№ 2031
гр. Варна , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501211 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 3928/30.03.2021 г., подадена от М. М. ЯНЧ.,
чрез адв. Е.Д., срещу Определение № 563/22.03.2021 г., постановено по гр. дело №
11573/2020 г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата за
изменение на решение №55/15.02.2021 г., постановено по гр. д. № 11573/2020 г. по описа на
ВРС.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
определението. Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не
следва да носи отговорност за разноски. Сочи, че е налице изначална липса на спор между
страните преди завеждане на делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение и
постановяване на друго, с което да бъде изменено в частта за разноските постановеното по
делото решение като бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Насрещната страна ЦВ. М. ИЛ., чрез адв. А.К., изразява становище за
неоснователност на частната жалба. Излага, че до подаване на исковата молба в съда
ответникът не е изявил желание да възстанови запазените й части, а след образуване на
делото жалбоподателят й е отправил предложил за сключване на съдебна спогодба в един
единствен вариант, която счита за крайно неизгодна. Моли за потвърждаване на обжалвания
акт.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
1
Производството пред Варненски районен съд е образувано по предявен иск от ЦВ. М.
ИЛ. срещу М. М. ЯНЧ. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗЗД.
С решение № 55/15.02.2021г. съставът на ВРС е приел, че са налице предпоставките
на чл. 237 от ГПК и е уважил предявения иск, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищцата са присъдени направените по делото разноски в размер на 2413.79 лв.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана молба от М. М. ЯНЧ., чраз процесуалния
му представител, за изменение на решението в частта за разноските като същите останат в
тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С обжалваното определение молбата за изменение на решението в частта за
разноските на посоченото основание е оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както
и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното определение, които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Самото право на възстановяване на запазената част е имуществено право - призната
от закона възможност на наследника с право на запазена част да иска от съда да бъдат
намалени дарствените разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с
който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Като резултат от предявяването на
това право се постига намаляване на дарението до размера на запазената част. Ако
наследник със запазена част не поиска намаляване на дарението, то това означава, че той
признава дарението, извършено от наследодателя и спрямо него то запазва действието си,
т.е. не подлежи на намаляване. Искането за намаляване на дарението е самостоятелно
субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде
потърсена единствено, както чрез предявяване на самостоятелен конститутивен иск или чрез
възражение (Решение № 57/28.02.2004 г. по гр.дело № 683/2003 г. - ВКС I г.о.; Определение
№ 1119/02.12.2011 г. по гр.дело № 1057/2011 г., - ВКС II г о.).
В случая с обявяването на завещанието на наследодателя по искане на Марчо Янев за
ищцата Ц.И. не е останала друга възможност да реализира правата си освен завеждане на
иска по чл. 30 ЗН, поради което и съдът намира за неоснователно твърдението на ответника,
че с поведението си не е дал повод за извършване на разноски от ищцата, завеждайки
делото.
Ответникът не би дал повод за завеждане на делото само ако между страните е било
постигнато споразумение, с което да уредят отношенията си по възстановяване на
запазената част. Липсата на доброволно уреждане на отношенията между страните преди
предявяване на иска изключва приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, въпреки направеното от
ответника признание на иска.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
2
П
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 563/22.03.2021 г., постановено по гр. дело №
11573/2020 г. на Варненски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3