№ 1321
гр. Перник, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720104465
по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание -
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-во от ЗЗД, вр. с чл. 22 от
ЗПК, евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД
и
евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. К. К. ЕГН
********** гр.****** ул. **-** № * и чрез адв.Г. М. САК СРЕЩУ „Креди
Йес” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ул. ******** № ** представлявано от В.М.И.,
като се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че чл.8 вр. чл. 6 от Договор за паричен заем № 450107 от 25.03.2023г.
сключен между страните - неустоечната клауза е нищожна, както и във
връзка с чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към същия договор
като на основание чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД се обяви клаузата на чл.8 вр. чл.6 от
Договор за паричен заем № 450107 от 25.03.2023 и чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ
1
към договора , сключен между страните, за НИЩОЖНА КЛАУЗА, в
условията на
евентуалност – да се разгледа иска по чл.26 ал.1 предл. 1 ЗЗД и в условията
на евентуалност – да се разгледа иска по чл.26 ал.1 предл. 2 ЗЗД
както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
направените разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба- оспорва
исковете по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
Прилага кредитното досие
В исковата молба се посочва, че на 25.03.2023 г. между страните е
сключен договор за паричен заем № 450107/ 25.03.2023 г., по силата на който
ищецът е получил заем в размер на 1500 лева, и се е задължил да я върне за
срок от 17 месеца при лихвен процент 19.96 %, ГПР 47.945 %.
Твърди се, че в чл.6 от договора е налице обезпечение с гарант/и
отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към договора за заем и още
едно обезпечение, по избор на Заемателя, като в конкретния случай не е
посочено такова.
Навеждат се доводи за нищожност на клаузите поради противоречие с
добрите нрави и поради противоречие със закона.
В отговора :
Твърди се, че условията по договора за кредит са уговорени
индивидуално и договорът, включително атакуваните клаузи са
действителни. Оспорват се исковите твърдения изцяло като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В
депозирана писмена молба чрез адв. М. САК заявява, че поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като му се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В писмено
2
становище оспорват исковете изцяло
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустим и следва да
бъдат разгледани.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че на 25.03.2023 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № 450107/ 25.03.2023 г., по силата на който ищецът е получил
заем в размер на 1500 лева, и се е задължил да я върне за срок от 17 месеца
при лихвен процент 19.96 %, ГПР 47.945 %.
Твърди се, че в чл.6 от договора е налице обезпечение с гарант/и
отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към договора за заем и още
едно обезпечение, по избор на Заемателя, като в конкретния случай не е
посочено такова.
Според чл.8 от Договора, заемателят декларира, че е известен и се счита
уведоме, че в случай, че не представи исканото обезпечение при условията на
чл.10 ал.2 т.1 и т.4 ОУ към договора, то дължи на заемателя неустойка в
размер 2091.39лв. с разсрочено плащане – посочен в Погасителен план към
Договора за заем.
Навеждат се доводи за нищожност на клаузите поради противоречие с
добрите нрави и поради противоречие със закона.
В чл.6 от Договора, страните уговорили договорът за заем да бъде
обезпечен и отговарящ на изискванията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия
към договора за заем и и с описаното от посочените п същата разпоредба
обезпечения по избор на заемателя: 1. ипотека върху недвижим имот,
съгласно чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. особен залог върху движимо
имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. банкова гаранция,
съгласно чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия; 4. ценна книга издадена в полза
на Заемодателя. Видно от отбелязването в договора, ищецът е избрал
3
отпуснатия му заем да бъде обезпечен с ценна книга, издадена в полза на
Заемодателя. В клаузата на чл.8 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на това задължение, която се заплаща разсрочено съобразно
погасителния план към договора, и е в размер на 2091.39 лева.
Няма спор между страните, че договорът е сключен по между им при
Общи условия, които са неразделна част от условията на договора.
Съгласно приложения към договора погасителен план, подписан от
заемателя към всяка месечна погасителна вноска в размер на 116.98 лева е
добавена сума от 123.02 лева, представляваща неустойка при липса на
обезпечение.
Съгласно чл.7 от договора, в случай на забава на която и да е
погасителна вноска заемателят дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на просрочието до
пълното погасяване на задължението. Приложени са и Общите условия към
договора, Молба за заем и Стандартен европейски формуляр.
Съгласно чл.4 от Договора, заемателя е декларирал, че с полагане на
подписа си, декларира, че надлежно е получил сумата от 1500 лева. Със
задължение да я върне за 17 месеца
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК:
Безспорно между страните е че „Креди Йес" ООД е финансова
институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, и като такава предоставя по занятие
заеми, което се установява и от вписания в Търговския регистър предмет на
дейност на дружеството.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
4
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор,
следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради
което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на
неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите.
В горния смисъл по отношение на сключения договор за заем е
приложим Законът за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че
същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК.
Спорно по делото е дали договорът за заем е валидно сключен и дали се
дължи плащане по него на договорно основание.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 от
ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит е
формален договор, който следва да бъде сключен в писмена форма, която
писмена форма е форма за действителност по аргумент от чл.10, ал.1 от ЗПК.
Договорът е :
реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на
съгласието за предоставяне на конкретна парична сума, по арг. от чл.9, ал.1 от
ЗПК;
едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали
сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или
само постигане на съгласие по основните негови уговорки;
възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и
размер.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна
сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в
5
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита –чл.11, т.10 от ЗПК, включващ общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит– чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС (решение № №
23 от 07.07.2016 г., по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о., се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се
приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т.1 и т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Видно от договора за заем, е посочен лихвеният процент по кредита,
който е фиксиран месечен лихвен процент по заема. Действително в договора
няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не
води до неговата недействителност. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл.11
от ЗПК или в друга разпоредба от сочения закон.
В договора ясно е посочен общият размер на дължимата сума
1988.66лв. и на разсрочената неустойка -2091.34лв.
Доколкото лихвата е фиксирана за целия период на договора и същата
не се променя, то и тя не зависи от някакви фактори, предвидени в договора,
респ. не е необходимо да се посочват условията по прилагането й, доколкото
такива условия няма, а и не са предвидени в договора.
По отношение доводите за недействителност на договора за заем,
поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която
в договора за потребителски кредит следва да е посочен годишния процент на
разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:
Видно от процесния договор, в същия е посочен начина на изчисляване
на ГПР. Съгласно сочената клауза от договора в ГПР не се вземат предвид
разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си
6
по договора.
В договора е посочен размера на дължимата неустойка при
неизпълнение на договорно задължение.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1
от ЗПК, е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, и касае
действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в
него, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка
следва да бъде включена в ГПР е въпрос относим към действителността на
тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично
в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които
следва да са включени в ГПР, но не са включени, и с тях ГПР ще е повече от
50 % са недействителни.
Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19,
ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са обявени за нищожни по ал.5, надвзетите средства над прага по ал.4
се удържат при последващи плащания по кредита.
Следва да се посочи, че задължението за неустойка не е разход по
кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. § 1 от ЗР
на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, но
доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран от фиксирано вземане –
възнаградителна лихва, която не се променя при никакви условия, то и не са
посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото
такива няма.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 47,945 %, ако в него е
включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не
заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по
него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани и
неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в какъв размер, които
7
формират и общо дължимата сума по кредита.
Други вземания по този договор няма, т.е. в договора няма никаква
неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства
заблуден от посочения ГПР.
Още повече, както вече бе посочено по-горе, дали посочения размер на
ГПР е правилно посочен е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, и
не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на
някакви задължения на потребителя. Тя е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, включени в ГПР, които клаузи
именно създават задължения, и за които именно следва проверка, дали
отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по
себе си.
В тази връзка съдът намира, че клаузата от договора с посочен ГПР да
заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри
по него, и какви са дължимите суми в общ размер, разбити по вид и размер.
Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
неустойка.
Следва да се посочи, че в ЗПК лимитативно и изчерпателно са
предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други, както и да се тълкуват
превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се
приеме, че договорът е недействителен като цяло, тъй като нормата на чл.19,
ал.4 от ЗПК изрично регламентира, че ГПР не може да бъде по-висок от 5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно
допусканията при изчисление на ГПР.
Към договора за кредит има погасителен план, подписан от ищеца, в
който е посочен размера на вноските, техния брой, периодичност на плащане
и падежна дата.
Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия
8
му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК - за посочване последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо.
Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Няма нарушения на формата (външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ), съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер
на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска,
представен е погасителен план към договора, подписан от ищеца, предвидено
е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита (чл.7, ал.2 от ОУ),
право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания
(чл.4, ал.4 от ОУ), право да се откаже от договора (чл.7, ал.3 от ОУ).
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ищеца с
поставяне на подпис под договора за паричен заем. Всяка страница от
договора Общите условия са подписани от кредитополучателя на всяка
страница от ищеца.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице
сочените от ищеца основания за недействителност на процесния договор,
както и не са налице нарушения по ЗПК, водещи до недействителност на
процесния договор. При тези факти съдът намира, че процесния договор е
действителен, страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, поради което и следва да разгледа самостоятелно спорната
клауза за неустойка от същия, уговорена в чл.8 от Договора за паричен заем.
9
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 от ГПК).
Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза, в който смисъл са :
решение № 229 от 21.01.2013 г., по т.д. № 1050/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
т.3 от тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК и др.,
поради което и съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
В този смисъл са:
решение № 23 от 07.07.2016 г., по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о.,
решение № 142 от 01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., и
др.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г., по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В този смисъл е решение № 107 от 25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
818/2019 г., ІІ т.о.
10
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен
срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка във фиксиран размер 2091.39 лева.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока, надвишаващ размера на отпуснатия кредит.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и
в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
11
както и до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Поради това и съдът
намира, че същата противоречи и на добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави
е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1, вр. ал.4 от ЗЗД, и в тази си част, договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по чл.8 от договора.
Не без значение е това, че съгласно постигнатите между страните
уговорки в чл.6 от процесния договор, ищецът е обезпечил отпуснатият му
заем с предоставяне на ценна книга – запис на заповед, издаден в полза на
ответника – заемодател, поради което е и изпълнено така уговореното между
страните условие за обезпечаване на процесни договор за паричен заем.
Предвид горното, искът е основателен, поради и следва съдът да
прогласи нищожността на клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем №
450107 от 25.03.2023 г., тъй като същата нищожна, поради противоречие със
закона и добрите нрави.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски.
От съдържащите се в делото данни за извършени от ищеца разходи
същият е направил такива за платена държавна такса в размер 50 лева
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да
бъде осъдена ответната страна да ги заплати
Освен това „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. *******, ул. „******** № ** следва да заплати на адв.Г. М.
САК- представлявал Д. К. К. ЕГН ********** по гр.дело № 4465 / 2023г. по
описа на ПРС-сумата 1000лв. адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 пр.2
З.Адв връзка чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 / 2004г.
Ответника не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което и съдът не се произнася по тях.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
12
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на Д. К. К. ЕГН **********
гр.****** ул. **-** № * и чрез адв.Г. М. САК СРЕЩУ „Креди Йес” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, ул.
******** № ** представлявано от В.М.И. – клаузата на чл.8 вр. чл. 6 от
Договор за паричен заем № 450107 от 25.03.2023г. сключен между страните -
неустоечната клауза - за нищожна, както и във връзка с чл.10 ал.2 т.1 и т.4
от ОУ към същия договор
като на основание чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД ОБЯВЯВА клаузата на чл.8
вр. чл.6 от Договор за паричен заем № 450107 от 25.03.2023 и чл.10 ал.2 т.1 и
т.4 от ОУ към договора , сключен между страните и предвиждаща плащане на
неустойка в размер на 2091.39лв - за НИЩОЖНА КЛАУЗА
ОСЪЖДА„Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. *******, ул. „******** № ** ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. К. ЕГН
********** гр.****** ул. **-** № *-сумата 50лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА„Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. *******, ул. „******** № ** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. М.
САК- представлявал Д. К. К. ЕГН ********** по гр.дело № 4465 / 2023г. по
описа на ПРС-
1000лв. адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 З.Адв връзка чл.7
ал.1 т.4 от НАредба № 1 / 2004г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13