№ 1335
гр. Варна , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. И. Д., срещу определение №260847 на Варненския
районен съд, постановено на 21.01.2021г. по гр.д. № 11697/2020г., с което е прекратено
производството по същото дело поради недопустимост на предявения иск.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че
изводът на съда за недопустимост на исковата претенция поради наличие на сила на пресъдено
нещо по отношение на въпроса за собствеността на имота, по отношение на който е предявен иска,
представляваща абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото на иск е неправилен.
Правният си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск обосновава с
обстоятелството, че осъщественото от наследодателите на ищцата придобивно основание е
удостоверено в Протокол на приемателна комисия от 26.08.1987г., съгласно притежаваните от тях
83 кв.м. идеални части от правото на собственост върху парцела и получено отстъпена право на
строеж, а не НА №73/75г. Договорите от 22.08.1984г. и 15.02.198г., на които се основава
претендираното право на държавна собственост от „ДП БСТ“ касаят обект в 5-етажна сграда,
изградена в имот пл.№7 и предмет на Протокол на приемателна комисия от 26.08.1987г., който не
е съдебно отречен с решение по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС и в който протокол „ДП БСТ“ не е
вписано като лице, което да е участвало в изграждането на сградата. Ищцата твърди, че по
отношение на самостоятелния обект – тото пункт, изграден в партерния етаж на сградата, който е
предмет на протокола на приемателната комисия е нарушена нормата на чл.192 ЗТСУ/отм./ и
същият не е изграден като държавна собственост с отстъпено право на строеж от държавата.
Излага също, че страна по договорите от 22.08.1985г. и 15.02.1989г. е „ДП БСТ“, което е създадено
със закон през 1999г. и претендира права на „лична собственост“ и „държавна собственост“, като
по този начин пречи на ищцата да упражни в пълен обем правата сина наследник на обект по
протокол нао приемателна комисия. Излага също, че делата водени през 1992г. и 1995г. са били с
предмет права на собственост върху обекти, находящи се в друг имот – къща на три етажа,
съгласно НА № 73/1975г., които права са отречени с решението по гр.д.№1654/1995г. на ВРС,
поради което и по тези производства не са навеждани възражения за нищожност на процесните
договори. Освен това излага твърдения, че липсват доказателства, от които безспорно да се
установява, че „ДП БТС“ е било страна по делата от 1992г. и 1995г., както и, че придобитото право
на собственост върху обекти от протокола на приемателната комисия е съдебно отречено с влязло
в сила съдебно решение.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за
1
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на жалбата.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
В исковата си молба и направените уточнения жалбоподателката е изложила твърдения, че
сключения на 22.08.1984г. договор за групов строеж между Иван Жеков Иванов, Дафинка
Великова Иванова, Милен Жеков Иванов, Ж. И. Д. и Районна дирекция „Български спортен
тотализатор“ е недействителен поради нарушение на чл.192 ЗТСУ/отм./, тъй като една от страните
по договора- „Български спортен тотализатор“, не е получило отстъпило право на строеж и не е
собственик на идеални части от дворното място, върху което е изградена сградата. Поради това и
сключения в последствие договор за доброволна делба от 15.02.1989г. е нищожен, тъй като
участник в договор за групов строеж, ако не притежава право на собственост или право на строеж
не може да придобие право на собственост в изградената в мястото сграда. ДП БСТ не е придобил
и в съсобственост по приращение обект в сградата, приета с протокол на приемателна комисия от
26.08.1987г. С оглед тези си твърдения ищцата е сезирала съда с искания за прогласяване
нищожността на договор за доброволна делба от 15.02.1989г. и договор за групов строеж от
22.08.1984г., и да се приеме за установено, че ответникът ДП Български спортен тотализатор не е
собственик на самостоятелен обект тото-пункт, изграден по одобрен архитектурен проект в
пететажна жилищна сграда и въведен в експлоатация с протокол на приемателна комисия от
26.08.1987г., находящ се в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №7, в имот пл.№7, в кв.60, идентичен с
идентификатор 10135.1507.744.2 по КККР, представляващ тото-пункт, с площ от 22,40кв.м.
Посочва също, че правния интерес от предявяване на исковете произтича от възможността
да заведе иск срещу БСТ и принципала на БСТ – държавата за обезщетение за вреди.
Безспорно е, че съгласно нормата на чл.124 ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за
установяване съществуването на едно свое право, но когато има интерес от това. Когато ищецът
твърди, че определено право не съществува, предмет на иска е отричаното право. Наличието на
правен интерес, като условие за допустимост на иска се преценява конткретно въз основа на
твърденията в исковата молба.
В настоящия случай е безспорно, че е налице влязло в сила решение №436/02.08.1994г.,
постановено по гр.д.№ 1034/1993г. по описа на ВКС, постановено по реда на надзора са отменени
влезли в сила решения от 11.03.1993г. по гр.д. 102/1993г. по описа на ВОС и от 06.01.1993г. по
гр.д. № 2126/1992г. по описана ВРС, като е постановено решение, с което е отхвърлен предявен от
Иван Иванов Дафинка Иванова, Ж.Д. и Милен Жеков срещу Районна дирекция н“Български
спортен тотализатор“ иск за собственост върху магазин с площ от 22,41 кв.м., ведно със сервизни
помещения, находящ се на партерен етаж в сграда в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №7, имот с пл.№6
в кв.60 по плана на гр.Варна. Производството по гр.д. № 2126/1992г. е било образувано по иск с
правно основание чл.108 ЗС, предявен от Иван Иванов, Дафинка Иванова, Ж.Д. и Милен Жеуков
относно собствеността на посочения магазин, като ищците Иванови са основавали правото си на
собственост на договор, обективиран в НА № 73/1975г., а Ж.Д. и Милен Жеков на основание
учредено в тяхна полза право на строеж по чл.56, ал.2 и ал.3 ЗТСУ/отм./ Ответникът е твърдял, че е
придобил право на собственост върху същия обект въз основа на договор за покупка на недвижим
имот, чрез ОбНС по ЗСГ, обективиран в НА № 18/1978г., който е бил и обект на предявен иск по
чл.124, ал.4 ГПК.
Депозираната молба за отмяна на влезлите в сила решения по посочените дела е оставена
без разглеждане с определение №213/25.11.2010г. по гр.д. № 1407/2010г. по описа на ВКС,
потвърдено с определение №145/15.04.2011г. по гр.д. № 117/2011г. на ВКС.
С влязло в сила решение, постановено на 10.01.1997 по гр.д. № 1654/1995г. по описа на
ВРС Дафинка Иванова, Иван Иванов, Ж.Д. и Милен Жеков са осъдени да предадат на БСТ“
2
владението върху собствения на „БТС“ недвижим имот, представляващ магазин с площ от 22,41
кв.м. със сервизни помещения, находящ се на партерен етаж в сграда в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“
№ 7, представляващ имот с пл.№6, в кв.60 по плана на 8-ми микрарайон на гр.Варна, на основание
чл.108 ЗС. В производството по делото ищецът „БСТ“ е твърдял,че е придобил право на
собственост върху имота въз основа на договор за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ,
обективиран в НА №18/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор за доброволна
делба от 15.02.1989г., като претендираните от ответниците права относно имота са отречени със
сила на пресъдено нещо.
Следователно между страните в ностоящото производство е налице влязло в сила решение
по отношение на обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния имот на твърдяното в
производството по гр.д. №1654/95г. основание, както и че ищцата и нейните наследодатели не са
придобили права върху имота на твърдените от тях основания – НА №73/75г. и учредено право на
строеж по реда на чл.56 ЗТСУ/отм./, поради което и за ищцата не е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за отричане на права на ответника. В
производството по гр.д. № 1654/1995г. ответниците / вкл. И ищцата в в настоящото производство/
не са релевирали възражения относно действителността на договоора за групов строеж от
22.08.1984г. и договора за доброволна делба от 15.03.1989г., като същите не представляват нови
факти и обстоятелства, които да обосноват извод за наличие на правен интерес от предявяване на
иска.
Това лишава търсената от ищцата защита от правен интерес, което води до недопустимост на
предявения установителен иск. Това е така и съгласно даденото с Тълкувателно решение
№8/2013г. н ВКС по тълк.д.№8/2012г. ОСГТК разрешение на въпроса относно наличие на правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. С решението е прието,
че такъв интерес е налице, когато ищецът притежава сомостоятелно право на собственост, което се
оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Правният интерес се поражда от твърдението за наличие на притежавано от
ищеца право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането му
/упражняването му/ би било осуетено от неосноателната претенция на насрещнта страна.
В случая спора между страните по отношение на правото на собственост върху процесния
имот е разрешен със сила на пресъдено нещо. Налице е влязло в сила решение между страните по
делото по отношение на спорното право на собственост на заявените от страните основания.
Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие по отношение на факти и обстоятелства са
настъпили до момента на влизане в сила на решението, но не се предявени от страните.
Преклудира се всеки факт, въз основа на коъто ответникът би могъл да предяви възражение срещу
иска. Влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№ 1654/1995г. по описа на ВРС е разрешило
правния спор между страните и се ползва със сила на пресъдено нещо, задължително за страните
по това дело и техните правоприемници, както и за съда. Ищцата в настоящото производство е
участвала като ответник в производството по гр.д. №1654/1995г. и не е оспорила действителността
на договора за групов строеж от 22.08.1984г. и договора за доброволна делба от 15.02.1989г., на
които ищецът „БСТ“ е основавал правата си и въз основа на които съдът е признал право на
собственост. Непредявяването на тези оспорвания и твърдения в това производство от ответника
обуславя недопустимост на последващо производство за установяване на недействителност на
посочените договори.
В тежест на ищеца по предявен отрицателен установителен иск следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи наличието на защитимо свое
право, засегнато от правния спор, като докаже и фактите, от които то произтича. В случая ищцата
не е навела такива твърдения. Твърденията за евентуална бъдеща възможност за предявяване на
иск за обезщетение за вреди не установяват наличие на правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост.
Доколкото със сила на пресъдено нещо са установени правата на „БСТ“ върху процесния
имот на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ,
обективиран в НА №18/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор за доброволна
делба от 15.02.1989г. в производството по гр.д. № 1654/1995г. по описа на ВРС, то предявените в
3
настоящото производство искове от Ж.Д. са недопустими.
По изложените съображения предявения отрицателен установителен иск е недопустим.
Като е направил изводи, идентични на изводите на настоящата инстанция ВРС е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260847 на Варненския районен съд, постановено на 21.01.2021г.
по гр.д. № 11697/2020г., с което е прекратено производството по същото дело поради
недопустимост на предявения иск.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4