Р Е Ш Е Н И Е
№447 14.12.2022 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести
състав на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание, в състав
Председател: М. Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията М. Русев адм. дело №450 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.129, ал.7 и чл.156 от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Сирма“АД,, представлявано от Изпълнителния директор С.И.Б. против
Акт за прихващане или възстановяване №4 от 20.05.2022 год. от 19.06.2020 год.,
издаден от Е.И.А.- Главен инспектор, потвърден с Решение №РД-09-410/17.06.2022
год. на Кмета на Община Чирпан.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт за
прихващане или възстановяване, по съображения за издаването му в нарушение и
при неправилно приложение на материалния закон. Считат, че размерите на ДНИ и
ТБО са неправилно определени. Твърди също така, че община Чирпан никога не е
предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване, както и че вземанията са
погасени по давност. Въз основа на подробно изложените съображения е направено
искане за отмяна на акта за прихващане или възстановяване изцяло като
неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът
– Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Чирпан, чрез процесуалния
си представител по делото, в представената молба по делото оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният АПВ №4 от 20.05.2022
год., е правилен и законосъобразен. В представените по делото писмени бележки
излага подробни съображения в подкрепа на своето твърдение, като счита, че
подадената жалба е основателна и доказана до размера от 9 836.24 лв.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят
„Сирма“АД е придобил собственост върху недвижим имот на територията на гр. Чирпан,
представляващ поземлен имот с идентификатор:
81414.501.198 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-1540 от 03.09.2018 год. на Изп.
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Чирпан, Промишлена зона - изток,
с площ от 50887 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване - производствен, складов обект, ведно с построените в имота сгради:
сграда с идентификатор 81414.501.198.1, със застроена площ - 1790 кв.м., на един
етаж, предназначение - промишлена сграда, която в площта си включва две отделни
сгради, по документ за собственост /АДС №79 от 18.05.1999 год. – лист 259 от
том II/ - склад за готова продукция и склад семена; сграда с идентификатор:
81414.501.198.2, със застроена площ 1677 кв. м., един етаж, предназначение промишлена
сграда, която в площта си включва две отделни сгради по документ за собственост
- цех омаганяване и склад за семена техн. цели и навес за памук; сграда с идентификатор
81414.501.198.3 със застроена площ 1833 км.м., на един етаж, с предназначение -
промишлена сграда, която в площта си включва четири отделни сгради; сграда с идентификатор
81414.501.198.4 със застроена площ 89 кв.м., един етаж, предназначение - промишлена
сграда - лаборатория с площ 90 кв.м.; сграда с идентификатор 81414.501.198.5 със
застроена площ 237 кв.м., един етаж, предназначение - промишлена сграда - административно
битова сграда с площ 470 кв.м. на два етажа със сутерен; сграда с идентификатор
81414.501.198.6 със застроена площ 66 кв.м., един етаж, предназначение - промишлена
сграда - котелно; сграда с идентификатор
81414.501.198.7 със застроена площ 80 кв.м., три етажа, предназначение - промишлена
сграда - вентилационно отделение, с плащ - 84 кв.м.; сграда с идентификатор
81414.501.198.8 със застроена площ 64 кв.м., един етаж, предназначение - промишлена
сграда; сграда с идентификатор 81414.501.198.9 със застроена площ 98 кв.м., един
етаж, предназначение - промишлена сграда - промишлена сграда - нафтова горелка;
сграда с идентификатор 81414.501.198.10 със застроена площ 34 кв.м., един етаж,
предназначение - промишлена сграда - ГСМ; сграда с идентификатор
81414.501.198.11 със застроена площ 19 кв.м., един етаж, предназначение - промишлена
сграда нафтова горелка. Дружеството е декларирало първоначално имота с Данъчна декларация
по чл.14 от ЗМДТ с вх. №1166 от 22.06.2010 год. като земя с площ от 50645 кв.м.,
със застроена площ 16000 кв.м. /лист 245-255 от том II/. За този имот е открита
партида №********* 001, по която от Община Чирпан са определяни ДНИ и ТБО от началото
на 2011 год. до 13.09.2015 год. Имотът е деклариран по ЗМДТ с балансова (отчетна)
стойност - земя и сгради – 610081.66 лв.
На
17.12.2015 год., за същия имот от дружеството са подадени нови 24 бр. данъчни декларации
по чл.14 от ЗМДТ, въз основа на издадена от кмета на община Чирпан Заповед №РД-09-772
от 14.09.2015 год., с която на основание чл.129, ал.2, чл. 134, ал.1, т.1, ал.2,
т.6 от ЗУТ и чл.109, ал.1, т.2, чл.110, ал.1, т.1 и т.4 от ЗУТ и въз основа на Решение
№ 485 от 26.06.2014 год. на Общински съвет гр. Чирпан, и Протокол № 11 от
03.09.2015 год. на Експертен съвет по устройство на територията, декларираният имот
е разделен на нови 24 отделни имота /лист 183-231 от том II/. Въз основа на подадените
декларации, за всеки новообразуван имот е открита нова партида. От 26.01.2016 год.
за имота на жалбоподателя- земя и сгради са декларирани и са открити партиди с номера
от №115010364002 до №115010364025.
На
22.10.2020 год., жалбоподателят подава нова /или коригираща/ данъчна декларации
по чл.14 от ЗМДТ, с вх. №1003 от 22.10.2020 год. /лист 261-297 от том II/, в която
декларира собствен имот с идентификатор №81414.501.198, въз основа на АДС №79/15.05.1999
год. и издадена скица №15-899731 от 01.10.2020 год. от Община Чирпан. Тъй като процедурата
по разделяне на поземления имот на нови 24 поземлени имота не е била довършена,
отново е деклариран като един поземлен имот - земя и сгради.
За
така подадените декларации са определени и съответните ДНИ и ТБО с различни
АУЗД - №141/28.12.2018 год. /ДНИ за 2013
год., 2014 год. и 2015 год., влязъл в законна сила на 30.08.2020 год. – лист
21-23 от том II/, издаден от Е. И. А.; №142/28.12.2018 год. /ТБО за 2013 год., 2014 год. и 2015 год., влязъл в
законна сила на 30.08.2020 год. – лист 21-23 от том II/ издаден от Е. И. А..
Въз основа на подаден молба от дружеството, с протокол №4/11.01.2019 год.,
издаден от Е. А. е отписани задълженията на жалбоподателят за ДНИ и ТБО за 2012
год., поради настъпването на погасителна давност /лист 61 – 62 от том I/. По
аналогичен начин, с протокол №84/23.02.2022 год., отново издаден от Е. А. са
отписани като погасени по давност и задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за
2016 год. /лист 52 – 53 от том I/.
Срещу
„Сирма“АД е образувано изпълнително дело №327/2021 год. по описа на ЧСИ Г. *** е
присъединен кредитор за вземанията си за неплатени ДНИ и ТБО за описания по-горе
имот за периода 2012 – 2021 год.. Община Чирпан е получила сумата от 193 306.84
лв. за погасяване на публични вземания на дружеството жалбоподател за ДНИ, ТБО и
лихви за забава за горепосочения период.
На
29.04.2022 год. от страна „Сирма“АД, на основание чл.128 и сл. от ДОПК е подадено
искане за прихващане и възстановяване на сумата от 106 084.17 лв., в т.ч. 9
610.87 лв. ДНИ и ТБО – 50 559.10 лв. и лихви за забава – 45 924.16 лв.,
тъй като счита, че тази сума е недължимо платена на Община Чирпан от ЧСИ Г. И..
След извършена проверка, е издаден и обжалвания Акт за прихващане и възстановяване
(АПВ) №4/16.05.2022 год. /лист, издаден от Е.И.А.– главен инспектор по
приходите в отдел „Местни данъци и такси“ /лист 16 – 19 от том I/, в който на стр.
3 в таблица са посочени неплатените задължения за ДНИ и ТБО по години за периода
от 2012 год. до 2021 год., ведно с дължимите лихвите за забава, в размер на 193
306.84 лв. и е отказано възстановяване на исканите суми. Срещу така
постановения Акт за прихващане и възстановяване е подадена жалба по административен
ред до Кмета на Община Чирпан, който с Решение №РД-09-410/17.06.2021 год. /лист
35 – 40 от том I/, с което в петитума е заявено, че се потвърждава АВП, тъй като
посочените в него суми са дължими, а публичните задължения за 2012 год. /ДНИ -
2595,75 лв. и лихви в размер на 2466,64 лв. и ТБО - 3036,98 лв. и лихви за забава
2834,13/ и за 2016 год. - /ДНИ - 1651,55 лв. и лихви - 899,40 лв. и ТБО -12777 лв.
и лихви - 6958,14 лв./ - общо за двете календарни години - данък, такси и лихви
за забава в общ размер на 33 219.59 лв. не подлежат на принудително изпълнение поради
изтекла погасителна давност. Вземанията за 2012 год. и за 2016 год. са отписани
като погасени по давност на основание чл.171 от ДОПК и като такива подлежат на възстановяване
на „Сирма“АД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на
оспорения Акт за прихващане или възстановяване №4 от 20.05.2022 год. от 19.06.2020
год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на акт за прихващане или възстановяване №4 от
20.05.2022 год., потвърден с решение №РД-09-410/17.06.2022 год. на Кмета на
Община Чирпан, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.5 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Недопустима
е жалбата в частта, с която се оспорва решението с което е постановено, че
определените задължения на дружеството за 2012 год. и 2016 год., не подлежат на
принудително събиране поради изтекла погасителна давност и като такива подлежат
на възстановяване. Касае се за положителен за дружеството акт, с който е
удовлетворена подадената жалба и е постановено възстановяването на сумата. Посоченият
аргумент в жалбата, че липсва диспозитив в решението да се възстанови сумата, е
неоснователен. В производството по реда на чл.152 от ДОПК и в съответствие с
разпоредбата на чл.155, ал.2 от ДОПК, решаващият орган може само да потвърди,
измени или отмени изцяло оспореният акт, но не може да разпорежда прихващане
или възстановяване. Това е правомощия само на органа по приходите. Ето защо
като е отменил оспореният акт за прихващане и възстановяване, в частта касаеща
отказа за възстановяване на недължимо платените публични задължения за ДНИ и
ТБО за 2012 и 2016 год., отписани поради изтичането на погасителната давност,
Кмета на Община Чирпан е постановил акт, съответстващ на приложимия материален
закон. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че един и същ е органа
по приходите /като физическо лице/, който е съставил протоколите за отписване
на задълженията, и обжалвания акт за прихващане и възстановяване. Поради което,
жалбата в тази й част е недопустима и производството по делото следва да бъде
прекратено.
По
делото са назначени три съдебно-счетоводни експертизи, които съдът намира за
компетентни и които ще се вземат в предвид при постановяването на съдебното
решение.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В чл.128, ал.1 от ДОПК се установява едно субективно потестативно
право на лицата, които са платили недължимо - на несъществуващо или на отпаднало
основание, суми. Това право е пряка функция на конституционния принцип, че гражданите
и юридическите лица плащат само данъци и такси, установени със закон - чл.60, ал.1
от Конституцията. Това значи, че тогава, когато не е налице фактическият състав
на установени в закон данък или такса задължението не е дължимо и държавата или
общината дължи връщане на полученото.
От
друга страна, органите по приходите в общинската администрация, с оглед на предметния
обхват на Закона за местните данъци и такси, имат компетентност да установяват,
обезпечават и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс визираните
в чл.1 и 6 ЗМДТ местни данъци и такси, доколкото последните (таксите) отговарят
на изискванията на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, т.е. установени са по основание в
закон и поради това представляват публично вземане.
Ако
се приеме, че разпоредбата на чл.128, ал. 1 ДОПК в хипотезата на чл. 9б във вр.
с чл.4, ал.1 ЗМДТ е приложима само досежно местните данъци, не и досежно местните
такси, платилите недължимо местна такса лица биха били лишени от възможността да
получат възстановяване на недължимо платеното по реда на едно административно производство.
Нещо, което законодателят едва ли е целял, най-малкото защото би поставил в неравноправно
положение платилите недължимо два различни вида публично вземане - за местен данък
и за местна такса, установявани от едни и същ орган. Наред с това не съществува
друг законово установен ред, по който в рамките на едно административно (данъчно)
производство може да се възстанови недължимо платеното за местна такса. Това значи,
че единственото средство за защита на платилите лица остава възможността за предявяване
на иск срещу общината за възстановяване на недължимо платеното.
Видно
от изложеното разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК в хипотезата на чл.9б във вр.
с чл.4, ал.1 от ЗМДТ следва да се тълкува като даваща правомощие на органа по приходите
в общинската администрация да извърши възстановяване на платени суми за недължими
публични задължения за местни такси, а не само на такива, платени за публични задължения
за местни данъци.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че искането за възстановяването на недължимо
платените ДНИ и ТБО е в предметния обхват на производството по чл.128 от ДОПК и
не съществува процесуална пречка да бъде разгледано.
Оспореният
АПВ е издаден и в съответствие с изискванията за форма на административния акт
по смисъла на чл.59, ал.1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, предвид
посочването в същия на фактическите и правните основания, послужили за
издаването му, както и редът за неговото оспорване.
По
отношение на дължимите ДНИ и ТБО за календарните 2013 год., 2014 год. и 2015
год.:
Размерът
на ДНИ за календарните 2013 год. – в размер на 2 595.75 лв., 2014 год.
- в размер на 2 525.53 лв. и за
2015 год. – в размер на 1 893.79 лв. са установени с издаденият АУЗД
№141/28.12.2018 год., връчен е по надлежния ред на представляващия дружеството,
но не е бил обжалван.
Размерът
на ТБО за календарните 2013 год. – в размер на 13 332.78 лв., 2014 год. - в размер на 19 538.41 лв. и за 2015 год.
– в размер на 14 651.02 лв. са установени с издаденият АУЗД №142/28.12.2018
год., връчен по надлежния ред на представляващия дружеството, но не е бил
обжалван.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
двата АУЗД са влезли в законна сила и представляват годни изпълнителни
основания, подлежащи на принудително изпълнение. Налице са ликвидни и изискуеми
публични задължения, установени по надлежния ред. Доколкото същите не са били
обжалвани, то в настоящето производство не може да се преразглежда размера на
установените с тях публични задължения. Съдът не би могъл да осъществи косвен
съдебен контрол на други административни актове, издавани от органите по
приходите, извън тези предмет на съдебното обжалване. В противен случай би се
стигнало до правния абсурд да бъдат преразглеждани влезли в сила
административни актове, без да е налице процедура по възобновяването на
производството от една страна, а от друга ще е процесуално недопустимо по
силата на чл.156, ал.2 от ДОПК. В този смисъл, размера е такъв, какъвто е
отразен в приложените актове за установяване на задължение по декларация
№141/28.12.2018 год. и №142/28.12.2018 год. При наличието на надлежно
установени публични задължения, то погасяването им с получената сума от ЧСИ /главница
и лихви/ е правилно и законосъобразно, а постановеният отказ за възстановяване
на от органа по приходите в производството по чл.128 от ДОПК, съответства на
приложимия материален закон.
По
отношение на ДНИ и ТБО за календарните 2017 год., 2018 год., 2019 год., 2020
год. и 2021 год.:
По
делото няма приложени, а и не се твърди от ответника по делото, че същите са
установени по размер с нарочно издадени актове за установяване на задължения по
декларация. Безспорно е, че размера им е законово определен, като се има в
предвид декларираната от дружеството балансова стойност на недвижимия имот, но
размера им следва да се установява със съответния АУЗД. В случая, данъчно
задълженото лице не декларира размера на дължимия данък за недвижими имоти и
таксата битови отпадъци, а само обстоятелства от значение за техния размер. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че към 17.01.2022 год., когато е
уведомена ЧСИ Г. И. за дължимите публични задължения за ДНИ, същите все още не
са били установени по размер, не са ликвидни и изискуеми и не са налице годни
изпълнителни основания за принудителното им събиране. Ето защо същите въобще не
е трябвало да бъдат декларирани като дължими и подлежащи на събиране публични
задължения. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че в тази си част,
потвърдения акт за прихващане и възстановяване, следва да бъде върнат за ново
разглеждане от страна на органа по приходите.
Всичко
гореизложено мотивира съдът да постанови решение за отмяна на АПВ, в частта
касаеща отказа за възстановяване на събраните ДНИ и ТБО за периода 01.01.2017
год. – 31.12.2021 год. и същият като преписка да бъде върнат на органа по
приходите за ново произнасяне. Същият следва да се съобрази с дадените по-горе
указания по прилагането на закона. Това е така, тъй като в хода на съдебното
производство се установиха различни размери на дължимите ТБО /видно от приетите
експертизи/ за този период от тези посочени в АПВ. Необходимо е да се отбележи
също така, че размера на дължимият ДНИ и ТБО, може да бъде установяван с акта
за прихващане и възстановяване, само в хипотезата на проведено ревизионно
производство, но не и въз основа на проведена проверка.
За
пълнота на изложението следва да се изложат мотиви и относно оплакването в
жалбата относно погасяване по давност на събраните публичните задължения. Що се
отнася до ДНИ и ТБО за календарните 2013 год., 2014 год. и 2015 год., с
издавеното на АУЗД през 2018 год. е прекъсната давността и започва да тече нова
давност, като към 24.02.2022 год. когато са събрани тези задължения не е
изтекла. Що се отнася до останалите задължение за ДНИ и ТБО за календарните
2017 год., 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 2021 год. е очевидно че не е
настъпила петгодишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК.
По
делото е направено искане от страна на жалбоподателят и ответника за присъждане
на направените разноски по делото. С оглед на изхода на делото, същите следва
да се присъдят съразмерно с оглед на частичната основателност на жалбата. От
страна на жалбоподателят са направени разходи в размер на 780.00 лв., от които
платена държавна такса в размер на 50.00 лв. и депозит за вещо лице в размер на
730.00 лв. Съразмерно на уважената част от жалбата, следва да се присъдят
разноски в размер на 287.25 лв. От страна на ответника са направени разноски в
размер на 4 130.40 лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 880.00 лв. с ДДС и депозит за вещи лица в размер на 1 250.40
лв. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата, следва да се присъдят разноски
в размер на 2 609.32 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Сирма“АД,, представлявано
от Изпълнителния директор С.И.Б. против Акт за прихващане или възстановяване №4
от 20.05.2022 год., издаден от Е.И.А.- Главен инспектор в частта, в която е
отказано възстановяването на платените ДНИ и ТБО /общо в размер на
33 219.59 лв. главници и лихви за календарните 2012 год. и 2016 год./,
отменен с решение №РД-09-410/17.06.2022 год. на Кмета на Община Чирпан, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело №450/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора в тази му
част.
ОТМЕНЯ по жалба на „Сирма“АД,,
представлявано от Изпълнителния директор С.И.Б. Акт за прихващане или
възстановяване №4 от 20.05.2022 год., издаден от Е.И.А.- Главен инспектор в
частта, в която е отказано възстановяване на платените ДНИ и ТБО за
календарните 2017 год., 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 2021 год. в общ
размер от 58 887.29 лв. /главници и лихви/, потвърден с решение
№РД-09-410/17.06.2022 год. на Кмета на Община Чирпан, като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА делото в тази му част като
преписка на органа по приходите в Община Чирпан, за издаването на нов АПВ, в 30-дневен
срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сирма“АД,,
представлявано от Изпълнителния директор С.И.Б. против Акт за прихващане или
възстановяване №4 от 20.05.2022 год., издаден от Е.И.А.- Главен инспектор, в
частта, с която са отказани за възстановяване ДНИ и ТБО за календарните 2013
год., 2014 год. и 2015 год. в общ размер 101 017.96 лв. /главници и
лихви/, потвърден с решение №РД-09-410/17.06.2022 год. на Кмета на Община
Чирпан, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община
Чирпан да заплати
на „Сирма“АД,, представлявано от Изпълнителния директор С.И.Б., ЕИК ********* и
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Осогово“30 сумата
287.25 лв.
/двеста осемдесет и седем лв. и 25 ст./, представляваща направените разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Сирма“АД,, представлявано
от Изпълнителния директор С.И.Б., ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Осогово“30 да заплати на Община
Чирпан сумата 2
609.32 лв. /две хиляди шестстотин и девет лева и 32 ст./,
представляваща направените разноски по делото
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд, а в частта му с характер на определение в 7-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: