ги кани в едноседмичен срок от връчване на
уведомлението да погасят задълженията.
Ответниците възразяват по
редовността на връчването както на поканите и уведомленията за цесиите, така и
на изявлението за обявяване на вземанията за предсрочна изискуемост.
Възраженията са основателни. Представените документи – покани и уведомления от
лист 109 до лист 120 включително, на страниците, на които се съдържа
изявлението на банката, нямат дата на изготвяне, нито поставен входящ номер и
печат на органа, чрез когото е станало връчването. Към всеки документ ищецът
представя празен лист хартия с положен печат на ДЗЗД Л., Г. и Д. – частни
съдебни изпълнителни, за връчване по реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ на документ,
върху който печат не е индивидуализиран с регистрационен/входящ номер и дата
документът, който се връчва. Върху всички печати има поставен подпис на
връчителя И. П., върху част от печатите има дата 21.06.2019г., за получател е
посочена А.Т., положила подпис за лично връчване или със задължение да предаде
на В.Т. в качеството на**. Доколкото обаче от съдържанието на печатите по
никакъв начин не може да се установи, че те отразяват връчване именно на
приложените по делото покани и уведомления на банката до ответници по чл.99
ал.3 ЗЗД и чл.432 ТЗ, защото върху поканите и уведомленията няма поставени
никакви регистрационни номера и дати на ДЗЗД Л., Г. и Д., които да са изписани
в печатите като връчен документ, съдът приема, че ищецът не удостоверява с
приложените документи, че именно изявленията му по чл.99 ал.3 от ЗЗД за
съобщаване на цесиите и изявленията му за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем са били връчещи на ответници на 21.09.2019г. чрез приемането им от А.Т.
и че именно тези документи са достигнали до знанието й.
Възраженията на В.Т., че не е
получил документите, защото с А.Т. били във ** като той се преместил да живее в
с. ** и представеното в тази връзка, постановено в хода на делото, ** решение
на РС **, в сила от 01.11.2021г., са неоснователни, защото решението е
постановено при сключена съдебна спогодба, а фактическата ** по никакъв начин
не влияе върху поетото от А.Т. задължение, ако имаше редовно връчване, да
предаде документите. От друга страна В.Т. не твърди и не се доказва по делото,
че е изпълнил задължението си по договора да направи уведомяване до банката за
новия си адрес, на който да му се връчват книжата, поради което, ако се бе
доказало редовно връчване, за него изявлението на банката би се считало за
получени при договорната презумпция на чл.25.
Нередовното и оттук недоказано
връчване на уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД обосновава извода на първо място,
че на кредитополучателите не е била съобщена цесията, както с оглед изирчното
законово изискване тя да породи действие от датата на съобщаването, така и с
оглед клаузата на чл.24 от договора, че цесията поражда действие от
съобщаването й. Поради това сключените към договора допълнителни споразумения
са без правна стойност като подписани от лица - кредитори, които не са били
страни по договора. Фактът, че ответниците – кредитополучатели, са подписали
допълнителните споразумения, не означава, че с полагане на подписа си са узнали
за двете цесии, защото от съдържанието на тези споразумения не може да се
обоснове такъв извод за знание.
На второ място липсата на доказано
връчване на изявлението на банката до длъжниците за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем води до извода, че банката не е обявила вземанията си за
предсрочно изискуеми на 21.06.2019г., поради което към тази дата не се дължи
пълния остатък. Узнаване на изявлението на банката за предсрочна изискуемост е
станало в хода на процеса с връчване на преписите от исковата молба и от
приложените към нея изявления на банката на двамата ответници.
От изслушаното заключение на в.л. И.С., изготвено компетентно и безпристрастно, на което съдът дава вяра, като намира възражениета на ищеца по него, изложени в писмени бележки, представени в заседанието по изслушването, за неясни в какво точно се изразява грешката в изчисленията и оттук за недоказани, се установява, че на 20.04.2006г. банковата сметка с титуляр В.Т. е заверена със сумата от 17 146 евро, с което кредитът е изцяло усвоен.
При проследяване движението по кредита по внесени и погасени суми до датите на подписване на допълнителните споразумения и след това, вещото лице С. констатира, че през първата година от сключване на договора кредитът е обслужван редовно. Прилаганите от банката лихвени проценти са изброени в таблица на лист 311 от делото като за първата година се прилага договорения 1 %; за периода от 20.04.2007г. до 19.10.2007г. банката е приложила 7.9 %, което отговаря на договора за 6 % пляс надбавка от 0.9 %; от 20.10.2007г. до 30.04.2009г. има едностранно променяне на възнаградителната лихва; след тази дата приложимият лихвен процент е по допълнителни споразумения.
Също така вещото лице С. е констатирала, че по кредита са извършвани многократно капитализации като падежирани суми за главници, лихви, разноски, са прибавяни към главницата, в резултат на което размерът на главницата е увеличаван и този нов размер е олихвяван с договорна и наказателна лихва при забава. Това се вижда както от обобщената таблица на лист 313, в която по дати са посочени капитализирани към главницата суми в общ размер на 7 591.17 евро, така и преди това при проследяване движението на плащанията и размера на дълга. Така от страница 8 от заключението /лист 291/ е посочена първа сума на капитализация към главницата от 1097.72 евро на 30.04.2009г., включваща неплатена главница от 135.56 евро, неплатена договорна лихва от 959.33 евро, неплатена наказателна лихва от 2.83 евро, в резултат на което редовната главница от 16 091.74 евро е увеличена на 17 189.46 евро. На 15.02.2010г. е капитализара сумата от 249.98 евро към главницата, представляваща просрочена договорна лихва. На същата дата са капитализирани и 30.68 евро такса, в резултат на което главницата е увеличена вече на 17 470.12 евро. На 20.08.2010г. е капитализирана лихва от 638.37 евро. На 31.08.2010г. е капитализирана сумата от 213.03 евро, представляваща договорна лихва и 0.07 главница. На 20.05.2011г. е капитализирана сумата от 129.99 евро договона лихва, в резултат на което главницата става 18 451.09 ево. На 30.05.2011г. е катилизирана към главницата просрочена лихва от 107.78 евро и 18.30 евро просрочена такса. Това води до нов размер на главницата от 18 572.67 евро. На 10.12.2011г. е капитализирана 55.18 евро договорна лихва, при което дълъг става 18 627.85 евро главница. На 31.01.2012г. е капитализирана сумата от 301.46 евро договорна лихва, 17.66 евро просрочена такса и 21.23 евро главница, при което главницата става 18 947.22 евро. На 10.08.2012г. е капитализирана текуща лихва от 124.20 евро и дългът става 19 071.42 евро. На 31.08.2012г. е капитализирана лихва от 189 евро, просрочена такса от 19.94 евро, дължима имуществена застраховка от 6.22 евро. Дългът става 19 286.58 евро. На 10.03.2013г. е капитализирана лихва от 135.12 евро. На 26.04.2013г. е капитализирана главница от 42.12 евро, такса от 27.60 евро, лихви и наказателни лихви, всичко от 459.70 евро, при което новият размер на главницата става 19 839.28 евро. На 10.11.2013г. са капитализирани 141.20 евро и дългът става 19 980.48 евро. На 29.11.2013г. е капитализирана лихва от 194.46 евро, 31.19 такса, при което главницата става 20 206.13 евро. Към 09.06.2014г. са капитализирани 140.01 евро и главницата става 20 346.64 евро. На 14.07.2014г. се капитализира лихва от 126.82 евро, лихва от 223.13 евро, главница от 27.74 евро, такса от 20.97 евро. Новият размер на главницата е 20 717.07 евро. На 10.02.2015г. е капитализирана лихва от 141.61 евро, при което главницата става 20 676.85 евро. На 26.02.2015г. са капитализирани суми общо от 254.68 евро, при което главницата става 21 049.83 евро. На 10.09.2015г. е капитализирана лихва от 133.61 евро и дългът е 21 181.54 евро главница. На 29.09.2015г. са капитализирани лихви от 327 евро, 1.90 евро главница, 33.75 евро такси, при което новият размер на главницата е 21 544.21 евро. На 10.04.2015г. са капитализирани 120.48 евро лихви и главницата става 21 662.02 евро. На 01.07.2016г. са капитализирани общо 986.94 евро лихви, неустойки, такси, главница, при което новият размер на главницата е 22 563.31 евро. Нова капитализация на суми има на 10.01.2017г. от 74.87 евро и на 21.02.2017г. от 51 евро. На 21.02.2017г. общо са капитализирани суми от 688.23 евро, след което главницата става 23 274.73 евро. На 12.03.2018г. е капитализирана сумата от 110.84 евро.
В.л. С. е изчислило размера на дълга, при отчитане на извършените плащания от длъжниците и съобразно клаузите на договора и клаузите на допълнителните споразумения с извършените капитализации и едностранна промяна на лихвата, при което към датата на сезиране на съда дългът е 29 641.55 евро, от които 23 276.23 евро главница, 3 429.18 евро договорна лихва, 64.43 евро такси, 29.28 евро имуществени застраховки, 2 842.33 евро наказателна лихва за забава.
Също така в.л. С. е изчислила размера на задълженията само съобразно първоначално подписания договор и неговите уговорки, без отчитане на едностранната промяна на договорната лихвата и оттук на наказателната лихва за забава и без съобразяване на допълнителните споразумения с капитализирани суми, при което с постъпилите плащания последователно се погасяват възникналите задължения. В този случай извършените плащания погасяват задълженията до вноска с падеж 20.10.2012г. като остатъкът по договора е неплатена главница от 14 942.76 евро. От тази вноска с падеж 20.10.2012г. до 20.06.2019г. има непогасени на падеж задължения, в резултат на което дългът е 14 942.76 евро главница, 7 225.37 евро договорна лихва, 2 928.29 евро наказателна лихва и 269.33 евро имуществена застраховка.
От показанията на изслушания като свидетел ** на ищеца в офис в ** Ш.К.Т. се установяв, че при несъгласие на клиентите с предложените от банката условия може да се иска промяна, която се подлага на одобрение. При липса на одобрение, клиентът може да избира дали да сключи договора или не. Свидетелят няма спомен за ответниците, не е работила с тях, не е договаряла с Т. конкретни условия на техния договор.
При така установените факти исковете са частично доказани по основание и размер.
Страните са сключили договор за банков кредит, който е вид договор за паричен заем. Първоначалните условия за предоставя, ползване и връщане на парите са уговорени писмено в сключения договор, включително възнаградителна и наказателна лихва и размер на месечните анюитетни вноски през първата година и през остатъка от договора.
Към датата на сключване на договора действа Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, приет с ДВ бр. 30 от 02.04.1999г., в сила от 03.07.1999г., отменен от 10.06.2006г., по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на който „Потребител" е всяко лице, което придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на професия или занаят. При сключване на договора ответниците са съпрузи, получават кредита за закупуване на жилищен недвижим имот, който е ипотекиран в полза на банката като обезпечение на получените средства. Това обосновава извода, че за ответниците сключеният кредит е потребителски по смисъла на дефиницията на закона, определяща ги като потребители.
Законът в чл.35 ал.1 и ал.2 т.10 ЗЗППТ отм. дефинира като неравноправни клаузи тези, сключван с потребител, при които има уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, както и тези, при които се позволява на търговеца да променя едностранно, без основание, характеристиките на стоките или услугите. Според чл.37 от ЗЗППР отм., неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Сключеният между търговец и потребител договор се прилага, ако е бил сключен и без неравноправните клаузи.
Към този момент е действала и все още действа забраната за анатоцизъм, която се извлича както от нормата на чл.10 ал.3 от ЗЗД, която предвижда, че олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка, като е известно, че такава наредба до момента не е приета от БНБ, така и от правилото на чл.294 ал.2 от ТЗ, според което лихва върху лихва се дължи между търговци само ако е уговорена, което означава, че при лица, които не са търговци, начисляване на лихва върху лихва не е позволено.
При тази материална уредба съдът приема, че клаузите на чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от договора са нищожни като неравноправни, защото съдържанието им не отговаря на изискванията за добросъвестност, те водят до значително неравновесие на правата и задълженията на кредитора и длъжниците по договора и защото позволяват едностранна промяна на условията на услугата чрез едностранно увеличаване на цената на кредита. От заключението на вещото лице С. се доказа, че въз основа на тези норми, позволяващи едностранно изменение на БЛП за жилищни кредити в евро и оттук на договорната и наказателната лихва по кредита, банката едностранно е изменила условията за ползване на предоставените парични средства като по този начин е оскъпила едностранно цената на услугата, което нарушава изискванията за добросъвестност. Клаузите нарушават равновесието в правата и задълженията на двете страни, защото в полза на длъжниците не е предвидено реципрочно по съдържание и обем право. Тези клаузи са позволили банката едностранно да увеличи, а не да намали, цената на заемните средства. Поради това и по силата на закона клаузите са нищожно и не следва да се прилагат както с оглед чл.37 Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, приет с ДВ бр. 30 от 02.04.1999г., в сила от 03.07.1999г., отменен от 10.06.2006г., така и на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД, без това да засяга действителността на останалите клаузи от сключения договор.
Недоказано е възражението на банката за индивидуалното им уговаряна. От изслушания свидетел това не се установи – напротив, показанията му сочат за отнапред предложени и одобрени от банката условия като несъгласието на клиента води до възможонст да се откаже от сключване на договора. Останалите възражения на ищеца не са съобразени с приложимия към договора материален закон и неговите норми – прилагат се действалия към датата на подписване на договора Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, приет с ДВ бр. 30 от 02.04.1999г., в сила от 03.07.1999г., отменен от 10.06.2006г., а не последващия ЗЗП.
Доколкото съдът прие, че длъжниците не са били уведомени за цесиите и на това основание сключените допълнителни споразумения не се прилагат като сключени с лица, които не са били страни по договора към датите на споразуменията, то и правилата на тези допълнителни споразумения не следва да намерят отражение при определяне размера на дъгла. Второ основание да не се зачетат клаузите на допълнителните споразумения е нарушаването с тях на императивната забрана за капитализиране на лихви и други суми към главницата по договори с потребители, до който обективен резултат водят, ако се приложат уговорките на всички допълнителни споразумения. От заключението на в.л. С. се доказа, че по силата на споразуменията банката е капитализирала към неизискуемата главница просрочени вноски за главници, възнаградителна и наказателна лихва, такси и застраховки, в резултат на което дългът е нараснал многократно, бил е олихвяван наново и на практика това е довело до обективна невъзможност да се погасява поради лавинообразното му нарастване. Това нарушава както забраната за анатоцизъм по чл.10 ал.3 от ЗЗД за начисляване на лихва върху лихва, така и представлява неравноправни клаузи по смисъла на чл.35 ал.1 от ЗЗППТ отм., поради което са нищожни и не следва да се прилагат, защото това са уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Банката е нарушила изискванията за добросъвестност, защото под угрозата на изтекла погасителна давност за вземанията си с настъпил падеж, същите са „превръщани“ в неизискуема част от главница като са прибавяни към нейния размер, след което върху новия по размер дълг е начислявана както възнаградителна, така и наказателна лихва за забава. Това е довело до анатоцизъм – изтекли договорни и наказателни лихви са трансформирани в част от главницата и върху тях отново са били начислявани договорни лихви, а при забава – наказателни. В резултат на капитализираните към главницата сума е нарастнала стойността на договора и начисляваната върху новата главницата възнаградителна лихва, представляваща цената на услугата, т.е. банката е договорила да получава възнаграждение за нова сума, която ответниците реално не са получили, не са ползвали като кредит, а е трябвало да връщат и да платят за това възнаграждение. Оттук има нарушаване на еквивалентността на престациите при един двустранен възмезден договор, защото банката договаря да получава цена, която не отговаря на предоставените от нея парични средства.
С оглед на горното размерът на погасените и дължими по договора суми следва да се определят при елиминиране клаузите на допълнителните споразумения, съобразно първоначалните уговорки в сключения договор, и при неотчитане на едностранно изменяне на лихвения процент от банката по договора. Съдът приема, че изявлението на банката за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми е достигнало до длъжниците с връчване на исковата молба, т.е. в хода на процеса. Данните в заключението на вещото лице са, че платените по договора суми не са били достатъчни за покриване на всички задължения като с тях, съобразно първоначалните условия на договора, са погасени вноски към 20.10.2012г., не и след това. Това означава, че по договора обективно има забавено от длъжниците изпълнение от 20.10.2012г., банката формулира изявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми поради тази забава, което е връчено на ответниците по делото, поради което към ход на делото по същество вземанията по договора са предсрочно изискуеми. Съгласно заключението на в.л. С., дължимите суми по условията на първоначалния договор към датата на исковата молба са 14 942.76 евро главница, която следва да се присъди като дължима; 7 225.37 евро договорна лихва, от която ще се присъди 3 429.18 евро, до който размер е предявен иск; 2 928.29 евро наказателна лихва, от които ще се присъдят 2 842.10 евро, защото в този размер се претендират по делото. От заключението не се доказват начислени и неплатени такси по договора, каквито се търсят в размер на 64.43 евро, поради което тази сума ще се отхвърли като недължима. Установените като дължими застраховки са 269.33 евро, претендират се 29.38 евро, поради което ще се присъди претендирания размер. Не се дължат разноски от 400 лв. за връчване на уведомления и покани от ЧСИ, защото се констатира, че връчването не е редовно.
Отговорността на ответниците по кредита е солидарна по силата на чл.1 ал.2 от договора, а не съобразно правилата на семейния кодекс, поради което настъпилия в хода на делото развод не води до промяна на тази отговорност, като, видно от сключеното споразумение, ответниците не са уредили отношенията си по дълга към банката.
При този изход на делото на ищеца се дължат от двамата ответниците разделно доказани разноски по съразмерност на уважената част от исковете в размер на 5 870,41лв.; на ответника В.Т. се дължат от ищеца разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете от 144,10лв.; на назначения на ответницата А.Т. особен представител адвокат З. Н. следва да се издаде РКО за предплатеното възнаграждение от 2 282.25лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.А.Т. ЕГН ********** ***, и А.В.Т. ЕГН ********** ***,
с последен известен постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, понастоящем с
неизвестен, да платят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, и
съдебен адрес ****, чрез АД „М. и Р.“,
солидарно сумите от: 14 942,76 евро, представляваща дължима
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 7800 от 05.04.2006г., сключен между страните;
3 429.18 евро, представляващи дължима възнаградителна лихва по договора с
настъпил падеж; 2 842.10 евро, представляващи дължима наказателна лихва за
просрочие с настъпил падеж; 29.38 евро, представляващи дължими вноски за
имуществени застраховки, ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 29.11.2019г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
уважения размер на главницата от 14 942.76 евро до предявения от
23 276.23 евро; за 64.43 евро такси и за 400лв. разноски за покани.
ОСЪЖДА В.А.Т. ЕГН ********** ***, и А.В.Т. ЕГН ********** ***,
с последен известен постоянен адрес ***,и настоящ адрес ***, понастоящем с
неизвестен, да платят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, и
съдебен адрес ****, чрез АД „М. и Р.“, разделно
направените по делото разноски от
5 870,41лв.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, и
съдебен адрес ***, чрез АД „М. и Р.“, да плати на В.А.Т. ЕГН ********** ***,
сумата от 144.10лв., представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената
част от исковете.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на адвокат адвокат З. Н. за предплатеното възнаграждение от 2 282.25лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: