РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Русе, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII - ми състав, в публично заседание на 23
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря
ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 630 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Р.Е.И. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Г.С. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
21-1085-000729 от 27.09.2021 г. на Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ (ПП)
към Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателката е
приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца. С жалбата се релевират доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при
постановяването й нарушения на материалния закон единствено по отношение на
приложения от административния орган срок на мярката – в максималния предвиден
от закона. Прави се искане да се измени ЗППАМ като се намали
срокът на действие на мярката на предвидения от закона минимум от шест месеца. Претендира се и присъждането на направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на група в сектор ПП към Областна
дирекция на МВР – Русе, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Гергана
Димитрова, оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган
в рамките на правомощията му, с всички необходими реквизити. Не са допуснати
процесуални нарушения, в заповедта се съдържат фактическите и правни основания
за издаването й. Счита, че заповедта отговаря изцяло на целта на закона, като
определеният размер на наложената мярка е напълно обоснован и съответства
изцяло на установените по преписката факти и обстоятелства, по-конкретно съобразен
е с естеството на извършеното нарушение и с личността на дееца, предвид
данните, че жалбоподателката има различен брой нарушения на ЗДвП. При това
положение, според процесуалния представител на ответника, ПАМ в минимален
размер не би способствала за превъзпитанието на нарушителя. Моли съда да
потвърди издадената ЗППАМ и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение
в размер на 240 лева, съгласно представен списък на разноските (л. 25 от
делото).
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със ЗППАМ № 21-1085-000729 от 27.09.2021
г. на Началника на група в сектор ПП към Областна дирекция на МВР – Русе (л. 6
от преписката), спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на притежавано
от нея ППС – л. а. марка „Хонда сивик 5 ДР“ с рег. № ***** за срок от 12 месеца.
За да приложи мярката, административният орган е взел
предвид, че лек автомобил с рег. № *****, собственост на жалбоподателката, е
бил управляван от нея на 25.09.2021 г., около 15:20 часа в гр. Русе на ул.
„Потсдам“ – до бензиностанция „Ромпетрол“, когато в 16:00 часа след като е
спряна за проверка от контролните органи, И. отказва проверка с техническо
средство DRUG TEST – 5000 с инв. № ARJF-0042 за
установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. На лицето е
бил издаден и Талон за изследване № 073517, като И. не е изпълнила
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химично-лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози (л. 4 от преписката).
В заповедта е направено позоваване и на АУАН сер. АА №
986249 от 25.09.2021 г. (л. 3 от преписката), съставен срещу Р.Е.И. за същото
деяние, представляващо нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Въз основа на този
акт, е било издадено и Наказателно постановление № 21-1085-002416 от 05.10.2021
г., с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са й били наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. НП й е било връчено
на същата дата, на която е издадено (л. 1 от преписката).
От Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017
г., изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334
от 12.02.2020 г. (л. л. 19 – 21 от делото) се установява, че Директорът на ОД
на МВР – Русе е оправомощил длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП. Сред тях е
и началник група „Отчет на пътно-транспортните произшествия,
административно-наказателната дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор ПП в ОД на МВР - Русе (т. 2,
предложение второ от заповедта). Представено е и удостоверение от ОД на МВР –
Русе, съгласно което издателят на оспорената заповед - ст. инсп. Мартин
Димитров Райков заема ръководна длъжност – началник група „Отчет на пътно-транспортните
произшествия, административно-наказателната дейност и информационно-аналитична
дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР
– Русе, считано от 01.02.2019 г. (л. 23 от делото).
В приобщената към делото административна преписка се
съдържа и Справка за нарушител/водач, от която е видно, че И. има издадено СУМПС
от 11.08.2015 г., като до процесното нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, във
връзка с което е издадена и настоящата ЗППАМ, действително е била санкционирана
с неоспорени от нея и съответно влезли в сила едно наказателно постановление и
няколко ел. фиша за други по вид нарушения на правилата за движение по пътищата
(л. л. 7 и 8 от преписката).
ЗППАМ е връчена лично на жалбоподателката на
05.10.2021 г., видно от подписаната от нея разписка за връчване на л. 6, гръб
от преписката.
Жалба срещу ЗППАМ е депозирана чрез административния
орган на 18.10.2021 г., видно от поставения в деловодството на органа щемпел с
входящ номер и дата (л. 3 от делото).
Жалбоподателката не оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, както и че е извършила нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Сочи, че е осъзнала вината си и е приела наложеното й наказание с
издаденото НП № 21-1085-002416 от 05.10.2021 г. Оспорващата единствено твърди,
че определеният й със ЗППАМ срок на действие на принудителната административна
мярка – 12 месеца се явява необоснован и несправедлив. Твърди, че към настоящия
момент е безработна, а освен това е и студент във Варненски свободен
университет „Черноризец храбър“, за което представя и писмени доказателства (л.
л. 6 и 7 от делото). Посочва също, че поради липсата на материални средства й
се налага да продаде автомобила си, което би било възможно само ако срокът на
действие на ПАМ бъде намален на минимума от шест месеца, като бъде съобразен и
принципът, заложен в чл. 6, ал. 3 от АПК. С тези доводи, жалбоподателката прави
искане единствено да бъде намален срока на действие на наложената с оспорената
заповед ПАМ на законовия минимум от шест месеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи.
Жалбата е подадена в срок от лице с активна
процесуална легитимация, поради което е допустима.
По същество, жалбата е частично основателна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК
съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на
закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-1120 от
23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571
от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от 12.02.2020 г., с която
той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ
по ЗДвП. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед
рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните работи. С последната
заповед Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като
служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в
съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР -
Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със
Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от
12.02.2020 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане
на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе
(т. 2, предл. второ от заповедта). Представено е и удостоверение от ОД на МВР –
Русе, съгласно което ст. инсп. М. Д. Р. заема ръководна длъжност – началник на
група „Отчет на пътно-транспортните произшествия, административно-наказателната
дейност и информационно-аналитична дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Русе, считано от 01.02.2019 г. (л. л. 19
- 23 от делото). Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на
делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички
законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от собственик, който управлява МПС и отказва да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно –
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В случая ЗППАМ № 21-1085-000729 от 27.09.2021 г. е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
Приложената
на Р.Е.И. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на на 25.09.2021 г., около 15:20 часа тя е управлявала
процесния лек автомобил, нейна собственост, в гр. Русе, по ул. „Потсдам“ – до
бензиностанция „Ромпетрол“, когато в 16:00 часа отказва проверка с техническо
средство DRUG TEST – 5000 с инв. № ARJF-0042 за
установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. На лицето е
бил издаден и Талон за изследване № 073517, като И. не е изпълнила
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и
техни аналози. Описаните
обстоятелства категорично са установени от събраните по делото доказателства. Те се доказват и от приложеното по
преписката и прието по делото писмено доказателство – АУАН сер. АА № 986249 от 25.09.2021
г. Събраните доказателства по
административната преписка имат доказателствена сила в настоящия процес. Същите
не се и оспорват от жалбоподателката. Следователно налице са фактическите
основания за прилагане на оспорената ПАМ по отношение на И.. Следва да се има
предвид, че при наличието им административният орган е длъжен да приложи ПАМ. В
този смисъл органът действа в условията на обвързана компетентност и няма право
на преценка дали да наложи мярката или не, такава може да извърши само по
отношение срока на действие на ПАМ.
За да наложи ПАМ със срок на
действие от 1 година, който е максималният
законоустановен срок, административният
орган е посочил в
мотивите си, че се е съобразил с критериите, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
а именно, че извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност.
Управлението на МПС от водач, който отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози е достатъчно
укоримо от правния ред поведение, поради което законодателят освен налагането
на санкция за него, е предвидил и временно прекратяване на регистрацията на
МПС, за да се препятства занапред лицето да управлява този автомобил. Цитираната разпоредба обаче касае
административните нарушения, а не принудителните административни мерки. С
нормата на чл. 171, т. 2а (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.) е
въведена защита на регулираните обществени отношения със засилен интензитет,
предвид високата обществена опасност на подобно поведение, но законодателят не
е предвидил смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, които да бъдат съобразени
при определяне срока на действие на ПАМ.
Ако
административният орган счита, че следва да наложи ПАМ в максималния й размер,
то той следва да мотивира това изрично в издадения от него акт. Мотиви относно
срока са задължителни, тъй като има размер „от – до“ и е недопустимо волята на
органа да бъде извличана по подразбиране, при тълкуване на нарушението или по
други характеристики, имащи отношение към индивидуализиране на нарушението или
принудителната мярка. В тази връзка ако законодателят считаше, че единствено отказът на
водача да бъде проверен с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и/или
техни аналози е
толкова тежко, нямаше да предвиди в приложената норма на чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП граници на срока за налагане на ПАМ, а щеше да предвиди конкретен срок.
Не би
могло само от вида на нарушението да се изведе извод за налагане на максималния
срок на ПАМ. Едва в проведеното открито съдебно заседание в производството по
оспорване на ЗППАМ чрез процесуалния представител на ответника, се навеждат
доводи за това, че в случая срокът на ПАМ е правилно определен предвид
наличието на данни за други нарушения на правилата за движение по пътищата,
извършени от лицето до настоящия момент. Предвид факта, че в случая ПАМ се налага на
собственика, който е и водачът извършил нарушението по ЗДвП – отказ да бъде
проверен за употребата на наркотични вещества или техни аналози, действително
именно обстоятелствата, свързани с естеството на нарушението, неговата тежест и
личността на дееца биха могли да бъдат съобразени и при определяне срока на
действие на процесната ПАМ. В случая не се установиха обстоятелства, които да
обусловят именно определения от административния орган максимален размер на
мярката.
Според настоящия състав на съда, с оглед
конкретиката на случая, налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.„б“ от закона в
предвидения максимален размер се явява в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба, административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. А когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или организации, се прилагат онези мерки, които
са по-благоприятни за тях, ако и по този начин ще се постигне целта на закона.
Следователно търси се съответствие между преследваната законова цел и
средствата за нейното постигане, както и постигане на баланс между обществения
и личния интерес.
Няма спор, че целта на принудителна административна
мярка като процесната е предотвратяването и преустановяването на
административните нарушения, както и отстраняване на вредните последици от тях.
В случая преустановителният ефект е осъществен още в момента на издаване на
процесната заповед. Превантивното действие на ПАМ - прекратяване регистрацията
на МПС обаче, в рамките на една година, какъвто е максималният срок по закон,
не е обосновано. Последиците от така издадената заповед за ПАМ за прекратяване
регистрацията на МПС за една година са несъизмерими с преследваната от закона
цел. Последната може да бъде постигната и с по-кратък срок на мярката, предвид
конкретно установените обстоятелства в тази връзка – липсват данни до настоящия
момент лицето да е извършвало друго нарушение на правилата за движение по
пътищата от този вид. На следващо място от представената справка за
нарушител/водач изобщо не би могъл да се изведе извод, че става въпрос за
системен нарушител. Действително е видно, че до момента И. е била санкционирана
и за други нарушения по ЗДвП, но те за период от шест години, от когато има
издадено СУМПС, не са много на брой, от което може да се изведе и изводът, че
водачът като цяло съобразява поведението си с правилата за движение по
пътищата. Игнорирането и липсата на преценка относно тези обстоятелства сочат,
че АО е постановил оспорения акт в противоречие с чл. 6, ал. 3 и ал. 5 от АПК.
Доколкото обаче заповедта по основанието си е законосъобразна, установеното
нарушение не води до извод за отмяната й, а налага изменението на същата в
частта относно определения срок на ПАМ, като същият бъде редуциран на 8 месеца.
За разноските
Във връзка със своевременно заявените претенции и на двете страни за
присъждане на разноски съдът намира, че и двете искания следва да се уважат
съразмерно. За жалбоподателя, съразмерно на уважената част от жалбата – 126.67 лева (2/3 от общ размер 190 лева, от
които 10 лева – държавна такса на л. 12 от делото и 180 лева с вкл.
ДДС – възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие
на л. 5 от делото), а за ответника, съразмерно на отхвърлената част - 80 лева
(1/3 от 240 лева - юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата на
заплащане на правната помощ) за ответника. По компенсация ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя 46.67 лева разноски.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1
и ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1085-000729 от 27.09.2021 г. на Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Русе, с която спрямо Р.Е.И.
*** е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС л. а. марка „Хонда сивик 5 ДР“ с
рег. № ****** за срок от 12 месеца, като
намалява срока на прилагане на посочената ПАМ от 12 (дванадесет) на 8 (осем) месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да
заплати на Р.Е.И., ЕГН **********,***, сумата от 46.67 лева разноски по делото по компенсация.
Съдия: