Решение по дело №253/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 85
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20197120700253
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

 

      година

  07.07.2020

          град

      Кърджали

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

  Кърджалийският 

         административен съд

          състав

      

 

На

  24.06.2020   

   година

 

 

В   публично  заседание  и  следния  състав:

 

                                                        Председател:

 АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

 

                                                               Членове:

 ВИКТОР  АТАНАСОВ

 МАРИЯ  БОЖКОВА

 

 

  и  при  участието  на

 

Секретар

  Мелиха  Халил         

 

 

Прокурор

  Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали      

 

 

 

като  разгледа   докладваното  от

  съдията  Виктор  Атанасов

 

 

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

    номер

       253

  по описа  за

    2019

 година

 

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „За началник” на РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, против Решение №157 от 08.11.2019 год., постановено по АНД №238/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е отменено наказателно постановление №19-0318-000278 от 27.08.2019 год., издадено от началника на РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата касаторът заявява, че в срок обжалва посоченото решение, като моли настоящата инстанция да го отмени. В съдържанието на жалбата подробно е възпроизведена установената от районния съд фактическа обстановка, като след това се сочи, че в ЗДвП било посочено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, че собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, както и че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Сочи се, че лицето О.А.М., не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП, да регистрира придобитото от него МПС „Алфа Помео 156”/вероятно става дума за „Алфа Ромео”/, с рег.№***, в срок от един месец, както и че лицето е придобило право на собствеността върху това МПС  по  силата  на писмен  договор, а съгласно ал.4 на чл.144 от ЗДвП, Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори. Сочи се, че в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно била прекратена регистрацията на МПС Алфа Помео 156”, с рег.№***, придобито с договор за покупко-продажба №***/*** год., от О.А.М. ***, ЕГН **********, тъй като в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира МПС. В жалбата се сочи също, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на РУ - Кирково и че същото съдържа необходимите реквизити, както и че съставеният акт, както и издаденото впоследствие наказателно постановление, съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, посочени били изчерпателно както нарушените разпоредби, обуславящи съставомерността на деянието, така и санкционната норма, въз основа на която е наложена санкцията, посочени били и датата и мястото на извършеното нарушение и следователно, по никакъв начин не били ограничени процесуалните права на нарушителя, не му било ограничено правото на защита и не била възпрепятствана възможността това право да бъде упражнено адекватно и в пълен обем. В жалбата се твърди, че от събраните по администативнонаказателната преписка доказателства, безспорно се установявало, че водачът О.А.М./имената на водача всъщност са О.А.М./, е извършил вмененото му нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Сочи, че в решението си първоинстанционният съд приел, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност, като твърди, че събраните по делото доказателства установяват извършване на административно нарушение от страна на жалбодателя по смисъла на 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената вече по-горе дата, място и посока на движение, е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и че от субективна страна, деянието е осъществено при пряк умисъл. Излага се довод, че предвид възрастта си, правоспособността и квалификацията си на водач на МПС, жалбодателят е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано, предвид което е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като сочи, че в постановление от 24.07.2019 год. на Районна прокуратура - Момчилград били обсъдени елементите от състава на извършеното и било прието за безспорно, че няма данни за извършено престъпление. Изложен е и довод, че са взети са предвид всички обективни и субективни обстоятелства, които сочат на занижена степен на обществена опасност на деяние и деец и че ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца са обсъдени и са довели до извод за липса на престъпление и за осъществен състав на административно нарушение. Касаторът счита, че налагайки на водача глоба в минимален размер, при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, е наложил справедливо наказание, като сочи, че нарушението е формално и с обществена опасност, която обосновава използването на административнонаказателна репресия, както и че с оглед личността на нарушителя - данните за предходни нарушения на ЗДвП и липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, е преценил, че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Според касатора, горните правни и фактически изводи обосновавали липса на нарушения на приложимите норми за провеждане на производство по издаване на обжалваното наказателно постановление, като счита, че същото е издадено при спазване на установената форма и има предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание и не са допуснати твърдените нарушения на процедурните правила. По тези съображения и на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, пред.второ, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, касаторът моли да бъде отменено обжалваното Решение №157 от 08.11.2019 год., постановено по АНД №238/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло процесното наказателно постановление, издадено от началника на РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали.

Касаторът - началникът на РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация О.А.М. от ***, ***, редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител – адв.Я.С. от ***, е представен отговор на касационната жалба, в който заявява, че намира същата за неоснователна, като излага доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение. Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Момчилградския районен съд.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е основателна и излага съображения за това. Сочи, че от фактическа страна, по делото било установено, че на 01.06.2019 год., ответникът по касационната жалба е бил спрян за проверка от служители на МВР, които са констатирали, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация, а така също, установено било, че ответникът по касационната жалба е закупил въпросното МПС, но не е спазил двумесечния срок за промяна в регистрацията на МПС. Сочи също, че при тези факти Районен съд – Момчилград приел, че не е осъществено нарушението, за което той е бил санкциониран по административен ред с НП, като счита, че този извод на съда не е правилен и не е обоснован. На следващо място сочи, че съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и че санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в ЗДвП, а условията и реда, при които се извършва прекратяване на регистрацията на МПС, са предвидени в разпоредбите на Наредба №І-45/24.03.2000 год., съобразно която, в случаи, когато не е заявено и не е направена промяна в регистрацията на МПС в двумесечен срок от прехвърляне на собствеността, органите на пътна полиция служебно дерегистрират превозните средства. Сочи също, че в тази Наредба липсва задължение за органите на пътна полиция и органите, контролиращи движението по пътищата, да уведомяват по какъвто и да е начин приобретателите на МПС. С оглед на тези доводи счита, че процесното нарушение на разпоредбите на ЗДвП е факт, доказано е неговото извършване по несъмнен начин и не са допуснати нарушения на процесуалните правила. С оглед на изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Момчилград и да потвърди процесното наказателно постановление.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №157 от 08.11.2019 год., постановено по АНД №238/2019 год., Момчилградският районен съд е отменил наказателно постановление №19-0318-000278 от 27.08.2019 год., издадено от началника на РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от Закона за движение по пътищата, на О.А.М. от ***, ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му отнети и 10/десет/ контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 01.06.2019 год., около *** часа, служители на РУ – Кирково – С. М. и А. К. - свидетел и актосъставител, изпълнявали служебните си задължения по охрана на общественият ред на територията на община Кирково - на път, в района на ***/*** път №***, на км.***/ и спрели за проверка лек автомобил „Алфа Ромео”, с рег.№***, управляван от ответника по касация в настоящото производство - О.А.М. При извършената проверка установили, че автомобилът е собственост на лицето И. Р. Ч., който автомобил не бил регистриран по надлежния ред и бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.5 от ЗДвП. За така установеното, А. К. съставил АУАН №***/*** год. /с бланков №***/ против О.А.М., за допуснато нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По този повод в Районна прокуратура - Момчилград била образувана проверка, която е приключила с постановление за отказ да образува срещу О.М. досъдебно производство, за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, т.е. за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. В постановлението било посочено е, че О.М. е закупил посоченото по-горе МПС на 14.12.2018 год., от лицето И. Р. Ч., с писмен договор, но в двумесечен срок не изпълнил задълженията си по Наредба №І-45/24.03.2010 год., да регистрира същото на свое име, поради и което и на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП била прекратена, по служебен път, регистрацията на това МПС. В мотивите към това постановление на РП – Момчилград било прието, че контролните органи - сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Кърджали не са изпълнили задължението си за уведомяване на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията, т.е. новият собственик не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. Прието било, също така, че незнанието на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на деянието, изключва умисъла, т.е. няма вина. Районният съд е посочил, че няма данни това постановление на РП – Момчилград да е било обжалвано, поради и което е приел, че същото е влязло в законна сила.

Така, въз основа на съставения АУАН, срещу О.А.М. било издадено процесното наказателно постановление №19-0318-000278 от 27.08.2019 год. на началника на РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, упълномощен със Заповед №***/*** год., с което, за нарушение на  чл.140, ал.1 от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДвП, на ответника по касация в настоящото производство било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца и му били отнети и 10 контролни точки.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания по делото свидетел С. Б. М.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд е посочил следното:

Приел е, че при извършената служебна проверка не се констатирани допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание, както и е приел, че АУАН е съставен от компетентен орган, като впоследствие е посочил също, че актът е съставен от компетентно/териториално и материално/ лице – посоченото/неясно кое и къде посочено/, което безспорно било длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и което по силата на чл.189, ал.1 от ЗДвП било компетентно да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Съдът е посочил също, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Съдът е посочил, че нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран бил нарушителят и му била дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият записал, че няма възражения. Районният съд е счел също, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, което било видно от Заповед №***/*** год. на министъра на вътрешните работи/която заповед, естествено, не е приложена по администривнонаказателната преписка и липсва в кориците на делото/, но била служебно известно на този състав на районния съд, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда и че наказателното постановление било издадено в шестмесечния срок, като същото било съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел също, че вмененото във вина на жалбодателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като е посочил, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не били допуснати нарушения в тази връзка.

На следващо място, районният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на  чл.140, ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението /тази разпоредба, между впрочем, си действа в същата редакция и понастоящем/, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и че от своя страна, разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът е посочил, че не се спори по делото, че управляваният от жалбодателя автомобил  безспорно е моторно превозно средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбодателя на път, отворен за обществено ползване и че жалбодателят не оспорва и факта, че автомобилът е  собственост на друго лице, от което го закупил чрез договор(!?), но не направил необходимата регистрация в системата на КАТ.

По нататък, в мотивите към атакуваното решение, районният съд е посочил, че споделя доводите на процесуалния представител на жалбодателя, обективирани в жалбата и пледоарията, че деянието не било съставомерно, както и че жалбодателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, както и че не бил уведомен за прекратяването на регистрацията, като изрично е отбелязъл,  че въпреки, че автомобилът се води на името на друго лице, жалбодателят е собственик по силата на договора и че деянието било извършено без вина, доколкото жалбодателят не бил узнал за този факт по надлежния ред до деня на проверката. Съдът е приел, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, които в 2-месечен срок от придобиването на собствеността по надлежният ред /чрез писмен договор за покупко-продажба/ не са регистрирани в системата на МВР/КАТ/ на името на новият приобретател и че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като бъде уведомен собственикът, като в случая това не било сторено от компетентния орган, съгласно издадената на основание чл.140, ал.3 от ЗДвП, като в тази насока бил и подзаконов нормативен акт Наредба №***/*** год. Съдът е отбелязъл, че допълнително, от Постановление на РП - Момчилград се установявало, че до времето на проверката жалбодателят не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, а и собственикът на автомобила не знаел за прекратената регистрация на автомобила(!?), като наличието, от друга страна, на регистрационни табели на автомобила и регистрационни талони давали достатъчно основание на водача да приеме, че същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямали достъп до базата данни на КАТ. По-нататък в мотивите към решението съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №*** от *** год. за  регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.10 от същата наредба, по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. В същото време решаващият състав на съда е приел, че следва задължително да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР/ за тази прекратена регистрация. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че на процесната дата, жалбодателят е управлявал автомобил с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, но че в конкретния случай липсва вина от негова страна, т.к.  същият мислел и бил сигурен, че управлява МПС, регистрирано по надлежния ред. Тук решаващият състав на съда изрично е посочил, че в случая, процесното МПС е собственост на друго лице(!?), било оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, имало валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност”, знак за технически преглед и свидетелство за регистрация, поради което жалбодателят не можел да предполага, че това МПС е с прекратена регистрация. Съдът отново е цитирал разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административнонаказващият орган, като нарушена от жалбодателя и задължението, която тя въвежда за водачите на МПС и че нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Приел е, че в настоящия случай по делото безспорно се установило, че на посочената дата жалбодателят е управлявал лек автомобил, собственост на друго лице/регистрирано на името на друго лице в системата на КАТ/, по път, отворен за обществено ползване, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път и че респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред/с прекратена регистрация/, но притежавал регистрационни табели и документи за регистрация.

Въз основа на изложеното районният съд е посочил, че ставало ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е изложил довод, че в същото време, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно - неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, като такива доказателства в производството не били представени и не се събрали, а напротив, ставало ясно, че жалбодателят е управлявал МПС, което е регистрирано на името на друго лице и не се ангажирали доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е бил спрян от движение(!?). Според решаващият състав на Момчилградския районен съд, в конкретния случай, при прекратяване на регистрацията, компетентният орган не бил изпълнил задължението си по чл.143, ал.11 от ЗДвП да изиска и получи регистрационните табели, като поставените регистрационни табели на автомобила били попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици, а освен това, че лицето притежавало надлежни документи за собственост(!?) и регистрация на автомобила. Съдът е приел, че липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбодателя несъставомерно и отново е посочил, че факти, установяващи субективната страна на нарушението, в хода на производството не са били събрани.

Така, според този състав на Момчилградския районен съд, при така установеното ставало ясно, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсвали каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбодателя виновно и това определяло нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна. Според съда, лпсвали данни, че жалбодателят е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация и понеже това не било направено, т.к. липсвали доказателства в тази насока, се стигало до закономерният извод, че жалбодателят е управлявал процесното МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на превозното си средство и по този начин, негово извършено деяние било безвиновно, респ., той нямал вина за неговото извършване и тъй като неговото деяние не било виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, не се явява административно нарушение. По този начин районният съд е извел и крайния си извод, че жалбодателят не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗАНН, поради което  наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и съответно, с решението по делото го е отменил.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав напълно споделя до известна степен възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, като обаче, категорично не споделя направените въз основа на нея правни изводи и съответно, намира за незаконосъобразен и постановения с обжалваното решение краен резултат. Кърджалийският административен съд намира, че Момчилградският районен съд е приложил неправилно материалния закон, т.е. по отношение на атакуваното решение е налице касационното основание за отмяната му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона, а съгласно ал.2 на същият текст, нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, като според настоящия касацонен състав, в случая е налице първата хипотеза, т.е. Момчилградският районен съд е приложил неправилно приложимия материален закон.

Неправилен, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, е изводът на районния съд, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице – ответникът по касация в настоящото производство О.А.М., не е осъществило състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. В тази връзка съдът следва да посочи следното:

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(Изм., ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №*** от *** год. на МВР, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от Закона за движението по пътищата, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата. Тази норма регламентира, че при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя: свидетелството за регистрация, документ за собственост с данните за марката, търговското наименование, номерата на рамата (шасито) и/или двигателя - само при промяна на собствеността и други документи, предвидени в закон или друг нормативен акт, а според разпоредбата на чл.14, ал.1 от същата Наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо”. От тази законодателна уредба е пределно ясно, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция” при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 от същата наредба регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. В разпоредбата на  чл.143, ал.15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.І/първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач” е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото е безспорно установено, че на датата 01.06.2019 год., на посоченото в НП място и в посоченото време, ответникът по касация О.А.М. е управлявал посоченото МПС – лек автомобил, марка „Алфа Ромео 156”, с Рег.№***, поради което е имал качеството „водач” на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване – *** път №***, км.***, с посока на движение от *** към ***, ***, както и че това МПС, към датата 01.06.2019 год., е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като съгласно същата, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, като в настоящия случай, регистрацията на този лек автомобил, марка „Алфа Ромео 156”, е била служебно прекратена още на датата 18.02.2019 год./а не на 03.10.2018 год., както, незнайно защо, е приел решаващият състав на Момчилградския районен съд в мотивите към решението/. Този факт, между впрочем, се установява по безспорен начин от приложената по административно-наказателната преписка и приета от районния съд, като доказателство по делото, Справка от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали/на л.19/, за извършената първоначална регистрация и всички последващи промени в регистрацията на този лек автомобил, марка „Арфа Ромео 156”, а освен това, същото обстоятелство, а именно, че регистрацията на този лек автомобил, марка „Алфа Ромео 156”, е била служебно прекратена на датата 18.02.2019 год., изрично е посочено и в мотивите към Постановлението от 24.07.2020 год. на РП – Момчилград, за прекратяване на наказателно производство/на л.20/, също представено по делото и прието като доказателство от съда. Така, остава за изясняване въпросът, дали водачът О.А.М. – ответник по касация в настоящото производство, е бил собственик на това МПС - лек автомобил, марка „Алфа Ромео 156”, с Рег.№*** и това е така, тъй като от мотивите към решението на Момчилградския районен съд, не става много ясно, какво, всъщност е приел решаващият състав на съда по този въпрос. Така, на стр.2 от решението, в абзац втори, съдът е възпроизвел част от мотивите на РП – Момчилград към Постановлението от 24.07.2020 год. за прекратяване на наказателно производство, в които е отразено, че жалбодателят О.М. закупил посоченото по-горе МПС/лекия автомобил, марка „Арфа Ромео 156”/, на 14.12.2018 год., от лицето И. Р. Ч., с писмен договор, но в двумесечен срок не изпълнил задълженията си по Наредба №***/*** год. да регистрира същото на свое име, поради и което и на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП била прекратена по служебен път регистрацията на същото, като за служебно прекратената регистрация на лекия автомобил, О.М. не бил уведомяван, а оттам съдът е направил следния си извод: „ … сиреч новият собственик/т.е. О.А.М./ не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила.”. На следващата стр.3 от решението, в абзац първи, обаче, решаващият състав на съда в мотивите е посочил, че „ … от анализа на доказателствата по безспорен начин се установява, че на 01.06.2019 год., около *** часа, в района на ***, ***, жалбодателят М. е управлявал лек автомобил - описаното по-горе МПС, собственост на друго лице, като автомобилът не е бил регистриран по надлежният ред/автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, на 03.10.2018 год., поради това, че не е регистриран по надлежният ред.”. След това, на стр.4 от същото решение, в абзац трети, в мотивите съдът е приел, че „ … жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, както и че е бил уведомен за прекратяването на регистрацията /въпреки, че автомобилът се води на името на друго лице, той/т.е. О.А.М./ е собственик по силата на договора/, …”. След това, на стр.5 от решението, в абзац втори, в мотивите съдът е приел, че „В случая процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, имало е валидна задължителна застраховка "гражданска отговорност, знак за технически преглед и свидетелство за регистрация, поради което жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е с прекратена регистрация.” и съответно, две изречения по-надолу в същия абзац на стлр.5, отново е посочил, че „В настоящия случай по делото безспорно се установи, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на друго лице”, но с добавката: „/регистрирано на името на друго лице в системата на КАТ/”, …”. Така, всъщност, се оказва, че на две места в мотивите към обжалваното решение, решаващият състав на Момчилградския районен съд приема, че наказаното лице О.А.М. е собственик на описаното МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена, а на други три места в същите мотиви приема, че същото това МПС – лек автомобил, марка „Алфа Ромео 156”, с Рег.№***, е собственост на друго лице, без да е посочил кое е това лице.

Така, във връзка с изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира за необходимо да посочи, че съгласно нормата на чл.144, ал.1 от ЗДвП, която никога не е била изменяна или допълвана, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно ал.2 (Доп. - ДВ, бр.43 от 2002 г.) на същия чл.144 от ЗДвП, при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. От доказателствата по делото става безспорно и категорично ясно, че наказаното лице О.А.М. е придобило собствеността върху това МПС - лекия автомобил, марка „Алфа Ромео 156”, с Рег.№***, по силата на сключен писмен договор за покупко-продажба от датата 14.12.2018 год., който договор за покупко-продажба на това МПС, освен това, е бил с нотариално заверени подписи на страните,  като за последното недвусмислен извод може да се направи от отразеното в цитираната по-горе Справка от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали/на л.19/, за извършената първоначална регистрация и всички последващи промени в регистрацията на този лек автомобил, марка „Арфа Ромео 156”, в която справка, в две графи е отразен номерът на документа, т.е. на договора за покупко-продажба и датата на сключване - №***/*** год., както и е посочен регистрационния номер на нотариуса, изповядал сделката, респ. който е заверил подписите на страните, а именно – нотариус с Рег.№***. В същата тази справка е отразено регистрирането на този договор за продажба на описаното МПС, като са отразени и посочените по-горе данни за номера на договора, датата на сключването му и нотариуса, както и че заявлението за този договор за покупко-продажба на МПС е подадено по електронен път - електронна преписка от портала на МВР ***/*** год., като същите данни са отразени впоследствие и при извършеното служебно прекратяване на регистрацията на това МПС, на датата 18.02.2019 год.

От изложеното по-горе става пределно ясно, че посоченото МПС - лекия автомобил, марка „Алфа Ромео 156”, с Рег.№***, към датата на установяване на нарушението – 01.06.2019 год., е било собственост на наказаното лице О.А.М., съгласно сключения договор за покупко-продажба на МПС, с нотариално заверени подписи на страните, с рег.№***/*** год. на нотариус №*** в Регистъра на Нотариалната камара - факт, който се явява безспорен. От това пределно ясно следва, че ответникът по касация О.М., освен качеството „водач на МПС, е имал и качеството „собственик” на управляваното от него МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, след като регистрацията му е била служебно прекратена на 18.02.2019 год., поради непререгистрирането му в установения от закона срок от новия собственик – в случая от ответника по касация О.М. или казано по друг начин, след като регистрацията му е била служебно прекратена, тъй като същият не е изпълнил задължението си като собственик, в двумесечен срок след като е придобил превозното средство, т.е. в случая до 14.02.2019 год. включително, да го регистрира на свое име в съответното звено „Пътна полиция” към ОДМВР. И за да стане още по-ясно, следва да се посочи, че неизпълнението на това задължение в законоворегламентирания двумесечен срок от страна на О.М., по никакъв начин не означава, че той не е собственик на закупеното от него МПС, с цитирания по-горе договор за покупко-продажба с нотариално заверени подписи на страните и че съответно, това МПС е собственост на друго лице, до каквито, меко казано, странни изводи е достигнал в мотивите си решаващият състав на Районен съд – Момчилград.

Предвид изложеното по-горе, касационната инстанция в настоящия състав намира, че по делото е безспорно установено, че към 01.06.2019 год., описаното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, след като регистрацията му е била служебно прекратена на 18.02.2019 год., поради непререгистрирането му в установения от закона срок от новия собственик – в случая от ответника по касация О.М. и че на същата дата - 01.06.2019 год., М. е управлявал това МПС по път, отворен за обществено ползване, т.е. освен качеството „водач” на това МПС – лек автомобил, марка „Алфа Ромео 156”, с Рег.№***, той е имал и качеството на „собственик” на същия лек автомобил, като така, с това си изпълнително деяние, е нарушил  разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, както правилно е приел и административнонаказващият орган, но не и решаващият състав на Момчилградския районен съд.

Настоящият състав намира за неправилни изводите на районния съд, развити в мотивите към атакуваното решение, за това, че липсвали каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбодателя виновно и че това определяло нарушението/вероятно се има предвид  деянието/ като несъставомерно, поради липса на субективна страна и че тъй като деянието не било виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, не се явявало административно нарушение. Може да изведе от горното, че районният съд е имал предвид, че в случая липсва на форма на вината – пряк умисъл, поради факта, че наказаното лице не е знаело за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС. Тези мотиви на първоинстанционния съд не се споделят от касационната инстанция, като в тази връзка следва да се посочи, че в тази хипотеза прекратяването на регистрацията на ППС настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират наказаното лице за прекратяването на регистрацията, още повече, че в случая, ответникът по касация О.М. е собственик на описаното МПС и е бил пределно наясно, че не е изпълнил задължението си да го пререгистрира в законоустановения двумесечен срок. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципа „Ignorantia iuris neminem excusat” („Незнанието на закона не оправдава никого”). Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, за служебно прекратяване на регистрацията му. След като е имал най-напред качеството на собственик, ответникът по касация М. е бил напълно наясно с факта, че не е изпълнил задължението си и не е пререгистрирал придобития от него на 14.12.2018 год. лек автомобил в срок до 14.02.2019 год. и съответно е бил длъжен да се осведоми, дали този лек автомобил има действаща регистрация/ пререгистрация, а като не го е сторил, е проявил небрежност, а това именно обосновава и вината му.

Във връзка с горното, следва да се упомене, че съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, а след като в конкретния случай, ответникът по касация О.А.М. е управлявал собствения си лек автомобил, който не е пререгистрирал в законоустановения двумесечен срок, то той е осъществил деянието именно при тази форма на вината. Аргумент в тази насока е и фактът, че М. е придобил собствеността върху това МПС на 14.12.2018 год., но го е управлявал повече от 5/пет/ месеца/ и половина, без да го регистрира на свое име по съответния ред, като тази регистрация е извършена чак на 03.06.2019 год., според посоченото в мотивите към Постановлението от 24.07.2019 год. на РП – Момчилград, т.е. едва след като на 01.06.2019 год. му е бил съставен АУАН, за извършеното от него нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, респ., за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, не е необходимо същият да е действал умишлено, тъй като тази норма не изисква конкретна форма на вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното, правилно АНО, но не и решаващият състав на Момчилградския районен съд, е приел наличието на вина при извършване на нарушението от страна на ответника по касация О.А.М., при тази форма на вина – непредпазливост, проявена като небрежност.

По изложените съображения, Кърджалийският административен съд намира, че при безспорност на установената фактическа обстановка по делото, решаващият състав на районния съд е направил незаконосъобразни и необосновани правни изводи относно съставомерността на описаното деяние от субективна страна, които изводи не следва да бъдат споделени, а изложените в тази насока доводи в касационната жалба намира за основателни и доказани.

С оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата, подадена от началника на РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, с наведените в нея оплаквания и доводи, за основателна и доказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, дължащо се на невярна и до голяма степен превратна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Предвид това и доколкото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и няма необходимост от събирането и приобщаването по делото на допълнителни доказателства, следва с решението по настоящото дело да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд -  Момчилград и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да бъде потвърдено изцяло процесното наказателно постановление, издадено от началника на РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали.

Деловодни разноски не са претендирани от касатора, а такива не са и сторени от него в настоящото производство, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК и във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

                                     

Р      Е      Ш     И :

                   

        ОТМЕНЯ Решение №157 от 08.11.2019 год., постановено по АНД №238/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0318-000278 от 27.08.2019 год., издадено от началника на РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на О.А.М. от ***, ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му отнети 10/десет/ контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.   

                                                     

 

 

                                                                                                        2.