№ 263
гр. Асеновград, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101845 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 435 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът П.Т. твърди, че на 26.06.2016г. в с. М., община К., е управлявал
МПС „Даф“, модел „ФТ95.380“ с рег. №РВ 3917 ВМ като с движил по
ул.“Г.А. в посока пътен възел „Петолъчката“. В района на разклона за с. Б.,
преминавайки през стръмен участък, товарният автомобил се спуснал по
наклона с несъобразена скорост, поради което не успял да премине през
предстоящия остър завой. Като следствие от това разрушил част от масивна
ограда на имот, собственост на Н.Х. Е.Е. и А.Х., увредил имот, собственост на
Я.С. и П.С. (засегнати били носещи оградни тухлени зидове на масивна
едноетажна жилищна сграда на източна и южна фасада с конструктивни
пукнатини, деформирана негодна дограма, повреди по мазилка и остъкляване,
унищожена дворна ограда и стоманен врата, както и дворна мивка и овощно
дърво). Освен това била повредена и ограничителна система - предпазна
мантинела, която следвало да бъде възстановена чрез поставяне на нова. За
така причинените вреди той заплатил застрахователно обезщетение в размер
на 80 лева на първите, 3925 лева на вторите и 7129,80 лева на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Поради това и тъй като за вреди при управлението на
посоченото МПС е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“
1
с ответника „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, той има право да получи от него
застрахователно обезщетение в размер на заплатените суми или общо
11134,80 лева. За това подал молба, но застрахователят прекратили
претенцията за възстановяване на същата. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден да му заплати сумата от
11134,80 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че спогодбата между
увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението от
застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри, а в случая
такова одобрение липсва. Не оспорва фактите, че ищецът е заплатил
посочените в исковата молба суми на съответните трети лица, но твърди, че
те са недължимо платени, тъй като липсват доказателства за собствеността на
увреденото имущество, както и за вида и степента на повреждане. Ето защо
моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Със застрахователна полица №BG/23/115002748823 от 06.11.2015г. е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с който е
застрахована гражданската отговорност за причинени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство
– влекач „DAF FT 95.380“ с рег.№РВ 3917 ВМ. Срока на действие на същата е
от 07.11.2015г. до 06.11.2016г. е настъпило пътно-транспортно
произшествие.
На 26.06.2016г. в село М., община К. при управление на посоченото
моторно превозно средство П.Т. е причинил пътно-транспортно
произшествие и по непредпазливост е причинил значителни имуществени
вреди на Я. Н. С. и П.Н.С. в размер на 3925 лева, на Н.А.Х., Е.А.Е. и А.А.Х. в
размер на 80 лева и на Агенция „Пътна инфраструктура“ в размер на 7129,80
лева или общо 11 134,80 лева. Тези факти са установени с влязла в сила
присъда от 03.04.2018г. по приложеното нохд №107/2017г. по описа на
Районен съд К..
Разпоредбата на чл. 300 от ГПК предвижда, че същата е задължителна
2
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Освен това с така постановената присъда са
отхвърлени гражданските искове на пострадалите лица, като от мотивите към
нея е видно, че причината за това е, че задължението за заплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди е било изпълнено, като
цитираните по-горе суми са били заплатени. Този факт се установява и от
приетите декларации от увредените лица.
При това положение за ищеца е възникнало правото по чл. 435 от КЗ -
ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от
застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по
застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434. За това е
изпратил писмо от 06.11.2020г. Застрахователното дружество е образувало
щета, като е поканило Т. да представи посочените в писом от 23.11.2020г.
документи. Той не е направил това, поради което ответникът е приел, че не
може да се произнесе по претенцията, поради което същата се прекратява –
писмо от 24.03.2021г. Съдът намира, че застрахователното дружество
неоснователно е отказало да заплати на ищеца исковата сума. Същият не е
изпълнила задълженията си по чл. 496, ал.4 от КЗ. В случай, че е считал, че
представените документи са недостатъчни, той е могъл да изиска такива от
компетентните органи или други трети лица. Неоснователно е и
възражението, че между застрахования и увредените лица е постигната
спогодба, която не е одобрена. Отношенията между тях са уредени с влязла в
сила присъда, с която са отхвърлени предявените граждански искове, и то
именно поради заплащане на дължимото обезщетение. Тук следва да се
отбележи, че размерът на вредите и пострадалите лица са определени от
присъдата на наказателния съд, поради което възражението, че са недължимо
платени, тъй като липсват доказателства за собствеността на увреденото
имущество, както и за вида и степента на повреждане, е напълно
неоснователно. Отделно от горното такива доказателства са приложени по
нохд №107/2017г. по описа на Районен съд К. и са събрани в настоящото
производство. Настоящият състав намира, обаче, че повторно обсъждане на
този въпрос е недопустимо, тъй като същият е разрешен с влязъл в сила
съдебен акт. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата от 11134,80
3
лева е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответното дружество дължи обезщетение за
забава върху присъдената главница в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените по
делото разноски в размер на 445,40 лева, заплатена държавна такса, 15 лева,
заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 100 лева,
заплатено възнаграждение на свидетел и 860 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът не присъжда сумата от 150 лева, внесен депозит за
съдебно-техническа експертиза, тъй като такава не е изготвена, съответно
сумата подлежи на връщане.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.
ул.”С.С.я” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на ПЛ. АЛ.
Т., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.”Цар Освободител” №14Б, ет.4,
ап.4, сумата от 11 134,80 лева (единадесет хиляди сто тридесет и четири лева
и осемдесет стотинки), представляваща заплатено от застрахования по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с полица
№BG/23/115002748823 от 06.11.2015г. за вреди причинени при управление на
влекач „DAF FT 95.380“ с рег.№РВ 3917 ВМ, на увредените лица обезщетение
за имуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 26.06.2016г. в с. М., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 20.05.2021г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1420,40 лева (хиляда четиристотин и двадесет лева и
четиридесет стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4