НОХД № 757/2016 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подсъдимите И.Б.Б. и Б.И. *** е за престъпление по чл.131 ал.2, предл.4-то, Н.3 във вр. с чл.130 ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно затова, че на 20.05.2015г., в гр.Септември, обл.Пазарджик на ул.”Д.“, действайки в съучастие като съизвършители, са причинили лека телесна повреда на полицейски орган - мл.инспектор И.К.П. *** - полицейски служител в РУ - гр.Септември, изразяваща се в частично счупване /наполовина/ на пети горен ляв зъб /25 зъб/, засегнат от кариозен процес, представляващо временно разстройство на здравето, не опасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, при изпълнение на службата му по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.

В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителен съдебен акН.

          Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със защитници. Не се признават за виновни по обвинението, като подс.И.Б. дава обяснения по обвинението, а подс.Б.Б. отказва да даде такива. Двамата лично и чрез защитниците си искат да бъдат оправдани.

          Солидарно против подсъдимите И.Б. и Б.Б. бе предявен и приет за разглеждане в наказателния процес, граждански иск от пострадалия И.К.П. за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.

          С протоколно определение на съда пострадалият П. бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса. Гражданският ищец и частен обвинител, чрез повереника си, поддържа обвинението против двамата подсъдими, пледира за осъдителна присъда и уважаване на иска в пълен размер, както и за присъждане на сторените разноски.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминираната дата пострадалият И.П. работил като полицейски служител в РУ на МВР-Септември, към ОД на МВР-Пазарджик, като изпълнявал длъжността младши инспектор. Съгласно типовата длъжностна характеристика за длъжността полицай - старши полицай, на св.П. били вменени основни длъжностни права и задължения, основното от които било да работи по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия. С оглед на това той имал качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР.

На 20.05.2015г. по утвърден седмичен график и ежедневна ведомост, св.И.П. бил на работа от 19.00 часа до 07.00 часа на 21.05.2015 година.

Около 20.55 часа на 20.05.2015г., той и негови колеги полицейски служители, били изпратени от дежурния в РУ на МВР-Септември да проверят сигнал за възникнал скандал в гр.Септември на ул.“Д.“ №16, подаден от  св.В.З.. Свидетелите И.П., И.С., Г.М. и С.У., веднага се отзовали на сигнала, пристигайки на място с полицейски автомобил. Св. З. била на улицата и обяснила на полицейските служители, че скандалът възникнал между нея и чичо й – св.А.Й., защото последния я обиждал и псувал. Докато св.З. разказвала на полицаите подробности около инцидента, от двора на намираща се в близост къща  излязъл св.А.Й.. Двамата със З. си разменили реплики на ромски език, след което св.А.Й. я ударил с юмрук по лицето, в присъствието на полицейските служители. Незабавно след това свидетелите П. и М. хванали св.А.Й., който не оказал никаква съпротива. С полицейски похват поставили ръцете му зад гърба, като така го отвели и качили в служебния автомобил. Свидетелят М. поискал документите за самоличност на свидетелите А.Й. и В.З., като последната казала че ще изпрати детето си да ги донесе, а св.Р.М. – снаха на св.АН.Й. и живееща с него в едно домакинство /съпруга на покойния му брат/, отишла за документите на последния. В този момент около патрулния автомобил се насъбрала тълпа от около петдесет човека от ромската махала на гр.Септември.

Докато служителите чакали да бъдат донесени документите за самоличност, сред насъбралата се тълпа се появил и подс. И.Б. – брат на св.А.Й.. Той се насочил към св.П. и с агресивен тон, на висок глас, бутайки го с пръсти по гърдите, започнал да му иска обяснение защо е задържан брат му. Крещейки обяснявал, че последният е болен от бъбреци, че провежда лечение на хемодиализа, като искал незабавно да бъде освободен. Св. П. протегнал ръката си с отворена длан към подс.И.Б., опрял я на гърдите му и разпоредил да се отдръпне назад, за да могат той и колегите му да си вършат работата. Точно в този момент, изотзад на подс.И.Б., изскочил сина му - подс.Б.Б., който с ръка нанесъл юмручен удар отляво по лицето на св.П., след което побягнал през тълпата към намиращия се в близост двор. От удара П. отстъпил назад и се привел.  Веднага след това св.П. получил втори юмручен удар от подс.И.Б., който попаднал отдясно на лицето му, около слепоочието. П. вдигнал ръка, за да се прикрие, но получил още няколко удара от подс.И.Б.. След това подс.И.Б. последвал сина си и преминавайки през тълпата се насочил към двора, в близост до улицата. Междувременно св. И.С. бил застанал до П. и разбутвал тълпата с цел да не позволи ескалация на насилието над последния.

Непосредствено след нанасянето на ударите св.П. и св.С. опитали да настигнат И. и Б. Борисови, които вече били влезли в близкия двор.

Докато св.С. вървял към двора, на гърба му се хвърлил другият син на подс.И.Б. – св.З.Й., който започнал да го удря. Тогава св.М. хванал св.З.Й. и го отблъснал настрани. Веднага след това св.З.Й. избягал от местопроизшествието, като посетил дома на св.Г.А. /началник на група „Криминална полиция” в РУ-Септември/, с когото семейството на Зл. Й. поддържало приятелски отношения.

 Междувременно свидетелите П. и С. влезли в двора, а св.М. застанал откъм улицата, непосредствено до затворената дворна врата, като не допускал навлизане на лица от тълпата във въпросния двор.

В крайна сметка полицейските служители П. и С. не успели да настигнат двамата подсъдими, които през двора, в който влезли първоначално, а след това и през съседните дворове и къщи, успели да избягат и да се укрияН. След около минута-две  двамата полицаи излезли от двора на улицата и заедно с колегите си се качили в патрулния автомобил. Насъбралата се около автомобила тълпа била доста агресивна. Част от присъстващите лица наобиколили патрулния автомобил, клатели и блъскали същия, като пречели на полицаите да потеглят и откарат св.А.Й. в районното управление. След около 2-3 минути полицейските служители все пак успели да потеглят и откарали св.А.Й. ***, къде му снели обяснения и съставили протокол за предупреждение по ЗМВР.

Свидетелят П. бил откаран от колегите си във ФСМП-Септември, където му бил извършен медицински преглед. На следващия ден св.П. бил прегледан и от дентален лекар.

Около час след инцидента св.Г.А. се обадил по телефона на подс.И.Б., с когото се познавал добре, Н.к. както се посочи и по-горе, семействата им поддържали приятелски отношения. В качеството си на началник на група „Криминална полиция” в РУ-Септември, св.А. разпоредил на подс.И.Б. да дойде доброволно в районното управление. Последният на свой ред уведомил св.А., че бил тръгнал с автомобил към болница в гр.Пазарджик, но крайна сметка удовлетворил искането на А.. Междувременно подс.И.Б. бил забрал сина си З.Й. от дома на св.А., където била съпругата на последния – св.А.А.. След това И.Б. и З.Й. се явили в сградата на РУ на МВР-Септември.

Там с подс.И.Б. започнал да работи св.Б. Б. – началник група „Охранителна полиция”. Понеже било планирано задържане на подс.И.Б. по реда на ЗМВР, на място бил повикан дежурен лекар от ФСМП-Септември. Явил се свидетелят д-р Б.Ф., който прегледал подс.И.Б. и дал становище, че може да бъде задържан за 24 часа. В проведената след това устна беседа, подс.И.Б. признал пред св.Б., че действително бил афектиран и агресивен, когато искал обяснение от П. защо задържат брат му. Признал, че в един момент се сбили с младия полицай /визирайки П./, както и че го бил ударил. По-късно такива устни обяснения пред св.Б. дали съответно св.В.З. и св.З.Й.. Св.Б. поискал от подс.И.Б. подробности с коя ръка и как ударил П., къде  попаднал удара и Н.н., но тогава подс.И.Б. започнал да твърди, че му е лошо. Ходил до тоалетната, където казал че повърнал и по тази причина отказвал да даде каквито и да е други, включително и писмени обяснения.

Заради оплакванията на подс.И.Б., около един час след полунощ,  бил повикан за втори път екипа на ФСМП-Септември. Св.Ф. извършил втори преглед на подс.И.Б., който му споделил, че не се чувства добре и че бил повръщал. При това свое второ посещение св.Ф. изрично питал подс.И.Б. дали не е бит, но последният не споделил нищо такова и не се оплакал от полицейско насилие. Дори казала на доктора, че през деня бил падал от каруца. След извършения преглед св.Ф. решил, че подс.И.Б. следва да бъде консултиран с хирург, поради което с линейката бил транспортиран до „МБАЛ Пазарджик” АД. В линейката освен водача и доктора, като придружител на подс.И.Б. се качил един полицейски служител. Самата линейка пък била следвана от автомобил, в който били свидетелите Г.А. и Б. Б.. Те също решили да отидат до болницата в гр.Пазарджик, където да получат пълни сведения за здравословното състояние на подсъдимия и в случай, че същият не бъде приет на лечение да го задържат за 24 часа. След преглед на  подс.И.Б. *** обаче той бил приет на лечение. Първоначално бил лекуван в Хирургично отделение до 29.05.2015 г., а след това и в Ортопедично отделение, като бил изписан окончателно на 01.06.2015 година.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ на живо лице № 10 от 21.05.2015г., изготвена от вещо лице - съдебен лекар  д-р Б.П., което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, в резултат на нанесените му удари пострадалия И.П. получил частичното счупване на половината на пети горен ляв зъб /25 зъб/, който бил засегнат от кариозен процес, срещу който има антагонист, както и кръвонасядания по лигавицата на лявата буза, с тъмночервен цвят 2х1.5 см. Лявата буза в горен край, към скулата, била оточна 5х6 см. Дясно слепоочие, над дясна вежда, било кръвонаседнато с червеникав цвят и охлузване 2х2см. Дясната буза имала червеникаво кръвонасядане в долната част с окръглена форма 2.5х2 см. Шията в долната трета на дясна половина била червеникаво квъронаседната 3х3 см. Дясното рамо, над дясна ключица, от външната половина имало петнисто кръвонасядане 3х5 см. Гореописаните травматични увреждания били получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв, и добре отговарят да са причинени по време и начин, съобщени от пострадалия. Частичното счупване /наполовина/ на пети горен ляв зъб /25 зъб/, засегнат от кариозен процес, представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Останалите гореописани травматични увреждания са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

Вещото лице поддържа и защити заключението си в съдебно заседание, като поясни, че травматичните увреждания по лицето на П. са причинени поне от два удара. Счупването на зъба и кръвонасядането по лявата буза е възможно да бъдат причинени от един удар. Уврежданията по лицето са причинени от удар с човешка ръка, като се изключва получаването им по механизма падане върху терен, Н.к. няма охлузвания по външната част на лицето и най-вече изпъкналите части - нос и брада. Зъба е бил отчупен наполовина, липсва вътрешната му част, което става при движение /хоризонтално – бел. моя/ на горната и долна челюст, когато са били събрани една към друга, Н.е. механизма е на раздвижване на челюстите /очевидно след ударите - бел. моя/. Не е необходима голяма сила на удара, за да се причини счупването на зъба поради кариозния процес.

Видно от заключението на назначената в съдебната фаза на процеса, изслушаната и приета по делото СМЕ по писмени данни, изготвена от вещо лице - съдебен лекар д-р П.М., което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, от материалите по делото и наличната в него медицинска документация се установява, че подс. И.Б. е бил прегледан на 22.05.2015 г. от д-р П. и д-р Г., при което са установени травматични увреждания: травматичен оток, кръвонасядания и охлузвания по главата, гръдния кош, корема и крайниците, болка при почукване по предните зъби, както и разклащане първа сдтепен на седми долен десен зъб. Налице са били също клинични данни за счупване на проксималната фоланга на втори пръст на дясната ръка и на пета дланна кост на същата ръка. Към този момент Б. е бил хоспитализиран в Хирургично отделение на болницата в гр.Пазарджик по повод на коремни болки.

Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм и имат давност, преценена по техните характерни особености от 1-2 дни.

Вещото лице сочи в заключението си, че електрошоковите средства не оставят характерни увреждания по кожата на пострадалите, тъй като се използва ток с високо напрежение /от 60 000 до 7 000 000 волта/, но малка сила - от 2 до 7 милиампера. Токът се подава през тялото чрез импулси, което парализира мускулите, поради факта, че в тях се образува млечна киселина. Обикновено ефектите отшумяват от 2 до 10 мин. Изключение правят електрошоковите пистолети - TASER, при които електродите, свързани с кабели се изстрелват и забиват в кожата на разстояние от около 4,6 метра. При тях са описвани точковидни изгаряния на мястото на забиване на електродите.

По механизма на уврежданията вещото лице заключава следното:

Счупването на главичката на петата дланна кост е типична „боксьорска” фрактура.  Получава се при удар с непотготвена ръка, свита в юмрук, лоша техника на удара и др. в твърд тъп предмеН. Счупването има огъвачен характер. Не е характерно за падане. Води до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за период от около 1,5 месеца. Касае се за самоувреждане.

Счупването на проксималната фаланга на втори пръст на дясната ръка, описано като особености по-горе, се получава при рязко отвеждане на пръста, при което лигамента на ставата откъсва част от костта. Не е характерно за удар с палка. Може да се получи при дърпане и осукване на ръката. Изисква обездвижване на пръста за 3 седмици, което следва да се прецени като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128и 129 от НК.

Мекотъканните увреждания - охлузвания, кръвонасядания, отоци, са разположени в различни анатомични области и различни плоскости, в съвкупност не могат да се получат при падане от собствен ръсН. Резултат са от директното и допирателно действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при удари с юмруци и ритници. Те са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК за период от 10-12 дни.

Вещото лице поддържа и защити заключението си в съдебно заседание, като поясни относно описаните по горе видими травми по тялото и най-вече лицето /кръвонасядания и отоци/, че се получават в първите минути след травмата. Той изключва получаването им чрез удари с палка, Н.к. те дават характерни уврежадния – ивицисти кръвонасядания, а такива не са описани в СМУ на И.Б.. Охлузванията по дясна челна област и дясна буза е възможно да се получат при падане върху терен на дясна страна, както и при ритник с обувка. Кръвонасяданията по предна коремна стена изискват силен удар и няма типични увреждания, сочещи падане.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите И.П. /дадените от него в съдебната и досъдебната фаза на процеса, последните приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/,  Г.М., С.У., И.С., Г.А., Н.В., Б. Б., Б.Ф., В.З. и З.Й. /за последните двама само от показанията им от ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/, частично от показанията на свидетелите М.Г., А.А., И.М., А.Ц. и  Л.Лазаров, а също от  заключенията на коментираните по-горе СМЕ, както и от писмените доказателства, приети  по  делото.

Веднага следва да се каже, че показанията на св.А.А. не заслужават задълбочено обсъждане, Н.к. тя не е пряк очевидец на инкриминираните събития и не допринася почти с нищо са изясняване на релевантните за делото факти. От тях се установява само, че в резултата на инцидента развил се между баща му и брат му от една страна и св.П. - от друга, св.З.Й. е избягал от местопроизшествието и се скрил в дома на свидетелите А. и Г. А.. След това горната уведомила по телефона подс.И.Б., който пристигнал и забрал сина си.

Не заслужават задълбочено обсъждане и показанията на св.Л.Л.– командир на отделение в РУ на МВР-Септември. Той също не е пряк очевидец на инкриминираните събития. Неговите показания имат значение само дотолкова, доколкото се установява, че на инкриминираната дата той провел инструктаж на наряда и проверил оборудването на полицейските служители, сред които бил и св.П.. Установява още, че в РУ не е на въоръжение и полицейските служители не притежават електрошокови палки или подобни устройства. Разполагат единствено с щурмови палки, които по време на носене на службата се намират в патрулния автомобил.

По същия начин не заслужават задълбочено обсъждане и показанията на св.И.М., която е била лекуващ лекар на подс.И.Б. след приемането му на лечение в „МБАЛ Пазарджик” АД. Тази свидетелка заяви, че не си спомня никакви подробности относно приемането на подс.И.Б. в болницата и относно наличието или неналичието на видими травматични увреждания по лицето и тялото му, което обясни с изминалия дълъг период от време и с множеството подобни случаи не прием на пациенти. Нейните показания обаче са от съществено значение за преценка на достоверността на обясненията на подс.И.Б., който сочеше недвусмислено, че след като след полунощ на 21.05.2015 г. станало ясно, че ще бъде приет на лечение в болницата и полицаите Г.А. и Б.Б. си тръгнали, той споделил пред лекуващата го лекарка, че е бил бит от полицейски служител. Св.М. бе категорична, че тя е изготвила епикризата на подс.И.Б. /лист 82 от ДП/, както и че ако наистина тогава той е бил казал, че е бит от полицейски служители, то тя неминуемо е щяла да впише това обстоятелство в графата „Анамнеза” на самата епикриза.

Аналогично на казаното до тук не следа да се обсъждат подробно и показанията на св.А.Ц. ***. От него се установява, че на сутринта след приемането на подс.И.Б. в болницата, св.Ц. го възприел визуално и по негови твърдения бил обезобразен. Бил трудно подвижен и неадекватен, поради което св.Ц. го водил на изследвания с количка. Подсъдимият му споделил тогава, че бил бит от полицаи по погрешка. Обстоятелството, че подс.И.Б. е бил обезобразен и неадекватен, както се изразява свидетелят, се опровергава от епикризата на лист 82 от ДП, в която е посочено, че при приемането на Б. в болницата той е бил в „Съхранено общо състояние. Контактен. Адекватен”. Поради всичко това съда съзря стремеж на св.Ц. да хиперболизира влошеното здравословно състояние на И.Б., макар че не бяха изяснени мотивите на свидетеля за това. Отделно от това фактът, че подс. Б. е казал на св.Ц., че „полицаи” /в множествено число/ са го били, на първо място  не означава, че заявеното е вярно. На второ място е очевидно и това, че подс. Б. към този момент все още не е бил доизмислил добре версията си, че е бил бит от П., защото е говорел за полицаи и то в множествено число. Несъмнено е, че едва в последствие и то когато е привлечен към наказателна отговорност и му е повдигнато обвинение за първи път в ДП, Н.е на 17.07.2015 г. – почти два месеца след инцидента, подс.И.Б. е изградил версията, която лансира и в съдебната фаза на процеса, Н.к. в деня на привличането му като обвиняеми подава писмена жалба /лист 73-77 от ДП/ до началника на РУ на МВР-Септември с вх.№ 34000-2102/17.07.2015г., в която описва с подробности упражнено над него полицейско насилие от страна на П.. За това говори и отразеното в приетото като писмено доказателство по делото СМУ № 68-І от 22.05.2015 г., издадено на подс.И.Б.. Видно от отразеното в графата „предварителни сведения” на медицинското удостоверение, пред съдебния лекар Б. също е твърдял към дена на освидетелстването, че е бил бит от „полицаи”, Н.е. отново в множествено число.

Тук е мястото да се каже, че по делото, извън посочените непосредствено по-горе свидетели, се оформиха две групи взаимно противоречащи си гласни доказателства, като първата от тях на свидетелите И.П.,  Г.М., С.У., И.С., Г.А., Н.В., Б. Б., Б.Ф. и частично М.Г. е в подкрепа на обвинението, поради което ще бъде наричана по-долу група на обвинението. Във втората група са обясненията на подс.И.Б. и показанията на свидетелите А.Й., В.З., З.Й., Н.И., П.Й., Г.Р., Б.  О., Е. К., И. П. и Р.М., които пък подкрепят защитната теза – група на защитата. Показанията на св.М.Г. в една им част подкрепят обвинението, а в другата - защитата, като ще бъдат анализирани подробно по-долу.

Обобщено казано, според обясненията на подс.И.Б. и показанията на втората група свидетели, на инкриминираната дата двамата подсъдими не са нанасяли никакви удари над св.П.. Според втората група гласни доказателства, в самото начало подс.И.Б. съвсем учтиво и спокойно се обърнал към П., като го питал защо е задържан брат му и обяснявал, че е болен. Всички от групата на защитата твърдят, че в резултат на задаваните от подс.И.Б. въпроси, св.П. станал агресивен, изпсувал с думите „Да еба вашата майка циганска”, веднага след което нанесъл удари с ръцете си в гърдите на И.Б.. След това се намесил подс.Б.Б., който казал на баща си да си тръгват и двамата потеглили от улицата към намиращия се в близост двор. Докато вървели, св.П. извадил електрошокова палка /или устройство според някои от свидетелите/, с която поразил подс.И.Б.. Последният и сина му влезли в двора, където влязъл и св.П.. Именно там П. нанесъл жесток побой над подс.И.Б., пускайки ток в тялото му с електрошоковата палка и удряйки го многократно с юмруци и ритници по главата и цялото тяло. Едва след намесата на колега на П., който му направил забелЕ. и го издърпал, според някои от свидетелите, последният преустановил побоя над И.Б., излязъл на улицата и заедно с колегите си потеглили с патрулния автомобил. Част от лицата в групата на защитата сочат, че докато подс.И.Б. разговарял със св.П., зад Б. се появил св.М.Г., който през гърба на последния се присегнал и нанесъл два юмручни удара в лицето на П., но последният не разбрал, че го удря Г., а решил, че това е направил Б..

Съдът не кредитира обясненията на подс.И.Б. и гласните доказателства, събрани посредством показанията на свидетелите от групата на защитата, дадени в съдебната фаза на процеса, Н.к. намери, че те са израз на изградената защитна теза, целяща избягването на наказателна отговорност от страна на подсъдимите, а не източник на фактите от обективната действителносН. При преценката на тези гласни доказателства съдът установи, че те са житейски нелогични, вътрешно противоречиви и недостоверни. По-голямата част от тях са депозирани от изключително заинтересовани от изхода на делото лица, каквито са подс.И.Б. и свидетелите А.Й. /брат на подс. И.Б. и чичо на подс.Б.Б./, В.З. /племенничка на подс. И.Б. и братовчедка на подс.Б.Б./, З.Й. /син на И.Б. и брат на Б.Б./, Н.И. /съпруга на И.Б. и майка на Б.Б./, П.Й. /дъщеря на И.Б. и сестра на Б.Б./, И. П. /живеещ на семейни начала с В.З./ и Р.М. /снаха на А.Й. и И.Б.-била женена за техния покоен брат, а понастоящем живееща в едно домакинство с АН.Й. и полагаща грижи за него/. Съдът прецени като заинтересовани и свидетелите Г.Р., Б.  О. и Е. К., които като съседи на подсъдимите и поддържащи близки приятелски отношения предимно с И.Б., очевидно депозират показанията си в стремеж да оневинят изцяло предадените на съд.

За да изключи като недостоверни обясненията, респ. показанията от групата на защитата, съдът отчете наличието на драстични противоречия по няколко основни и заявени от тях факта.

 

Първият въпрос: Как е започнало всичко и как е говорел в самото начало подс.И.Б. на св.П.?

Според обясненията на подс.И.Б. и показанията на свидетелите А.Й., В.З., З.Й., Н.И., П.Й., Г.Р., Б.  О. и Р.М., в самото начало подс.И.Б. се обърнал съвсем учтиво, със спокоен /кротък/ тон към П., питал защо брат му е задържан, обяснявал, че е болен и Н.н. Не е удрял и не е провокирал с нещо П., но последният пък станал агресивен, напсувал и ударил с ръце И.Б..

Веднага следва да се каже, че ако описания начин, по който И.Б. се обърнал в самото начало с въпроси към П. е действителен, то няма никаква обективна и логична причина, последният да прояви с нищо необоснованата агресия, описана от горепосочените лица, Н.е. безпричинно да започне да псува и удря И.Б.. Най-логичното в тази ситуация е било П. да отговори на И. Б., че брат му ще бъде отведен в РУ за снемане на обяснения и след това освободен, а след това нещата да се развият именно по този начин. Това обаче не се е случило, поради което няма никакво съмнение, че поведението на подс.И.Б. в самото начало не е било такова, каквото го описва групата на защитата, а такова, каквото го описва тази на обвинението и по-специално свидетелите-очевидци И.П., Г.М., С.У. и И.С., на които съдът дава пълна вяра. Несъмнено е, че в самото начало подс.И.Б. е имал изключително агресивно и нагло поведение спрямо П. – крещял към него, бутал го с пръсти в гърдите и искал обяснение защо задължат брат му, като настоявала последният незабавно да бъде освободен.

 

 

Вторият въпрос: Ударен ли е бил И.Б. от страна на П. на улицата, Н.е. преди да влезе в близкия двор, как и с какво?

Според обясненията на подс.И.Б. той бил ударен от П. на два пъти, с два юмрука в гърдите.

Според показанията на св. А.Й., И.Б. е бил ударен от П. само веднъж и то едновременно с два юмрука в гърдите.

Според показанията на св.В.З., П. хванал И.Б. за гърдите и го хвърлил в двора.

Според св.З.Й. баща му е бил ударен с две ръце от П. в гърдите.

Според св.Н.И., П. с длани бутнал съпруга й в гърдите.

Св.Б.О. съобщава само, че П. „бутнал” И.Б., а според св.Г.Р., П. „бутнал И.Б. към дувара” и изкарал черна палка.

 

Третият въпрос: Кога П. е извадил електрошокова палка /устройство/, вадил ли е въобще такава  и  как я е използвал, Н.е. кой и къде е поразил с нея?

Според обясненията на подс.И.Б., след като П. го ударил по гърдите и се намесил сина му Б.Б., който казал да си тръгват, двата подсъдими тръгнали по улицата към двора, а в този момент П.го настигнал и поразил с палката отзад, в гърба, по средата.

Според показанията на св. А.Й., П. извадил палката, която хвърляла искри, когато И.Б. се отдръпвал към двора и с нея му пуснал ток, Н.е. това става още на улицата.

В показанията си св.В.З. обаче въобще не споменава нищо за уреди или палки, които пускат ток, сочи само, че другите полицаи /извън П./ извадили палки от багажника на колата.

Св.З.Й. също не съобщава нищо за електрошокова палка.

Според св.Н.И., докато И. и Б. Борисови вървели към двора, П. извадил шоковата палка /очевидно някъде от себе си/, след което със същата, едва вътре в двора, започнал да бие И. и му пуснал ток 3-4 пъти.

Св.П.Й. пък сочи, че на улицата П. започнал да удря и блъска баща й, след това извадил шоковата палка и му пуснал ток на кръста, докато бил на вратата и влизал в двора.

Според св.Г.Р., П. бутна И.Б. към дувара и изкарал черна палка, като тръба, 30 сантимерта, с която удрял И.Б. отпред по гърдите.

За разлика от Р., живеещия с нея на семейни начала – св.Б.О. сочи, че след като П., още в самото начало, на улицата напсувал и бутнал И.Б., извадил от себе си нещо черно-кафяво, като прожектор /така го оприличава О./ и с него „цъкнал” към И.Б., който се дръпнал назад. Този свидетел не съобщава нищо за удари по гърдите с палката, но твърди, че когато И. и Б. Борисови вървели към двора, П. вървял зад И. и го „цъкал” с уреда.

Св.М.Г. пък сочи, че когато бил на улицата между св.П. и подс.И.Б., горният извадил електрошокова палка 30 сантиметра и искал да я сложи на врата на И..

Тук е мястото да се каже, че при депозирането на своите показания св.Р. М.ов изложи под формата на свободен разказ всичко онова, което се е случило според нея, като не спомена нищо за използване на електрошоково устройство от страна на П.. Едва след изричен въпрос от страна на защитника адв.А.Н., св.М.ов „се сети” да спомене, че когато П. ударил на улицата И.Б. в гърдите, след това извадил един уред, който пуска ток и с него ударил И. по ръцете.

 

Четвъртият въпрос: От къде П. е извадил електрошоковата палка или уред?

Според обясненията на подс.И.Б. и показанията на свидетелите А.Й., В.З., З.Й., Н.И., П.Й., Г.Р., Б.  О., Е. К. и Р.М., П.  изкарал уреда, с който пускал ток някъде от себе си. Св.М. уточнява, че уреда бил закачен на колан на кръста му.

Св.М.Г. пък сочи, че П. извадил уреда от патрулния автомобил, след като отишъл до него, отворил задната врата и го взел.

 

Петият въпрос: Ударил ли е М.Г.П., как и къде?

Според подс.И.Б., той не видял М.Г. да удря полицая, защото бил с гръб към Г. и с лице към П.. Това обяснение е меко казано нелогично и абсурдно, Н.к. няма как някой да се присяга зад гърба ти, да удря на два пъти с юмрук лице, стоящо непосредствено пред твоето лице, и ти да не видиш, усетиш, разбереш, че стоящият зад теб нанася ударите.

Свидетелите Е. К. и Р.М. твърдят, че наблюдавали как докато П.и И.Б. разговаряли на улицата, зад гърба на последния се появил М.Г., който нанесъл два последователни юмручни удара в лицето на П..

Свидетелите А.Й., В.З., З.Й., П.Й., Г.Р. и Б.  О. не съобщават нищо за удар или удари на М.Г., което е меко казано смущаващо, Н.к. всеки от тях описва хронологично как са протекли събитията от самото начало на улицата до влизането на двамата подсъдими и П. в близкия двор. При това положение ако е вярно, че М.Г. е ударил П., както сочат горните две свидетелки,  то и тези свидетели обективно са щели да го видят и споделяН.

В първия и основен разпит на св.Н.И. същата не споменава и думичка за удари нанесени от М.Г. над П.. Едва в допълнителния разпит на същата, проведен по искане на защитата на 23.01.2017 г., тя твърди, че видяла как М.Г. се намира зад съпруга й /докато той разговаря с П./, след което се присяга и нанася два удара над полицая, но последният не разбрал, кой точно го ударил, като помислил, че това направил И.Б..

Тези твърдения на н.И. са очевидно измислени, Н.к. няма никаква причина ако е било вярно казаното от нея при повторния разпит, то тя да не го заяви още в първи си и основен разпиН. В него тя под формата на свободен разказ излага какво се било случило според нея, но не споменава нищо за М.Г..  Меко казано несериозно звучи обяснението на Н.И. при повторния й разпит, а именно, че при първия разпит не била питана кой е ударил полицая, а била питана само дали И. и Б. Борисови са го удряли. Личи ясно, че това обяснение е подготвено предварително и то преди повторния разпит, вероятно по съвет на юрисН. То обаче е несъстоятелно, Н.к. дори при първия разпит св.И. да не е била питана изрично дали знае кой е ударил П., то щом е питана дали мъжа й и сина й са го удряли и тя отговаря отрицателно, то е най-логично да посочи в този момент, че знае, че М.Г. го е ударил, в случай разбира се, че това е било вярно, а то очевидно не е.

В заключение св.Н.И. сочи при повторния си разпит, че на първия разпит я било страх от М.Г. да каже, че той именно е ударил полицая. Това е поредното зле обмислено обяснение, Н.к. при първи разпит на Н.И. лицето М.Г. не се е намирало в съдебната зала  и дори не е имало качеството на свидетел в процеса. В същото време св.М.Г. присъства при повторния разпит на И. в съдебната зала и именно в негово присъствие тя го сочи и разказва, че той, а не съпруга й, бил ударил П., Н.е. „страхът” необяснимо се е изпарил.

Във връзка с обстоятелството ударил ли е М.Г. свидетеля П. е важно да се спомене и това, че този факт и тази версия се появяват за първи път едва в съдебната фаза на процеса,  в показанията на св.Е. К. от 14.11.2016 г., когато тя е разпитана по искане на защитата, Н.е. почти една година и шест месеца след инцидента, което недвусмислено показва, че всичко заявено от нея е измислено в процеса на еволюиране на защитната теза. Това е така, защото ако казаното от нея е било вярно, то не е имало никаква причина тя да не бъде посочена като свидетел-очевидец още в ДП. Такова доказателствено искане обаче не е правено нито в молбата на И.Б. до началника на РУ на МВР-Септември, в която се излагат данни за полицейско насилие, упражнено над него /лист 73-77 от ДП/, нито фигурира сред исканията за събиране на доказателства, направени при неколкократните предявявания на материалите по разследването в ДП.

На следващо място, от стр. 9-та от съдебния протокол за проведеното о.с.з. на 14.11.2016 г. ясно личи неубедителността на св.К. и стремежът й да нагоди показанията си към защитната теза. В предпоследния абзац е записано, че тя първо казва, че един полицай с бенка изкарал уреда, който пускал ток. Веднага след това се „поправя”, че този полицай с бенка изкарал палка, а П., който посочва в съдебната зала, изкарал уреда с ток.

Всички тези разминавания и несъответствия, а най-вече драстичните противоречия по основните въпроси, подробно посочени по-горе в пет пункта, дадоха основание на съда да изключи обясненията на подсъдимия И.Б. и свидетелските показания дадени в съдебната фаза на процеса от групата на защитата като неверни.

Относно показанията на св.М.Г. съдът намери, че следва да се довери на същите само в частта им, в която сочи, че не той е нанесъл удари над св.П.. В останалата им част, в която твърди, че св.П. е извадил от патрулния автомобил електрошокова палка и искал да я сложи на врата на подс.И.Б., съдът не кредитира показанията на Г..

Извън изтъкнатите до тук противоречия са налице и множество други такива, които допълнително засилиха вътрешното  убеждение на съда, да не кредитира горепосочените гласни доказателства. Така например в своите показания св.Е. К. разказва, че наблюдавала ситуацията от самото начало. Описва как полицаите качвали св.АН.Й. в патрулния автомобил, като сочи, че преди това той не бил направил нищо, Н.е. на съобщава за удар от Й. над З.. В същото време това го съобщават почти всички свидетели-очевидци по делото, включително и самият Й.. Само този факт поражда обосновано съмнение дали въобще св.К. е била на мястото на събитията и е достатъчен да се изключат като достоверни показанията й.

Св.Г.Р. разказва как вечерта на инкриминираната дата била в двора на къщата си заедно със съжителстващия с нея – св.Б.О., като се канели да вечеряН. В един момент видели, че минава патрулна кола, излезли на пътя и видели как П. държи АН.Й. с ръце зад гърба, като го вкарва в патрулката, Н.е. от казаното от нея излиза, че тя и О. са наблюдавали всичко това.

В същото време св.О. разказва, че докато вечеряли с Р. чул женски писъци и излязъл сам на улицата, а последната останала в двора. Сочи, че видял насъбрала се тълпа, полицейска кола, както и че А.Й. бил качен вътре  в нея. Ако пък това е вярно, то няма как да е вярно казаното от Р. и описано по-горе, Н.е. че вижда процеса на вкарване на АН.Й. в патрулката.

Пак според св.Р., когато полицаите си тръгнали накрая, тя видяла, че И.Б. излиза от двора целия окървавен, като в този момент видяла и малкия му син – З.Й.. Това обаче е категорично невярно, Н.к. се установи от множеството гласни доказателства, включително и от показанията на св.З.Й., че той не е бил на местопроизшествието до самия край на инцидента и очевидно не е виждал дали и кога баща му е излязъл от двора, Н.к. много преди това е побягнал и отишъл в дома на св.Г.А..

Тези противоречия бяха дадени за да се илюстрира за пореден път, колко недостоверни са показанията на групата на защитата.

Веднага следва да се каже, че в групата на защита са свидетелите В.З. и З.Й., но съдът не даде вяра само на техните показания дадени в съдебната фаза на процеса, като кредитира напълно показанията им от ДП, които бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК. Съдът намери, че именно тези техни показания са обективни и пресъздават действително възприети от тях и реално случили се факти. Първо, защото са депозирани на 21.05.2015 година, Н.е. в деня след инцидента, когато очевидно все още не е била измислена недостоверната защитна теза от страна на подсъдимите, които в този момент нито са били привлечени като обвиняеми, нито са имали защитници, които да ги съветват по линия на защитата им. На второ място, показанията на З. и Зл.Й. от ДП в голяма степен се подкрепят от гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетели от групата на обвинението, които съдът кредитира изцяло като обективни, хронологично точни и достоверни.

В своите показания от ДП дадени пред съдия, св.З. сочи, че И.Б. е бил афектиран, сочел с пръст св.П. и му искал обяснение защо задържат брат му. П. му казал да се успокои и че само ще откарат брат му да вземат обяснение защо се кара със З., като няма да му правят нищо друго. Сочи, че в този момент се появил подс.Б.Б., който нанесъл юмручен удар над П. и избягал през тълпата, а веднага след това подс.И.Б. започнал да удря полицая в лицето с юмруци /в множествено число – бел. моя/. Сочи, че тогава дошъл З.Й., който също посегнал на полицай.

В съдебно заседание св.З. отрече истинността на прочетените й показания, като се опита да внуши, че била убедена от разследващия полицай да заяви в разпита пред съдия неверни неща досежно нанасянето на удари от страна на двамата подсъдими над П.. Първоначално заявява, че разследващият полицай я убеждавал да каже неистините в колата, докато пътували от гр.Септември до гр.Пазарджик за разпита пред съдия, като там бил и мъжа й. После сочи, че всичко това разследващият полицай й го казал насаме, докато били в полицията в гр.Септември, а не в колата пред мъжа й. Твърди, че пред мъжа й разследващият полицай не бил казал да казва, че Б. и И. са удряли полицая, а само да не казва, че полицаите са вадили палки.

В подкрепа на тези твърдения на З., по искане на защита бе допуснат и разпитан като свидетел по делото съжителстващия с нея на семейни начала – св.И. П.. Според него един разследващ полицай ги карал с кола до гр.Пазарджик за разпит на З., като в колата този полицай казала на В. да казва, че И.Б. посегнал първи на полицая. Не може да не направи впечатление, че този отговор св.П. дава след изричен въпрос на защитника адв.Н., като преди това, при свободния разказ не го съобщава. Както се посочи и по-горе обаче според В.З. полицаят й казал в колата пред мъжа й да не споменава само за палки, а това че И. и Б. са удряли полицай й го бил казал насаме, което значи, че няма как ако е вярно, то П. да е чул това увещаване в колата.

Пак според св.П., в колата разследващият полицай  не бил казал на В. да казва, че и Б. е ударил полицая, следователно може да се постави резонния въпрос защо тогава тя е казал и това в разпита й пред съдия. Единственият възможен отговор на  този въпрос е, че св.З. е казала, че двамата подсъдими са ударили П., защото това е самата истина. По изтъкнатите по-горе причини и несъответствия между заявеното от З. и П. относно „увещаването” от разследващ полицай към горната да лъже пред съдия, настоящият съдебен състав не им даде вяра, а се довери изцяло на показанията на свидетелката пред съдия. Още повече, че от показанията на св.Б., които съдът кредитира изцяло, стана категорично ясно, че в няколко часа след инцидента, при проведена устна беседа със З., тя е потвърдила пред него, че И.Б. е ударил младия полицай, но към този момент тя не съобщава да е била „увещавана” от някого, което значи, че именно това е истината.

В разпита си в ДП св.З.Й. сочи недвусмислено, че докато баща му питал П. защо задържат АН.Й., той самият „се заплеснал” за кратко с малкия си племенник, а когато погледнал видял как брат му Б. нанася удар с юмрук над полицая. След това видял, че и баща му с ръце удря полицая някъде отпред, но не видял точно къде. Твърди, че след това той дал малкия си братовчед на своя братовчедка и на свой ред също ударил младия полицай отзад по главата, с цел да брани баща си, а след това веднага избягал. 

В съдебно заседание св.Зл.Й. се отрече от своите показания от ДП, като се опита да внуши, че тогава ги е дал, Н.к. над него било упражнена полицейска принуда. Заяви, че преди за бъде разпитан бил принуден да свидетелства срещу баща си и брат си от един полицай в РУ-Септември, който го заплашил, че в противен случай няма да го освободят от задържането му. Сочи, че този полицай го вдигнал за гушата и казала, да каже, че баща му и брат му са ударили П.. Сочи, че в този момент се изплашил много и дори се напикал, след което се съгласил да свидетелства в посочения смисъл.

Тези твърдения на св.З.Й. са очевидно поредното зле обмислено обяснение, целящо като юридически ефект изключването на показанията на свидетеля от ДП. Те обаче се опровергават от няколко факта.

Първо стана ясно от показанията на св.Н.В. ***, присъствала по време на разпита на малолетния Зл.Й./, че разпитът е протекъл съвсем нормално и тя не забелязала нищо необичайно в поведението или по дрехите на З., не усетила и някаква специфична миризма. Това значи, че не е вярно заявеното от З.Й., че преди това е бил малтретиран от някакъв полицай до степен, че чак се напикал. Самата В. е категорична, че З. не й споделял да се е напикал, нито пък че някой му е указвал натиск да говори нещо, което не е вярно. Само това е достатъчно да се опровергаят твърденията на този непълнолетен свидетел.

На второ място, ако се повярва на З., че е бил принуден от някакъв полицай да свидетелства срещу баща си и брат си, то е резонно да се постави въпросът, защо в разпита си в ДП горният сочи, че и той е ударил полицая, при положение, че не съобщава да е бил принуден да казва и това. Очевидно е, че в разпита от ДП З.Й. е казал това, което наистина се е случило и той е видял.

На трето място, ако е вярно заявеното от Зл.Й., че е бил принуждаван да свидетелства срещу своите най-близки хора, то е било най-логично той да се оплаче за това, било още докато е в полицията или в някои от следващите дни на св.Г.А., за когото знае както сам се изразява, че е „началник” в полицията и с когото неговото семейство са поддържали добри приятелски отношения. Според Зл.Й. обаче той не бил казал нищо такова на Г.А., Н.к. не се бил сетил, което е меко казано абсурдно.

Именно по тези причини съдът се довери единствено на показанията на св.Зл.Й. от ДП.

Съдът изцяло даде вяра на гласните доказателства, събрани посредством показанията на свидетелите на обвинението, Н.к. ги намери за обективни, хронологично точни и достоверни, а също и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебномедицинските експертизи  на пострадалия и на подс.И.Б..

От показанията на свидетелите-очевидци И.П. /дадените от него в съдебната и досъдебната фаза на процеса/,  Г.М., С.У. и И.С. стана категорично ясно, че на инкриминираната дата двамата подсъдими, по описания по-горе начин са му нанесли юмручни удари в лицето и са му причинили лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, при изпълнение на службата му като полицейски орган.

Вярно е, че бяха констатирани несоътветствия в показанията на св.П. дадени в ДП и тези, депозирани с съдебната фаза. В първите той сочи, че е бил ударен само два пъти в лицето последователно от подс.Б.Б. и подс.И.Б.. В съдебната фаза сочи, че като бил ударен с юмрук по лицето от подс.Б.Б., веднага след това бил ударен няколко пъти от И.Б.. Св.П. обясни съвсем логично, че в ДП е споменал само за два удара от страна на двамата подсъдими, Н.к. тези първи два удара са били най-силни и е акцентирал на тях.

Фактът, че св.П. е бил ударен повече от един път от страна подс.И.Б. се установява на първо място от това, че първият удар от този подсъдим е бил с лявата ръка и е попаднал в дясната страна на лицето. Следващият удар от И.Б. е бил с дясната ръка, в лява страна на лицето, като при този именно удар горният е получил констатираната от СМЕ на И.Б. Н.нар. „боксьорска травма” – счупването на метекарпална кост на дясната ръка, подробно описано в заключението от вещото лице, като увреждане и механизъм на получаване.

Фактът, че св.П. е бил ударен повече от един път от страна подс.И.Б. се установява и от показанията на св.З. и св.З.Й. от ДП, подробно коментирани по-горе. Вече бе споменато, че св.В.З. говори в множествено число, като казва, че след удара на Б.Б., И.Б. също започнал да удря полицая с юмруци. З.Й. пък заявява, че баща му също започнал да удря баща му отпред с ръце, но не видял къде точно го ударил, Н.е. говори за ръце в множествено число, което значи повече от един удар. В този смисъл са и показанията на св.С.У., който сочи недвусмислено, че е видял категорично два удара над П., но обяснява, че тълпата била голяма и било възможно да е имало и други удари, които той не видял.

От показанията на горепосочените свидетели категорично се опроверга лансираната от групата на защитата версия, че подс. И.Б. е бил пребит от св.И.П., включително и това, че последният си е служил с електрошокова палка.

Факт е обаче, че от СМЕ на подс.И.Б. безспорно се установи, че когато след полунощ на 21.05.2015 г. той е бил приет на лечение в „МБАЛ Пазарджик” АД, същият е имал подробно описаните по-горе, в касаещата него СМЕ, травматични увреждания.

Още тук е мястото да се спомене, че за настоящия казус, Н.е. за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване съобразно повдигнатото обвинение, не е релевантен въпросът, дали именно П. е пребил в последствие, респ. причинил телесните увреждания на подс.И.Б., след като е безспорно доказано, че преди това двамата подсъдими са нанесли удари над П. и са причинили съставомерното телесно негово увреждане, с което са довършили извършеното от тях престъпление.

Въпросът дали П. наистина е пребил подс. И.Б. би имал значение в настоящия казус само с оглед преценка на достоверността на показанията на свидетелите от групата на обвинението, Н.к. всеки един от тях отрича горния факт, а ако той е верен, то ще значи, че тези свидетели не са добросъвестни.

Според настоящия съдебен състав св.П. не е пребил подс.И.Б. по описания от него и от свидетелите на защитата начин. Вече се изложиха подробни аргументи защо не следва да се дава вяра на И.Б. и свидетелите от откроената втора група. 

Също така, освен от показанията на полицейските служители присъствали на местопроизшествието и от показанията на свидетелите Г.А., Б. Б. и Б.Ф., стана категорично ясно, че  в нощта след инцидента подс.И.Б. не твърдял упражнено над него полицейско насилие от страна на св.П..

Вярно е, че свидетелите А. и Б. заявиха, че нямат спомен дали когато е дошъл в полицията подс.И.Б. е имал видими травматични увреждания или следи от кръвотечение по лицето или дрехите. Това посочи и преглеждалият го тогава лекар – св.Ф.. В същото време е несъмнено, че към този момент  очевидно И.Б. е имал увреждания по тялото си, което е констатирано при приема в болницата в гр.Пазарджик и отразено в епикризата. Всичко това обаче не сочи, че горните трима свидетели са недобросъвестни. Това, че те не са видели травматичните увреждания на Б. може да се обясни  с факта, че по-голямата час от тях са били по тялото му, а той е бил облечен и на никой от тримата не е споменавал че  е увреден, още по-малко бит от П.. Дори напротив, на изричен въпрос на св.Ф. е казал, че през деня е падал от каруца  и пак на изричен въпрос дали не е бил бит, особено при второто посещение на лекаря, не е съобщил нищо такова. Безспорно се установи от показанията на св.М. и това, че когато тя е приела подс.И.Б. в болницата, пред нея той не е заявил, че бит от полицаи, Н.к. ако наистина е казала това, то тя неминуемо е щяла да го впише в епикризата.

Всичко това е достатъчно да се опровергае истинността на заявеното от подс.И.Б. и групата за защитата, че последният е бил пребит от св.П..

Възможно е да се допусне и това, че Б. се е самонаранил при бягството си от местопрестъплението след ударите нанесени от него и сина му над П.. Очевидно е, че той е преминавал през дворове и отгради, а защо да не му се повярва и на казаното от самия него пред лекаря Ф., че е падал от каруца, при положение че според СМЕ, касаеща Б., част от уврежданията могат да бъдат получени при падане на терен на дясна страна на лицето. Пак според тази експертиза, счупването на втори пръст на проксималната фаланга на дясна ръка може да се получи при дърпане или усукване на ръката, а кръвонасяданията по предна коремна стена изискват силен удар, както сочи вещото лице в съдебно заседание, но това не значи автоматично, че тези увреждания са били причинени от П. и то по начина и при обстоятелствата, описани от И.Б. и свидетелите на защитата. Вече подробно се изложиха съображения защо не следва да се вярва на последните, а бе споменато и това, че в процеса на бягство от местопрестъплението И.Б. е преминавал през дворове и препятствия /огради, дувари/, като е напълно възможно да се е самонаранил.

В заключение следва да се каже само и това, че ако наистина подс.И.Б. е бил пребит от св.П. в двора, то тогава той несъмнено би бил задържан и отведен с патрулния автомобил заедно с брат си в сградата на полицията, Н.к. преди това е извършил престъпно посегателство над полицай. Той обаче не е бил задържан именно защото е успял да избяга от местопрестъплението, независимо че св.С. и св.П. са направили опит да го последват и задържат, което пък недвусмислено сочи, че не е бил бит от последния.

Тук за последно следва да се подчертае, че дори да бе безспорно доказано, че след като пострадалият П. е бил ударен последователно от двамата подсъдими и му е била причинена съставомерната телесна повреда, последният е настигнал подс.И.Б. в двора и го е пребил, то това пак не означава, че двамата подсъдими не би следвало да носят наказателна отговорност, Н.к. вмененото им престъпление вече е било довършено. 

При така установената фактическа обстановка  съдът намира, че с поведението си подсъдимите И.Б. и Б.Б. са осъществили от обективна и субективна страна  състава на престъплението по чл.131 ал.2, предл.4-то, Н.3 във вр. с чл.130 ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на 20.05.2015г., в гр.Септември, обл.Пазарджик на ул.”Д.“, действайки в съучастие като съизвършители, са причинили лека телесна повреда на полицейски орган - мл.инспектор И.К.П. *** - полицейски служител в РУ - гр.Септември, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, резултата от частично счупване /наполовина/ на пети горен ляв зъб /25 зъб/, засегнат от кариозен процес, при изпълнение на службата му.

Подсъдимите са имали представи за всички обективни елементи на осъществения от тях престъпен състав, включително и квалифициращите.

Съзнавали са, че извършват деянието спрямо полицейски орган, какъвто несъмнено е полицай П., Н.е. били са наясно с длъжностното полицейско качество на горния /още повече, че той е бил със служебна униформа/, както и с това, че му нанасят увреждането при изпълнение на служебните му задължения, Н.е. в момент, когато той е изпълнявал функции по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.

Те са предвиждали вероятността от настъпването на съставомерните общественоопасни последици, Н.е. възможността в резултата на ударите да причинят телесно увреждане на пострадалия с характер на лека телесна повреда. В същото време, преследвайки пряката си цел – да нанесат побой над пострадалия /очевидно подразнени от качването на А.Й. в патрулния автомобил/, възможността да настъпят общественоопасните последици не е била достатъчен контрамотив за тях, че да се откажат от преследването на целта си, при което са се съгласили с тяхното настъпване. Действали са с евентуален  умисъл, Н.к. не са знаели каква точно телесна повреда /тЕ., средна или лека ще причинят/, но са искали да причинят такава и реално са причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Деянието е извършено от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители, Н.к. всеки един от тях е участвал в изпълнителното деяние – нанасянето на удари над пострадалия и всеки от тях е съзнавал каузалния принос на другия за постигането на общия престъпен резултаН.

Двамата почти едновременно и последователно, при условията на внезапен умисъл, са започнали да удрят пострадалия. Вярно е, че в конкретния казус не може да се отграничи кой точно е нанесъл удара, с който е бил отчупен на половина пети горен ляв зъб /25 зъб/. Факт е, че първият удар на пострадалия е бил нанесен от подс.Б.Б. с дясна ръка в лявата част на лицето. Факт е, че вторият удар е нанесен от подс.И.Б. с лява ръка в дясна част на лицето, но веднага след това същият този подсъдим е нанесъл още няколко удара над П., включително и в лявата част на лицето. Факт е според СМЕ на П., че зъба е бил отчупен наполовина, липсвала вътрешната му част, което се получава при движение на горната и долна челюст, когато са били събрани една към друга и не е необходима голяма сила на удара, за да се причини счупването на зъба поради кариозния процес. Факт е, че П. сочи, че първите два удара над него са били по-силни от следващите нанесени само от подс.И.Б., но самия пострадал не може да посочи, след кой точно от ударите е усетил болка в зъбите.

Съдебната практика обаче изобилства от примери относно това, че при групов побой над конкретен пострадал, наказателна отговорност за съучастническа дейност ще носят всички участници в побоя, като е без значение кой точно е причинил съставомерните телесни повреди.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

          Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед причините, времето и мястото на нанасяне на конкретните увреждания над пострадалия – хладнокръвно и дръзко, на публично място, с демонстриран нулев респект към правозащитните органи в страната.

Подсъдимите са личности със завишена степен на обществена опасносН. Подс.Б.Б. не е осъждан, но е изключително негативно охарактеризиран по местоживеене, съобразно приетата като писмено доказателство характеристична справка на лист 50 от ДП, която го обрисува като заядлив, със сприхав характер, склонен към извършване на противообществени прояви, проявяващ ниска самокритичност и демонстриращ неуважение към установения правов ред.

Подс.И.Б. също е с негативни характеристични данни. Осъждан е общо три пъти съответно по НОХД № 528/1998г., НОХД № 453/2002г. и НОХД № 1789/2006г., трите по описана на ПРС. По първото дело е осъждан на глоба, а по следващите две на лишаване от свобода условно. Деянията и по трите дела са били извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, Н.к. всяко едно е било извършено преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. При постановяването на последната присъда съдът не е извършил групиране на деянията и кумулиране на наказанията, което обаче не може да е в ущърб на осъдения. Ако последният съд бе изпълнил задължението си да направи кумулация, то тогава на подс.И.Б. би било определено едно общо най-тежко наказание, каквото е наказанието по НОХД № 453/98Г., а именно ЛС за срок от една година и три месеца. Това наказание би било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, който ще започне да тече считано от влизането в сила на последната постановена присъда, Н.е. тази по НОХД № 1789/2006г. и ще е изтекъл на 13.09.2009 година, към която дата за подс. И.Б. е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, Н.1 от НК. Казано с други думи, към настоящият момент той следва да се третира като неосъждан. В същото време обаче, миналите осъждания, независимо от настъпилата реабилитация, не може да не се отчитат като изключително негативна характеристична данна за лицето. Това е така, защото според нормата на чл.85 ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. В случая, при настъпилата реабилитация законови последици от миналите осъждания не би могло да има, но тези минали осъждания биха могли и следва да се преценяват от гледна точка на морала, при което да охарактеризират негативно подс. И.Б. в чисто личностен аспекН.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на извършителите и недостатъчната им способност за психофизически  самоконтрол, което е очевидно рефлексия от негативните им характеристични данни.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало за двамата и тежкото им материално положение и имотно състояние.

Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха изключително негативните  характеристични данни за двамата подсъдимия, както и това, че освен съставомерната лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК са нанесли на пострадалия и комплексна лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, за която в настоящото производство те не могат да носят наказателна отговорност поради действието на принципа на поглъщането в наказателното право, когато по-тЕ.та по степен лека телесна повреда поглъща по-леката по степен лека телесна повреда. Отегчаващо обстоятелство само за подс.Б.Б. е това, че той на практика е бил провокаторът за причиняването на телесните увреждания, Н.к. пръв е посегнал и нанесъл удар над пострадалия, с което очевидно е мотивирал и своя баща да нанесе последващите удари.

С оглед на горното и като отчете обществената опасност на деянието и дейците, а също наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде превес на първите и определи на всеки от двамата подсъдими наказание в размер на по една година и шест месеца лишаване от свобода, което намери,  че  ще е съответно на извършеното и ще постигне целите по чл.36 от НК.

Преценявайки личността на двамата подсъдими и преди всичко изключително негативните характеристични данни за тях съдът счете, че за постигане целите на наказанието, Н.е. за настъпване на поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, а и общовъзпитателен и предупредителен спрямо останалите членове на обществото, се налага  ефективно изтърпяване на така наложените наказания лишаване от свобода, независимо че не е налице формална пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК, за който и да е от двамата. Институтът на условното осъждане обаче е изключение от общото правило за изтърпяване на наказанието ЛС, като неговото приложение ще бъде обосновано само, когато целите на наказанието биха се постигнали без реално наказанието да се търпи. Освен негативните характеристични данни за подсъдимите, съдът отчете и това, че всяка човешка личност се охарактеризира и посредством собствените си постъпки, в процеса на социално общуване и битуване. Очевидно е, че щом подсъдимите демонстративно нанасят побой над полицейски служител по време на изпълнение на служебните му задължения и то на публично място, в присъствието на множество хора,  то  те  на  този  етап  са  формирали в себе си чувство за безнаказаност за техните асоциални и престъпни прояви. На тази база,  корекция на това поведение би могла да се потърси и открие единствено чрез ефективно ограничаване на тяхната свобода за посочения по-горе срок.

С оглед на това и на основание чл.57 ал.1, Н.3 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за всеки от двамата подсъдими.

На основание чл.59 ал.1, Н.1 във вр. с ал.2 от НК, от наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Б.Б. съдът приспадна времето,  през което е бил задържан по ЗМВР – от 09.40 ч. до 16.30 ч. на 22.05.2015г., както и времето, през което е бил задържан по реда на чл.64 ал.2 от НПК – от 22.05.2015г. до 25.05.2015г., а също и времето, през което е бил с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 25.05.2015г. до 02.06.2015 година.

От престъплението на двамата подсъдими св.И.П. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,  за които горните дължат обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.

При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл.52 от  ЗЗД, съдът взе предвид възрастта на пострадалия, качеството му на полицейски орган, вида и естеството на причинената съставомерна лека телесна повреда, както и това на останалите леки телесни повреди по чл.130 ал.2 от НК, а също и продължителността на оздравителния период. Отчетоха  се и свързаните с оздравителния период болки и затруднения за пострадалия  в  чисто  битов  аспекН. Държа се държа сметка и за засягането не неговата чест и достойнство. При това положение съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание. С оглед на това и по справедливост съдът осъди подс.Б.Б. и подс.И.Б. солидарно да заплатят на И.К.П. парична сума в размер на  3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.05.2015г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 6000 лв. - отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.

С оглед изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимите Б.Б. и И.Б. да заплатят разделно сторените по делото разноски за СМЕ в ДП в размер на по 25 лв. за всеки един от тях, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик да заплатят разноски /за СМЕ в съдебната фаза, възнаграждения за явяване на вещи лица в съдебно заседание и платени пътни разходи на свидетел/ в размер на по 102,24 лв. Осъдени бяха да заплатят поравно и разделно 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск, Н.е. в размер на по 60 лв. за всеки един от тях, както и по 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителни листове. Подсъдимите бяха осъдени да заплатят разделно и поравно на гражданския ищец и частен обвинител И.К.П. сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на по 750 лв. за всеки един от тях, Н.к. горният е заплатил общ адвокатски хонорар на повереника си в размера на 1500 лева.

 

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата  си.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :