Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 464 Година 2019, 01.03.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 14.01.2019
година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СТЕФКА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 3653 по описа за 2017 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Производството е образувано по жалба на М.Т.С, с ЕТ „М.-М.Т.“
с посочен адрес за кореспонденция град ***против РА №Р-16001617000829-091-001
от 14.08.2017г., издаден от В.П.А.на длъжност Началник сектор, възложил
ревизията и М.Г.Г., главен инспектор по приходите – Ръководител
на ревизията, потвърден с Решение №665 от 09.11.2017г. на Директор на Дирекция „ОДОП“
- Пловдив, с който са установени допълнително задължения за данъци и ЗОВ, ведно
с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, както следва: годишен
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011г. в размер на 939,04 лева и лихви 505,61 лева;
годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012г. в размер на 538,37 лева и лихви 234,67
лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. в размер на 850,03 лева и лихви
284,16 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 681,94 лева и
лихви 158,68 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 149,43
лева и лихви 19,55 лева; ДДС за данъчни периоди от м.12.2011г. до м.12.2015г. в
общ размер на 35 542,77 лева и лихви 13 410,57 лева; ДОО за 2015г. в
размер на 27,00 лева и лихви 3,53 лева; ЗО за 2015г. в размер на 16,87 лева и
лихви 2,21 лева и ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 10,54 лева и лихви 1,38 лева.
Твърди се
незаконосъобразност на ревизионния акт, като се сочи, че констатациите на
приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията
процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства
за тях. Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен
списък. Подробни съображения са изложени в депозирани по делото писмени
бележки.
Ответникът по жалбата
– Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив намира подадената жалба за
неоснователна и настоява за отхвърлянето и, като подробни мотиви са изложени в
представената по делото писмена защита. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, приложен е списък на разноските.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес,
след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът
намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ №Р-16001617000829-020-001/14.02.2017г., издадена от В.П.А.– Началник
сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с обхват
определяне на следните видове задължения на жалбоподателя – годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2011г. – 31.12. 2015г.; данък върху добавената
стойност за периода 01.12.2011г. – 31.12.2015г.; ДОО – за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г.; здравно осигурявяне – за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г. и УПФ – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г.
– 31.12.2015г., като е определен срок за приключване на производството до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 06.03.2017г.
/л.3629-3630/. Срокът за приключване на ревизията е продължен до 22.06.2017г.
със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16001617000829-020-002/18.05.2017г.
/л.64-66/. Заповедите са надлежно връчени на ревизираното лице или на
упълномощено от него лице. Извършени са процесуални действия и са събрани
доказателства, които са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в
кодекса. Спазени са и основните принципи на ДОПК.
Въз основа на събраните доказателства, е съставен
Ревизионен доклад /РД/ №Р-16001617000829-092-001/03.07.2017г. Срещу същия няма
данни да е подадено възражение. Така изготвеният РД е послужил като основание
за издаване на РА№Р-16001617000829-091-001/14.08.2017г. от В.П.А.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г., главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1, т.4 ЗНАП (в редакцията към
момента на издаването им), в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават
ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията
(определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и
ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).
С оглед компетентността на органите, издали обжалвания
РА, по делото са приложени заверени копия на Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на
териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив на НАП, с която е делегирал
правомощието си за възлагане на ревизии на редица длъжностни лица от ТД на НАП
– Пловдив /л.6-8/. Следва да се констатира също така,
че от приобщените по делото доказателства /л.5, л.9-17/ се установява, че РА е подписан
с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на
електронните документи.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е
обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в
срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение №665/09.11.2017г., с
което РА е потвърден в обжалваната в настоящото производство част.
При така установеното, съдът намира, че ревизионният
акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
През ревизирания период извършваната дейност на жалбоподателя
е търговия на дребно с лечебни средства без лекарско предписание, билкови и
козметични препарати в обекти под наем, находящи се в
с. Сливо поле и с. Смирненски, област Русе.
С Протокол №Р-16001617000829-ППД-001/21.02.2017г. /л.2999/
са присъединени доказателства, събрани при извършена проверка за установяване
на факти и обстоятелства, приключила с протокол №П-160016160118631-073-001/06.01.2017г.,
при която са установени несъответствия между данните от счетоводните регистри
на проверяваното лице и данните за извършени продажби от доставчици на лицето
/л.2777 и сл./.
В хода на ревизията от жалбоподателя са изискани
всички първични и вторични счетоводни документи, инвентаризационни описи, данни
за дата и място на предаване на стоките от доставчиците, за лицата, предали и
съответно приели стоките в търговския обект на ЕТ, за начина на тяхното
транспортиране, данни и обяснения относно установените разлики и др. В отговор
на връчените ИПДПОЗЛ от ревизирания търговец са представени документи, обяснения
и справки, от които органите по приходите са установили, че за ревизирания
период на ЕТ „М.-М.Т.“ са издадени данъчни фактури,
които не са намерили отражение в неговото счетоводство, от следните доставчици:
„***“ООД, „***“ЕООД, „***“АД и „***“ООД, подробно описани в РД.
На горепосочените доставчици са извършени насрещни
проверки и/или са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения от трети лица, както и са извършени проверки в информационните масиви
на НАП, при които, е констатирано следното:
По отношение „***“ООД – представени са заверени копия
на фактури заедно със справка за издадени фактури с получател ЕТ„М. - М.Т.“,
фактури от предходни доставчици - „Билдимекс“ООД, „Интерпред партнер“АД, „Инкозметикс“АД, „Фрештрейд юнион“ЕООД, „Тик-так А.“ЕООД,
„Елит Медикал“АД, „Г.“ЕООД, „Натурпродукт“ООД,
„Евро Актив“ ООД, „Еванс“ЕООД, „Алма Либре“ЕООД, „Орбико България“ЕООД
и „Лавена“ АД, ведно със справка за получени фактури,
инвентарна книга и обяснителна записка, в която е пояснено, че стоките са
доставяни след заявка в дрогерия в с. Сливо поле, дружеството разполага с
лекотоварни автомобили за разносна търговия и с шофьори на трудов договор.
Посочено е също така, че стоката се транспортира с фактурата, която се разписва
при доставката от приелия стоката, като разплащанията са в брой – срещу
издадена фактура и приложена касова бележка /л.179 и сл. и л.3012 и сл./.
От „***“ЕООД са представени заверени копия на издадените
фактури с получател ЕТ„М.-М.Т.“, пътни листове и
разпечатки от „Джи Пи Ес система“, хронологичен регистър на сметка 411
/Клиенти/, оборотни ведомости, главни книги и обяснение, че транспортът при
доставките е извършван от „***“ЕООД със собствено МПС - „Ситроен Берлинго“, стоките са получавани в обект на ЕТ в с. Сливо
поле от М.Б.и са платени в брой /л.2817 и л.3121 и сл./.
От „***“АД са представени изисканите фактури с
получател ЕТ„М.-М.Т.“, експедиционни протоколи,
хронологичен регистър на сметка 411 /Клиенти/, свидетелства за регистрация на
МПС на лизинг, с които са транспортирани стоките и писмени обяснения, в които е
посочено, че фактурите са платени в брой и доставката на стоката е от обект в
гр.Шумен, ул.„Мадара“ №38 до обект на клиента. За произход на стоките са
посочени фактури от доставчици „Актавис“АД, „Купро 94“ООД, „Либра“ЕАД, „Кондор Медикал“ООД,
„Руел-2000“ООД, „Момина крепост“АД и „Нобел Фарма“
ЕООД /л.1028 и сл., л.2799/.
Относно „А.К.“ЕООД с предишно наименование „***“ ЕООД са
представени изисканите заверени копия на фактури с получател ЕТ„М.-М.Т.“,
хронологичен регистър на сметка 411 /Клиенти/, свидетелства за регистрация на
МПС, оборотни ведомости и писмени обяснения, че плащанията са извършени в брой.
Пояснено е, че стоките се натоварват в складова база от гр.Русе,
ул.„Независимост“ №2, дилърите приемат заявката от клиента по телефона,
манипулантите подготвят заявката, издават фактура, придружена с касова бележка,
предават се на шофьора заедно със стоките, който ги доставя на клиента, при
завръщане парите се предават в касата на склада. Представени са пълни
листи /л. 763 и сл., л.2797/.
В резултат на предприетите процесуални действия е
установено от органите по приходите, че всички фактури, за които е отправено
запитване, са отразени в дневниците за продажби, в справките – декларации по
ЗДДС. Представени са разпечатки, от които е видно осчетоводяването на фактурите
на приход, реализиран от продажбите, с изключение на „***“ООД, от който е
представена декларация, с оглед непредадена информация на електронни носители
от счетоводителя, извършващ счетоводното обслужване на дружеството през процесния период /л.179/. Установено е, че разплащането е
извършено в брой, а процесните доставчици притежават
материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките,
предмет на изследване. Видът на закупените стоки е прието, че потвърждава, че
те са обичайни за търговската дейност на ревизираното лице.
Установено е на следващо място, че с процесните доставчици жалбоподателят има изградени
търговски взаимоотношения и има осчетоводени доставки за част от издадените от
тях фактури за продажби с получател ЕТ „М. - М.Т.“. Налице са и фактури,
издадени от същите тези доставчици, които обаче, не са намерили отражение в
счетоводните регистри на ревизираното лице. Съответно не е отчетена и последващата продажба на стоките по тези фактури, които са подробно
описани в таблици в РД по доставчици.
Предвид това, органите по приходите са приели, че са
налице данни за определяне на основата за облагане с преки и косвени данъци по
реда на чл.122 ДОПК. Ревизията е извършена по реда на чл.122 ДОПК, поради наличие
на обстоятелство по т.2 от ал.1 на цитирания член, тъй като е счетено, че са
налице неотчетени приходи.
В тази връзка на лицето е връчено уведомление по реда
на чл.17 ал.1 т.2 и по чл.124 ал.1 ДОПК /л.167-168/, както и ИПДПОЗЛ, с което е
изискано представянето на декларации за имущественото състояние по чл.124 ал.3 ДОПК за ревизираните години, каквито от жалбоподателя са входирани
на 25.05.2017г. /л.3509 и сл./.
Извършен е анализ на относимите
към ревизираното лице обстоятелства, посочени в ал.2 на чл.122 ДОПК.
По отношение определените задължения по Закона за
данък върху добавената стойност.
Установено е, че жалбоподателят не е регистрирано по
ЗДДС лице, но отговаря на изискванията за задължителна регистрация с достигнат
облагаем оборот към 31.01.2011г. в размер на 54 772,65 лв., като поддържа
оборот над 50 000 лв. до м.06.2015г. вкл., след което облагаемият оборот спада
под 50 000 лв. С оглед на това е прието, че М.Т.С с
ЕТ„М. - М.Т.“ е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС
най-късно до 14.02.2011г., което не е било сторено. Изследвайки облагаемия
оборот по месеци, в хода на ревизията са установени периодите, в които
ревизираното лице е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да действа като такова,
т.е. да начислява косвен данък при извършване на облагаеми доставки.
Констатирано е, че към 31.10.2015г. лицето е достигнало отново облагаем оборот
над 50 000 лв., а именно 51 119,76 лв. С оглед на това, е следвало да
подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС най-късно до 14.11.2015г.,
което не е било сторено.
За периодите от 15.02.2011г. до 31.07.2015г., включени
в обхвата на ревизията по ЗДДС, органите по приходите са приложили разпоредбата
на чл.102 ал.3 т.2 ЗДДС /изм.ДВ, бр.63 от 2006г./ за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление
за регистрация в срок, като са приели, че лицето дължи данък за извършените от
него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на
заявлението за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
За периодите от 29.11.2015г. до 31.12.2015г., включени
в обхвата на ревизията по ЗДДС, органите по приходите са приложили разпоредбата
на чл.102 ал.3 т.2 ЗДДС /изм.ДВ, бр.94 от 2012г., в сила от 01.01.2013г./ за периода от изтичането на срока, в който е
следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението
за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация.
Като са взели предвид, че дейността на жалбоподателя е
търговия на дребно с лечебни средства без лекарско предписание, билкови и
козметични препарати, органите по приходите са приложили нормата на чл.67 ал.2 ЗДДС и са приели, че данъкът се смята за включен в договорената цена и са
определили облагаем оборот по месеци за ревизираните периоди, като данните са
подробно описани в РА/РД. Определен е облагаемият оборот на лицето по данъчни
периоди като сума от следните елементи: месечни отчети от ЕКАФП, отразени като
приходи от продажби на стоки и стойността на неотчетените покупки, установени
при извършените проверки на доставчици, увеличена с процента надценка, с който
работи ревизираното лице.
При това положение, на основание чл.122 ал.1, т.2 ДОПК, във връзка с чл.122 ал.2 ДОПК, органите по приходите са определили
данъчна основа за облагане с ДДС на облагаемите доставки за данъчните периоди
от 15.02.2011г. до 31.07.2015г. и от 29.11.2015г. до 31.12.2015г., формирана на
база декларираните от лицето извършени продажби и установените при ревизията
неотчетени продажби на стоки за съответните периоди, вследствие неосчетоводени
фактури за покупки на стоки.
Предвид естеството на стоките и периодичността на
доставките, е прието, че продажбите на неосчетоводените стоки са реализирани в
месеца на издаване на неосчетоводените фактури. А средната надценка е
определена на база на декларирани данни от лицето в размер на 20%. В конкретния
случай е прието, че данъкът е дължим към последния ден на всеки от ревизираните
месеци.
С оглед на това, с РА е установен дължим ДДС за извършените
облагаеми доставки от ЕТ„М.-М.Т.“ за периоди от
15.02.2011г. до 31.07.2015г. и от 29.11.2015г. до 31.12.2015г. в общ размер на
35 542,77 лв. на основание чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС. За закъснението при
внасянето на данъка е определена лихва в размер на 13 410,57 лв.
По отношение определените задължения по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица.
Констатирано е на първо място, че през ревизирания
период лицето е работило на трудов договор в дружеството „Актавис“ЕАД
и е получавало доходи по трудови правоотношения.
На следващо място е направено заключение, че след като
стоките, закупени по процесните фактури, не са
намерили отражение в счетоводството на ЕТ, не са отчетени и приходите от
тяхната продажба, съответно и не е начислен следващият се пряк данък по повод
осъществените продажби на стоките. Прието е, че закупените стоки са реализирани
на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а
получените приходи не са отчетени като такива, а са укрити. Това по своето
естество представлява обстоятелство по чл.122 ал.1, т.2 ДОПК, в резултат на
което ревизията е преминала в ревизия при особени случаи по реда на чл.122 ал.1 ДОПК.
Органите по приходите са приели, че лечебните средства
без лекарско предписание, билковите и козметичните препарати са реализирани с
прилаганата от лицето надценка за ревизираните периоди. Констатирано е, че не
са отчетени приходи от последващата им продажба по
години, както следва: за 2011г. неотчетени приходи общо за 35 974,94 лв.; за
2012г. неотчетени приходи общо за 17 283,92 лв.; за 2013г. неотчетени приходи
общо за 18 339,47 лв.; за 2014г. неотчетени приходи общо за 5 136,80 лв. и за
2015г. неотчетени приходи общо за 7 774,70 лв.
При това положение и с оглед констатираното
обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК е определена основата за облагане с
годишен данък върху доходите по ЗДДФЛ от дейността като ЕТ, след анализ на
обстоятелствата, визирани в чл.122 ал.2 ДОПК за ревизираните периоди, както
следва:
За 2011г. - в размер на 7 220,26 лв. и дължим годишен
данък върху доходите по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2011г. в размер на 1 083,04
лв. Отчетен е внесеният патентен данък в размер на 144,00 лв. и допълнително е
установен данък по ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ в размер на 939,04 лв.;
За 2012г. - в размер на 4 309,14 лв. и дължим годишен
данък върху доходите по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2012г. в размер на 646,37
лв. Отчетен е внесеният патентен данък в размер на 108,00 лв. и допълнително е
установен данък по ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ в размер на 538,37 лв.;
За 2013г. - в размер на 6 386,88 лв. и дължим годишен
данък върху доходите по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2013г. в размер на 958,03
лв. Отчетен е внесеният патентен данък в размер на 108,00 лв. и допълнително е
установен данък по ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ в размер на 850,03 лв.;
За 2014г. – в размер на 5 266,30 лв. и дължим годишен
данък върху доходите по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2014г. в размер на 789,94
лв. Отчетен е внесеният патентен данък в размер на 108,00 лв. и допълнително е
установен данък по ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ в размер на 681,94 лв.;
За 2015г. – в размер на 1 956,24 лв. и дължим годишен
данък върху доходите по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2015г. в размер на 293,43
лв. Отчетен е внесеният патентен данък в размер на 144,00 лв. и допълнително е
установен данък по ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ в размер на 149,43 лв.
За закъснението при внасянето на данъка са определени
лихви в общ размер на 1202,67 лева.
По отношение определените задължения за задължителни
осигурителни вноски.
За ревизирания период М.Т.С е упражнявала трудова
дейност като едноличен търговец и като такава е задължително осигурено лице на
основание чл.4 ал.3, т.2 КСО и чл.40 ал.1, т.2 ЗЗО. Дължи и вноски за ДЗПО-УПФ.
Установено е, чеС като самоосигуряващото
се лице е внасяло авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния
размер на месечния осигурителен доход. Същите са декларирани с декларация обр. 6.С е осигурена и на основание чл.4 ал.1, т.1 КСО.
С оглед установените обстоятелства по чл.122 ал.1, т.2 ДОПК, на основание чл.124а ДОПК са установени и задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице, като при определяне на окончателния размер е взето предвид, че лицето е внасяло авансови осигурителни вноски върху избран размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице, както и доходът, върху който лицето е осигурено по чл.4 ал.1, т.1 КСО.
При това положение, с РА са установени дължими суми за
ЗОВ, както следва: ДОО за 2015г. в размер на 27,00 лева; ЗО за 2015г. в размер
на 16,87 лева и ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 10,54 лева. За закъснението при
внасянето им е определена и лихва в общ размер на 7,12 лева.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел
мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба,
уреждаща този вид отношения.
В
хода на съдебното производство е открито производство по оспорване
автентичността на процесните фактури, издадени от
четиримата доставчици – „***“ООД; “***“ЕООД; “***“АД и „***“ООД с получател ЕТ„М.-М.Т.“, досежно подписа за
получател, положен на всяка една от посочените фактури.
В
тази връзка по делото е представена Справка за всички подадени уведомления от
работодател по чл.62 от Кодекса на труда, от която са видни служителите в ЕТ
през ревизирания период, а именно М.С.Б.и М.Х.А. /л.3680/.
Изслушана
и приета е без възражения от страните съдебно-графологична
експертиза /СГЕ/, в която вещото лице е проследило кои от процесните
фактури, издадени от доставчиците „***“ООД, „***“ЕООД, „***“АД и „***“ООД са
подписани, съответно дали подписът за „получател“ от името на М.Т.С е положен
от нея или от служителите М.С.Б.и М.Х.А.. Установява се от заключението, че от процесните фактурите, издадени от „***“ООД - 107 бр. носят подписа на М.С.Б.и само една фактура е без
подпис за „получил“; от фактурите, издадени от „***“ЕООД 259 бр. са подписани
от М.С.Б., 15 бр. са изпълнени от едно и също лице, като под подписа с
ръкописен текст е изписано името „ТБ.“, което вещото лице е установило, че е
баща на М.Т.С, 32 бр. фактури не са подписани от жалбоподателката
или нейните служители, 5 бр. са без подпис, а 45 бр. фактури не са представени
по делото; 355 бр. фактури, издадени от „***“АД носят подписа на М.С.Б., 4 бр.
не са подписани от жалбоподателката или нейните
служители, 17 бр. са подписани от М.Х.А., 17 бр. носят подписа на жалбоподателката, 23 бр. фактури не са представени по
делото. Относно „***“ ООД е установено, че 122 бр. фактури са подписани от М.С.Б.,
38 бр. фактури не носят подписа на ЕТ или негови служители, а 5 бр. не са
представени по делото. Допълнително в съдебно заседание, вещото лице уточнява,
че копията на фактурите, по които е работило, са с добре отразени всички
признаци, отнасящи се към дадения подпис.
Изслушана и приета е и
съдебно-счетоводна експертиза, без заявени резерви от страните, в заключението
на която вещото лице, след като е извършило проверка на документите по делото и
е съобразило СГЕ, както и установените в РД надценки, е изчислило по правилата
на чл.88 ЗДДС дължимия ДДС върху евентуалните продажби на стоки по фактури в
два варианта. По първия, при съобразяване подписаните само от М.Т.фактури, е
установено, че не се дължи ДДС за процесните периоди.
По втория – при съобразяване подписаните както от М.Т.фактури, така и тези,
подписани от М.Б.и М.А., вещото лице е установило, че жалбоподателката
достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС към 31.01.2011г., съответно, че
до 14.02.2011г. следва да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и считано от
01.03.2011г. следва да начислява ДДС за продажбите. През м.08.2012г. оборотът
от облагаеми доставки пада под 50 000 лв. и може да се подаде заявление за
дерегистрация по ЗДДС на 14.09.2012г., като от 01.10.
2012г. лицето вече не дължи ДДС. Установено е, че ЕТ отново достига облагаем
оборот към м.04.2013г. и до 14.05.2013г. е следвало да бъде подадено заявление
за регистрация по ЗДДС и се счита за регистриран към 01.11.2014г. Към
30.11.2014г. оборотът отново пада под 50 000 лв., поради което отново следва да
се подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС до
14.12.2014г. и не следва да се начислява ДДС след 01.01.2015г.
И най-сетне, ЕТ достига облагаем оборот към м.03.2015г. и до 14.04.2015г.
следва да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и се счита регистриран към
01.05.2015г. Към 31.05. 2015г. оборотът пада под 50 000 лв., поради което
отново следва да се подаде заявление за дерегистрация
по ЗДДС до 14.06.2014г. и не следва да се начислява ДДС след 01.07.2015г.
Облагаем оборот за регистрация по ЗДДС жалбоподателката
достига отново през м.12.2015г.
Като е съобразило
всичко, изложено по-горе, вещото лице е установило, че дължимият ДДС по месеци
за процесния период, е както следва: м.03.2011г. –
1269,11 лв., м.04.2011г. – 1029,86 лв., м.05.2011г. – 1004,07 лв., м.06.2011г.
– 796,10 лв., м.07.2011г. – 927,62 лв., м.08.2011г. – 1009,24 лв., м.09.2011г.
– 486,08 лв., м.10.2011г. – 963,94 лв., м.11.2011г. – 1090,38 лв. и м.12.2011г.
– 715,94 лв.; м.01.2012г. – 1083,23 лв., м.02.2012г. – 736,82 лв., м.03.2012г.
– 706,85 лв., м.04.2012г. – 767,84 лв., м.05.2012г. – 609,78 лв., м.06.2012г. –
771,49 лв., м.07.2012г. – 814,59 лв., м.08.2012г. – 658,18 лв. и м.09.2012г. –
624,06 лв.; м.06.2013г. – 679,93 лв., м.07.2013г. – 856,72 лв., м.08.2013г. –
678,35 лв., м.09.2013г. – 586,92 лв., м.10.2013г. – 830,58 лв., м.11.2013г. –
653,88 лв. и м.12.2013г. – 920,16 лв.; м.11.2014г. – 560,94 лв. и м.12.2014г. –
896,15 лв.; м.05.2015г. – 434,40 лв. и м.06.2015г. – 522,63 лв.
В същите два варианта
са изготвени и данъчните основи на лицето по ЗДДФЛ и са определени дължимите
данъци по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ, като към декларирания облагаем доход по чл.26 ЗДДФЛ
е добавен облагаемият доход, реализиран от „евентуални продажби на стоки“ по
фактурите, като в първия вариант (в която са обследвани само фактурите,
подписани от М.Т.), ССЕ е установила, че не се дължи данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ.
Във втория вариант (при съобразяване подписаните както от М.Т.фактури, така и
тези, подписани от М.Б.и М.А.), вещото лице е установило дължим данък по чл.48
ал.2 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 247,51 лв. и за 2015г. в размер на 73,54 лв.
По делото са приети и
постъпили документи и писмени обяснения от доставчиците, както следва: с Молба
вх.№5324/14.03.2018г. от „***“ООД се заявява, че дружеството не притежава
оригинали на фактури, а само копия, като относно оформянето и предаването на
фактурите се твърди, че същите се изготвят на база заявка от клиента, стоката
се транспортира с издадената фактура, приемането на стоката, а заедно с нея и
фактурата, е ставало фактически от служители на ЕТ, като фактурите са
подписвани от приелия стоката, само с подпис, без имена /л.3696/; с писмо
вх.№5453/15.03. 2018г. от „А.К.“ЕООД/предишно наименование „***“ЕООД
са представени оригиналните втори екземпляри от процесните
фактури, с уточнение, че малка част от тях не е налична на хартиен носител, но
се съхраняват като дигитални копия, които могат да бъдат предадени и които са
проверени от служители на НАП. Уточнен е механизмът на доставките, като се
посочва, че при извършени насрещни проверки на НАП са предадени пътни листове
/л.3697 и сл./; обяснения от „***“ООД с вх.№7112/10.04.18г., с които са представени процесните
фактури, както и се сочи, че вземането на заявката от клиента е по телефон или
на място, следва изписване на заявените стоки и изготвяне за транспортиране,
издаване на фактура и натоварване за разнос, като
стоките са доставяни в обекта на ЕТ, намиращ се в село Сливо поле и са
предавани на М. Б., а транспортът на
стоките е извършван за сметка на доставчика /л.4085 и сл./; с Молба
вх.№6117/23.03.2018г. от „***“АД са представени оригинали на процесните фактури, като относно механизма на доставките се
сочи, че се осъществява чрез приемане на заявки от клиентите, по телефон, чрез
наличния дилърски състав, дежурният разносвач доставя
приготвената стока на адреса на клиента, като процесните
фактури са подписани от магистър-фармацевт или помощник-фармацевта на аптеката,
а подписването на фактурите от оторизираните лица, притежаващи представителна
власт на купувача – безспорно, според доставчика, удостоверява извършването на
доставката на стоките, както и тяхното приемане, а самото фактическо предаване
на фактурите се сочи, че се извършва паралелно с предаването на доставените лекарства
– от шофьор – разносвач на фармацевт – получател /л.4233 и сл./.
При така събрания доказателствен материал, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Както вече се посочи,
процесният ревизионен акт е издаден от компетентни
органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални
правила за това. Впрочем, спор по отношение на тези факти, не се формира между
страните.
Спорът се концентрира
от една страна относно наличието на основания за извършването на ревизия по
реда на чл.122 ДОПК, в частност наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1, т.2 ДОПК, и от друга страна, относно реалното извършване на доставките, обективирани в процесните
фактури, подробно описани в РД, издадени на ЕТ през периода 2011г. – 2015г. от
посочените по-горе доставчици. Или иначе казано, същината на спора е доколко от
събраните доказателства може да се направи извод, че „***“ООД, „***“ЕООД, „***“АД
и „***“ООД действително са доставили на жалбоподателя стоките по процесните фактури, което той отрича. В тази връзка следва
да се има предвид, че от една страна е известна практиката големи доставчици
/дистрибутори/ или недобросъвестни търговски представители да издават фактури
на името на свои редовни клиенти, без стоките по фактурите да са били
действително получени от тях. От друга страна е известно, че получателите от
такива доставчици укриват част от фактурите за получените стоки и реализират
укрити приходи при последващата им продажба.
Следователно, в хода на ревизията е необходимо да се съберат убедителни
доказателства за разкриване на обективната истина /чл.3 ДОПК/ - така и Решение
№ 12087/09.11.2016г. на ВАС по адм. д. № 13168/2015г.
След анализ на събраните
по делото доказателства, в т.ч. и от приетите експертизи, които съдът кредитира
като коректни и безпристрастно изготвени, съдът намира за доказано реалното
извършване на доставки към жалбоподателя единствено по фактурите, които СГЕ е
установила, че съдържат подпис на получател, положен от ЕТ или неговите
служители М.С.Б.и М.Х.А., а именно 107 бр. фактури, издадени от „***“ООД, 259
бр. фактури, издадени от „***“ЕООД, 389 бр. фактури, издадени от „***“АД и 122
бр. фактури, издадени от „***“ООД, които следва да се приемат за автентични
документи – подписани, ако не лично от М.Т., то най-малко от нейни служители.
Този факт
кореспондира с дадените обяснения от жалбоподателя в справка вх. №Р-1215/26.04.2017г.
/л.3518/, в която ЕТ наред с декларираните търговски надценки, е посочил, че:
„Заявките се правеха от продавач консултанта, стоките се доставяха от склада
доставчик с транспорт на доставчика. Стоките се приемаха от продавач консултанта
и плащането се извършваше от тях. Фактурите в края на седмицата се предаваха на
счетоводителя за завеждане и стоките се изписваха по оборота от касов апарат
след проверка на складовата наличност.“.
Ето защо, изложените
в хода на съдебното производство, в т.ч. и в писмената защита твърдения, че М.Б.и
М.А. нямат пълномощия да приемат доставки и да представляват търговеца, съдът
намира за несъстоятелни.
По отношение на тези
фактури следва да се приеме, че същите обективират
действително извършени доставки. Това е така, защото съдът приема, че с факта
на подписването на съответната фактура от името на ЕТ и конкретния доставчик, процесните стоки са определени по съгласие между страните,
т.е. същите вече са индивидуализирани по вид и количество и собствеността върху
тях е прехвърлена. Безспорно, по аргумент от чл.114 ЗДДС, както и от
разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗСч., полагането на подпис от получател във
фактурата не е задължителен реквизит, но след като в хода на открито
производство по оспорване подписите за получател на фактурите се установи, че
същите са положени от жалбоподателя и/или негови служители, то следва да се
приеме, че двустранно подписаната фактура в този случай принципно има
съдържанието и на приемо-предавателен протокол, и
представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на
получаване на стоката, независимо от това дали подписът е на М.С.или на друго
лице, с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ. Наслагването на изявлението за знание
на получателя с подписването на данъчния документ променя доказателствената
му стойност. Подписът на получателя заявява съгласието му с удостоверения факт
на осъществяване на стопанската операция, независимо от липсата или наличието
на други съпътстващи документи /така напр. и Решение № 8623/26.06.2018г. на ВАС
по адм. д. № 2528/2018 г./.
Предвид това, настоящият
съдебен състав счита, че по отношение на неосчетоводените от ревизираното лице
фактури, за които е установено, че носят подпис на получател, следва да се
приеме, че стоките по тези фактури са получени и реализирани, но фактурите не
са отразени в счетоводството на ЕТ и приходите от последващите
продажби не са отчетени. Доказателства, които да подложат на съмнение така
възприетите факти и обстоятелства и формираните въз основа на тях правни
изводи, не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Това само е било
достатъчно, за да се направи извод за наличието на предпоставките по чл.122 ал.1,
т.2 ДОПК, което от своя страна обосновава необходимостта да се прибегне до
особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК,
който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде
определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи,
когато е налице едно противоправно развитие на
данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от
фактите, възведени в чл.122 ал.1 ДОПК, се прилага особеният ред за извършване
на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират
онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона
е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до
тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на
правоотношението.
Изключение от горното
правят 1 бр. фактура, издадена от „***“ООД, която се установи, че не е подписана; общо
97 бр. фактури, издадени от „***“ЕООД,
от които 5 бр. неподписани, 47 бр. подписани от други лица, различни от ЕТ или
негови служители и 45 бр. липсващи фактури; общо 27 бр. фактури, издадени от „***“АД,
от които 4 бр. подписани от други лица, различни от ЕТ или негови служители и
23 бр. липсващи фактури; общо 43 бр. фактури, издадени от „***“ООД, от които 38
бр. подписани от друго лице, различно от ЕТ или негови служители и 5 бр.
неподписани фактури.
По отношение на тези фактури следва да се посочи, че за ЕТ би възникнало задължение за тяхното осчетоводяване,
само, ако същите са редовно издадени, т.е. при наличието на законоустановените
предпоставки за това. На фактуриране, обаче, подлежат само действително извършените
доставки. Според чл.6 ал.1 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. За
да е осъществена доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от закона, е необходимо освен
сключването на сделка, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу
насрещната престация.
В конкретния случай,
за да приемат, че доставчиците „***“ ООД, „***“ЕООД, „***“АД и „***“ООД са
доставили на жалбоподателя стоките по процесните
фактури, органите по приходите са се позовали на самите фактури, които се
установи, че са без подписи и печати на страните, съответно за приел и предал
стоките в нарушение на изискванията на чл.7 от ЗСч, в друга част подписът не е
положен от ЕТ или негови служител, а 68 бр. фактури дори липсват. Позовали са
се на оборотни ведомости, писмени обяснения и извлечения от счетоводни сметки,
аналитичен регистър на сметки 304, 411 и 702, като за единия от доставчиците - „***“ООД
такива извлечения, дори и не се представени. Въз основа на тези именно
доказателства ревизиращите органи са направили извод, че собствеността върху
стоките по процесните фактури, е прехвърлена към
момента на покупката.
Действително,
фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за
регистрирана за първи път стопанска операция, но при преценката за съдържащите
се в нея реквизити за целите на данъчното облагане, винаги трябва да се изхожда
от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от
регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и за начисления данък. Данъчната фактура
представлява частен документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен
данък. Съгласно трайно установената съдебна практика, липсата на реквизити във
фактурата не следва да се разглежда изолирано, а трябва да се преценява с оглед
наличието на реално осъществени стопански операции, обективирани
със съответния първичен счетоводен документ. По отношение на плащането е
констатирано, че последното е извършено по касов път, но няма приложени касови
бележки или приходни касови ордери за огромна част от фактурите, удостоверяващи
физическото плащане на парите по процесните фактури от
управителя или друго лице, представляващо ЕТ.
Съдът намира, че
събраните доказателства в хода на ревизионното производство не доказват по
безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки по 1
бр. фактура, издадена от „***“ООД, 97
бр. фактури, издадени от „***“ЕООД, 27 бр. фактури, издадени от „***“АД и 43
бр. фактури, издадени от „***“ООД.
Законът за
задълженията и договорите и Търговският закон не установяват изискване за форма
за действителност на покупко-продажбата на този вид стоки – лечебни средства
без лекарско предписание, билкови и козметични препарати, поради което и с
факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е постигнато съгласие
между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид стока. Но
в случая предмет на процесните сделки са родово
определени вещи, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на
индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който
стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена – в този
смисъл е разпоредбата на чл.24 ал.2 ЗЗД. От това следва, че само фактът на
сключване на сделка с предмет родово определени вещи, не представлява данъчно
събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Сделката
с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване,
което съответно изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите
на облагането с ДДС ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени
без основание. Фактът на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя по
тези фактури, остана недоказан в настоящото производство. Този факт е останал
недоказан и в хода на ревизионното такова. В тази връзка следва да се посочи,
че изводите на приходната администрация относно наличието на реални доставки
между жалбоподателя и доставчиците по посочените по-горе фактури, са напълно
необосновани и формирани в противоречие с принципа на законност, установен в
чл.2 ал.1 ДОПК, който изисква ревизиращите органи да прилагат законите точно и
еднакво спрямо всички лица. При изследване реалност на доставката приходната
администрация винаги събира достатъчно доказателства, свързани с приемо-предаването на стоките, транспортирането им,
наличието на стоките при доставчика към момента на доставката, произходът на
стоките, кой и как е натоварил и разтоварил стоките и др. обстоятелства се
изследват и анализират. Когато се касае за данъчен кредит, приходната
администрация никога не е признавала това право само и единствено въз основа на
налични фактури само при доставчика и то без подписи, с отбелязани други
получатели, без приемо-предавателни протоколи, без
първични документи за разплащане.
В случая не се доказа
транспортирането на стоките и начинът им на приемане-предаване, доколкото този
факт само е деклариран от доставчиците и отречен от ревизираното лице.
Представените от „***“ЕООД и „***“ООД пътни листове /л.777 и сл. и л.3336 и сл./ не могат да бъдат отнесени към
издадените от тези доставчици фактури, доколкото като маршрут са посочени
единствено населени места, без конкретно посочване на обекти, вкл. и този на
жалбоподателя. Освен това, както вече се посочи, коментираните тук фактури,
издадени от тези доставчици се установи, че не са подписани от жалбоподателя
или негови служители.
Представените в хода
на ревизията доказателства за кадрова обезпеченост от страна на доставчиците
също по никакъв начин не доказват, че стоките по процесните
фактури са транспортирани именно от тези лица. Събраните в хода на ревизионното
производство, а и в хода на съдебното производство доказателства и обяснения не
дават еднозначен отговор на основните въпроси по делото - кога, къде и на кого
са предадени процесните стоки и как са транспортирани
същите. Наличието на счетоводен регистър на сметка 702 „Приходи от продажба на
стоки” в кореспонденция със сметка 453/2 „ДДС на продажбите” и сметка 501 „Каса”
и счетоводен регистър на сметка 411 „Клиенти” при доставчиците не променя тези
изводи.
Тези обстоятелства,
наред с липсата на подписани от жалбоподателя и доставчиците приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването
на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни
документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им
от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания
за отпускане на материални ценности и др. подобни, налагат несъмнения извод за
липса на действително извършени доставки по спорните фактури. Липсата на
доставка съставлява отрицателен факт от обективната действителност, а наличието
на доставка положителен такъв. След като в случая ответникът твърди наличието
на реална доставка, като основание за начисляване на ДДС, то в негова тежест е
да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен
факт. Жалбоподателят твърди обратното, липсата на факт от обективната
действителност, поради което при обжалването следва да бъде проверено от съда
това твърдение на база на логичен анализ на фактите и обстоятелствата по
делото. Само ако действително жалбоподателят е получил тези стоки, е възможно последващото им разходване и съответно наличието на приходи
от продажбата им, които да са укрити, както се твърди от органите по приходите.
Тези факти, обаче, не са доказани, доколкото ответникът не ангажира достатъчно
убедителни доказателства за реални доставки по 1 бр. фактура, издадена от „***“ООД, 97 бр. фактури, издадени
от „***“ЕООД, 27 бр. фактури, издадени от „***“АД и 43 бр. фактури, издадени от
„***“ООД.
В хода на ревизията е
установено, че жалбоподателят не разполага с тези фактури, съответно стоките,
описани в тях не са заприходени в счетоводството
му.Липсват и разходи, свързани с процесните доставки,
включително каквито и да е доказателства(първични документи и вторични
счетоводни регистри) за извършено плащане. Следователно, налага се изводът, че
по делото липсват доказателства за доставки по процесните
фактури. При това положение, след като не са налице действително извършени
доставки, то фактурите за тях са издадени без основание и като такива не
подлежат на осчетоводяване, нито при доставчиците по тях, нито при получателя
им - жалбоподателят в настоящето производство. Както се посочи, след като не е
доказано получаването на стоките, предмет на 1 бр. фактура, издадена от „***“ООД,
97 бр. фактури, издадени от „***“ЕООД, 27 бр. фактури, издадени от „***“АД и 43
бр. фактури, издадени от „***“ООД, то фактурите за тях са издадени без
основание и евентуално осчетоводяването на такива би довело до нередовност на
счетоводството на получателя им с произтичащи от това последици. Същевременно,
липсата на доказателства за реално получените доставки от жалбоподателя
изключва последващото отчуждаване на тези стоки, вкл.
евентуалното задължение за начисляване на ДДС за тези последващи
доставки.
На следващо място,
относно наличието или липсата на основания за регистрация на жалбоподателя по
ЗДДС през някой от ревизираните данъчни периоди, вследствие достигнат облагаем
оборот 50 000 лева, а оттам и наличието на основания за определяне на
задължения по ЗДДС на жалбоподателя, съдът намира следното:
Според разпоредбата
на чл.96 ал.1 ЗДДС/в приложимата редакция/, уреждаща предпоставките за
задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по този закон. Въпросният нормативен текст очевидно очертава следния фактически
състав, при проявлението на който възниква задължение за регистрация по ЗДДС:
данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДДС и формиран облагаем оборот
в размер над 50 000 лв. в период от време - 12 последователни месеца преди
текущия месец, през който да е достигнат този оборот.
Според разпоредбата
на чл.3 ал.1 ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея,
като съдържанието на понятието “независима икономическа дейност” е определено в
чл.3 ал.2 ЗДДС. Спор по отношение факта, че ЕТ е данъчно задължено лице, не се
формира между страните.
Според разпоредбата
на чл.96 ал.2 ЗДДС, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на
извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева
ставка; доставки на финансови услуги по чл.46; доставки на застрахователни
услуги по чл.47.
„Облагаема доставка“,
пък според определението, дадено в чл.12 ал.1 ЗДДС е: “.... всяка доставка на
стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно
задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно
задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.”
В заключението по
ССЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и съответстващо на събрания
по делото доказателствен материал, вещото лице, след
като е извършило проверка на документите по делото и при съобразяване само на
фактурите, в които има положен подпис в графа „получател“ за жалбоподателя –
лично от него, а така също и от лицата, с които жалбоподателят в качеството си
на ЕТ е сключил трудови договори, а именно: 107 бр. фактури, издадени от „***“ООД,
259 бр. фактури, издадени от „***“ЕООД, 389 бр. фактури, издадени от „***“АД и
122 бр. фактури, издадени от „***“ООД, е достигнало до извода, че жалбоподателката достига облагаем оборот за регистрация по
ЗДДС към 31.01.2011г., съответно до 14.02.2011г. следва да бъде подадено
заявление за регистрация по ЗДДС и считано от 01.03.2011г. следва да се
начислява ДДС за продажбите. През м.08.2012г. оборотът от облагаеми доставки е
установен, че пада под 50 000 лв. и може да бъде подадено заявление за дерегистрация по ЗДДС на 14.09.2012г., като от 01.10.2012г.
лицето вече не дължи ДДС. Установено е, че ЕТ отново достига облагаем оборот
към м.04.2013г. и до 14.05.2013г. е следвало да бъде подадено заявление за
регистрация по ЗДДС и ЕТ се счита за регистриран към 01.11.2014г. Към
30.11.2014г. оборотът отново е установен, че пада под 50 000 лв. и до
14.12.2014г. може да бъде подадено заявление за дерегистрация
по ЗДДС, съответно не следва да се начислява ДДС след 01.01.2015г.
И най-сетне, ЕТ е установено, че достига облагаем оборот към м.03.2015г. и до
14.04.2015г. следва да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и да се счита
регистриран към 01.05.2015г. Към 31.05.2015г. оборотът пада под 50 000 лв.,
поради което отново следва да се подаде заявление за дерегистрация
по ЗДДС до 14.06.2014г. и не следва да се начислява ДДС след 01.07.2015г.
Облагаем оборот за регистрация по ЗДДС е установено, че жалбоподателката
достига отново през м.12.2015г.
При това положение,
съдът намира, че следва да съобрази формираните от вещото лице във Вариант 2
данъчни основи за облагане с ДДС, при отчитане на констатираните обстоятелства
относно датите на регистрация, респ. дерегистрация по
ЗДДС, а от там и дължимостта на ДДС, единствено и
само за ревизираните периоди, а именно: за м.12.2011г. в размер на 715,94 лв. за
м.01.2012г. в размер на 1083,23 лв., за м.02.2012г. в размер на 736,82 лв., за м.03.2012г.
в размер на 706,85 лв., за м.04.2012г. в размер на 767,84 лв., за м.05.2012г. в
размер на 609,78 лв., за м.06.2012г. в размер на 771,49 лв., за м.07.2012г. в
размер на 814,59 лв., за м.08.2012г. в размер на 658,18 лв., за м.09.2012г. в
размер на 624,06 лв., за м.06.2013г. в размер на 679,93 лв., за м.07.2013г. в
размер на 856,72 лв., за м.08.2013г. в размер на 678,35 лв., за м.09.2013г. в
размер на 586,92 лв., за м.10.2013г. в размер на 830,58 лв., за м.11.2013г. в
размер на 653,88 лв., за м.12.2013г. в размер на 920,16 лв., за м.11.2014г. в
размер на 560,94 лв., за м.12.2014г. в размер на 896,15 лв., за м.05.2015г. в
размер на 434,40 лв. и за м.06.2015г. в размер на 522,63 лв. Именно тези
размери ще бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.
Това налага
оспореният РА в частта относно определените задължения по ЗДДС в общ размер на 35 542,77
лева, ведно с начислените лихви в размер на 13 410,57 лева, да бъде
отменен за разликата над 15 109,44 лева, ведно с начислените лихви върху
тази разлика.
Относно данъка по
чл.48 ЗДДФЛ се установява следното:
В резултат на гореустановеното и предвид констатираното обстоятелство по
чл.122 ал.1 т.2 ДОПК, във връзка с формиране на данъчната основа за облагане с
данък върху доходите на физическите лица, по делото е прието заключение по ССЕ,
което е установило, че за 2011г., 2012г. и 2013г. не се констатират основания
за коригиране на декларираните от ревизираното лице данни с подадената ГДД за
този отчетен период. За 2014г. и 2015г. са формирани нови данъчни основи при
съобразяване с недекларираните приходи по спорните фактури, носещи подпис от
името на жалбоподателя, като вещото лице е достигнало до извода, че дължимият
данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ за 2014г. е в размер на 247,51 лева, а за 2015г. – 73,54
лева. Тези размери ще бъдат съобразени и при постановяване на настоящия съдебен
акт.
Изложените до тук съображения
налагат данъка по чл.48 ЗДДФЛ в общ размер на 3158,81 лева, установен като
дължим с оспорения РА, да бъде намален на 321,05 лв., ведно със законната лихва
върху тази разлика.
Относно така
установените задължения за ЗОВ жалбоподателят не излага конкретни възражения и
не ангажира доказателства, а и при
извършена служебна проверка, съдът не констатира нарушения при тяхното
определяне. За пълнота на изложеното, следва да бъде посочено, че такива са единствено определените вноски за ДОО за 2015г. в
размер на 27,00 лв. и лихви от 3,53 лв., вноски за ЗО за 2015г. в размер на 16,87
лв. и лихви – 2,21 лв., както и вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 10,54
лв. и лихви – 1,38 лв. С оглед на установения от вещото лице по ССЕ доход от
дейността като ЕТ за 2015г. в размер на 1450,24 лв. при съобразяване само на
фактурите, подписани от жалбоподателя или негови служители и дохода, върху
който са внесени авансови вноски, а именно 30 989,08 лв.,съдът констатира,
че задълженията за ЗОВ се следват в размерите, определени от органите по
приходите, които са направили изчисленията си върху максималния осигурителен
доход съгласно чл.8 т.4 ЗБДОО, поради което жалбата в тази й част следва да
бъде отхвърлена.
С оглед констатираната частична незаконосъобразност на
оспорения административен акт и претенциите на страните за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че на основание чл.161 ал.1 ДОПК на страните
се дължат сторените такива в производството, съобразно уважената, съответно
отхвърлената част на жалбата. Така, за жалбоподателя те се констатираха в
размер на 2 398,45 лева, а за ответника – 1 158,82 лева. Или по компенсация на
жалбоподателя се дължат разноски от страна на ответника в размер на 1 239,63
лева.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16001617000829-091-001 от 14.08.2017г., издаден от В.П.А.на
длъжност Началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г.,
главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№665 от 09.11.2017г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в ЧАСТТА, с която
на М.Т.С, с ЕТ „М.-М.Т.“ с
посочен адрес за кореспонденция *** допълнително са установени задължения както
следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011г. в размер на 939, 04 лева и лихви
505,61 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012г. в размер на 538,37 лева и
лихви 234,67 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. в размер на 850,03
лева и лихви 284,16 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. за сумата над
247,51 лева до пълния определен размер от 681,94 лева и прилежащите лихви за
сумата над 57,59 лева до пълния определен размер от 158,68 лева; годишен данък
по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. за сумата над 73,54 лева до пълния определен размер от
149,43 лева и прилежащите лихви за сумата над 9,63 лева до пълния определен
размер от 19,55 лева; ДДС за данъчни периоди от м.12.2011г. до м.12.2015г. за
сумата над 15 109,44 лева до пълния определен размер от 35 542,77
лева и прилежащите лихви за сумата над 6600, 20 лева до пълния определен размер
от 13 410,57 лева, като ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.С, с ЕТ „М.-М.Т.“ с посочен адрес за ***против РА
№Р-16001617000829-091-001 от 14.08.2017г., издаден от В. А. на длъжност
Началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г., главен инспектор
по приходите – Ръководител на ревизията, потвърден с Решение №665 от
09.11.2017г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, в ЧАСТТА, с която са
установени задължения както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в
размер на 247,51 лева и лихви 57,59 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2015г. в размер на 73,54 лева и лихви 9,63 лева; ДДС за данъчни периоди от
м.12.2011г. до м.12.2015г. в общ размер на 15 109,44 лева и лихви 6600,20
лева; ДОО за 2015г. в размер на 27,00 лева и лихви 3,53 лева; ЗО за 2015г. в
размер на 16,87 лева и лихви 2,21 лева и ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 10,54
лева и лихви 1,38 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на М.Т.С, с
ЕТ „М.-М.Т.“ с посочен адрес за кореспонденция *** сумата от 1 239,63 /хиляда
двеста тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ разноски по делото по
съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :