Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13591 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 11.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 18109/2017г. на СРС, ГО, 172 състав, са уважени предявените от “Т.С.” ЕАД срещу Н.Л.Д.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 318, ал. 1 от ТЗ,
вр. чл. 286, ал. 1 от ТЗ и чл. 100, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
ответницата е осъдена да заплати следните суми: сумата от 1 175, 68 лева,
представляваща стойността на топлинна енергия, начислена за периода от
01.05.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 90, 73 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2017г. до 04.01.2019г.; сумата от
43, 50 лева – цена на услугата дялово разпределение. Със същото решение са отхвърлени
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над сумата от 90, 73 лева до пълния
предявен размер от 91, 07 лева, както е отхвърлен изцяло иска по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение.
Срещу решението, в частта, в която са уважени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ответницата Н.Л.Д.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, довели до
необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния
закон. Конкретно се поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи по несъмнен начин, че ответницата е собственик или вещен ползвател
на процесния имот. По тези съображения се оспорва правилността на извода, че
между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия. Навеждат се съображения, че ищецът не
е доказал и количеството на потребената топлинна енергия, като в тази връзка се
оспорва заключението на съдебно-техническата експертиза като изготвено
единствено въз основа на документи, издадени от ищцовото дружество. Счита, че
не е установено релевантно обстоятелство за узаконяване и пускане в
експлоатация на абонатната станция в сградата, което поставя под съмнение
всички изчисления за количеството на доставената топлинна енергия. Оспорва се и
активната материална легитимация на ищеца да претендира заплащане на услугата
дялово разпределение, тъй като такава не е била извършвана и не е ясно на какво
основание се твърди наличие на задължение на ответницата. Излага доводи за
неправилност на изводите на съда за дължимост на лихви за забава, тъй като няма
доказателства потребителят да е бил поставен в забава чрез публикуване на
общите фактури на сайта на дружеството. По изложените съображения е направено
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна “Т.С.” ЕАД изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Третото лице-помагач “Б.Б.” ООД не изразява становище.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е недопустимо поради следните
съображения:
Във въззивната жалба не са релевирани доводи за недопустимост на атакувания съдебен
акт, но в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 1-во от ГПК въззивният
съд дължи служебна проверка на допустимостта на първоинстанционното решение.
Обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанцоинният
съд се е произнесъл по осъдителни искове, каквито не са предявени от ищеца с
подадената искова молба, по която е било образувано производството пред СРС.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е
изложил твърдения за съществуването на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия.
Сочи се, че ищецът в качеството на продавач, е доставил в собствения на
ответницата имот топлинна енергия. Купувачът обаче не изпълнил задължението си
да заплати стойността на потребената топлинна енергия и на предоставената
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016г. до м.04.2018г., поради
което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че по това заявление било образувано
ч.гр.д. № 3685/2019г. по описа на СРС, ГО, 172 състав, по което в полза на
кредитора била издадена на 03.02.2019г. заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 1 175, 68 лева, представляваща стойността на топлинна
енергия, начислена за периода от 01.05.2016г. до м.04.2018г.; сумата от 91, 07
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2017г. до
04.01.2019г.; сумата от 43, 50 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. и сумата от 7, 48 лева – мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение. Ищецът е посочил изрично в исковата молба, че предявява иска си по повод
на подаденото от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, за да установи
съществуването на паричното вземане, за което е издадена оспорената заповед за
изпълнение. Съобразно изложените твърдения, в петитума на исковата молба е формулирано
искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземането за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3685/2019г.
по описа на СРС, ГО, 172 състав.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на
исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с
предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за установяване със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на
вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата
молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не съдържа петитум
на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на
ищеца – кредитор заповед за изпълнение, която не се твърди, нито се установява
да е обезсилена. Следователно първоинстанционният съд се е произнесъл
извън определения от страните предмет на делото. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определения от страните
по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по
предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, постановеното решение е недопустимо. Произнасянето по непредявен иск
противоречи на един от основните принципи в гражданския процес - този за
диспозитивното начало и обуславя недопустимостта на постановеното решение /в този смисъл решение № 138 от 25.06.2010г.,
постановено по т.д. № 927/2009г. по описа на ВКС, Второ ТО, решение № 137 от
15.11.2011г., постановено по т.д. № 927/2010г. на ВКС, Първо ТО, решение № 171 от 24.04.2012г., постановено по гр.д. №
801/2011г. на ВКС, Четвърто ГО, постановени по идентични казуси/.
Доколкото в частност
първоинстанционният съд се е произнесъл по осъдителни искове и волята му в тази насока е изрична
/тъй като в мотивите на обжалваното решение е посочено, че съдът е сезиран с
осъдителни искове и ищецът е отправил искане за осъждане на ответницата да
заплати процесната сума, т.е. не се касае за допусната очевидна фактическа
грешка/, то следва да се приеме, че е допуснато нарушение на диспозитивното
начало. СРС се е произнесъл извън надлежно очертания с исковата молба предмет
на спора.
Предвид изложените съображения и на
основание чл. 270, ал. 3 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено в обжалваната му част като недопустимо. Делото следва да се върне за
ново разглеждане и произнасяне по действително предявения установителен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото, съобразно неговия
изход и правилата на чл. 78 от ГПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по
отговорността на страните за разноски в настоящото въззивно производство.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед
цената на всеки един от предявените искове настоящето решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 65676 от
11.03.2020г., постановено по гр.д. № 18109/2017г., по описа на СРС, ГО, 172
състав, в обжалваните му части.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане в
обезсилената част на решението от друг състав на първоинстанционния съд и
произнасяне по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена на 03.02.2019г. по ч.гр.д. №
3685/2019г. по описа на СРС, ГО, 172 състав, заповед за изпълнение на парично
задължение.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Б.Б." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.