№ 26764
гр. С, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110113958 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. П.
срещу Г. А. Д. – служител в 08 РУ на СДВР. Предявен е иск по чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗДискр. за установяване наличието на нарушение на правото на равно третиране, чрез
осъществяване на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., като е посочено, че
тормоз е осъществен чрез три деяния на ответника – 1.не си е дал отвод по
пр.пр.13492/19г. по описа на СРП, нито уведомил СРП за пуснати срещу него сигнали
по пр.пр.6046/2019г. по описа на СРП; 2. Не призовал ищеца за разпит; 3.съобщил на
СРП, че ищеца отказва да се яви на разпит, въпреки, че знаел, че това не е така.
Настоящия състав намира така предявения иск за недопустим поради следното:
Правният интерес от търсена с иск съдебна защита представлява положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът
е задължен да следи служебно. При липса на правен интерес образуваното съдебно
производство се явява недопустимо. Преценката за наличие на правен интерес съдът
следва да извърши въз основа на изложените от ищеца в исковата молба фактически
твърдения. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът по делото не е релевирал
фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че за него съществува правно
защитим по реда на чл. 71 ЗЗДискр. интерес.
Законът за защита от дискриминация урежда защитата срещу всички форми на
дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗЗДискр. "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал.
1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда. Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. забранена е
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
1
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Следователно тормозът
е вид дискриминационно отнасяне, т.е. той е поведение, което причинява нарушаване
на правото на равно третиране на основата на изброените признаци.
За дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. се изисква посочване на
сравнител, а за тормоза, той не е необходим. За тормоза релевантна е специалната
цел или резултат на поведението, визирани в § 1, т. 1 ЗЗДискр. - накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна
среда. За дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. и за резултатния състав на
тормоза умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав на тормоза - той е
елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация обаче се основават
на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Именно обусловеността от
защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е
негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по ЗЗДискр. /така
изцяло решение № 690/20.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2020 г., V о. /. Освен
това в решение № 13981/20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6232/2015 г., V о., също се
сочи, че е неправилно да се счита, че за осъществяване на състава на чл. 5 вр. § 1, т. 1
от ДР на ЗЗД следва да е налице неблагоприятно третиране и наличие на лица в
сравнимо сходно положение, които да не притежават защитен признак. За доказване
наличието на тормоз не е необходим случай за сравнение, тъй като самият тормоз
представлява правонарушение поради формата, под която се извършва /словесно,
несловесно или физическо насилие/ и потенциалното въздействие, което може да
окаже - накърняване на човешкото достойнство.
В практиката на гражданските и административните съдилища /обобщена в
решение № 02/19.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3203/2018 г., III г. о., вж. и решение №
4070/03.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2016 г., III о. /, се приема, че
определението на понятието "тормоз" изисква нежелано поведение, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
За да е налице нежелано поведение по см. на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., следва да бъдат
осъществени всички елементи на приложимата правна норма. За да е налице
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно
и негативно отношение към засегнатото лице, свързани със защитен признак. В
обобщение - за да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата
разпоредба, следва да са налице нежелано поведение, въз основа на защитени признаци
2
с посочената специална цел или резултат. Законодателят е последователен при
определяне персоналния субстрат на обекта на дискриминация. Това е видно както от
легалното определение на понятието "неблагоприятното третиране" - § 1, т. 7 от ДР на
ЗЗДискр., така също и в дефинирането на сексуалния тормоз - § 1, т. 2 от ДР на
ЗЗДискр., расовата сегрегация - § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр. и преследването - § 1, т. 3
от ДР на ЗЗДискр. Тълкуването на последната част от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗЗДискр. води до извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото
поведение, целящо накърняване на обекта на дискриминация и създаването на
негативната среда. Тази среда като вид социум следва да е с конкретно обособима
топография – частен или търговски обект, работно място, учреждение, университет,
училище, религиозен храм, дом, затвор и др. В доктрината /напр. В. П. – "Тормоз на
етническа основа чрез публикация"/ също се застъпва разбирането, че с разпоредбата
на пар. 1, т. 1 от ЗЗДискр., която дефинира тормоза, законодателят не е искал да
санкционира абстрактни съждения, писания и идеи, насочени към неопределен кръг
лица от различни етноси, раси, религиозни общности, полове и пр., а конкретно
поведение /изразено чрез слово, писмо, телодвижение и пр. /, насочено срещу
конкретно лице или лица и накърняващо правата и доброто му име. Колкото до
тълкуването на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. /"създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда"/, следва да се приеме, че то има предвид създаването на
атмосфера, наситена с враждебност на конкретно място – работно място, учебно
заведение, държавно учреждение, търговски обект и пр. Систематическото тълкуване
на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. налага извод за необходимостта от кумулативно наличие
на нежелано поведение, което има за цел или резултат накърняване на
достойнството на конкретно лице и създаване за него на враждебна, обидна или
застрашителна среда.
Наличието на всичките, кумулативно изискуеми, предпоставки за определяне на
едно отнасяне към конкретна личност, като тормоз, следва да се извежда от
твърденията в исковата молба.
Соченото от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника
дискриминационно поведение, изразяващо се в липса на отвеждане на лицето от
преписка, непризоваването на ищеца за разпит и съобщаване на невярна информация
по прокурорска преписка, не съдържа признаците, които да го определят като тормоз.
Съгласно чл. 14, ал. 1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи вземат
решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона, а съгласно
чл. 52, ал. 3 НПК разследващите органи действат под ръководството и надзора на
прокурор. Действията на органите на разследването следва да са съобразени с
посочените разпоредби, като преценката на разследващите органи и предприетите
действия по съответна преписка винаги е конкретна. Преценката за наличие на
3
основания за отвод на разследващия орган е лична и не подлежи на проверка и оценка,
поради което и не може да бъде действие, което да стане достояние на широк кръг лица
и да бъде възприето като действие, което да накърнява доброто име на лице, участник
по преписката. Липсата на призоваване по една преписка също представлява действие
разследващ орган, предоставено на негова преценка и то , както и липсата на отвод
нямат признаците на нежелано поведение, доколкото са предвидени в нормативен акт
като възможност, а не определено нормативно дължимо поведение.
Не са изложени никакви твърдения за насоченост на конкретно поведени към
накърняване на достойнстовото на лицето, нито е посочено създаването на среда, в
смисъл на конкретно място, в което да има враждебност спрямо ищеца. Съобщаването
нещо на прокурор по преписка е размяна на информация между две лица, поради което
тя няма как да стане достояние, нито да накърни права или доброто име на участник по
преписка.
Поради невъзможност да се изведе от исковата молба нито един от
задължителните елементи на тормоза, то не е установен и правен интерес от търсената
по съдебен ред защита. Като съобрази изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че за ищеца липсва правен интерес от така предявения иск, тъй като твърденията му не
обуславят защита по реда на ЗЗДискр. (в този смисъл вж. Определение № 442 от
13.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3427/2020 г., III г. о. и Определение № 396 от
9.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2958/2020 г., III г. о.).
Отделно от това, при справка в деловодната система на СРС, се установява, че
по искова молба на Т. Д. П., ЕГН:**********, с адрес гр.С, ж.к. „Д“, бл.5, вх.А, ап.20, с
която срещу Г. А. Д. със съдебен адрес гр.С, ул. „Ц А“ № 5, ет.2, ап.2, с предявени
осъдителни искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закон за защита от
дискриминация / ЗЗДискр. / за установяване на извършена дискриминация – отказ да
призове ищеца за разпит по пр.пр.№13492/2019 г. по описа на СРП и за задължаване
на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения в тази връзка е
образувано гр.д.№4160/2021г. по описа на СРС, 41 с-в, което е висящо, доколкото не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. Видно от исковата молба Т. Д. П. твърди, че
Г. А. Д. е полицейски инспектор при 08 РУ-СДВР, комуто е разпределена за работа
пр.пр. № 13492/2019 г. на СРП, по която са дадени указания от наблюдаващия
прокурор за призоваване за разпит на ищеца и провеждане на беседа с него.
Ответникът започнал да му телефонира с цел уреждане на лична среща, на която да
бъдат обсъдени водени от ищеца преписки, а целта била Д. да приложи похвати, с
които да принуди ищеца да се оттегли сигналите си, включително и срещу ответника.
Поради това ищецът поискал да бъде надлежно призован с призовка, която да служи
като гаранция, че ще даде показания. Твърди да бил съгласен и с призоваване по
телефона, но само ако му се посочи неотложна причина за това, съгласно чл.69, ал.3
4
ЗМВР. Д. не желаел да му изпрати призовка и съобщил на СРП, че ищецът не иска
да се яви за разпит, въпреки, че е бил призован. Призовка по преписката не
изготвил, а единствено две докладни, в които се твърди, че е призовал П., но
призовка и следи от призоваване нямало. Твърди, че отказът на ответника да го
призове за разпит съставлява дискриминирал по признак обществено положение, тъй
като бил активен гражданин, който се занимава с различни проблеми на района, в
който живее, в това число „циганската интеграция и ролята на институциите в този
процес“, сигнализирал различни институции, води дела срещу различни лица, пише
осмиващи писма до СРП. Във връзка с негово осмиващо писмо е образувана и пр.пр. №
13492/2019 г. на СРП за преценка на психичното му състояние и евентуално преценка
за изготвяне на искане за поставянето му под запрещение. Ответникът не се отвел от
работата по преписката, въпреки подадения от ищеца срещу него сигнал, по който
е образувана пр.пр. № 6046/2019 г. на СРП, но отказал да го призове за разпит с
призовка, подобно на „лицата - сравнители“ С Т, призован за разпит във връзка с
оплакванията му срещу собственика на медия „ПИК“ Н Н; В С, призован във връзка с
негова хулиганска проява; премиера Б Б, съдиите Ч и В Я, Л И, призована във връзка
със сигнал, че е окраден дома и бившия министър Т Т, все широко известни случаи.
Сходството между него и тези лица се заключавало в това, че по отношение на всички е
възникнала необходимостта да бъдат призовани и разпитани като свидетели. По дело
№ 7031/2019 г. на СРС Д. пред съда заявил, че не може да си спомни дали е призовал
ищеца, което показвало желанието да му навреди. Дискриминацията била породена
от желанието му да го разкарва по съдилища и психодиспансери, за да го тормози,
докато му „дойде акълът“, а непризоваването го лишавало от възможността да се
защити.
Следователно за същите обстоятелства, за които е образувано настоящето дело е
на лице висящо предходно производство. Не се допуска едни и същи отнасяния,
действия или бездействия да бъдат определяни по различен начин доколкото както
пряката дискриминацията, така и тормоза са закононарушения по ЗЗДискр. и
представляват едно и също нещо – неравенство в третирането. Поради изложеното не
може да се търси два пъти защита за неравно третиране за едни и същи действия и
бездействия, но по различни състави на ЗЗДискр.
Като повторно и по-късно заведено настоящето дело подлежи на прекратяване
по реда на чл.126 ГПК.
Поради горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №13958/2022г. по описа на Софийски
районен съд, 25 състав, образувано по искова молба на Т. Д. П. срещу Г. А. Д., с иск по
5
чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване наличието на нарушение на правото на
равно третиране, чрез осъществяване на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗЗДискр., като е посочено, че тормоз е осъществен чрез три деяния на ответника – 1.не
си е дал отвод по пр.пр.13492/19г. по описа на СРП, нито уведомил СРП за пуснати
срещу него сигнали по пр.пр.6046/2019г. по описа на СРП; 2. Не призовал ищеца за
разпит; 3.съобщил на СРП, че ищеца отказва да се яви на разпит, въпреки, че знаел, че
това не е така, като недопустимо.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6