Р Е Ш Е Н И Е
№
1612 28.11.2018г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На петнадесети ноември
година 2018
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар:
М.К.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 3843 по описа на
съда за 2018 година
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на “*” ЕООД, БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „*, представлявано от *с ЕГН **********, против
Наказателно постановление № * г, на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на
НАП Бургас, упълномощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване
на АНО № ЗЦУ 1582 от 23.12.2015 г., с което за нарушение по чл. 92, ал. 2 от
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.
С жалбата се моли съда да отмени
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не ангажира
доказателства.
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена от легитимирано и заинтересовано лице в законоустановения
срок.
В съдебно заседание, за
дружеството–жалбоподател се явява управителя. Изразява становище, че НП следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не сочат доказателства.
За административно-наказващия
орган се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорва жалбата.
Не сочи доказателства.
Бургаският районен съд, като
съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.06.2017 г бил съставен акт
за установяване на административно нарушение срещу дружеството - жалбоподател.
Отговорността на дружеството била ангажирана за това, че не подали годишна
данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Данъчно задълженото лице следвало
да депозира такава в ТД на НАП-Бургас за определяне на годишната облагаема
печалба за финансовата 2016г и изчисляване на дължимия корпоративен данък. Срокът
за подаване на декларацията бил до 31.03.2017г. Нарушението било установено от
служители на данъчната администрация при проверка в регистрите. Това мотивирало
контролните органи да пристъпят веднага към изготвяне на АУАН, на основание чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като на изпратената до лицето покана, видно от
доказателствата, приложени по делото, бне се отзовал и не се явил на указаната
от АНО дата и час.
Административнонаказващият орган
приел констатациите по акта за доказани, данъчното нарушение посочено в него за
извършено и на 15.05.2018г. издал обжалваното наказателно постановление, с
което наложил имуществена санкция в размер на 500 лева на дружеството, на
основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Показанията на актосъставителя,
кореспондират с констатациите обективирани в акта и в обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Съдът намира, че в хода на
образуваното административнонаказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, най-сериозното, от които е издаването на обжалваното
постановление след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно цитираната
разпоредба, образуваното административнонаказателно производство се прекратява,
ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето
на акта. В настоящият случай актът на жалбоподателя е съставен на 28.06.2017г.,
а обжалваното постановление е издадено на 15.05.2018 г, като по делото няма
данни за спиране на администартивно наказателното производство. Разпоредбата на
чл. 84 от ЗАНН препраща към чл. 183, ал. 3 от НПК, съгласно която срокът, който
се изчислява в месеци, изтича на съответното число на последния месец. Срокът
по чл.34, ал.3 от ЗАНН е преклузивен и с изтичането му окончателно се погасява
възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицето, сочено за нарушител. Именно поради преклузивния характер на срока,
последният се явява и абсолютен, т.е. не се прекъсва при наличие на спиране на
образувано производство по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.
От друга страна следва да се
отбележи, че съставеният акт е връчен и обжалваното постановление е издадено в
хода на едно “спряно” административнонаказателно производство, което не е било
надлежно възобновено с мотивиран акт. Това е абсолютно недопустимо и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Мотивиран от изложеното съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * г, на Директор на „Дирекция
Обслужване” в ТД на НАП Бургас, упълномощен със заповед на изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ 1582 от 23.12.2015 г против “*”
ЕООД, БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*, представлявано
от *с ЕГН **********, с което за нарушение по чл. 92, ал. 2 от Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване
пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Вярно с оригинала: М.К.