РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Пловдив, 12.01.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2681 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 66 от Закон за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по жалба на А.Л.К.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – Пловдив,
срещу Заповед № Л-4364/12.10.2022 г., издадена от главен директора на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието.
В
жалбата са отмяна на оспорената
заповед. Поддържа се, че условията в Затвор Пазарджик не са подходящи за
оспорващия, тъй като там е подлаган на тормоз както от другите лишени от
свобода, така и от администрацията.
3. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Ч. , поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че административният акт е съобразен с правилото на чл. 58 вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, което предвижда
лишените от свобода и осъдените да се разпределят в местата за лишаване от
свобода съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най – близо до постоянния им адрес. Претендира са
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. На А.Л.К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
единадесет месеца с присъда по НОХД № 5302/2022г. на Районен съд – Пловдив,
което се търпи в Затвор - Пловдив при първоначално определен строг режим.
Оспорващият е с постоянен адрес ***.
7. Със заповед № Л-919/08.03.2017г. на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, на основание чл. 13, ал.2, т.1 и чл. 58 ЗИНЗС, е утвърден реда за
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Според т. 4.9 от заповедта, в Затвор – Пловдив се
настаняват лишените от свобода от гр. Пловдив и област Смолян, а според т. 4.7,
в Затвор – Пазарджик се настаняват лишените от свобода от област Пазарджик,
Пловдив, без Пловдив – град и Кърджали.
8. Със заповед № Л-4364/12.10.2022 г. главният директора на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, в изпълнение на
т.4.7 от заповед № Л-919/08.03.2017г., е
наредил А.Л.К. да бъде настанен в Затвор – Пазарджик за доизтърпяване на
наложеното наказание.
9. А.Л.К. е подал молба до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
бъде запазено настаняването му в Затвор – Пловдив. По молбата е издаден отговор
изх. № ИЗ-11382/18.10.2022г. на главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с който оспорващият е уведомен, че настаняването в
местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ се извършва според постоянния адрес на лицето
като промяна може да се извърши със заповед по молба на близките или лишения от
свобода при промяна в адресната регистрация, каквато в случая не е налице.
IV. От правна
страна:
10. Според правилото на чл. 58 ЗИНЗС,
осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и
съблюдаване на изискването на чл. 43, ал. 4 за минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода.
Посочената
правна норма предоставя компетентност за административния орган в условията на
оперативна самостоятелност да организира общото разпределение в местата за
лишаване от свобода, при съобразяване на двете обстоятелства: 1) близост до
постоянния адрес на лицето и 2) обективна възможност за осигуряване на
минимална жилищна площ.
В случая
нормата е приложена и със заповед № Л-919/08.03.2017г. компетентният
административен орган е определил критериите за разпределяне, според които
жалбоподателят като адресно регистриран в област Пазарджик следва да бъде
настанен в Затвор – Пазарджик. Тоест налице са фактическите и правни основания,
обосноваващи законосъобразността на оспорения в настоящото производство
административен акт. Жалбоподателят не заявява релевантни промени във
фактическата обстановка, които да налагат различен изход на производството.
Възраженията
на оспорващия за поставянето му в неблагоприятни условия в Затвор – Пазарджик
се явяват насочени срещу действия и бездействия на администрацията, за чието
разглеждане е предвиден самостоятелен ред за защита, извън обхвата на настоящия
съдебен контрол.
Не се
установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК,
доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в
степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените
правомощия на административния орган.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски.
11. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане
на съдебни разноски е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.К., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – Пловдив, срещу Заповед №
Л-4364/12.10.2022 г., издадена от главен директора на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА А.Л.К., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: