Р Е Ш Е Н И Е
№
320
гр. Нови пазар, 16.10.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1554 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени установителен иск с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 77, 98 лв. и установителен иск с правно основание по чл.92, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 135, 10 лв. от страна на ищеца “Мобилтел” ЕАД (сега“А1 България” ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. С., район И. ул. „***“ №1, ЕИК 13148980, с пълномощник по делото адв. В. Г. от АК - С. против ответницата М.И.В. ***.
В исковата молба се изнасят следните факти: Между ищцовата страна и ответницата били сключени договор за далекосъобщителни услуги М31220044 от 26.03.2012 г. и договор М3755789 от 17.08.2013 г. В срока на действие на първия договор била издадена фактура №********* от 08.10.2015 г. с падеж на същата дата, за отчетен период 21.08.2015 г. до 20.09.2015 г., с която фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 52,10 лева. По договор М3755789 от 17.08.2013 г. били издадени следните фактури: №********* от 20.11.2014 г. за ползване на услуги на стойност 51,92 лева; №********* от 19.12.2014 г. с падеж 03.01.2015 г. на стойност 0,58 лв.; №********* от 19.03.2015 г. с падеж 03.04.2015 г. на стойност 4,90 лв.; №********* от 25.03.2015 г. с падеж 25.03.2015 г. на стойност 83 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор и №********* от 21.04.2015 г. с падеж 06.05.2015 г. на стойност 20,58 лв. Ответницата не изпълнявала задълженията си да заплаща в срок задълженията си към ищеца, което довело до начисляване на неустойки по двата договора и едностранно прекратяване на действието им. Сборът на дължимата сума за главница възлизал на 77,98 лв., а сборът на дължимата неустойка по двата договора бил 135,10 лв. Клаузата за неустойка била уговорена в договора за мобилни услуги, сключен между страните, както и в Общите условия на оператора. По-точно клаузата за неустойка по двата договора била налична в Приложенията към сключените договори. Тъй като от страна на ответницата било налице неизпълнение на задълженията по сключените договори, ищцовата страна подала в съда заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение. Против издадената заповед за изпълнение ответницата възразила, поради което ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи сумата от 77, 98 лв., представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и сумата от 135, 10 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени и направените по исковото производство разноски.
В срока за отговор ответницата, чрез назначения ѝ особен представител адв. Т. от *АК, депозира такъв отговор, в който сочи, че оспорва исковите претенции и счита ги за неоснователни и недоказани. Твърди, че представената по делото фактура с №*********/ 20.11.2014 год. за сумата от 51, 92 лева съдържа сума което вземане към ищцовата страна е погасено по давност, тъй като е изтекъл тригодишен давностен срок. Страната счита, че срокът е изтекъл на 20.11.2017 год., един месец преди подаването на исковата молба. Счита, че в случая подаването на заявлението по чл.410 от ГПК относно тази сума не прекъсва давността. Твърди също, че ответницата е получила покана за плащане от „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на ищеца, за заплащане на сума в размер на 87, 70 лева по три посочени фактури. Две от тях само били предмет на настоящото производство. Ответницата заплатила в полза на „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД сумата от 45 лв., за което обстоятелство разполагала с вносна бележка от 25.02.2015 год., издадена от ОББ, с което счита, че част от исковите претенции са погасени. Относно фактурата от 19.12.2014 год. за сумата 5, 26 лв. смята, че има разминаване между фактурираната и претендираната сума от ищеца, тъй като претендираната е 0, 58 лв. За сумата по фактура от 19.03.2015 год. от 4, 90 лв.счита, че е не ясно за какво е въпросната сума и по кой от сключените с ответницата договори е това вземане, като се твърди, че тя има сключени два договора. Ответницата смята, че представените по делото фактури не могат да се ползват с доказтелствена стойност, тъй като те имат формална доказателства сила и с тях ищцовата страна цели да установи годни за себе си факти. По отношение на претендираната сума за неустойка от 135, 10 лв. ответницата смята, че същата е недоказана по основание и размер, защото е неясно по кой от договорите се дължи, тъй като имало фактури за начислена неустойка за сума от 52, 10 лв.,74, 52 лв. и 62, 10 лв. Сборът им не възлизал на сумата от 135, 10 лв., поради което било неясно по отношение на кой договор се дължат. Ответницата твърди, че не е била запозната с общите условия на договорите и твърди, че в случая е недоказано твърдяното от ищцовата страна обстоятелство, че договорът е прекратен от страна на ищеца едностранно при условията на чл.54 т.12 от общите условия на МТел. Липсвало отправено предизвестие за прекратяване на договорите. Възразява и по отношение на адвокатския хонорар, счита, че изплащането му не е доказано. По тези съображения подробно развити в отговора, ответницата моли исковата молба да бъде отхвърлена.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото от страна на ищцовото дружество са представени следните писмени доказателства: фактура №********** от 20.11.2014 г. за период 16.10.2014 - 15.11.2014 год.; фактура №********** от 19.12.2014 г. за период 16.11.2014 – 15.12.2014 г.; фактура №********** от 19.03.2015 г. за период 16.02.2015-15.03.2015 год.; фактура №********** от 21.04.2015 г. за период 16.03.2015 – 15.04.2015 год.; договор от 17.08.2013 г. и данни за потребител; приложение №1 към договор от 17.08.2013 г. и приложение №2 от 17.08.2013 г.; договор за лизинг от 17.08.2013 год.; погасителен план към договора за лизинг; договор от 26.03.2012 г. и данни за потребител; приложение №1 към договор от 26.03.2012 г., сметка №**********/08.10.2015 г.; сметка №**********/25.03.2015 год.; месечен погасителен план на кредит 3133458/22.01.2018 г. и общи условия на „Мобилтел“ ЕАД.
От страна на ответницата са представени покана за плащане от „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД от 12.02.2015 г. и вносна бележка №ТТ/15056/16102 от 25.02.2015 год.
На базата на така представените доказателства, съдът счете за установено следното: Между страните по делото са били сключени два договора – посочените по- горе М31220044 от 26.03.2012 т. и М3755789 от 17.08.2013 г. По силата на така сключените договори операторът (ищцовата страна) се е задължил да предоставя на абоната (ответницата) електронни далекосъобщителни услуги, при условията на договорите и на Общите условия за взаимоотношения между ищеца и потребителите на съответната услуга, а абонатът се е задължила да заплаща услугата по цени и при условия, също описани в договорите, както и в приложенията, представляващи неразделна част от договорите. Страните са уговорили срок на предоставяне и съответно ползване на далекосъобщителните услуги от 24 месеца, считано от сключването на договорите. Между страните е сключен и договор за лизинг на 17.08.2013 г. С подписването на договорите ответницата е декларирала, че е запозната и е съгласна с приложимите Общи условия и с действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните от абоната услуги /т.6.5. от първия договор и т.6.4 от втория/.
Съгласно Общите условия, с които ответницата е декларирала, че е запозната, /т.26/, са уредени условията за заплащане на услугите, като е регламентирано, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като последният разполага с 15-дневен срок, след издаването на фактурата да извърши плащането. В Общите условия още е предвидено /т.27/, че в случай на неизпълнение абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за всеки ден закъснение, както и разходите, свързани с уведомяване и за събиране на дължимите суми. Също така е предвидено, че ако неизплащането на сумите продължи и след изгичане на срока за плащане, то ищцовата страна има правото да преустанови достъпа на абоната до мрежата или да прекрати договора.
В т.5.3.1 от приложение №1 към договора от 17.08.2013 г. е уговорено, както и в т.6 от приложение №1 към договора от 26.03.2012 г. е уговорено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си по договора, Общите условия или приложението, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в съответен размер.
Ищцовата страна твърди, че на 08.10.2015 г. е издадена фактура на стойност 52, 10 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 2012 г. По делото, обаче липсва представена фактура. Представена е сметка от същата дата на стойност 136, 62 лв. Ищцовата страна е издала посочените по-горе фактури от 20.11.2014 г.; от 19.12.2014 г.; от 19.03.2015 г. и от 21.04.2015 г. Липсва представена и няма данни по делото да е издавана твърдяната от ищеца фактура от 25.03.2015 г. на стойност 83 лв., представляваща неустойка.
На 03.10.2017 г. ищецът е подал заявление до РС – Нови пазар на основание чл.410 от ГПК за сумата от 77, 98 лв. – главница; сумата от 135, 10 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор и сумата от 18 лв. – мораторна лихва, по повод което заявление в съда е било образувано ч.гр.д. №1242/2017 г. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №715 от 09.10.2017 г., с която е разпоредил ответницата да плати на ищеца горепосочените суми. Ответницата е подала възражение против заповедта за изпълнение, предвид което съдът е указал на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземанията си. Ищцовата страна е подала настоящата искова молба за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, без вземането за лихва от 18 лв.
Горепосочените обстоятелства са безспорни по делото, предвид всички събрани в производството доказателства. Съобразно тях съдът счита, че се налагат следните изводи: Ищцовата страна, претендирайки неустойка в размер на 52, 10 лв., твърди, че договорът за далекосъобщителни услуги М31220044 от 26.03.2012 г. е прекратен, поради неизпълнението му от страна на ответницата. По делото обаче не се доказва кога е настъпило прекратяването на този договор. Това обстоятелство е в тежест на доказване ищеца и в този смисъл съдът е разпределил и доказателствената тежест. Твърденията на ищцовата страна са, че договорът е прекратен по силата на самата договорна регламентация между страните, без да се изисква отправяне на предупреждение от ищцовата страна в съответствие с общото правило по чл.87 от ЗЗД. Също така твърденията на ищеца са, че прекратяването на договора е поради неизпъление от страна на ответницата на задължения по договора. В случая липсват доказателства по делото кое свое задължение по посочения договор ответницата не е изпълнила, прекратен ли е договорът, на какво основание и от кой момент. Доколкото тези обстоятелства не са безспорно доказани, то съдът не може да направи извод за основателността на претенцията за неустойка в размер на 52, 10 лв. Предвид това тази претенция следва да се отхвърли.
Относно претенциите на ищцовата страна по договора М3755789 от 17.08.2013 г.: Видно е от представените от ответницата доказателства, че през месец февруари 2015 г. тя е получила покана от ищцовата страна за задължения по три фактури, две от които са и фактурите представени по делото - №********* от 20.11.2014 г. за ползване на услуги на стойност 51,92 лв. и №********* от 19.12.2014 г. с отбелязана стойност от 5, 26 лв., както и за фактура №*********/20.10.2014 г. на стойност 30, 52 лв. На 25.02.2015 г. ответницата е заплатила в полза на ищцовата страна сумата от 45 лв., видно от представената вносна бележка. Липсват данни за това ответницата изрично да е заявила кое от тези задължения погасява, поради което следва да се приеме, че тя е погасила по-старите. Следователно с това плащане изцяло е било погасено задължението от 30, 52 лв. и частично това от 51, 92 лв. От последното е останал непогасен остатък от 14, 48 лв. Същият, обаче следва да се счита погасен по давност. В тази насока от страна на ответницата е депозирано възражение и съдът го счита за основателно. Вземанията на ищцовата страна по договори за предоставени далекъсобщителни услуги имат характера на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ГПК и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. В случая от падежа на задължението по фактура №********* от 20.11.2014 г., който падеж е на 05.12.2014 г. до датата на подаването на исковата молба на 13.12.2017 г. е изтекъл срок повече от три години. Частичното погасяване на задължението чрез плащане не прекъсва давността за цялото задължение, поради което остатъкът следва да се счита погасен по давност. Тук следва да се отбележи също, че подаването на заявлението по чл.410 от ГПК също не прекъсва давността, като в този смисъл е постановеното тълкувателно решение №2/2013 г. на ВКС – ОСГТК.
За вземането по фактура №********* от 19.12.2014 г. съдът също счита, че претенцията е неоснователна. Въпросната фактура е представена по делото и същата е на стойност 5, 26 лв., а не както е заявено в исковата молба от 0, 58 лв. Фактура на стойност 0, 58 лв. не е представена. За вземане на такава стойност няма доказателства. Ищцовата страна не е заявила това да е непогасена част от вземането от 5, 26 лв., или остатък от друго задължение. Поради това съдът счита, че и тази претенция следва да се отхвърли.
Претенцията за неустойка от 83 лв., за която се твърди, че е издадена фактура от 25.03.2015 г. също е неоснователна. По делото липсва фактура от посочената дата, а отново е представена сметка. Ищцовата страна твърди, че тази сума представлява неустойка за предсрочно прекратен договор, поради неизпълнение на задължение от страна на ответницата. Не се установява кое е неизпълненото задължение. В случай, че е налице такова то за ищцовата страна съществува възможност да прекрати договора, на основание клаузата в т.5.3.1. от приложение №1 към договора от 2013 г., както и в т.54.1 от Общите условия. Това прекратяване обаче не настъпва по силата на договора, а е необходимо да се извърши по общия ред, с предизвестие от страна на ищеца до ответницата. Едва ако забавата в плащането на дължимите суми от страна на абоната е продължило повече от 124 дена, то договорът се счита едностранно прекратен от ищеца. Това правило е регламентирано в т.54.12 от Общите условия. В настоящия случай е видно, че дори от падежа на първата представена фактура по този договор – от 20.11.2014 г., който падеж е на 05.12.2014 г. и до начисляването на неустойка на 25.04.2015 г., не е изтекъл период от повече от 124 дни и не може да се счете, че е настъпило прекратяване по договора на основанието по т.54.12 от Общите условия. По делото липсват доказателства да е отправяно предизвестие от ищеца до ответницата за прекратяване на договора. Поради това относно претендираната сума за неустойка съдът счита, че исковата молба следва да се отхвърли.
Относно вземанията по останалите фактури - №********** от 19.03.2015 г. за период 16.02.2015-15.03.2015 год. На стойност 4, 90 лв. и фактура №********** от 21.04.2015 г. за период 16.03.2015 – 15.04.2015 год. На стойност 20, 58 лв., съдът счита, че исковата молба е основателна и доказана. По делото е установено наличието на облигационно отношение между страните, по което ответницата е извършвала и плащания. Въпросните фактури са издадени за доставени далекосъобщителни услуги и няма доказателства тези задължения да са погасени, или договорът да е прекратен. Затова съдът следва да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата в общ размер от 25, 48 лв. – задължение за ползвана далекосъобщителна услуга.
На съда е служебно известно, че към момента актуалното наименование на
ищовата страна е “А1 България” ЕАД.
При този изход на процеса съдът следва да присъди в полза на ищцовата страна направените разноски в настоящото и в заповедното производство, съобразно уважената част от претенцията. В настоящото производство са направени разноски общо от 255 лв., от които 180 лв. адвокатско възнаграждение. От ответната страна е направено възражение за липса на доказателство заплатено възнаграждение, но съдът счита, че същото е неоснователно. В представения договор за правна помощ е отразена получената сума, както и че същата е заплатена в брой. Това следва да приеме за надлежно доказателство за заплатеното възнаграждение, независимо че и дали то е било платено по банков път. Така по настоящото производство ответницата следва да заплати на ищцовата страна направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска от 30, 50 лв., а по заповедното производство – 24, 52 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.В., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ НА “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район И., ул. “***“, №1, представлявано от А.Д.и М.М., а по делото от адв. В. Г. от АК – С., сумата от 25, 48 лв. (двадесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща задължение за ползвани далекосъобщителни услуги по договор М3755789 от 17.08.2013 г., по който са издадени фактури №********** от 19.03.2015 г. на стойност 4, 90 лв. и №********** от 21.04.2015 г. на стойност 20, 58 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район И., ул. “***“, №1, представлявано от А.Д.и М.М., а по делото от адв. В. Г. от АК – С., против М.И.В., с ЕГН ********** ***, в останалата й част, а именно за сумата от 135, 10 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори, претендирана на основание по чл.92, ал.1 от ЗЗД, и за сумата от 152, 50 лв., представляваща задължение за ползване далекосъобщителни услуги, претендирани на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.И.В., с ЕГН ********** *** да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район И.,
ул. “***“, №1, представлявано от А.Д.и М.М., а по делото от адв. В. Г. от АК – С.
направени разноски по настоящото дело от 30,
50 лв. (тридесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА
М.И.В., с ЕГН ********** *** да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район И.,
ул. “***“, №1, представлявано от А.Д.и М.М., а по делото от адв. В. Г. от АК – С.
направени разноски по ч.гр.д. №1242/2017 г. по описа на РС – Нови пазар от 24, 52 лв. (двадесет и четири лева и
петдесет и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: