Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …. 15. 11. 2018 година
град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен съд
наказателно отделение
На петнадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛ ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ МИТЕВ
Секретар: Ирина ГЕНЕВА
Прокурор:
Николай КАЗАКОВ
Като
разгледа докладваното от съдия М.Митев ЧНД № 219 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е
по постъпило в Министерство на правосъдието на Република България
удостоверение, ПОСТАНОВЕНО въз основа
решение № EGS ********* от Koninklijke Marechausseeq с адрес Meervelderwed 19q 3888 Uddelq Nederland, издадено 18.
04. 2018 год., влязло в сила на 30. 05. 2018 год., за прилагане на финансова санкция по
отношение на Б.С., роден на ***
год., с последен известен адрес – гр. Омуртаг,
ул. „Вардар“ № 25. Наложената финансова
санкция е в размер на 230 евро. Касае се за решение на несъдебен орган в
решаващата държава, въз основа на наказуемо деяние по нейния национален
закон, като се потвърждава, че
производството е било писмено и лицето е уведомено, съгласно законодателството
на решаващата държава, лично или чрез упълномощен представител, да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване – да отнесе въпроса до съд по
наказателни дела.
При
направеното запитване в ОД ”Полиция” – Търговище се установи, че пълните данни
за лицето са Б.С.С., с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес
***.
В съдебното
заседание прокурорът поддържа искането за признаване на наложената парична
санкция.
Засегнатото
лице Б.С., нередовно призован, не се
явява. За него се явява, назначен
служебен защитник – адв. Д.П. *** – счита искането за основателно и пледира да
бъде признато.
Съдът като се запозна с
представените по делото доказателства, съобрази следното:
Решението,
представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено
на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на
изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е
преведено на български език. Не са събрани доказателства, че срещу лицето за същото деяние в Република България
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение
на решението недопустимо. Засегнатото лице не
представи доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени
във връзка с решението за налагане на финансови санкции от издаващата държава. Изпълнението на решението не е с изтекла давност
по българското законодателство и решението не е деяние
подсъдно на български съд. Решението не
се отнася за деяния, които:
- по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България,
или
- са били извършени извън територията
на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане
на наказателно производство по отношение на такива деяния;
Съдът
констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В Конкретния случай наложената финансова
санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 230 евро.
Решението се отнася за следното
деяние: „Държане в ръка на мобилен телефон по време
на шофиране“ – Eindhoven, Luchthavenweg, 09. Април 2018 год. – 15,32 ч. с
което е нарушил Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2.
За описаното
нарушение на С. е наложено административно наказание в размер на 230 евро.
По курса на
БНБ от 31. 12. 1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като
официалния курс на лева към еврото е 1955, 83 лева за едно евро. Следва да се
приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр. 20 от 05. 03. 1999 год.
в сила от 05. 07. 1999 год. като видно от чл. 1 на този закон считано от 05.
07. 1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за
нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева.
От така посоченото равностойността на 230 евро по официалния фиксиран курс на
БНБ е 449,84 лв.
От така
представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е
пълно. Същото е правилно от формална страна, а по
изложените по-горе съображения НЕ е
НАЛИЦЕ което и да е от основанията по
чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ), при които може да се
откаже признаване и изпълнение. Ето защо следва представеното решение да бъде
признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение № EGS *********, ПОСТАНОВЕНО от Koninklijke Marechausseeq с адрес Meervelderwed
19q 3888 Uddelq Nederland, издадено 18. 04. 2018 год., влязло в сила на
30. 05. 2018 год., за прилагане на
финансова санкция по отношение на Б.С.С., с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес
***. Наложената финансова санкция е в
размер на 230 евро, равностойността на които е 449, 84 / четири стотин,
четиридесет и девет лева, 0,88 / лева по
курс на Българска народна банка към датата на издаване на решението – 18. 04.
2018 година.
Изпраща РЕШЕНИЕ № EGS
********* от 18. 04.
2018 год., влязло в сила на 30. 05. 2018 год. ведно с препис от настоящото
решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за
Националната агенция за приходите и Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да
уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на
изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава.
Да се
уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Minister voor Rechtsdescherming – Centraal Justitieel Incassobureau, както и копие от Уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен
срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като
обжалването съгласно чл. 20, ал. 1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.