Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………. /
18.01.2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ – ти състав, в
публично заседание, проведено на 18.12.2020г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар ИЛИЯНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3186 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени в условията
на кумулативност от ищецът "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** срещу
ответника А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***;
тел: **********, положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
както и осъдителен иск с правно основание чл.415, ал1, т.3 от ГПК във вр. с
чл.79 ЗЗД, уточнени с молби с
вх.№29633/21.05.2020г. и с вх.№37105/15.06.2020г.
Ищецът "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ******** , със седалище и адрес на управление:***,
предявява срещу ответника А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***;
тел: ******, положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 725,37лв.,
представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 04.08.2017г., сумата в размер на 1847.51лв.,
представляваща
неизплатено договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018г. до 27.08.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.11.2019г.
до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 377.74лв.,
представляващи
лихви за забава за периода от 11.10.2017г. до 27.08.2019г., за които сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№19366 /2019г.
по описа на Варненски районен съд, 8-ми състав.
В условията на кумулативност се
предявява осъдителна искова претенция по
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, от ищецът "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ******** , със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***;
тел: *********,
ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКЪТ ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА, сумата в
размер 3300.32лв.,
представляващи
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода
от 10.11.2018г. до 10.01.2021г.
Посочена е банкова сметка, ***ата сума:
ЮРОБАНК И Еф Джи България АД IBAN: ***; Алианц Банк България АД IBAN : ***.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителен и осъдителен искове, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се
,че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1, т.2 и т.3 от ГПК и в изпълнение
на Разпореждане, постановено по ЧГД № ******/2019г. по
описа на Районен съд- Варна, получено от „П.К.Б." ЕООД на 05.02.2020г., се
представя настоящата искова молба с правно основание чл. 415, ал.1, т.2 и т.3
от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу длъжника А.Б.К., от които
главница в размер на 725,37лв. по Договор за потребителски кредит № ******* от 04.08.2017г.,
договорно възнаграждение в размер на 1847.51лв. и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги в размер на 3300.32лв., представляващи неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № *******. От длъжника се претендират и лихви за забава при
заплащането на погасителните вноски по договора в размер на 377.74 лв.
Вземането на „П.К.Б." ЕООД, се сочи, че произтича от
следните обстоятелства:
На 04.08.2017г., е сключен Договор за потребителски кредит
№********** между „П.К.Б." ЕООД, като кредитор и А.Б.К., като длъжник от
друга страна.
Договорът, е сключен при следните параметри:
- Сума на
кредита: 5000лв.;
- Срок на
кредита: 36 месеца;
- Размер на
вноската: 243.98лв.;
- Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
- Годишен
лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен
процент на ден: 0.11 %;
- Общо
задължение по кредита: 8783.28лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 4403.52лв.;
- Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 122.32лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:
- Общо
задължение: 13186.80лв.;
- Общ размер
на вноска: 366.30лв.;
- Дата на
погасяване: 10 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
(ДПК), неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди
подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги
спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г, на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„П.К.Б." ЕООД, сочи, че изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 04.08.2017г. превежда парична сума в
размер на 5000.00лв. по посочена от длъжника А.Б.К. банкова сметка (***еренция:
******** от дата 04.08.2017г.).
От своя страна, длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № ********, като го
сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на
366.30 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
На 12.01.2018г., А.Б.К., се сочи, че подава Заявление за
промяна на погасителен план към ДПК № ********, като пожелава
да бъде отложена 1 /една/
погасителна вноска. На 15.01.2018г., между „П.К.Б." ЕООД и А.Б.К., е
сключен Анекс № 1 към ДПК №******, с който
страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 5, като тя трябва
да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36
на 37 броя.
На 02.07.2018г., А.Б.К., се сочи, че подава Заявление за
промяна на погасителен план към ДПК № ********, като
пожелава да бъдат отложени
3 /три/ погасителни вноски. На
30.07.2018г., между „П.К.Б." ЕООД и А.Б.К., е сключен Анекс № 2 към ДПК № ********, с който страните се договарят да
бъдат отложени погасителни вноски № 10,11 и 12, като тя трябва да бъде
заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 37 на 40 броя.
На 02.11.2018г., се сочи, че А.Б.К., подава Заявление за
промяна на погасителен план към ДПК № *******, като
пожелава да бъде отложена една погасителна вноска. На 8.11.2018г., между „П.К.Б."
ЕООД и А.Б.К., е сключен Анекс № 3 към ДПК №*******, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна
вноска № 14, като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 40 на 41 броя.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № **********, се сочи, че длъжникът А.Б.К. дължи
на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план и е в
размер на 3783.28лв. Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане
на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Предвид заплатените суми от длъжника и обявената предсрочна
изискуемост на вземането 27.08.2019г., оставащото неизплатено договорно
възнаграждение е в размер на 1847.51лв. /хиляда осемстотин четиридесет и седем
лева и петдесет и една стотинки/.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК, се
сочи, че длъжникът дължи възнаграждение в размер на 4403.52лв. Предвид
заплатените суми от длъжника и обявената предсрочна изискуемост на вземането
27.08.2019г., оставащото неизплатено договорно възнаграждение е в размер на
3300.32лв./три хиляди и триста лева и тридесет и две стотинки/. С Разпореждане
№ 54828 от 10.12.2019 г. по ЧГД № ******/2019г., по
описа на Районен съд гр. Варна, съдът е отхвърлил подаденото от „П.К.Б."
ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, относно възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги, като с настоящата искова молба се предявява
осъдителен иск за същото на основание чл. чл. 415, ал.1, т.З от ГПК.
В процесният случай, се сочи, че сключването на споразумение
за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на
кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали
желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и
дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят
може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от
допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответника се сочи, че си е гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че
при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава,
а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи
плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава
по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали
размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му
намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е,
че ако сменят датата на заплащане на месечното възнаграждение, ще може да
промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал
си е, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги
получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища
документи. Всички тези възможности, които ответникът е получил, съответно
всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със
закупуването на пакета от допълнителни услуги, се сочи, че в никакъв случай не
могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по
кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието
на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя е
видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски
кредит и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен
такъв пакет.
Възнаграждението, се сочи, че не е цената на услугите, а е
дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна
в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора.
Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а
са по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне
на допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с договора за кредит, тъй
като такъв може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни
услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и
индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не е
задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят
е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
На основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на
ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане." длъжникът е заплатил част от дължимите лихви за забава в размер
на 72.48лв., като оставащите неизплатени лихви са в размер на 377.74лв. /триста
седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/.
Основание на вземането:
Сочи се от ищецът, че длъжникът не е изпълнявал точно
поетите с договора задължения и е направил само 9 пълни погасителни вноски и
една частична, последната от които с дата 05.11.2018г. Съгласно уговореното и
прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски
кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече
от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща
на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 27.08.2019г.
договорът е обявен за предсрочно изискуем от страна на П.К.Б. ЕООД. На А.Б.К.,
е изпратено уведомително писмо с обратна разписка от страна на дружеството, с
което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата
предсрочна изискуемост.
Към настоящия момент, се сочи, че размерът на погасеното от А.Б.К.
задължение по ДПК № ******* е в общ
размер на 3461.50 лева (три хиляди четиристотин шестдесет и един лева и
петдесет стотинки). С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по
заема в размер на 3299.02 лева (три хиляди двеста деветдесет и девет лева и две
стотинки). Сумата от 72.48 лева (седемдесет и два лева и четиридесет и осем
стотинки) е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание
т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска,
кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена
на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.". Съгласно
уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № **********, а именно „ КЛ/СД
заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР
има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но
не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на
просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща
Тарифа..". С плащанията си клиентът е заплатил 90.00 лева (деветдесет
лева) от начислените такси по тарифа.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, се настоява, че А.Б.К.
дължи на „П.К.Б." ЕООД, сума в общ размер на 9750.94 лв./девет хиляди
седемстотин и петдесет лева и деветдесет и четири стотинки/, от които главница
в размер на 4225.38лв. /четири хиляди двеста двадесет и пет лева и тридесет и
осем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1847.51лв./хиляда
осемстотин четиридесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ и
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на
3300.32лв./три хиляди и триста лева и тридесет и две стотинки/, представляващи
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № *********. От длъжника се претендират и лихви
за забава при заплащането на погасителните вноски по договора в размер на
377.74лв.(триста седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки).
Допълнително се уточнява, че искът за главница се предявява за сумата от
725,37лв., предвид че длъжника не е възразил за горницата от нея в размер до
4225,38лв.
В съответствие с изложеното, се счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ.КЛ и СД са длъжни надлежно
да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на
клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той
е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва
причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил
това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема,
което се счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, се сочи, че
„П.К.Б." ЕООД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд- гр. Варна. По заявлението е образувано ч.гр.дело № *****/2019г. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в
частта, с която се претенцира възнаграждение по сключено между страните споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 3300.32лв., като на
основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК на „П.К.Б." ЕООД подава настоящия
осъдителен иск. За останалата част от заявените вземания, представляващи главница,
договорно възнаграждение и лихви за забава, на ищецът е указано да подаде
установителен иск на основание чл. 415, ал. 1, т.2.
С уточнителните молби, ищецът конкретизира претенциите си
като установителна и осъдителна, в условията на кумулативност, а по отношение
на претендираната с установителна претенция главница уточнява, че предвид
обстоятелството, че длъжника с подаденото в заповедното производство възражение
е възразил единствено срещу част от нея, като е признал за дължима сумата от
3500.00лв. главница, то предявява иска си по чл.422 ГПК за остатъка, за който е
оспорено от длъжника вземането – в размер на 725,37лв.
Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената
искова претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***, предсктавляван от пълномощник
адв.Д.Ф. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.
С
отговора се настоява, че Договор № ********, е
нищожен, поради изначалната недействителност на съществен елемент от
договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която
не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и нейната неравноправност, което
е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги
на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Настоява се, че
Договорът се явява нищожен, освен като сключен в нарушение на изискванията на
разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК, и при неспазване на изискванията на чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици
по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.
На
първо място, твърди се с отговора, че с договорения лихвен процент от 41,17 %
се нарушават добрите нрави и принципите за прозрачност, обективност и
балансираност на интересите на търговците и потребителите, поради което е
налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 8136,80лв.,
формирано от договорната лихва и от цената на допълнителния пакет от услуги
/която съставлява скрита възнаградителна лихва, за което се излагат съображения
по-долу/. Наред с това, процесиите договорни разпоредби за възнаградителна
лихва са нищожни и като неравноправни на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Възнаградителната
лихва, се сочи, че съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума.
Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д .№4277/2008г.
на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност. Когато едната престация е предоставяне в
собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на
възнаградителна лихва, следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума,
и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен/доколкото цената калкулира и риска
на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/.
Сочи
се, че при заем с кратък срок на ползване /36 месеца/, уговарянето на възнаградителна
лихва на близо 50% от стойността на заема, която допълнително се оскъпява от
закупуването на пакет допълнителни услуги до близо 200% от стойността на заема
не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който
носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Толкова
висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити /над 15 години/,
когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси.
Размерът на формираната от ответника печалба надвишава драстично размера на
предоставения заем, като кредиторът не е извършил разходи по предоставяне и
обслужване на заема. Сочи се, че следва да се има предвид и че рискът при
небанковите финансови институции е по-нисък в сравнение с банковите институции,
тъй като „П.К.Б." ЕООД рискува собствени средства, а банките носят задължението
за опазване на привлечените депозитни средства, което е свързано с по-висок
риск и санкции при неизпълнение /така влязло в сила решение по в. т. д. № 1085/18г. на ОС - Варна, решение № 1915 от14.10.2016г. по
в.гр.д. № 3426/16г. на САС, ТОД1 състав /
Според изнесеното в отговорът, към
датата на сключване на договора за кредит, липсват императивни разпоредби на
закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че
се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва
да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за
забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в
оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални
средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това се сочи, че
съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва,
обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да
може да се приеме като максимален размер. Сочи се, че трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а за обезпечени кредити - двукратния
размер на законната лихва. В тази
насока се цитират: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005г. на
ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;
Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми,
възнаградителната лихва се сочи, че следва да не надхвърля повече от три пъти
законната лихва, която се формира от ОЛП плюс десет пункта. В настоящият случай
договорената между страните лихва в размер на 41,17 % годишно, към която
следва да се прибави скритата лихва под формата на заплащане на пакет от
допълнителни услуги надхвърля 4
пъти законната /а с пакета -120 пъти
законната/, което според ответната страна представлява нарушение на добрите
нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.
Сочи се с отговорът, че Договорът за
потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден /арг. от чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/, поради което
нищожността на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент на
договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност
на кредитната сделка, /така Решение № 151 от 15.05.2019г. по в.гр.д. № 197/19г. на ОС - Враца, Решение № 143 от 13.05.2019 г. по в. гр. д. № 106 / 2019 г. на Окръжен съд -
Враца, Решение № 23 от
29.10.2018г. по възз. т. д. № 81/18г. на ОС Разград, Решение по в.т. д. № 202/18г. на ОС - Варна, Решение от 10.2018г. по в. т.д.№ 1085/18г. на ОС - Варна,Решение № 526/02.05.2017г. по възз. гр.д. № 393/17г. на ОС - Пловдив, Решение по в. гр.д. № 63/17г. на ОС - Габрово, Решение по в.гр.д. № 29/17г. на ОС- Габрово, Решение по
в.гр.д. № 165/17г. на ОС-Габрово, Решение № 1915 от14.10.2016г. по в.гр.д. № 3426/16г. на САС ТОД1 състав, Решение № 225 от 14.04.2015г. по в.гр.д. № 86/15г. на ОС - Пазарджик и др. /.
Счита се с
отговорът, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 41, 17 %, не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен
процент, тъй като уговореното възнаграждение за заплащане на пакет от
допълнителни услуги представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва. Съдебната практика се сочи, че приема, че когато търговецът
създава предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен
ресурс, независимо, че променя в договора наименованието и/или основанието тази
облага съставлява печалба за него и като такава е следвало да бъде обявена на
потребителя като елемент на договорната лихва /така Решение № 398 от 13.05.2019 г. по в. т. д. № 159 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Варна, Решение № 214 от 14.03.2019 г. по в. т. д. № 1978 / 2018 г. на III състав на Окръжен съд - Варна, Решение № 312 от 13.03.2019 г. на ОС-Пловдив по в. гр. д. №
2877/2018 г. и Решение от 31.10.2017г.по в.т.д.№ 835/17г. на ОС - Варна/.
Сочи
се с отговорът, че поради по-високия действителен
лихвен процент, нараства и стойността на годишния процент на разходите /доколкото
възнаградителната лихва е един от компонентите му съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК/, но същия не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в
действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и начл. 11,т. 10 от ЗПК. Независимо,
че кредиторът не именувал престацията за овъзмездяване на допълнитения пакет от
услуги изрично като „такса" по своето икономическо съдържание и правно
основание това възнаграждение има характера на такса, тъй като тя е определен
от търговеца административен разход за оказване на услугите, поради което
следва да отговаря на законовите условия за начисляването и за събирането на
такси, регламентирани в чл. 10,ал. 2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК. Същевременно, тази такса
според ответната страна, съставлява скрита лихва -
допълнително оскъпяване на кредита, която недобросъвестно не е обявена като
възнаградителна лихва на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и
не е включена по ясен и прозрачен начин в разписания в договора лихвен процент
от 41, 17 %.
Сочи се, че целта на таксите и
комисионните, по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора
при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от
това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, тъй като те са
част от дейността му по предоставяне на кредита -
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за
едно и също действие. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събира
такса трябва да бъдат точно описани в договора, като кредиторът няма право да
събира такси и комисионни, които не са предвидени в договора.
Сочи
се, че чрез
процесните клаузи, предвиждащи право на кредитора да получава възнаграждение за
допълнителни услуги, се нарушават добрите нрави и императивните изисквания на
чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.1 и ал.4, и се внася неравновесие в кредитното правоотношение, тъй
като се заплаща общо възнаграждение за услуги, без да е разписан размера на
таксата, дължима за всяко от тези действия. С таксите не са покриват
административни разходи на кредитора, като наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор.
Съдебната практика, според ответната
страна, константно и безпротиворечиво приема, че когато има значителна
нееквивалентност на насрещните престации е налице нищожност на съглашението
поради противоречие с добрите нрави. На плоскостта на настоящия казус,
злоупотребата от страна на кредитора с договорната свобода е още по-драстична,
тъй като потребителят заплаща висока стойност за престации, които могат изобщо
да не бъдат извършени. Уговорката да се заплаща възнаграждение за петте услуги,
които са свързани с предоставянето на заемния ресурс и управлението на кредита,
се сочи, че са в пряко противоречие с нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, която императивно забранява
кредитодателите да събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита.
Възнаграждението за пакета от
допълнителни услуги представлява допълнителна печалба -
добавък към възнаградителната лихва, но същата не е била обявена на потребителя
по реда на чл.5 от ЗПК и недобросъвестно не е
посочена като такава в условията на договора. Това възнаграждение в нарушение
на закона не е включено в обявените в договора ГПР и в ГЛП, поради следните
съображения: В споразумението за предоставянето на допълнителни услуги и в чл.15 от ОУ, са уредени условията, при които те ще бъдат оказани
от търговеца. В чл.15 от ОУ е предвидено, че упражняването на правата за
отлагане на вноски, за намаляване на погасителни вноски, за промяна на падеж и
за ползване на улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства не става автоматично с
изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на
заемодателя, като за целта е необходимо страните да подпишат
допълнителни споразумения. След като е
необходимо да се подпишат нови споразумения за всяка една от тези услуги, то не
се касае за услуга, предоставяна по силата процесния договор, която трябва да
бъде възмездена, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след
евентуалното постигане на ново съгласие между страните. Сочи се, че услугите
за отлагане на погасителни вноски, за намаляване на погасителни вноски и за
смяна на падеж съставляват услуги в случай на забава на кредитополучателя, за която
по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава,
съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление
на кредита, в случай на забава, се сочи, че противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК /така Решение № 345 от 09.01.2019 г. по т. д. № 1768/2018 г. на ВКС, 2 т.о./.
Сочи
се в отговорът, че от мотивите към ЗИД на ЗПК (изявени при пленарно
парламентарно обсъждане на 06.03.2014г на
законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС), е видна целта на законодателното
нововъведение: „Целта на таксите е
да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на
определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да
събират някои видове такси и комисиони, за които се приема, че са част от
дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия, свързани с одобрение и усвояване на
кредит, както и за неговото управление. Освен това кредиторът не може да събира
повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Въвежда се
изискване видът, размерът и действието, за което се събират таксите и
комисионите, да се описват ясно и точно в договора за кредит."
Цитира се, че съставът на ВКС се е
произнесъл с решение по т. д. №1768/2018г. по
колективен иск, предявен от КЗП срещу друго търговско дружество по чл.3а ЗКИ- „Ф. Б." ЕООД и е извършил проверка за
неравноправност и за съответствие на договорните му клаузи със ЗЗП и ЗПК.
По изложените съображения,
независимо от обстоятелството,
че кредиторът е сключил с ответника Анекс № 1
от 12.01.2018г, Анекс № 2 от 30.070.2018г. и Анекс № 3
от 06.11.2018г., с които страните са уговорили отлагането на
погасителни вноски, се настоява, че не може да се счете, че тази услуга следва
да бъде възмездена, тъй като тя съставлява действие по управление на кредита по
смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК и като услуга, свързана с управлението на основната договорна
престация не подлежи на обезвъзмездяване. За
забавата, която длъжникът е допуснал кредиторът има право само на законната
лихва за забава, което му право произтича от императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК.
Поради императивната забрана на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, се сочи, че няма
правно основание да бъде възмездявана и услугата по приоритетното разглеждане
на искането за отпускане на процесния кредит. Договорното
условие да се заплаща за услуга, свързана с икономическата дейност на кредитора
от осъществяването, на която той реализира печалба нарушава изискванията на
морала по смисъла на чл.26 ЗЗД и
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Настоява се с отговорът, че реално не
са налице допълнително
предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал.
4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното
обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената
възнаградителна лихва, която обаче не е обявена на потребителя при условята на
чл. 5 от ЗПК
и не е формулирана по ясен и прозрачен начин в параметрите на договора чрез
включването й в записаните ГПР и ГЛП.
Предвид на изложеното, твърди се от
ответната страна, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл.143, т. 9 от ЗПК, клаузите на раздел VI от
договора за заем, в които е посочено,
че годишният процент на разходите е в размер на 49.89 % /съответно 46, 78 % в Анекс № 1, 40,
65 % в Анекс № 2 и 39, 04 % в Анекс № 3/, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които
ще прави по обслужването на заема. Съгласно чл.19,
ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Освен, че в записаният в контракта ГПР не са
включени като разход възнаграждението за допълнителни услуги, каквото е
императивното изискване на чл. 11, т. 10 от ЗПК, се сочи, че кредиторът не е включил в посочения в
съдържанието на договора ГПР от 49.89 % други
прозрачно формулирани при спазване на изискванията на чл.10а от ЗПК и реално
извършвани от него разходи. Във
величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин, да са инкорпорирани всички разходи,
които длъжникът ще стори, и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. ГПР се формира по точно определена методика, регламентирана в
чл.19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член, по алгоритъма,
уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа
на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в
договорното съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Сочи
се, че в
процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49,89%/. Посочен е лихвен процент по кредита - 41,17 %, но освен възнаградителната лихва в
съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по
вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което
ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,89%. Законодателят задължава кредитодателите да включват в
текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него
потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания,
които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано
решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им
възможността да го обслужват. В този смисъл, се сочи, че са задължителните
указания на СЕС дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04. 2016 г. по дело С-377/14, в което е посочено следното: „Както
обаче се посочва по същество в съображения 31
и 43 от Директива 2008/48, от основно
значение е потребителят да е получил информация за общия разход по кредита под
формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност,
от една страна, предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на
пазара, тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От
друга страна, тя му позволява да прецени обхвата на поетите от него задължения
(вж. в този смисъл решение от 4 март 2004 г., Cofinoga, С-264/02, EU:C:2004:127, т. 26 и
определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost',
С-76/10, EU:C:2010:685,t.
70)."
Сочи
се, че Кредиторът
е заблудил потребителя, като е посочил първоначално по-висока стойност на ГПР и
по този начин неравноправно е създал предпоставки да претендира от него
престирането на недължими разходи по кредита. Посочването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита
на потребителите. Цитира се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10, е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от
ЗЗП. Сочи се, че клауза в договора, сочеща неверен ГПР, е в пряко противоречие
с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 143, т. 19
от ЗЗП, и като заблуждаваща потребителя, е неравноправна и не е породила правно
действие, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно
чл.21 ЗПК, не поражда правни
последици договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на
изискванията на този закон, на което основание невярно посочения в процесния
договор и анексите към него размер на ГПР има за юридическа последица изначална
недействителност на уговорката за ГПР. Нищожността на клаузата, регламентиращи
основен реквизит от същественото съдържание на договора за потребителски кредит -ГПР - има за
правна последица изначална недействителност на цялото заемно съглашение на
основание чл. 22 ЗПК.
Сочи се, че кредиторът е нарушил и
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, да разпише в договора условията, при които ще се прилага лихвения
процент. Действително, ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се
разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита.
От граматическото и логическо тълкуване на този израз, както в контекста на
правната разпоредба на чл. 11 от ЗПК,
така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които, ако не са спазени договорът
за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под
"условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително
разяснени на потребителя и
съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения
процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с други
обяснителни думи - процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по
кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените
погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от
страните начин, дали годишният лихвен процент от 41, 17 % съставлява фиксирана
цена на кредита или е референтен процент. Сочи се, че е налице неяснота върху
каква стойност се изчисляват тези 41,17 %, което е необходимо, за да може както
потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер.
Тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителят,
тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за
предоставения му заем. Чл. 5 от ЗГЖ и ЗЗП, регулиращ потребителската защита
издигат като основно право на потребителя правото на информация за
характеристиките и цената на услугите /чл. 1, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗЗП/, респ.
като задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията,
позволяваща му да направи своя информиран избор /чл.4, 1 и т. 4 ЗЗП/.
Непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен
елемент - стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и
невключването й в условията на контракта, се сочи, че е увреждащо за
потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката правна последица по
чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на основание
неизпълнение на изискването по чл.И, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание
чл. 22 от ЗПК, поради невключване в съдържанието му на съществените му
реквизити, в настоящия случай на ГЛП и ГПР и неизпълнението на императивното
изискване в договора да бъдат разписани условията за прилагането на лихвения
процент, правните последици, които настъпват са отричане на правният ефект на
цялата кредитна сделка и задължение на потребителя да възстанови само чистата
сума по кредита.
Главницата
по договора е в размер на 5 000.00лв. Ответникът е извършил плащания, които
следва да се отнесат за погасяване на главничният дълг, тъй като е ирелевантно
как кредиторът е отнасял /за какви вземания/ извършените от длъжникът
погашения, на основание на обстоятелството, че плащанията не могат да служат за
погасяване на невалидни вземания, тъй като с това ще се наруши принципът,
забраняващ неоснователното обогатяване.
С
оглед на което, се настоява, че основателен се явява само искът за главница,
съобразно претенцията над признатите 3 500.00лв. до 4225,37лв., т.е. в размер
на 725,37лв., съгласно молбата уточнение с изх. № 1966/12.06.2020г. на ищеца.
Предвид
на което, се отправя искане, да се отхвърлят като неоснователни искът за
договорна лихва и за договорно възнаграждение, както и акцесорният иск за лихва
за забава спрямо неоснователната част от исковата претенция.
Моли
се, да се присъдят разноските по делото.
Заявява
се и искане от ответната страна, ако не се яви в първото по делото заседание и
не вземе становище по отговора на исковата молба, съда да разгледа делото в
нейно отсъствие.
В открито
съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба,
подадена преди заседанието, ищцовото дружество прави искане за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие, изразява становище по същество на спора и претендира
присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, не се явява и не
изпраща представител. С писмена молба, подадена преди заседанието, подадена от
пълномощника на ответника адв.Д.Ф., САК, се отправя искане за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие, като се отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции, на основание изложените в отговора съображения, съответно за
присъждане сторените по делото разноски, за които се представя списък.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 04.08.2017г. е сключен договор за
потребителски кредит между ищецът и ответника – П.к.С. №********. Със същият,
ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника сума в размер на
5000,00 лева, за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент 41.17%, ГПР 49.89 % и размер на месечната вноска
243.98 лева. Между страните било сключено и споразумение за закупен пакет от
допълнителни услуги, като възнаграждението за него било в размер на 4403,52
лева и размер на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги 122,32
лева. Общият размер на задължението на ответника е определен на 13186,80 лева,
а дължимата месечна вноска е в размер на 366,30 лева, видно от представените с
исковата молба договор за кредит, споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, общи условия на ищцовото дружество и погасителен план
/л.8-17/.
Заемната сума в размер на 5000,00
лева, е преведена по сметка на ответника на 04.08.2017г., което се установява
от представено от ищеца платежно нареждане /л.18/.
Ищецът е представил с исковата молба
искане от ответника за отпускане на кредит с отбелязване за закупуване на пакет
от допълнителни услуги Екстра, както и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити /л.19-24/.
С исковата молба са представени
заявление за промяна на погасителен план и три анекса за отлагане на вноски.
С исковата молба е представено
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № *********, в което
са отразени извършваните от ответника плащания по договора за кредит и
вземанията, които са погасявани с тях съобразно записите в счетоводството на
ищцовото дружество /л.35/.
Извлечението не е оспорено от
ответника в срока по чл.131 ГПК и не са изложени твърдения за извършвани други
плащания, които не са отразени в представеното извлечение.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съдът
приема за безспорно установено, че ответникът е получил процесната сума от
5000,00лв., представляваща главница по сключения договор за кредит, както и че
не е погасил част от нея. Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че е
направил само девет пълни погасителни вноски по договора за кредит, последната
от които с дата 05.11.2018г.
Съгласно уговореното и прието от страните
в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно:
„....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.".
Не е оспорено от ответникът, че на
27.08.2019г., договорът е обявен за предсрочно изискуем от страна на П.К.Б.
ЕООД, въпреки че по делото липсва приложено уведомително писмо с обратна
разписка, изпратено от страна на ищцовото дружество до А.Б.К., с което той е
уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна
изискуемост, така, както се твърди от ищеца.
Съдът
приема, че поради неоспореното неизпълнение на задължение за заплащане на
дължимите суми в размер на повече от една месечна вноски, коректно ищцовото
дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем, т.е. към момента на
подаване на Заявление по чл.41 ГПК- 25.11.2018г., ответникът е дължал пълния
размер на главницата и договорната лихва по него.
Не се спори, че в
случая се касае за сключен договор за потребителски кредит, по смисъла на чл.9 от Закона за потребителски
кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК, освен при неспазване на
изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7–12 и
т.20 и чл.12 ал.1 т.7–9.
Процесният договор,
представен от ищцовата страна, ведно с всички приложения, е сключен в писмена
форма, на хартиен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора /чл.10 ЗПК/.
Получаването на преддоговорна
информация от ищецът, за
параметрите на кредита, се
установява с представения по делото стандартен европейски формуляр.
Установено е и изготвянето
на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски,
връчен на
ищеца /за което е положен подпис/, ведно със договора за потребителски кредит
на 27.07.2017г. Предвид на това са спазени
изискванията на чл.11, ал.1 т.7 и т.11 от ЗПК.
Закрепена е възможността на
кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок, както и е налице
информация за размера на лихвения процент на ден /чл.11, ал.1, т.20 от ЗКП/.
С договора е установен фиксиран лихвен процент, поради
което не е необходимо да се съдържа методика за изчисляване на референтен
процент, съгласно чл.33а от ЗПК /чл.11, ал.1, т.9а/. Разпоредбите
на чл.12 от ЗПК са неприложими към настоящия договор, доколкото кредитът не е
предоставен под формата на овърдрафт.
Следователно
процесния договор е действителен, по аргумент на противното основание, съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Съобразно така сключения
договор, „П.К.Б.“ ЕООД, е поел задължение да предостави на потребителя сумата
от 5000,00 лв., за срок от 36 месеца при уговорен ГПР от 49,89 % и годишен
лихвен процент от 41,17 %, а А.Б.К., да
върне сумата от 8783,28лв., ведно с възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 4403,52лв., съобразно
погасителен план, при общ размер на месечна вноска по кредита и по пакета доп.услуги 366.30лв.
Не се спори от
ищцовото дружество, че общите условия са предварително изготвени, както и не се
твърди от длъжника, че не са му били предоставени при подписване на договора. Напротив, налице
е положен от кредитополучателя собственоръчен подпис под всяка страница на ОУ.
Съгласно чл.3 т.1 и т.2 от ОУ към договора за потребителски кредит, на длъжника не само е предоставена
възможността, но му е вменено като задължение да провери всички клаузи и данни
от договора за потребителски кредит, като едва след попълването им
собственоръчно го подписва, както и приложенията към него. Следователно
на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие или не с
основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е демонстрирал
одобрението им. Следователно налице е индивидуално
договаряне на конкретните условия по кредита, подкрепено и с получения
стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация.
Не се спори от ответникът, че в качеството му на кредитополучател, е заплатил само девет пълни погасителни вноски по кредита.
Кредиторът е изпълнил
задължението си да предаде на потребителя сумата от 5000,00лв., факт, който не
се оспорва от ответната страна и се установява с представената бележка за транзакция/л.18/
на дата 04.08.2017г.
Необслужването на дължими повече от една месечна
вноски по кредита, е дало основание на „П.К.Б.“ ЕООД да обяви вземането за
предсрочно изискуемо, на осн. чл. 12.3, поради забава с повече от 30 календарни дни, без да е необходимо изпращането на
уведомление, покана, предизвестие или други.
Изявлението на кредитора, без посочена дата, с
което уведомява потребителя А.Б.К., че счита вземанията по договора за
потребителски кредит за предсрочно изискуеми, няма доказателства да е
достигнало до адресата. Липсват данни уведомително писмо изобщо да е било
изпратено до постоянния и настоящ адрес на ответника.
С решение № 7/19.05.2017г., постановено по гр.д.
№ 60053/2016г. на ВКС, IIг.о., е допуснато касационно
обжалване на въззивно решение в приложното поле на чл.280, ал. 1, т, 1 ГПК, по
следния въпрос: към кой момент, в производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се установи съществуването, респ. несъщестуването на
вземането на банката по издадена заповед за изпълнение по реда
на заповедното производство и изискуемо ли е в хипотезата на иск с
правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вземане, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката
кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, но безспорно е налице неизпълнение на падежирали вноски по договора
за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на заповед за
изпълнение на парични задължения въз основа на документ, респ. такива с
настъпил падеж в хода на делото. В
решението на касационната инстанция е прието, че когато предсрочната
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, не е обявена надлежно,
преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, то не би могло да се отрече
съществуване на вземане за неизплатената част на задължението, съставляващо
сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на
устните състезания във въззивната инстанция по арг. на чл. 235, ал. 3 ГПК,
който размер следва да бъде присъден.
В случаят, по делото се установи, че волеизявление на финансовата институция за
отнемане преимуществото на срока, не е достигнало до
длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта. В същото време обаче е безспорно, че както към момента на подаване
на исковата молба по настоящото производство, а и към момента на депозиране на заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ****/2019г.
– 25.11.2019г., е
настъпил падежа на всички договорни анюитетни вноски и те са били дължими от
ответника.
Въз основа на
изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал. 3 ГПК, съдът приема, че А.Б.К.,
дължи към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция
всички неизплатени, но падежирали вноски по разсрочената главница в пълен
размер, съобразно представения погасителен план, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Видно от заключението по
ССЕ, изготвено от в.л.П.Т.И., което съдът кредитира като компетентно дадено,
обективно и ясно, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.11.2019г.,
непогасената главница възлиза в размер на 4225,37лв., начислена за периода от
10.11.2018г. до 27.08.2019г. За тази
сума на главницата е била и издадена
заповедта по ч.гр.д.№ 19366/2019г. по описа на ВРС. От така дължимата главница, длъжникът е
оспорил по реда на чл.414 ГПК вземането за същата на стойност над 3500лв., т.е.
сумата от 725,37лв., която сума следва да се признае за дължима от него,
предвид че посредством познанията на вещото лице по проведената ССЕ, е
установено че се явява непогасено плащане по процесния договор.
По установителната претенция по чл.422 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.2 от ТЗ, съдът намира
следното:
Ищецът претендира и възнаградителна лихва по
предоставения кредит, в размер на 1847,51 лева, за периода от 10.11.2018г. до 27.08.2019г.
Годишният процент на
разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010
г., в сила от 12.05.2010г./ включва лихвите, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. ГПР по процесния
кредит е в размер на 49.89 %,
като годишния лихвен процент е 41.17 %.
Принципно, за страните няма пречка да уговарят
възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения
над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена
от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС
№ 72 от 08.04.1994г., е определен само размерът на законната лихва. Със заключителната разпоредба §1, е отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен
нов максимален размер на договорната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора
със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014г. Следователно към
датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от
законовото изискване, третиращо размера на ГПР.
Съдът намира, че в случая не е налице противоречие с добрите
нрави, доколкото същите са
морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване, е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал.1 от ЗЗД/. Понятието
"добрите нрави", по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения,
понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени,
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг,
със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно
положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
При преценка дали уговорения
размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително
надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както
и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва
да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя
да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да
я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството,
дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът намира, че при потребителски заем за
сума от 5000,00лв.,
с не особено кратък
срок на ползване - 36
месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора, в размер от 41.17 %, е обяснимо с разходите, които прави
заемодателят, както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Следва да се отчете
обстоятелството, че се касае за необезпечено вземане, с единствен длъжник по
него.
Възнаградителната
лихва, съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума. Когато
е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за
това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения, независимо от спецификата на сделката, като заемна сделка по ЗЗД или кредитна
услуга, предоставена от търговец на потребител. Нещо повече,
законодателят по предвидения от него ред /ЗПК/, предприема регулация на предоставените от
търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната лихва
по отношение на договорите за потребителски кредит, при което вече е налице
ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила
на закона. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Към момента,
предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът
на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер – 50 %.
Т.е. в конкретният
случай, ГПР не надхвърля
петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на
кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на
добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства, не противоречи на добрите нрави, защото не
злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното
отношение.
Неразделна част от сключения договор, са Общи
условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит, които ответникът
е заявил, че писмено приема.
Предвид изложеното,
претенцията по чл.422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл.430 ал.2 от ТЗ, следва да бъде уважена и
ответника следва се признае, че
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1028,71 лева, представляваща дължима към датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК взнаградителна лихва по процесния договор за кредит от дата
04.08.2017г., начислена за периода от 10.11.2018г. до 27.08.2019г., което размер е установен като непогасен от
длъжника по безспорен начин, видно от кредитираното от съда като компетентно
дадено заключение на вещото лице по ССЕ
като претенцията за присъждане на възнаградителна лихва до
предявения размер от 1847,51
лева за същия период подлежи на
отхвърляне.
Що се отнася до претендираните лихви за забава върху
неизплатената главница от 725,37лв., за периода от 10.11.2017г. до
27.08.2019г., същите изчислени въз основа на продукта за електронно изчисляване
на законната лихва, възлизат в размер на сумата от 138,22лв., поради което
следва да се уважи претенцията до този размер и отхвърли за горницата до
претендираните такива лихви с исковата молба до горницата от 377,74лв.
По отношение на предявената в условията на
кумулативност, осъдителна претенция, с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, за осъждане на ответника зда заплати в полза на ищеца,
сумата
в размер 3300.32лв.,
представляващи
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода
от 10.11.2018г. до 10.01.2021г., съдът намира следното:
Съгласно приложеното към договора за
потребителски кредит споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, посоченото възнаграждение се
дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а
именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2)
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата
на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Съдът намира, че така уговорените
услуги касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита,
поради което и уговарянето на това допълнително възнаграждение противоречи на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Отделно от това, възнаграждението,
което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги, също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги, не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка
от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК, е предвидено, че
„Видът, размерът н действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“. В
случая в Договора за потребителски кредит, не са посочени вида, размера и
действието, за което се събират съответните такси.
В противоречие на императивното
правило на чл.10, ал.4 ЗПК, в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на
4403,52 лева. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор.
От изложеното, се налага извод, че
потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът
може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в
ОУ.
Принципът на добросъвестност н
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит от 04.08.2017г.,
е нищожно, и на основание чл. 24 ЗПК във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП, като
съдържащо неравноправни клаузи. Възнаграждението е отнапред определено, и то в
размер, почти равен на размера на
предоставения кредит, при липса на сигурност за осъществяване на насрещната
престация от финансовата институция, което като води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя.
С оглед
изложеното исковата претенция за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По
разноските:
В
исковото производство, ищецът претендира разноски в размер на 300,00лв. за
ю.к.възнаграждение и 195.02лв. за държавна такса. Предвид наведеното от
ответната страна за възражение на ю.к.възнаграждение, съдът на основание чл.78,
ал.8 от ГПК и чл.26 от НПП, намира че следва да редуцира размера му до минимума
от 100.00лв. При изложеното, съразмерно на уважената част от исковата претенция
по чл.422 ГПК, в полза на ищецът се дължат за присъждане разноски в общ размер
на 189.20лв.
В заповедното
производство, при признати разноски 162,74лв., съразмерно на уважената част от
исковата претенция по чл.422 ГПК, в полза на ищеца се дължат разноски в общ
размер от 104,37лв.
Ответникът,
е направил искане за присъждане на
разноски, като по списък по чл.80 ГПК е
претендирал такива за адв.възнаграждение в размер на 817,50лв. и за депозит за
ССЕ 180.00лв. Доколкото не е посочен точен размер на адв.възнаграждение за
защита по всяка от предявените в условията на кумулативност две искови
претенции, то съдът приема, че за всяка от тях се дължи половината от
договореното общо адв.възнаграждение.
Съразмерно
на отхвърлената част от исковата претенция по чл.422 ГПК, в полза на ответника
се следват за присъждане на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в общ размер
на 211,17лв. За отхвърлената осъдителна претенция по чл.415, т.3 от ГПК, на
същото основание, в полза на ответника се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от 3300.32лв., разноски в общ размер на сумата от 408,75лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД, в
отношенията между ищецът "П.К.Б."
ЕООД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление:***, от една страна и ответника А.Б.К. ЕГН **********,
с адрес:
***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, следните
суми, а именно :
-сумата в размер на 725,37лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********
от 04.08.2017г., сумата в
размер на
1028,71лв., представляваща неизплатено
договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018г. до 27.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 25.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 138,22лв.,
представляващи лихви за забава за периода от 11.10.2017г. до 27.08.2019г., за
които сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№***** /2019г. по описа на Варненски районен съд, 8-ми състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за договорно
възнаграждение - за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 1847,51лв.
и иска за лихви за забава – за разликата над
присъдения до пълния претендиран размер от 377,74лв., като несонователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищецът "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ******** , със седалище
и адрес на управление:***, срещу ответника А.Б.К.
ЕГН **********,
с адрес:
***, осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, за осъждане ответникът да заплати в полза на ищцовото дружество,
сумата в размер 3300.32лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за
периода от 10.11.2018г. до 10.01.2021г., по Договор за потребителски кредит № ******
от 04.08.2017г., за което вземане с влязло в сила разпореждане е отхвърлено искане за издаване на заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 19366/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна, 8-ми
състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Б.К. ЕГН **********,
с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ******* , със седалище
и адрес на управление:***,
сумата в размер на 189,20лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковата претенция, както
и сумата от 104,37лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № *****/2019г. на
Районен съд-гр.Варна, 8-ми състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.К.Б." ЕООД, ЕИК ******* , със седалище
и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А.Б.К. ЕГН **********,
с адрес:
***, сумата
в размер на 211,17лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в
исковото производство по чл.422 ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция, както и
сумата от 408,75лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски по отхвърлената осъдителна
претенция по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване, с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на
страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: