О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 228
Новопазарският районен съд, 4 състав, в закрито заседание от 27.03.2018 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 306 по описа на НПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Б.Т.А., Р.Х.А., С.Г.М. и С.А.М. срещу Д.М.П. и М.Д.С. с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС. В исковата молба се твърди, че Б.Т.А., С.Г.М. и С. В. И. са сключили с Д.М.П. предварителен договор за покупко-продажба на описаният в исковата молба недвижим имот. първите двама изпълнили задълженията си за заплащане на стойността по договора и поискали сключване на окончателен договор за техните 2/3 ид.ч. от имота. Това им било отказано, поради което те завели в НПРС иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за което било образувано гр.д. № 1469/2017 г. на НПРС. В хода на производството обаче разбрали, че имотът бил прехвърлен от Д.М.П. на М.Д.С.. Тъй като исковата молба по гр.д. № 1469/2017 г. на НПРС била вписана преди прехвърлителната сделка, считат, че след евентуалното уважаване на иска ще се считат за собственици от датата на вписване на исковата молба. Ведно с тях, съсобственици ще бъдат и техните съпрузи – Р.Х.А. (съпруга на Б.Т.А.) и С.А.М. (съпруг на С.Г.М.). Предвид това считат, че сделката, с която Д.М.П. прехвърля процесния имот на М.Д.С. ще важи спрямо тях единствено по отношение на останалата 1/3 ид.ч. и за тях ще е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на частта, която Д.М.П. е продала на М.Д.С. без преди това да я предложи на тях при същите условия.
Настоящият съдебен състав счита исковата молба за недопустима, поради липса процесуална легитимация и липса на правен интерес.
Причините за това са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС – с този иск съсобственик може да поиска да изкупи идеалните части, които друг съсобственик е продал на трето лице, когато тези идеални части не са били предложени на този съсобственик да ги купи при същите условия. Активно процесуално легитимен да предяви такъв иск е съсобственик на имота към момента на сделката и към момента на предявяване на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС. От изложеното в исковата молба става ясно, че нито към момента на сключване на прехвърлителната сделка, нито към момента на завеждане на настоящия иск ищците са съсобственици на имота. Те ще се считат за такива от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД има оповестително действие и прави всички действия непротивопоставими на ищците, но не прави същите собственици от дата предхождаща решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Наистина с иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС ищците са поискали след вписване на исковата молба, производството да бъде спряно по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по гр.д. № 1469/2017 г. на НПРС. Това производство обаче не е такова, чийто изход е от значение за „правилното“ решаване на настоящия спор. Законодателят е имал предвид производства, чийто предмет е въпрос преюдициален за изхода по същество на производството, което се спира. Но не и такова, от което зависи дали ищеца ще е активно легитимиран да предяви даден иск. В такива случаи става дума за преждевременно предявен иск. Преждевременно предявените искове са недопустими. Освен това, както бе споменато по-горе и евентуалното уважаване на иска, няма да превърне ищците в собственици към момента на завеждане на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че това е въпрос, който засяга допустимостта на производството, а не по неговата основателност, защото страните дори и не твърдят, че към момента на подаване на иска са собственици – те твърдят, че ще станат такива след евентуалното успешно провеждане на един друг иск. В действителност те не биха имали интерес от водене на иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС дори и след уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, тъй като както бе споменато те няма да са били съсобственици към момента на сключване на сделката. Техните интереси биха били защитими чрез иск по чл. 135 от ЗЗД, който биха могли да предявят след евентуалното уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Видно от всичко това, ищците не са правно легитимирани и нямат правен интерес от водене на настоящия иск.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения по гр.д. № 306 по описа за 2018 г. на НПРС иск от Б.Т.А., Р.Х.А., С.Г.М. и С.А.М. срещу Д.М.П. и М.Д.С. с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Определението може да се обжалва пред ШОС в 7-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : .....................................
Петина Николова