Определение по дело №632/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.256 ал.1 от АПК, образувано по оспорване, предявено от Община Чирпан против Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони 2007г-2013г да отпише служебно, на основание §19 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г, в сила от 01.07.2022г, суми в размер на 2 853 745лв, представляващи лихви върху подлежащи на възстановяване парични средства, изплатени по четири договора, сключени между Община Чирпан и Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР, подкрепена от ЕЗФ.

Искането за осъждане на ответника да извърши действието по §19 изречение второ от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ е основано на следните факти:

Между Община Чирпан и Държавен фонд „Земеделие“ са сключени Договор №24/321/00821, Договор №24/321/00822, Договор №24/321/00823 и Договор №24/321/00824, приложени към исковата молба. По силата на тези договори на община Чирпан е отпусната безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности по реализация на четири проекта по реконструкция и рехабилитация на водопроводната мрежа в село Зетьово, съответно на север и на юг от главен път Чирпан-Меричлери, село Гита и село Свобода. Помощта е в размер на 100% от одобрените и реално извършени от бенефициера разходи, свързани с осъществяването на проектите, от които 80% се осигуряват от ЕС и 20% от държавния бюджет на Република България. Размерът на отпуснатата помощ по всеки от четирите договора е както следва: по Договор 821 – 4 782 506лв; по Договор 822- 4 954 216лв, по Договор 823 – 4 949 112лв, по Договор 824- 4 115 854лв. При извършена от Дирекция „Технически инспекторат“ на ДФЗ проверка на мястото на инвестицията е установено, че реално изпълнените дейностите, свързани със СМР по реконструкцията и рехабилитацията на водопроводната мрежа, предмет на четирите договора не съответстват с установените в хода на проверката. С Уведомително писмо №1606 за отхвърляне на плащанията от 29.12.2015г ДФЗ – РА отказва изплащане на финансовата помощ по Договор №821 и е посочено, че община Чирпан дължи връщане на получените суми по договора в размер на 2 391 253лв авансово плащане и в размер на 325 064.27лв, представляващи ДДС, изплатено също авансово, ведно със законната лихва, считано от деня, в който ползвателят изпадане в забава за връщане на сумата. Аналогично с писма за отхвърляне на плащанията от 06.01.2016г и от 29.12.2015г ДФЗ-РА е поискала връщане на авансово изплатени суми и авансово изплатен ДДС върху тях, заедно със законната лихва, считано от деня, в който ползвателят изпадне забава, а именно: 2 457 236лв и ДДС в размер на 333 549.67лв по Договор 0822; 2 474 556лв и ДДС в размер на 338 505.06лв по Договор 0823; 2 057 927лв и ДДС 278 628 26лв по Договор 0824 или главниците по Уведомителните писма за връщане на неоснователно авансово изплатена безвъзмездна финансова помощ възлизат на 9 380 972лв и ДДС в размер на 1 275 747.26лв, върху които се начисляват лихви, считано от датата на изпадане в забава - след срока за възстановяването им. Издадени са Актове за установяване на публични държавни вземания, дължими от Община Чирпан №0800/54/06.01.2016г, №0800/553/19.01.2016г, №0800/684/20.01.2016г, №0416/1211/20.01.2016г за сумите, подлежащи на възстановяване по четирите договора за отпускане на финансова помощ и същите са предадени за принудително събиране на НАП.

Съгласно чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК неправомерно получени или усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано съфинансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС, са публични държавни вземания.

Въз основа на факта, че задължението за възстановяване на неправомерно получено финансово подпомагане по Договорите за отпускане на финансова помощ по мярка 321 от ПРСР за програмен период 2007-2013г, е установено след края на програмния период – след 01.01.2014г, съгласно датите на издаване на Уведомителните писма и Актовете за установяване на публични държавни вземания се твърди, че приложимото право на ЕС - правното основание за възстановяване на изплатеното финансово подпомагане, са разпоредбите на Регламент ЕС №1306/2013г на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ №352/78, ЕО №165/94, ЕО №2799/98, ЕО №814/2000г, ЕО №1290/2005г и ЕО №485/2005г на Съвета / Регламент №1306/2013г/, според чл.2 §1 б. „е“ от който секторно законодателство в областта на селското стопанство е всякакви приложими актове, приети в рамките на общата селскостопанска политика въз основа на чл.43 от ДФЕС, както и където е приложимо, всякакви делегирани актове или актове за изпълнение, приети въз основа на такива актове, и втора част от Регламент ЕС №1303/2013г, доколкото той се прилага за ЕЗФРСР. Според чл.2 §6 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г „програма" означава „оперативна програма", както е посочено в трета или четвърта част на настоящия регламент и в Регламента за ЕФМДР, както и „програма за развитие на селските райони", както е посочено в Регламента за ЕЗФРСР – Регламент ЕС №1305/2013г на ЕП и на Съвета, където в чл. 6 е предвидено, че Програмите за развитие на селските райони се изготвят от държавите –членки, а чрез тях се осъществява стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони чрез пакет от мерки, определени в дял III. За постигането на целите за развитие на селските райони, следвани посредством приоритетите на Съюза, се търси помощ от ЕЗФРСР. По този начин – чрез помощ от ЕЗФСРС и постановяване, че програмите осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза с цел постигане развитие на селските райони тоест начин на реализация на общата селскостопанска политика на ЕС, ЕЗСФСРС действа в държавите-членки. Следователно ПРСР за периода 2007-2013г също е оперативна програма, като изготвена от държава членка, в процеса на програмиране – тя е елемент от неговото съдържание.

Въз основа на горното Община Чирпан счита, че фактическия състав на §19 изречение първо от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г в сила от 01.07.2022г е изпълнен – касае се за задължение на община с предмет възстановяване на неправомерно усвоени по четири Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма за периода 2007г-2013г, които по силата на закона са погасени. Този юридически факт поражда задължение за Управляващите органи за извършване на фактическо действие, а именно да бъдат отписани задълженията за лихви, посочени в петитума на предявеното искане с правно основание чл.256 ал.1 от АПК. Претендира възнаграждение за един адвокат в размер на 40 440лв с ДДС, и платената държавна такса в размер на 50лв.

Ответника Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ възразява, че не е материално правно легитимиран ответник / не дължи фактическото действие по отписването/, защото не е Управляващ орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г-2013г. Посочва, че Министърът на земеделието и храните е Ръководител на Управляващия орган – министерството на земеделието и храните в този период, както е посочено в Програмата ПРСР за периода 2007г-2013г, която освен това не е оперативна програма и не попада под регламентацията на §19 от ПЗР към ЗИД на ЗДБРБ за 2022г. Позовава се на подписано тристранно Споразумение между министъра на земеделието, храните и горите в качеството на Ръководител на Управляващия орган на ПРСР 2007-2013г, министъра на финансите и кмета на община Чирпан, с което на основание чл.80 ал.3 от ЗДБРБ за 2020 е намален размера на главниците с 80 на сто.

Алтернативно твърди, че общината е подала на 22.08.2022г искане по чл.256 ал.2 от АПК и не е обжалвала в 14-дневен срок фактическото бездействие на ответника, срещу когото е насочила настоящото си искане. Освен това действието на ЗДБРБ е с ограничено във времето действие до края на бюджетната 2022г, поради което с нейното приключване задължението за отписване на вземанията се погасява. Следователно §19 от ПЗР към ЗИД на ЗДБРБ за 2022г не е действащо материално право към настоящия момент.

Дори всичко гореизложеното да се отхвърли, то следва да се приеме, че лихвите за забава не попадат под нормата на §19 от ПЗР към ЗИД на ЗДБРБ за 2022г, защото се погасяват само задълженията за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерни получени или усвоени суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмен период 2007-2013г. В подлежащите на отписване вземания не са включени лихвите за забава върху недължимо платените, надплатените, неправомерно получените или усвоени суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ. Правната норма не може да се тълкува разширително като обхващаща и лихвите за забава, които се дължат върху изплатеното финансово подпомагане, което следва да бъде възстановено. Освен това, няма спор, че по силата на тристранното Споразумение са отписани 80% от вземанията, представляващи недължимо платените на общината суми , а останалите 20% от главницата и ДДС върху нея са погасени, чрез отпуснат на същата община безлихвен заем – факт, признат в искането. Следователно към 01.07.2022г не са налице задължения по смисъла на §19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г с длъжник общината, поради което тази правна норма не намира приложение към настоящия случай, в който след 16.10.2020г са останали само задължения за лихви върху главниците и ДДС. Остатъкът от задълженията обхваща само лихвите за забава, които не могат да бъдат приравнени на суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, които са изплатени и подлежат на връщане, защото са недължимо платени, неправомерно получени или неправомерно усвоени тоест не са безвъзмездна финансова помощ, която следва да бъде върната и за която се отнася посоченото правно основание. На 28.10.2021г между ДФЗ и община Чирпан е подписано Споразумение за разсрочено плащане на задълженията, съгласно което сумата в размер на 4 453 745.22лв е сбор от дължимите лихви по четирите договора, и същата се разсрочва. На 22.03.2023г е сключено допълнително Споразумение №1, с което погасителния план се заменя с нов, неразделна част от Допълнителното споразумение. Следователно остатъкът от задълженията не попада в правната регламентация на §19 от ДР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г. Освен това и ПРСР 2007г-2013г не е оперативна програма и дори задълженията, представляващи възстановяване на изплатеното финансово подпомагане не попадат под същата правна регламентация. В периода от 01.07.2022г до 14.11.2023г са погасени задължения за лихви в размер на 595 500лв, въз основа на Споразумението за разсрочване на задълженията, поради което не са налице основания да бъдат отписвани заплатените след 01.07.2022г суми, представляващи лихви за забава, както претендира ищеца.

От съда се иска да бъде отхвърлена исковата молба срещу Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие като неоснователна, защото нито е Ръководител на Управляващия орган, нито задълженията, чието отписване се претендира попада под регламента на посоченото правно основание, пораждащо задължението за действие.

Претендира възнаграждение за юрисконсулт, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съгласно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Искането е с правно основание чл.256 ал.2 от АПК, но е недопустимо, поради просрочие.

Съгласно правната норма, съдържаща се в текста на чл.256 ал.1 от АПК неизпълнението на задължение на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт, представлява бездействие, което е годно да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по искане, предявено безсрочно. Искането се разглежда като се прилагат съответно правилата за оспорване на индивидуални административни актове. Предмет на бездействието, съгласно текста на чл.256 ал.1 от АПК е всяко задължение на административен орган, което означава и за правно действие, чието извършване се дължи безусловно при сбъдване на фактическия състав от конкретен нормативен акт, а това сочи на правомощие, упражнявано при обвързана компетентност. При осъществяване на фактическия състав на нормативен акт административния орган в условията на обвързана компетентност и без да е необходимо искане е длъжен да извърши правно или фактическо действие, а не извършването му е бездействие, което може да бъде оспорено без срочно във времето, защото задължението не се погасява, но само от лице, което докаже правен интерес – правната му сфера е пряко, непосредствено и лично засегната неблагоприятно от бездействието.

Важно е посоченото до тук уточнение, защото нормата на чл.256 ал.1 от АПК в настоящата й редакция има за предмет и правните действия – задълженията за издаване на административен акт, възникващи пряко от сбъдване на нормативен фактически състав, без да е необходимо искане на частно правен субект за неговото постановяване. Последиците от сбъдването на фактическия нормативен състав се състоят в задължение за административен орган да извърши правно или фактическо действие, което може да се оспори безсрочно, защото правомощието не се погасява, нито се формира мълчалив отказ, тъй като няма сезиращо искане включено във фактическия състав, който поражда задължението за издаване на акта. Оспорването е право на лицата с правен интерес - тези, чиято сфера е неблагоприятно засегната от неизпълнение на задължението и на които се дължи извършването на действието.

Разпоредбата на чл.256 ал.2 от АПК има друг, по-тесен обхват и е специална спрямо чл.256 ал.1 от АПК. Според чл.256 ал.2 от АПК, когато по силата на закона възникне задължение за фактическо действие, тогава лицата, в чиято полза е установено могат да оспорят бездействието в 14-дневен срок от подаване на искане за неговото извършване – процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно обжалване, което се упражнява в посочения преклузивен срок. Подаването на искането е само процесуална предпоставка, която слага началото на 14-дневния срок за съдебно оспорване, но не представлява начална дата на възникване на задължението на органа – момента, в който то възниква е този, в който се сбъдва фактическия законов състав.

С Определение № 2471/05.03.2024г по адм.д.№1327/24г по описа на ВАС, по настоящото дело е разрешен правния въпрос за вида на дължимото действие, посочено в изречение второ от разпоредбата на §19 от ПЗР към ЗИД на ЗДБРБ за 2022г, а именно задължението за служебно отписване е за извършване на фактическо действие, възникващо по силата на закона. Разпоредбата е материално правна – разпорежда погасяване на задължения като последица от влизане на закона в сила. От този момент са погасени, без да е необходимо издаване на административен акт, изчерпателно посочените задължения за възстановяване на сумите, неправомерно изплатени по договорите за безвъзмездна финансова помощ, които са финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007г-2013г. Задължението на Управляващите органи на оперативните програми за отписване възниква на тази дата, на която и законът влиза в сила – 01.07.2022г, а настоящия ищец е подал искане за отписване за първи път на 08.07.2022г, съгласно стр.5 от обстоятелствената част и стр.5 по делото, но адресирано до Министъра на финансите с копие до Изпълнителния директор на ДФЗ. На 22.08.2022г отправя искане за същото фактическо действие до Министъра на земеделието и до Изпълнителния директор на ДФЗ, а настоящото оспорване е заявено на 13.10.2023г, след като на 14.09.2023г е подадено второ по ред искане до Изпълнителния директор да ДФЗ за отписване на вземанията за лихви. Тук е мястото да се каже, че съгласно текста на Програмата за развитие на селските райони 2007г-2013г, която по определение е оперативна, Управляващ орган е Министерство на земеделието и храните, което означава, че Министъра е ръководител на управляващия орган и подаденото до него и до настоящия ответник на 22.08.2022г искане е поставило началото на срока по чл.256 ал.2 от АПК, който е изтекъл много преди 13.10.2023г. На 15.12.2022г Изпълнителния директор на ДФЗ е отговорил на община Чирпан по искането от 22.08.2022г, че Министъра на финансите не счита лихвите върху изплатеното финансово подпомагане, подлежащо на възстановяване за включени в предметния обхват на разпоредбата. Със следващо писмо от 14.09.2023г община Чирпан иска отново от Изпълнителния директор на ДФЗ да бъде отписано вземането за лихви, а оспорването е заявено на 13.10.2023г / стр.130/, след като на 28.09.2023г е изтекъл и последния ден от 14 дневния срок по чл.256 ал.2 от АПК. Освен това искането от 14.09.2023г е второ по ред, отправено до Изпълнителния директор на ДФЗ, но след като е изтекъл преклузивния срок по чл.256 ал.2 от АПК, считано от 22.08.2022г, поради което неговото предявяване не поражда ново право на оспорване. Практиката на ВАС на РБ е постоянна по въпроса от кой момент тече 14-дневния срок по чл.256 ал.2 от АПК, а именно от момента на подаване на искането, но дори и да се приеме, че тече след като органът има на разположение 14 дни да изпълни, което е в разрез с нормата, че задължението му се поражда от датата на сбъдване на фактическия законов състав, то второто по ред искане не слага началото на нов срок за обжалване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159 т.5 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение от 22.04.2024г за даване ход на делото.

ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм.д.№632823г по описа на АС Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Община Чирпан за осъждане на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да извърши фактическо действие по §19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№632/23г по описа на АС Стара Загора.

ОСЪЖДА Община Чирпан да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв/сто/.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.