РЕШЕНИЕ
№202
10.05.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 234 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.П.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000028 от 13.01.2021г. на Полицейски инспектор при РУ – Димитровград към ОДМВР-Хасково (А.Т. А.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Сочи се, че на 13.01.2021г. в с.Каснаково, обл. Хасково оспорващият е управлявал собственият си товарен автомобил марка“Мерцедес“ с рег. № Х0*****. Около 13.30ч. бил спрян за проверка от полицейски служители, на които подробно обяснил, че няколко дни по-рано в гр.Димитровград му била извършена проверка и затова, че „видимо не бил отговарял на медицинските изисквания“ бил съставен протокол и било иззето СУМПС. Тъй като оспорващият искал да използва законното си право на възражения отказал да подпише документа. Не само, че не му бил издаден препис, но и до този момент не му била връчена заповед за прилагане на Принудителна административна мярка по чл.170, т.1 от ЗДвП, която не била в законна сила. Не били кредитирани обясненията му и му бил съставен АУАН за виновно нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като му били отнети и 2 бр. регистрационни табели.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът - Полицейски инспектор при РУ-Димитровград, към ОДМВР-Хасково(А.Т. А.) редовно призован, ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2021г. полицейски инспектор в група „ТП“ при РУ Димитровград към ОДМВР - Хасково съставил по отношение на М.П.С. *** Акт за установяване на административно нарушение, сер. АA, с бл. № 543632. В акта било посочено, че на 13.01.2021г. около 13.30ч. в с. Каснаково в близост до кметството, С. управлява собственият си т.а. „Мерцедес“ с рег. № Х0***** в посока запад – изток, като е неправоспособен, тъй като СУМПС е отнето след връчен ПАМ, както и че при проверката не носи СРМПС.
С акта били иззети 2 бр. регистрационни табела с № Х0*****, като същия бил предявен и връчен на адресата си на 13.01.2021г.
На база съставения АУАН, полицейски инспектор при РУ-Димитровград, към ОДМВР-Хасково приложил по отношение на М.П.С. с оспорената заповед принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.2а б.“а“ от ЗДвП, а именно - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта била връчена на оспорващия на 29.01.2021г., а жалбата срещу нея е била подадена на 12.02.2021г., чрез административният орган и заведена с вх. № 254000-1159 от същата дата.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, както и справка за собственост на автомобил и служебна бележка издадена от Началник сектор КАПОЧР при ОДМВР-Хасково, удостоверяваща заеманата от ответника длъжност.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед №1253з-479 от 16.11.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ към ОДМВР-Хасково –полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи. Издателят на акта заема длъжността полицейски инспектор и осъществява дейността си в РУ – Димитровград, именно в група“ Пътен контрол“, което е видно от служебна бележка рег. № 272р-7356 от 30.03.2021г. на Началник КАПОЧР, при ОДМВР-Хасково.
Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспорения акт.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният
акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на
издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане
на ПАМ от посочения вид – прекратяване на регистрация на п.п.с., като в
конкретния случай във фактическите
съображения на процесната заповед е посочено,
че е налице управление на м.п.с. от собственик, чието свидетелство за
управление на моторно превозно средство
е било отнето по реда на чл. 171,
т.1 ,б.“а“ от ЗДвП.
В конкретният случай
между страните по делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят
е собственик на посоченото в АУАН и обжалваната заповед моторно превозно средство т.а. марка“Мерцедес Спринтер 313ЦДИ“, с рег. № Х0*****,
като същото е видно и от удостовереното в приложената по делото справка за собственост на същия автомобил .
Жалбоподателят не
оспорва и факта, че на датата и мястото посочени в обжалваната заповед е
управлявал посоченото моторно превозно средство. Това обстоятелство се
установява и от приетият, като писмено доказателство по делото АУАН № сер. АA, с бл. № 543632, съставен на 13.01.2021г., поради което
съдът приема този факт за доказан. В
тази връзка следва да се посочи, че в
производствата по реда на АПК, АУАН има характер на официален писмен
удостоверителен документ, по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание
чл. 144 от АПК и обвързва съда с
материална доказателствена сила, по отношение на така констатираният факт, а
именно да приеме за доказано удостовереното в него, че на 13.01.2021г. в с. Каснаково, общ.Димитровград оспорващия М.П.С.
е бил водач на описаното в същия акт моторно превозно средство.
По делото е приложена Заповед №21-0254-000011 издадена на 11.01.2021г. от полицейски инспектор в РУ –Димитровград при
ОДМВР-Хасково. Видно от съдържанието й, със същата по отношение на М.П.С. е приложена принудителна
административна мярка, с правно основание чл.171, т.1 б.“а“ от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелство за управление на
МПС на водач до отпадане на
основанието за това, която е връчена на адресата при условията на отказ на
11.01.2021г.
Към датата на издаване на обжалвания в настоящото производство ИАА, Заповед № 21-0254-000011/11.01.2021г. за прилагане на ПАМ не е била влязла в законна сила, но съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е. същата има предварително изпълнение допуснато по силата на специалния закон – ЗДвП и заповедта за прилагане на ПАМ поражда действие от момента на издаването й, а не от влизането й в сила, поради което дали същата е придобила стабилитет, респ. е била обжалвана по съдебен ред и какъв е резултата по съдебното обжалване е неотносимо обстоятелство.
Доколкото е с временен характер, ЗППАМ по чл. 171,т.1,б.“а“ от ЗДвП поражда
действие до момента на отпадане на
основанието за издаването й.
От страна на жалбоподателя, нито се твърди, нито се
представят доказателства, че преди датата на издаване на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000028 от 13.01.2021г. основанието за издаване на Заповед № 21-0254-000011/11.01.2021г.
е било отпаднало. Следователно,
за доказано съдът намира и обстоятелството, че до издаване на оспореният в настоящото съдебно производство
индивидуален административен акт, Заповед № № 21-0254-000011/11.01.2021г.
на ПИ при РУ- Димитровград, към ОДМВР-Хасково, с която е било
отнето СУМПС на М.П.С. е пораждала своето действие. Дали
същата е била законосъобразно издадена е въпрос, които подлежи на разглеждане в
производството по нейното оспорване, а не в настоящото.
Следователно,
административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в акта и съставляващи фактически
основания за налагане на процесната ПАМ .
При наличие
на предпоставките на чл.171 т.2а, б.“А“от ЗДвП административният орган действа
при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна
мярка от вида по посочената в същата законова норма.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона не е предвиден. Освен това срокът, за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на законоустановеният и то минимален такъв по чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им.
Конкретно, принудителна административна мярка приложена по
реда на чл. 171,т.2а, б.“а“ от
ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма е преустановителна по
характера си, т.е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно
нарушение, като цели възстановяването на
законосъобразното фактическо състояние. Това предполага към датата на издаване
на административен акт за прилагане на
ПАМ, административното нарушение да съществува. „Прекратяване регистрацията на
п.п.с.“ обаче не съставлява санкция,
т.е. административно наказание, а е принудителна административна мярка, която
се налага за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВАС. Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни
от акта, с който се установява нарушение
и от санкционният акт с който се налага
административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по
налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са
изцяло неприложими в случая, а оттук и доколкото по административните
производство, нито административният
орган, нито съдът следва да изследват
въпроса за вината или за допуснати нарушения в хода на паралелно водено
административно-наказателно производство, то същия въпрос е изцяло иррелевантен. Субективното отношение
на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав на
посочената норма. Законово условие за прилагане на мярката е единствено към датата на издаване на обжалваният акт,
СУМПС на собственика и водач на п.п.с., да е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорената заповед и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.П.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000028 от 13.01.2021г. на Полицейски инспектор при РУ – Димитровград към ОДМВР-Хасково (А.Т. А.).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: