Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.Велинград, 25.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в публичното заседание на 14.06.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Виолета Шаркова, като разгледа
докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 99/2019 год. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на Х.Г.К. ***, ЕГН ********** против НП № 18-0367-001990 от 30.11.2018г. на началник
РУ МВР-Велинград, с което на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1
от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат
до това, че НП е материално и
процесуално незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.
За
въззиваемата страна-АНО, редовно призован, не се явява представител. Заедно с
админстративнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска НП
да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 18.09.2018г., около 22.58 часа, в гр.Велинград,
обл.Пазарджик, по бул. „Съединение, при хлебопекарна „Илия Линчев” е управлявала
л.а. „БМВ 316И” с ДК № РА 3910 АР, лична
собственост, след употреба на алкохол, т.к. бил с концентрация на алкохол над 0.5
на хиляда, а именно 0.84 промила, установено
по надлежния ред – проба с техническо средство алкотест „Дрегер 7410” с фабр. № 0290, като показанията на техническото средство
били показани на водача.
За констатираното
нарушение бил съставен АУАН рег. № 2274 и бл.№ 943861 от 18.09.2018г., който бил
предявен на водача К., а последният го подписал и получил без възражения.
При съставяне на
акта бил съставен и талон за изследване бл. № 0043281, в който били описани
обстоятелствата по извършената проверка за употреба на алкохол с
гореспоменатото техническо средство, респ. неговите показания. В този талон жалбоподателят
записал саморъчно, че приема показанията на техническото средство и се подписал.
По тази причина и по аргумент на противното от разпоредбата на чл.3а, т.2 във
вр. с чл.6 ал.1 и ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. на МЗ,
МВР и
МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, копие от талона за
изследване не бил връчван на лицето и в него не бил отразяван изборът на водача
дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
т.к. това било безпредметно, предвид приетите показания на дрегера.
Въз основа на съставения
акт било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 27.02.2019
год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 05.03.2019 год., т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя – св.С.Г..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е неоснователна.
Установи се
безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят К. е извършил
вмененото му административно нарушение. Установи се безспорно, че той, като водач на МПС, не е изпълнил задължението
си по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП – да не управлява МПС под въздействие на алкохол, за
което пък правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по
чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, а именно за шофиране с концентрация на алкохол над 0.8
на хиляда до 1.2 на хиляда включително, като в случая концентрацията е
била със стойност от 0.84 промил.
В тази насока са
категоричните показания на св.Г., които съдът напълно кредитира, независимо, че
той е служебно обвързан с АНО. В същото време, този свидетел няма никакъв личен
мотив да уличава водача, като му приписва поведение или деяние, което обективно
да не е извършил. Св.Г. бе категоричен, че след като е спрял водача К. го е изпробвал с горепосоченото техническо
средство и то отчело концентрация на алкохол от 0.84 промила.
Установи
се безспорно от приетия като писмено доказателство списък на анализатори на
алкохол в дъха, успешно преминали последваща проверка за техническа изправност
с рег.№ 3286р-42278 от 07.09.2018г. /лист 19 и 31 от делото/, че гореописанато
техническо средство, с което е била отчетена концентрацията на алкохол, е било
калибровано /успешно е преминало последваща проверка за техническа изправност/
на 04.09.2018 год. и се калиброва на
всеки 6 месеца, с оглед на което е било технически изправно към
инкриминираната дата – 18.09.2018 година.
В този смисъл, възражението във въззивната жалба за неизправност на
техническото средство е неоснователно.
Установи
се категорично и това, че процесното техническо средство е одобрен тип средство
за измерване на концентрация на алкохол в дъха.
Видно
е от приетото като писмено доказателство по делото официално уведомително писмо
на Главния комисар на ГД „НП”-София, че съгласно чл.34 ал.1 от Закона за
измерванията /ЗИ/, Българският институт по метрология вписва одобрените типове
средства за измерване и допълненията към тях в регистър на одобрените типове
средства за измерване. Регистърът е публичен, а в него под № 3231 от 2000г., е
вписан анализатор на алкохол в дъха тип „Alcotest 7410” като одобрен тип.
Срокът на валидност е до 25.02.2005г. Всичко това се установява и при
елементарна справка на електрония сайт на БИМ в раздел регистър на одобрените
типове средства за измерване.
В същото време, съгласно
чл.30 ал.5 от ЗИ /в писмото е допусната техническа грешка като вместо чл.30 е
изписан чл.31– бел. моя/ е предвидено, че „ Когато срокът на валидност на одобрения тип
е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип”. В §7 от ПРЗ на ЗИ пък е посочено, че „Средствата
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се
използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си
предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на
метрологичните им характеристики с изискванията към тях”.
Всички тези
изисквания са налице по отношение на процесното техническо средство – алкотест
„Дрегер 7410” с инв. № 0290, което подлежи на периодичен контрол за техническа
изправност, успешно е преминало такъв към инкриминираната дата и се ползва от
РУ Велинград по предназначение в съответствие със Заповед № 8121з-1186 от
13.09.2017г. на министъра на МВР, поради което няма съмнение, че то е одобрен
тип средство за измерване на алкохол в издишания въздух.
Казано с други
думи, анализаторът на алкохол в дъха тип „Дрегер 7410” се счита от одобрен тип
и след изтичане на срока на одобрението, тъй като той отговаря на изискванията
по Методиката за проверка на „Дрегер 7410” и по Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
По изложените
съображение несъстоятелно се явява и възражението във въззивната жалба в
смисъл, че концентрацията на алкохол на жалбоподателя не била установено с
годно техническо средство.
С оглед всичко
казано до тук е несъмнено, че концентрацията на алкохол на К. е била установена
в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. на МЗ,
МВР и
МП. В чл.3, ал.1 от Наредбата е
императивно разписано, че при проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. В
случая на водачът е бил издаден и ТМИ в съответствие с изискването на чл.3 ал.2
от Наредбата, но същият е приел показанията на техническото средство, при което
е обективирал съгласие с тях и не е направил избор по смисъла на чл.6 ал.4 от
цитираната по-горе наредба.
Не
може да бъде споделено възражението във въззивната жалба, че процедурата по
установяване на концентрацията на алкохол била опорочена, т.к. в талона за
изследване /ТИ/ бил даден по-кратък срок за явяване в ЦСМП, отколкото
предвидения срок по наредбата. Това възражение не би било направено ако бе
прочетен въпросният ТИ, в който никакъв такъв срок за явяване не е даван, т.к.
както вече се посочи подробно, водачът се е съгласил с показанията на дрегера.
Възражението, че
издаденият ТИ бил нечетлив настоящият съдебен състав оставя без подробен
коментар, т.к. за неговата
несъстоятелност може да с съди при най-елементарен преглед на ТИ на лист
59 от делото, в който не се открива нечетливо съдържание.
Не може да бъде споделено и
възражението на защитника в съдебно заседание, развито още във въззивната
жалба, че вмененото административно нарушение било несъставомерно от обективна
страна. За да аргументира това възражение защитата се позовава на
обстоятелството, че техническото средство, с което е установена концентрацията
на алкохол има технически допустима грешка при замерването, която е със
стойност ± 5% от измерената концентрация. При това положение, ако стойността на
максимално допустимата грешка се вземе със знак минус и се извади от стойността
на измерената концентрация от 0.84 промила, то ще е видно, че концентрацията е
под 0.8 промила, което значи, че деянието не е съставомерно по чл.174 ал.1, т.2
от ЗДП, а ще е евентуално съставомерно по т.1 от цитираната норма.
Действително,
съгласно чл.774,
т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в
дъха при масова концентрация от 0.400 mg/l до 2.000 mg/l е ± 5% от измерената
концентрация. Според чл.781, т.2 от същата наредба пък, максимално допустимата грешка на анализаторите
за алкохол в дъха при последваща проверка е ± 8 % от измерваната концентрация и то за масова
концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l.
Според настоящия
съдебен състав обаче, установяването на употребата на алкохол е извършено при
спазване на надлежния ред на действащата и цитирана многократно по-горе Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. Проверката на водача е била надлежно извършена по
предвидения ред с годно техническо средство алкотест „Дрегер 7410”.
Жалбоподателят е приел показанията на техническото средство, при което именно с
него е била установена инкриминираната концентрация на алкохол. Никъде в ЗДвП,
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. или Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, не е указано, че
от констатираната проба на съответния водач следва да се прави приспадане
съобразно параметрите на допустимата грешка на техническото средство. С оглед
на това не съществува правна възможност нито за АНО, нито пък за съдилищата при
обжалване на НП, да извършват автоматично последващо намаляване на установената
с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта на водача при отчитане
на допустима грешка. Начина по който се извършва изследване, направено с
техническо средство, е регламентиран подробно в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Нормата на чл.3 ал.1 от наредбата повелява, че при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, като само в хипотезите на
чл.3а, т.1-3 от наредбата, това става с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване. Тези три хипотези обаче в конкретния казус не са
били налице, а напротив, водачът е приел показанията на техническото средство,
с което сам се е отказал от установяването на концентрацията по другите два
способа.
Нещо повече, дори
водачът да бе оспорил показанията на техническото средство и да бе поискал
установяване с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване,
но след това беше отказал да се подложи на тест с анализатора или да даде кръв
за изследване, то щеше да е приложима нормата на чл.6, ал.9 от Наредбата № 1 от 19.07.2017 г.,
която императивно повелява, че концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване.
С оглед на казаното
до тук настоящият състав не споделя възражението на пълномощника на
жалбоподателя, че допустимата грешка следва да бъде автоматично прилагана и
отчитана и то единствено в интерес на водача, доколкото това е лишено от
всякакво правно основание. По същата логика, след като дадените в Наредбата
стойности са ± 5%, респ. ± 8 %, то е защитима
и тезата за възможна грешка, но в обратна посока, при което е наложително
увеличаване на концентрацията, отчетена от техническото средство.
В заключение, не
може да бъде споделено и възражението на защитника, развито в съдебно
заседание, че НП било опорочено и процесуално неиздържано, т.к. в него се
сочило, че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемали 10 контролни точки
на водача, но не било посочено на основание на коя разпоредба от тази наредба
ставало това, с което се накърнявало правото на защита. Това възражение не би
било направено ако се държеше сметка за обстоятелството, че според чл.3
ал.1от цитираната наредба, контролни точки
се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Казано с
други думи отнемането на к.т. е следствие от извършването на нарушението и
влизането в сила на НП, с което то се санкционира. Това отнемане и размерът на
отнетите точки не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, т.е. то стои извън
извън контрола за законосъобразност на самото НП. Жалбоподателят следва да
организира своята защита по фактите, изложени в обстоятелствената част на НП и
приложените цифрови квалификации на нарушената и санкционната норма в закона,
при което ако само те не са посочени би било накърнено правото му на защита. В
конкретния случай обаче това не е така.
По всички тези
съображения настоящият съдебен състав не намери основание да отмени или пък да измени
НП и да преквалифицира нарушението по чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП.
Фактите отразени в
НП съдът прие за установени също и въз основа на приложения по делото акт за установяване
на административно нарушение. Актът е
съставен редовно, не страда от пороци, поради което съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП
същият има доказателствена сила до доказване на противното. Отделно от това,
фактът на управлението на МПС след употреба на алкохол, по същество не се
отрича и от страна на жалбоподателя в подадената въззивна жалба.
При това положение,
както се каза и по-горе, правилно е била ангажирана
административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.174 ал.1, т.2
от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. Първата правна норма предвижда санкция
за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда до 1.2
на хиляда включително.
При
определяне размера на наложените наказания глоба и лишаване от право да се
управлява МПС, наказващият орган се
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, като е наложил законосъобразно наказанията на
основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП в абсолютно установения от закона размер, за
което съображения се изложиха по-горе и с което несъмнено ще се постигнат
целите по чл.12 от ЗАНН.
Велинградският
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 18-0367-001990 от 30.11.2018г. на началник РУ
МВР-Велинград, с което на Х.Г.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, във
вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: