Определение по дело №45/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 12
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Христина Захариева Марева
Дело: 20212001000045
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. Бургас , 30.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров

Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20212001000045 по описа за 2021 година
Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, подадена от Д. П. Д. срещу определение №
260044 от 11 януари 2021 година, постановено по т.д. № 62/2020 година по
описа на Бургаски окръжен съд, с което производството по делото е спряно до
приключването на съдебното производство по т. д. № 82/2017 година по описа
на Бургаски окръжен съд.
Определението се обжалва като неправилно. Поддържа се становище, че
предметът на това дело е спор относно собствеността върху всички акции от
капитала на „Е. К. Б.“ ЕАД, който е неотносим към предявения от частния
жалбоподател иск и не е преюдициален за разрешаване на спора по
предявения от частния жалбоподател установителен за вземания,
произтичащи от договор за управление на „Е. К. Б.“ ЕАД, сключен между
дружеството като възложител, представлявано от председателя на Съвета на
директорите (СД) и частният – жалбоподател Д. П. Д., в качеството му на
изпълнителен директор. Подчертава се, че предявените права са основани на
сключен договор съгласно цитираната норма на закона, като от друга страна
липсва спор относно легитимността на състава на СД към момента на
сключване на договора. В тази връзка се позовава на вписванията по
партидата на дружеството в търговския регистър, извършени по заявление вх.
№ 20140731114414, относно състав на СД, избран от едноличния собственик
на капитала - „Н. П.“ ЕООД с решение от 25 юли 2014 година, което
1
дружество и към настоящият момент е вписано в търговския регистър като
едноличен собственик на капитала на „Е. К. Б.“ ЕАД. Направено е позоваване
чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за това, че всяко добросъвестно лице може да се
позовава на факта на вписването. Подчертава се, че не е имало спор относно
законността на избора на съвета на директорите и представителството за „Е.
К. Б.“ ЕАД, какъвто е възможно да бъде повдигнат само с иск на основание
чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ и каквито висящи съдебни производства не са налице
към настоящият момент. Предмет на делото №82/2017 г. по описа на БОС е
само спорът за собствеността на поименните акции, докато жалбоподателят
не бил страна по това дело и СПН нямало да му бъде противопоставима във
връзка с правото му на възнаграждение, произтичащо от сключения договор.
Иска се отмяна на определението за спиране и връщане на делото с
указания към първостепенния съд за продължаване на процесуалните
действия по разглеждането му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна - „Е. К. Б.“ ЕАД е
подаден отговор, в който се поддържа становище, че изборът и
възнаграждението на всеки от членовете на СД се извършва от собственика на
капитала, поради което разрешаването на спора по този въпрос е от
съществено значение за правилното решаване на делото.
Бургаският апелативен съд, след като установи, че частната жалба е
допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, преграждащ развитието на делото, разгледа същата по
същество и намира, че е основателна по следните съображения:
Производството по т.д. № 62/2020 г. по описа на БОС е образувано по
искова молба, подадена от Д. П. Д. срещу ответник – „Е. К. Б.“ ЕАД, с която е
предявен иск на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, за вземане в размер на
55 764.42 лв., представляващо неизплатени възнаграждения на ищеца за
периода от м. януари 2018 година до 25 март 2019 г. по договор за
управление на „Е. К. Б.“ ЕАД от 01.08.2014 г., както и за акцесорно вземане, в
размер на 3 161.13 лв., считано от падежа на всяко от периодичните
задължения, до откриване на производството по несъстоятелност на „Е. К. Б.“
ЕАД. Вземанията били включени от синдика в списъка с приетите вземания,
но по възражение на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ са изключени от този списък
2
и са включени в списъка с неприетите вземания с определението на съда.
Претенцията е основана в исковата молба на сключеният на 01.08.2014
г. между ищеца и ответната дружество договор за възлагане на управлението
на „Е. К. Б.“ ЕАД, подписан от избрания и вписан по партидата на
дружеството в търговски регистър председател на съвета на директорите - К.
В.. Съобразно договора за изпълнение следвало да се изплаща месечно
възнаграждение в размер на 4 500 лв., 1500 лв. от които като член на СД и
3 000 лв. като изпълнителен член. Посочено е, че СД е приел решение за
определяне размера на възнаграждението на основание чл. 27 от устава на
дружеството и в съответствие с прието по-рано на 01.08.2014 г. решение на
основание чл. 244, ал. 4 ТЗ. Изложени са съображения, че договорът е
сключен на основание чл. 244, ал. 7 ТЗ с оглед на което съществуването на
правоотношението не е поставено в зависимост от собствеността на капитала
на дружеството и се дължи, поради изпълнението на възложените с договора
действия по управление на дружеството. Изтъкнато е също така, че
дружеството „Е. К. Б.“ ЕАД е изплащало възнаграждението до посочената в
исковата молба начална дата и се отчислявани суми към НОИ за социално и
здравно осигуряване на възложителя, като е заплащане и дължимия данък
върху доходите му като физическо лице.
В исковата молба е оспорен изводът на съда в определението за
изключване на процесните вземания от списъка с приетите вземания, че
правомощието за определяне на възнаграждението на изпълнителния член
принадлежи само на едноличния собственик на капитала, е оспорен. В тази
връзка е посочено, че собственикът се легитимира като такъв с вписване в
книгата на акционерите по реда на член 185 ТЗ, но вписването на смяната на
собствеността върху капитала се коментира като ирелевантен факт за
процесното правоотношение. Изтъкнато е, че съгласно чл. 221, т. 5 ТЗ
едноличният собственик на капитала определя възнаграждението на
членовете на съвета на директорите но само на тези, на които няма да бъде
възложено управлението. Изложени са аргументи за валидното прехвърляне
всички акции от капитала на дружеството в полза на М.В.С. и вписването му
в книгата за акционерите като едноличен собственик на капитала с оглед на
което е обосновава законосъобразността на приетото от него решение за
определяне размера на възнаграждението на членовете на съвета на
3
директорите размер на 1500 лв. и за определяне размера на възнаграждението
на изпълнителния член на съвета в размер на 3 000 лв.
В отговора на исковата молба от името на „Е. К. Б.“ ЕАД, депозиран от
назначеният на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител,
основателността на предявенят от жалбоподателя Д. иск по чл. 694, ал. 2, т. 2
ТЗ е оспорена, освен с възражения за неизпълнение на задължения от страна
на ищеца като управител, но и по съображения, че спорът относно
собствеността на капитала на дружеството е от значение за надлежния избор
на съвета на директорите и определяне на неговия изпълнителен член и
възнаграждението му като такъв.
Във връзка с тези възражения в допълнителната искова молба са
изложени доводи, че към 25.07.2014 г., когато е избран вписания състав на
СД, собственик на капитала на „Е. К. Б.“ ЕАД е „Н. - П.“ ЕООД, който е приел
и съответните решения, поради което и не е съществувал спор относно
законосъобразността на избора на СД. Във връзка с това изрично е пояснено,
че претенцията се основава на договор за управление, сключен на основание
чл. 244, ал. 4 и ал. 7 ТЗ и определянето в него на месечното възнаграждение в
размер на 4 500 лв. или общо 55 764.42 лв. за периода от 31 януари 2018 г. до
25 март 2019 г., както и лихва за забава в размер на 3 161.13 лв.
Във връзка с това в отговора по допълнителната искова молба се
настоява, че след 01.08.2014 г. едноличен собственик на капитала е бил
М.В.С., който в това си качество е приел решение за определяне размера на
възнаграждението на членовете на СД в изпълнение на правомощията
определени в чл. 22, т. 4 от Устава за избора и освобождаването им, както и
за определяне на тяхното възнаграждение.
В обжалваното определение на Бургаски окръжен съд за спиране на
производството по т. д. № 62/2020 г. по описа на същия съд, постановено след
възобновяване на приключилите съдебни прения е прието, че
основателността на претенцията е в зависимост от установяване на
обстоятелството, дали решението за определяне месечното възнаграждение на
всеки от членовете на съвета на директорите и за оправомощаване на съвета
на директорите да определи допълнително възнаграждение на изпълнителния
директор от 01.08.2014 година е взето от едноличния собственик на капи на
4
дружеството – ответник. Последното обстоятелство било свързано с
изясняването на въпрос за собствеността на акциите на „Е. К. Б.“ ЕАД, от
което е направен извод, че въпросът относно собствеността на акциите е
преюдициален и тъй като е предмет на спора по търговско дело № 82/2017
година по описа на окръжен съд Бургас, решението по което е потвърдено с
невлязлото към настоящия момент в сила решение по търговско дело 36 от
2020 година на Бургаски Апелативен съд, то били налице предпоставките на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по предявения от
частния жалбоподател иск за установяване на вземанията му по договора за
управление на ответното дружество.
Бургаски апелативен съд в настоящия му състав намира, че
определението за спиране е неправилно и следва да се томени по следните
съображения:
Както е съобразено в Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС
по т. д. № 1/2017 г., ОСГТК, с оглед мотивите към ТР № 2/19.11.2014 г. по т.
д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК -
основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ
процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността
между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. Изтъкнато е, че връзката между делата, която има предвид
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни
правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е
конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта
или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не
предполага различия в преценките на съда по двете дела.
В случая нито в отговора на исковата молба е обосновано, нито в
обжалваното определение е посочено, в какво се изразява обективната
зависимост между предявеното право на ищеца да получи плащане за
изпълнението от негова страна на задълженията по сключения на основание
чл. 244, ал. 4 и ал. 7 ТЗ договор от 01.08.2014 г. за управление на „Е. К. Б.“
5
ЕАД (н) и спорния факто по т.д. № 82/2017 г. по описа на БОС относно
собствеността на акциите от капитала на това дружество. Както се посочи по
– горе с оглед мотивите на ТР № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г.,
ОСГТК, връзката на обусловеност между посочените права е обективна и
засяга допустимостта на съдебния акт, поради което съдът и служебно е
длъжен да съобрази наличието на такава, независимо дали страните
обосновават наличието й във възприетата от тях защитна теза. Както и
обратното – не са налице основанията за спиране на производството по
делото само с оглед начина, по който страните обосновават тезата си.
Претенцията на ищеца и частен жалбоподател – Д. П. Д., е за заплащане
на дължими възнаграждения по договор за управление, сключен на основание
чл. 244, ал. 4 и ал. 7, пр. 1 ТЗ, който се сключва между него като
изпълнителен член и дружеството, представлявано от неговия председател.
Мандатното правоотношение с членовете на СД, на които е възложено
управлението на дружеството възниква от решението на ОСА по чл. 221, т. 4
и т. 5 ТЗ, с което се определя и размера на възнаграждението на членовете, но
само на тези, на които няма да бъде възложено управлението, докато за
възникване на мандатното правоотношение с изпълнителен член на СД в чл.
244, ал. 7 ТЗ се съдържа изискване за уговаряне на възнаграждението с
писмен договор. Както правилно се изтъква в частната жалба, решението на
ОСА/едноличния собственик на капитала по чл. 221, т. 5 ТЗ е неотносимо към
правния спор по делото, като нито решението на ОСА по чл. 221, т. 4 ТЗ, нито
решението на СД по чл. 244, ал. 4 ТЗ са предмет на спор за
незаконосъобразност или нищожност по т. д. № 82/2017 г. по описа на БОС.
Произтичащите от тези решения обстоятелства са били надлежно вписани по
заявление 20140731114414 към датата на сключване на договора – 01.08.2014
г. и съществуването на нито едно от тях като значимо за възникването на
мандатното правоотношение с ищеца като изпълнителен член на СД не е
поставено в зависимост от изхода на спора за собствеността на акциите от
капитала на „Е. К. Б.“ ЕАД (н) – предмет на т. д. № 82/2017 г. по описа на
БОС.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да се
отмени и делото да се върне за продължаване на съдебното производство по
предявения от частния жалбоподател иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ
6
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260044 от 11 януари 2021 година,
постановено по т. д. № 62/2020 година по описа на Бургаски окръжен съд, с
което производството по това дело е спряно до приключването на съдебното
производство по т. д. № 82/2017 година по описа на Бургаски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7