Присъда по дело №1699/2024 на Окръжен съд - Варна
| Номер на акта: | 25 |
| Дата: | 17 март 2025 г. |
| Съдия: | Светла Василева Даскалова |
| Дело: | 20243100201699 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 ноември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1699/2024 Г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К Ц.
К. за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК за това, че на 08.08.2024
г., в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични
вещества или техни аналози с цел разпространение - коноп /марихуана/, с
общо нето тегло 45,09 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 2,48 %, на стойност 901,80 лв. и метамфетамин, с общо
нето тегло 0,04 грама и съдържание на активен компонент метамфетамин под
0,1 %, на стойност 2,80 лв.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа обвинението,
като счита че то е доказано по безспорен начин. Предлага да бъде наложено
наказание лишаване от свобода между минималния и средния предвиден в
закона размер, изпълнението на което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Защитата на подсъдимия не оспорва, че подсъдимият е държал
високорискови наркотични вещества, но счита, че не е доказана специалната
цел на това държане – „с цел разпространение“.
Защитата счита за недопустимо полицейските служители да бъдат
свидетели по делото, като твърди, че те са провели разузнавателни беседи по
ЗМВР с подсъдимия и попадат под забраната на чл.118, ал.2 от НПК. Според
защитата, освен самопризнанията на подсъдимия, не са налице доказателства,
че иззетите вещества са били държани от него. В заключение предоставя на
съда да прецени дали е извършено престъпление и каква е правната му
квалификация.
В рамките на правото на лична защита подсъдимият не желае да
добави нищо извън казаното от защитата.
При последната си дума, подс.К. заявява, че оставя съда да прецени.
От събраните и проверени в съдебно заседание гласни и писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за
установено следното от фактическа страна:
На 08.08.2024 г. свидетелите Х. Ч., Н. Д., Б. Г. и Н. С., всички те
полицейски служители, били изпратени до пазарчето на ж.к.“Младост“ на
гр.Варна. Ч. и С. трябвало да наблюдават павилиона, в който работи подс.К.,
тъй като имали информация, че той разпространява наркотични вещества на
работното си място. Д. и Г. били по-отдалечени от павилиона и задачата им
била да установят и задържат лицата, които ще си купят наркотични вещества.
Свидетелите С. и Ч. видели как подс.К. се срещнал с друг мъж до
павилиона. Като се разделили, мъжът се качил в лек автомобил и потеглил по
1
бул.“Сливница“. Свидетелите Д. и Г. последвали автомобила и поискали
съдействие от екип на СПС. Така автомобилът бил спрян в близост до магазин
„Мебелна палата“. У мъжът, който се срещнал с подс.К., /установен като Ем.
Арг./ било установено наркотично вещество.
Свидетелят Д. информирал по телефона свидетелите С. и Ч. за
случилото се. По-късно Д. и Г. се върнали и наблюдението продължило. В
момент когато подсъдимият и колегата му Т. Т. били пред павилиона,
полицейските служители предприели действия по проверка на подсъдимия и
колегата му. У Т. установили кристалообразно вещество, а у подсъдимия К. не
намерили нищо. Т. бил задържан и отведен в Трето РУ на ОД на МВР Варна, а
подсъдимият К. бил задържан и отведен до ул.“Антон Франгя“ № 8, където
той живеел заедно със съпругата си и детето им. Там в периода 17.30 ч. – 19.30
ч. разследващ полицай от Трето РУ извършил претърсване. По време на
претърсването установил и иззел от пералня „Зануси“, намиращата в стара
тухлена постройка, разположена зад основната къща, картонена кутия
съдържаща суха зелено-кафява тревиста маса. От помещение, обособено като
работилница, намиращо се в двора, на около 15 м. от входа му, разследващият
полицай иззел алуминиево фолио с неправилна форма, съдържащо бяло
кристалообразно вещество.
Подсъдимият К. си купувал от различни лица високорисковите
наркотични вещества, които после употребявал. Държал ги в сградите от
допълващото къщата застрояване, а не в дома си.
Съставеният протокол за претърсване и изземване, бил представен в
срока по чл.161 от НПК за одобряване на съдия от окръжен съд Варна. С
Разпореждане № 1355, постановено на 09.08.2024 г. протоколът бил одобрен.
От заключението на назначената в хода на ДП ФХЕ се установява, че
иззетите вещества са:
- сухата тревиста маса е марихуана с общо тегло 45,09 грама и съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 2,48 %, а
- бялото кристалообразно вещество представлява метамфетамин, с общо
нето тегло 0,04 грама и съдържание на активен компонент метамфетамин под
0,1 %.
Стойността на иззетото, определена съобразно метода за математическо
изчисление, съгласно Приложение № 1 към Постановление на МС № 23 от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството е 901,80 лв. на марихуаната и 2,80 лв. на метамфетамина.
Изложената фактическа обстановка, се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели – Х. Ч., Н. Д., Б. Г. и Н. С., частично от
обясненията на подс.К., от заключението на физико-химическата експертиза,
протокола за оценка на наркотични вещества, справката за съдимост,
протокола за претърсване и изземване, протокола за личен обиск по чл.80 от
ЗМВР, както и от другите писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
На първо място, преди да коментира съдържанието на показанията на
2
свидетелите, съдът следва да обсъди тяхната „свидетелската годност“,
оспорена от защитата. Според защитника свидетелите Х. Ч., Н. Д., Б. Г. и Н. С.
попадат под забраната на чл.118, ал.2 от НПК, тъй като според него те са
извършили разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР.
В ЗМВР и в НПК липсва определение на понятието "разузнавателна
беседа". Този израз е споменат само в чл.10, ал.1, т.1 от ЗМВР като един от
способите за извършване на оперативно издирвателна дейност. Това налага
тълкуване волята на законодателя, чрез анализ на мотивите за изменението на
закона. А изменението е било сторено с оглед необходимостта да се съобрази с
трайната съдебна практика, наложена след осъдителните решения срещу
България на ЕСПЧ / като това по делото „Димитър Митев срещу България“/.
Съгласно същата са недопустими показанията на свидетели, полицейски
служители, провеждали оперативна беседа със заподозряно лице.
Законодателната промяна е наложена от необходимостта за пълно
транспониране на изискванията на Директива 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., установяваща правила относно
правото на информация на заподозрените или обвиняеми лица относно
техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу
тях. С цитираното изменение на чл.118, ал.2 от НПК по законодателен път се
обезпечава правото на защита от най-ранен етап на разследването, като се
препятства възможността да бъдат разпитвани като свидетели полицаите,
пред които заподозреният преди привличането му като обвиняем е възможно
да е се е самоуличил.
В настоящият случай за нито един от свидетелите тази забрана не е
приложима, тъй като съдът не установи те да са провеждали разузнавателни
беседи с подс.К.. Нито свидетелите твърдят да са водили разговори с
подсъдимия, нито той в обясненията си пред съда поддържа подобно
твърдение. Разговорите между полицейските служители и подсъдимия преди
извършването на претърсването и изземването от дома му, са били за съвсем
странични теми. Според подсъдимия: „С всички си говорихме и за ученето ми,
и за тях кога са почнали работа и дали познавам хора, които продават, и за
живота.“ К. твърди, че единствено свид.С. му е задал въпрос, отговорът на
които би имал връзка с предмета на делото, и въпросът е бил дали той е
„продавал на някой“. С оглед характеристиките на престъплението, извършено
от подс.К. и начина на разкриването му, съдът намира, че тези разговори не
представляват разузнавателна беседа по смисъла на закона.
По отношение собственоръчно написаното от подсъдимия обяснение
/л.88 от ДП/:
Според подсъдимия, той е изготвил обяснението докато е бил в ареста,
след като били приключили всички претърсвания. Някой от свидетелите го
извел от килията и му казал да пише писмени сведения. К. отказал. Водили
странични разговори, но не и писмени. Според него се опитвали да го накарат
да даде писмени обяснения срещу Т., като по този начин да им помогне за
разследването срещу него.
Съобразявайки заявеното от подс.К. относно времето, мястото и
3
причината за изготвяне на обяснението, съдът намира че разузнавателната
беседа по смисъла на ЗМВР е била проведена с К. в ареста, след като
процесуално-следствените действия – претърсване и изземване от дома му
вече са били извършени, т.е. вече е било фиксирано наличието на
високорисковите наркотични вещества в имота на подсъдимия. Темата на
беседата не е била събиране на информация, която да доведе до установяване
на противоправно поведение на подсъдимия, а такова на неговия колега Т. Т.
Предвид изложеното съдът намери за неоснователни възраженията на
защитата относно допустимостта четиримата полицейски служители да бъдат
свидетели по делото и подложи на анализ споделеното от тях.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Г., като
счита, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и логични, тъй като
двамата свидетели не са заинтересовани от изхода на наказателното
производство и в показанията им обективно и правдиво са възпроизведени
възприетите от тях факти, които са относими към предмета на доказване по
делото.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Ч. и С., с изключение
на частите, в които се прави внушение за реализирана сделка с наркотични
вещества между подс.К К. и Ем. Арг. При разпитите им в хода на съдебното
следствие тези двама свидетели заявяват:
Ч. : „Говореха нещо, размятаха си ръцете. Имах видимост към тях
горе-долу, защото бяхме и далече, от другата страна на улицата, като
предположихме, че най-вероятно се извърши някаква размяна.“… „Видях
нещо, че се прави там, но точно дали си размениха пакетчета и дали конкретно
е било нещо, не мога да кажа.“
С.: „…като забелязахме К К. отстрани на самото заведение, като към
него подхожда лице, с което си разменят освен разговори и нещо, но не мога
да кажа какво точно.“
Подобни твърдения за ръкомахане и размяна на „нещо“ в показанията
на двамата свидетели от досъдебното производство няма. Нещо повече –
свид.С. в показанията си от 15.11.2024 г., прочетени в съдебно заседание
заявява: “Аз бях малко по-скрит, тъй като К ме познава и реално нямах
видимост какво се случва зад заведението….самите им жестове, мимики,
начинът им на поглеждане, тъй като и двамата се оглеждаха ме наведе на
мисълта, че зад заведението мъжът е отишъл при К, за да купи наркотични
вещества.“
В показанията си от 08.08.2024 г. от ДП, прочетени в хода на
съдебното следствие, свид.Ч. споделя: “Видях, че двамата стояха около две
минути, през които нещо си говореха, след което се разделиха.“
Констатираните несъответствия между споделеното в хода на ДП и в
хода на съдебното следствие, мотивират съда да не се довери на споделеното
от тези свидетели относно осъществяването на сделка с наркотични вещества
между К. и Аргиров, още повече, че не са подкрепени от никакви други
4
доказателствени източници.
В останалата част, относно фактите, които са относими към предмета
на доказване по делото, показанията на свидетелите Ч. и С. като
непротиворечиви, и подкрепени от показанията на свидетелите Д. и Г., а и от
обясненията на подсъдимия, съдът кредитира с доверие.
Съгласно правната доктрина и съдебната практика обясненията на
подсъдимия са не само доказателствено средство, но и средство за защита.
Преценявайки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по
делото, съдът ги третира като достоверни, тъй като се подкрепят от
показанията на свидетелите, протокола за претърсване и изземване и от
заключението на ФХЕ. Той не отрича, че намерените високорискови
наркотични вещества са негови, като твърди, че са за собствена употреба.
Съдът кредитира с доверие и заключението на физико-химическата
експертиза, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице и не възникват
никакви съмнения относно неговата правилност.
Настоящият състав на съда намира, че гореописаните доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин
установяват приетата и описана фактическа обстановка.
Анализирайки събрания доказателствен материал относно
осъществените от подсъдимия действия, логически се налага извода, че
обвинението относно целта на държането на високорисковите наркотични
вещества – „с цел разпространение“ не се подкрепя с никакви преки
доказателства.
Твърдяното от подсъдимия, че си е купил марихуаната и
метамфетамина за лична употреба не се оборва от доказателствата по делото.
Споделеното от част от свидетелите, че са разполагали с оперативна
информация относно разпространението на високорискови наркотични
вещества от подсъдимия остава неподкрепено от никакви доказателства по
делото.
Действително установеното и иззето количество марихуана не е
малко, но не е и невъзможно това да е количеството, което подсъдимият си
купувал с цел да го използва за по-продължителен период от време, след като
пушел по 2-3 цигари всеки ден. В обратната посока, а именно в твърдяната от
обвинението, не са събрани никакви доказателства.
Анализът на изброените доказателства обосновава у съда извода, че
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за това, че на 08.08.2024 г., в
гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични
вещества или техни аналози - коноп /марихуана/, с общо нето тегло 45,09
грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2,48 %, на
стойност 901,80 лв. и метамфетамин, с общо нето тегло 0,04 грама и
съдържание на активен компонент метамфетамин под 0,1 %, на стойност 2,80
лв.
5
Тъй като съдът прие че обвинението за държане със специалната цел
разпространение не се доказа, на основание чл.304 о НПК, оправда
подсъдимия К. по първоначалното му обвинение.
Засегнати са обществени отношения, свързани с охраната и защитата
на живота и здравето на гражданите, с режима за контрол на наркотичните
вещества и риска, който същите създават за човешкото здраве.
Инкриминираните вещества – марихуана и метамфетамин са
включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. с чл.3, ал.2
от ЗКНВП.
Подсъдимият е пълнолетно физическо лице, което е наказателно
отговорно. К. е осъществил инкриминираното деяние при формата на вината
пряк умисъл. Той е съзнавал, че извършва противоправно и общественоопасно
деяние, тъй като е държал високорискови наркотични вещества, без да има
разрешение за това. Пряко е желаел настъпването на обществено опасните
последици.
Причини и мотиви за извършване на деянието са незачитане на
установения правов ред в страната и употребата на наркотични вещества.
За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1
от НК, законът предвижда наказание от една до шест години лишаване от
свобода и глоба от две до десет хиляди лева.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента
на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия, констатира следното:
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът счита чистото му
съдебно минало, самопризнанията, полагането на труд и грижи да детето му.
Отегчаващите отговорността обстоятелства в конкретния случай се
определят от високата степен на обществена опасност на извършеното деяние,
значителното инкриминирано количество наркотично вещество.
Становището на настоящия съдебен състав е, че при отчетените по-
горе обстоятелства наказанието по отношение на подс.К. следва да е между
минималния и средния размер, и като справедлив и съответен на извършеното
приема срока от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв.
Съдът счете, че така определените наказания са достатъчно,
справедливи и съответни на извършеното от подсъдимия престъпление, като
същите ще изиграят, както своята превъзпитателна и предупредителна роля
по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение,
така и за постигане на останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 от
6
НК.
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК с
оглед липсата на предходно осъждане и възможността целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдения да се постигнат без да е
наложително той да изтърпи наказанието, поради което и отложи
изпълнението му, но с максималния предвиден от закона срок, за да бъде
въздействано възпиращо на подсъдимия в по-продължителен период от време.
Веществените доказателства съдът отне в полза на Държавата и
постанови тяхното унищожаване след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 232.71 лева в полза на Държавата
по сметка на ОД на МВР-Варна.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС:
7