Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов
въззивно търговско дело № 774 по
описа на съда за 2020 год.,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано е по повод депозирана
въззивна жалба с вх. рег. № 17468/28.02.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Л.Д.Н.
чрез особен представител адв. И.К., срещу Решение № 710/14.02.2020 г. по
гражданско дело № 6710/2019 г. на РС Варна, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът дължи на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД сумата от 322,59 лева, представляваща главница
образувана от сбора от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи
услуги за период на потребление от 18.05.2016 г. до 22.03.2018 г. и период на фактуриране
от 23.06.2016 г. до 23.03.2018 г., за обект в гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”,
бл. 50, вх. 2, ап. 46, с абонатен номер 1274809, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 08.02.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата от 501,39 лева,
представляваща главница образувана от сбора от неплатени задължения за
потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление от 18.05.2016 г.
до 22.03.2018 г. и период на фактуриране от 23.06.2016 г. до 23.03.2018 г., за
обект в гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”, бл. 50, вх. 2, ап. 46, с абонатен номер
1274808, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението –
08.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 52,68 лева,
представляваща сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения
по главницата от 322,59 лева, за периода от 23.07.2016 г. до 04.02.2019 г. и
сумата от 81,63 лева, представляваща сбор от лихвите за забава върху всяко от
просрочените задължения по главницата от 501,39 лева, за периода от 23.07.2016
г. до 04.02.2019 г., за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 2106/2019 г. на РС Варна.
В жалбата е застъпено становище за
неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост. Поддържа се, че
недоказано по делото е останало основанието за вписване на въззивника като
абонат на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД. Оспорва се качеството
потребител на предоставени от въззиваемия стоки и услуги. Изтъква се, че
недоказано по делото е останало и това какви са били показанията на водомера,
както и размерът на исковата претенция. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция.
В законоустановения срок е подаден
отговор от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД чрез юрк. Пл. В., в който
е застъпено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че
въззивникът е абонат на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, за което
обстоятелство се сочи, че е установено чрез представената по делото справка от
Агенцията по вписванията, от която е видно, че именно той е собственик на
процесния отчитан обект. Посочва се, че представените и подписани от въззивника
карнети, ведно с извършената експертиза напълно доказват размера на ползваните
услуги и правилното остойностяване на потребеното количество вода. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
При образуване на делото към него е
съединена частна жалба № 29090/20.05.2020 г. от Л.Д.Н. чрез особен представител
адв. И.К., срещу Определение № 4359/19.03.2020 г. по гражданско дело №
6710/2019 г. на РС Варна, с което е оставена без уважение молба от адв. И.К. за
изменение на Решение № 710/14.02.2020 г. по гражданско дело № 6710/2019 г. на
РС Варна, в частта за разноските.
Несъгласен с мотивите на обжалваното
определение, жалбоподателят иска то да бъде отменено и да му бъде определено
възнаграждение в минималния размер от общо 300 лева, изчислен по Наредба № 1 за
МРВА, вместо присъденото в размер от 150 лева. Направено е искане, ВиК ООД да
бъде задължен да довнесе допълнителна такса за особен представител в размер от
150 лева, а в условията на евентуалност - ВиК ООД да бъде осъден да заплати на
адв. И.К. същата сума. Претендира се адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание въззивникът,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В съдебното заседание въззиваемият,
чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.
За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд
съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 327 ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че Л.Д.Н. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД следните суми:
сумата от 322.59лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за
потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 18.05.2016г. –
22.03.2018г. и период на фактуриране от 23.06.2016г. – 23.03.2018г., за обект в
гр. Варна, *******, с абонатен №1274809, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 08.02.2019г. до окончателното й
изплащане; 501.39лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за
потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 18.05.2016г. –
23.04.2018г. и период на фактуриране от 23.06.2016г. – 26.04.2018г., за обект в
гр. Варна, *******, с абонатен №1274808, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 08.02.2019г. до окончателното й
изплащане; сумата от 52.68лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от
просрочените задължения по главницата от сумата от 322.59лв., за периода
23.07.2016г. – 04.02.2019г. и 81.63лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко
от просрочените задължения по главницата от сумата от 501.39лв. за периода
23.07.2016г. – 04.02.2019г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №2106/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал
заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. След връчването на заповедта по правилата на ГПК,
на ищеца били дадени указания за предявяване на настоящите искове. Ищецът
твърди още, че в изпълнение на задълженията си по договор за снабдяване с вода
и ВиК услуги (в случая произтичащ от право на собственост на ответника върху
процесния обект) доставил до обекта на ответника вода и съпътстващи услуги на
стойност, посочена в процесните фактури, срещу което последният следвало да му
заплати цената за доставката. Досега потребителят не изпълнил задълженията си,
с което изпаднал и в забава. Поради това дължи цена за потребените услуги и
лихва за забава, за исковите периоди.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва наличието на договорно
правоотношение с ищеца, както и да е абонат на ВиК услуги за процесния обект. Оспорва
също до обекта да е било доставено фактурираното количество услуги за исковия
период.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото
дело на осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед
за изпълнение за следните суми: сумата от 322.59лв. – главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление
18.05.2016г. – 22.03.2018г. и период на фактуриране от 23.06.2016г. –
23.03.2018г., за обект в гр. Варна, *******, с абонатен №1274809, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 08.02.2019г. до
окончателното й изплащане; 501.39лв. – главница, представляваща сбор от
неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на
потребление 18.05.2016г. – 23.04.2018г. и период на фактуриране от 23.06.2016г.
– 26.04.2018г., за обект в гр. Варна, *******, с абонатен №1274808, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 08.02.2019г. до
окончателното й изплащане; сумата от 52.68лв. – сбор от лихвите за забава върху
всяко от просрочените задължения по главницата от сумата от 322.59лв., за
периода 23.07.2016г. – 04.02.2019г. и 81.63лв. – сбор от лихвите за забава
върху всяко от просрочените задължения по главницата от сумата от 501.39лв. за
периода 23.07.2016г. – 04.02.2019г.
Страните не спорят за това, че през процесния период в исковия
обект са били ползвани водоснабдителни и канализационни услуги.
В представената по делото „справка за недобора“ за задълженията за
процесния присъединен жилищен обект като потребител е вписан ответникът, който
е и собственик на този обект, видно от представената справка от Агенцията по
вписванията.
По делото са представени карнетни листи, в които е списана информация
относно процесния обект и адреса на същия, титуляря на партидата на същия и
данни за количеството измерена потребена вода за обекта. Видно от тях е, че на
множество места срещу съответно отчетеното към момента количество вода, има и
поставен подпис от ползвателя в колона „подпис на абоната“. За
„потребител“ в карнетите е записан
отново ответникът.
От заключението по приетата и неоспорена от страните ССчЕ се
установява, че отразените в счетоводството на ищеца главни задължения по
партида с абонатен № 1274809 за ползвани ВиК услуги за исковия
периода възлизат на 332.59лв., а лихвата за забава върху тях е в
размер 52.68лв. за заявения период на иска. Съответно отразените в
счетоводството на ищеца главни задължения по партида с абонатен № 1274809 за ползвани ВиК
услуги за исковия периода възлизат на 501.39лв., а лихвата за забава
върху тях е в размер 81.63лв. за заявения период на иска. От заключението се
установява, че погасявания на посочените суми не са извършвани. Експертизата е
базирана на счетоводни данни при ищеца и на карнетните листи. Във всички
ползвани от вещото лице справки и данни от дружеството, за титуляр по партидата
на обекта е вписан ответникът по делото.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните изводи от правна страна:
Според разпоредбата на чл. 269 изр.
първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. От материалите по приобщеното
ч.гр.д. № 2106/2019 г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Искът е предявен в хипотезата на чл.
415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 327
ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът, въззиваем в настоящото производство следва да
установи в процеса в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение на
която ищцовото дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на който е
ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния
период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер,
както и изпадането в забава на ответника. В тежест на ответника в настоящия
процес е да докаже сочените от него положителни факти, на които
основава доводите си.
Относно оплакванията във въззивната
жалба за липса на основание за вписване на въззиника като абонат на ВиК ООД и
на потребителско качество следва да се посочи, че съгласно чл. 3 от Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, потребители са собствениците и
лицата с учредено вещно или договорно право на ползване върху имота. Това са и
лицата, които подлежат на вписване като титуляри на партидата на съответния
обект. В случая по делото е установено, че процесният обект е собственост на
ответника, което обуславя и качеството му на потребител по смисъла на чл. 3 от
Наредба №4/14.09.2004 г. Чл. 60 от ОУ на ВиК ООД дава право на последния
да открие, промени или закрие партида на потребител служебно въз основа на документ,
удостоверяващ правата по чл. 2 от същите, включително правото на собственост.
Именно по силата на този текст дружеството-ищец законосъобразно е открило
партида на ответника за процесния обект.
Относно оплакването във въззивната
жалба за недоказаност на размера на исковата претенция следва да се отбележи,
че според чл. 30 от Наредба № 4/2004 г. изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение, а в Раздел втори от ОУ е предвидено, че отчетите се извършват периодично и на
място, като резултатът се отразява в документ, в който се вписват обекта,
ползвателя, отчетеното от СТИ количество и подпис на абоната. Въз основа на
стойността отчетена от СТИ се определя ценовата развностойност на потребеното
количество вода. По делото са представени карнетни листи, съдържащи данни за
отчетените количества потребена вода за процесния период и обект. Видно от тези
карнети на много от същите, в графата срещу съответно отчетеното към момента
количество, има и поставен подпис от ползвателя в колона „подпис на абоната“,
а за „потребител“ в тях е записан отново ответникът. Според чл.23
ал.4 ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните на
отчета. Представените карнетни листи представляват частни удостоверителни
документи, които съдържат неизгодни за подписалия ги въззивник обстоятелства,
поради което представляват доказателство за посочените в тях факти. Полагането
на подпис за абонат срещу показанията записани в карнетните листи представлява
извънсъдебно признание за верността на всички предходни показания. С оглед
изложеното и предвид обстоятелството, че въззивникът не е оспорил положените в
карнетите подписи, съдът намира за доказано, че всички фактурирани количества
ВиК услуги са реално доставени и потребени, поради което в тази част заявените
искови претенции се явяват основатлени.
По делото е установено, че ответникът не е заплатил изцяло или
отчасти претендираните главни вземания, което налага извод за основателност и
на акцесорните искове по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, които също следва да бъдат
уважени.
Предвид
съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Депозираната частна жалба по чл. 248 ал. 3 от ГПК е
подадена в законоустановения срок, от легитимирани лица, чрез особен
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В
първоинстанционното производство ответникът Л.Н. е представляван от назначен на
основание чл. 47 от ГПК особен представител адв. И.К., на когото с обжалваното
решение е определено адвокатско възнаграждение в размер от 150 лева. Съобразно разрешенията в т. 6 ТР № 6 от
06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС възнаграждението за
особения представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е винаги дължимо, като
може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора. След като
особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат,
съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва
да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се
съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА вр. с Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно приложимата
действаща редакция на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017г.,
възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението
може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. В настоящото
дело с оглед липсата на фактическа и правна сложност размерът на
възнаграждението следва да бъде определен съобразно една втора от минимума по
горецитираната наредба, който съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 възлиза на 300 лв.,
половината от който е 150 лева.
По изложените съображения, частната жалба е
неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 77
от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на ОС Варна сумата
от 115 лева, от които сумата от 100 лева – държавна такса за въззивно обжалване
и сумата от 15 лева – държавна такса за частната жалба.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски в размер от 200 лева, от които сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 100 лева – депозит за особен представител.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 710/14.02.2020 г. по
гражданско дело № 6710/2019 г. на РС Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4359/19.03.2020 г. по
гражданско дело № 6710/2019 г. на РС Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, Л.Д.Н.,
ЕГН **********, адрес *** да заплати по сметка на ОС Варна, сумата от 115 лева,
от които сумата от 100 лева – държавна такса за въззивно обжалване и сумата от
15 лева – държавна такса за частната жалба.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Л.Д.Н., ЕГН **********, адрес *** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.
„Прилеп” № 33, сумата от 200 лева, от които сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 100 лева – депозит за особен представител.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .