Р Е Ш Е Н И Е
№277
21.09.2021 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание
на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело
№ 135 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от А.Ж.И. с адрес ***, подадена чрез адвокат Г.Д., срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0283-000008 от 25.01.2021г., издадена от
Ангел Паянев, началник на РУ Каварна към ОД на МВР - Добрич, с която на основание чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка
„прекратяване на регистрация на ППС за срок от 1 година или 365 дни“, отнето е свидетелство за регистрация на МПС №********* и
2бр.рег.табели № хххххх на управлявания
автомобил.
Жалбоподателят не е съгласен с издадена заповед,
като счита, че тя е постановена при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят
възразява, че не е знаел и не е предполагал, че баща му ще ползва автомобила и
ще го управлява и твърди, че не е налице субективният елемент „вина“. По тези
основни съображения, подробно изложени в жалбата и писмена защита,
жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът, началник
на Районно управление на МВР - Каварна към ОД на МВР- Добрич, не изразява становище.
Жалбата
е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването
заповедите от вида на процесната, издадена по реда на чл. 171, т.2а, б. "а " от ЗДвП, се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта срещу годен за оспорване
административен акт. Заповедта е връчена на 16.03.2021 г., а жалбата срещу нея е подадена по пощата на
30.03.2020 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и твърденията в жалбата, съдът приема за установено по делото следното:
С оспорената
заповед на А.Ж.И. *** е наложена принудителната административна мярка по реда
на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, затова, че на 25.01.2021г. в гр.Каварна
собственият му лек автомобил марка и модел „Ауди А8“ с рег. хххххх е бил
управляван от неправоспособен водач, Ж.И.Ш..
За нарушението на неправоспособния водач, Ж.И.Ш., е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 74597/25.01.2021 г. за нарушение на чл.150 от Закона
за движение по пътищата, а на собственика на жалбоподателя, в качеството му на
собственик на автомобила, е наложена принудителната административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на
превозното средство, отнемане на свидетелството за регистрация на същото
превозно средство и на регистрационните му табели. Срокът на ПАМ е определен на
една година.
Горната фактическа
обстановка не се оспорва.
Като свидетел по
делото бе разпитан Ж.И.Ш., баща на жалбоподателя, който не оспорва
обстоятелството, че на 25.01.2021г. е управлявал автомобила на сина си и че е
неправоспособен водач, никога не е имал свидетелство за управление на МПС.
Свидетелят, Ш. заявява, че на 25 януари 2021г. се наложило да прибере
автомобила на жалбоподателя от автосервиз и затова го е управлявал. Съдът
кредитира свидетелските показания като обективни и достоверни.
От изисканите от ОД
на МВР –Добрич писмени доказателства, се установява верността на твърденията в
жалбата, че жалбоподателят, А.Ж.И., не е бил на територията на Република
България към 25.01.2021г.
При наличните по
делото доказателства и липса на такива за фактическа обстановка, различна от
установената в съставения срещу свидетеля АУАН и издадената въз основа на него
заповед за налагане на ПАМ, съдът приема, че са налице били законовите
предпоставки за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по реда на чл.171,
т.2а, б.“а“ , предл. последно от ЗДвП.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Началникът
на РУ-Каварна е ръководител на служба за контрол по ЗДвП и е компетентен да
издава заповеди от вида на процесната.
Обжалваната заповед
съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Спазен е процесуалният
ред, регламентиран в специалния закон и в АПК. При издаване на заповедта не е
нарушен материалният закон.
Съгласно чл. 171,
т. 2а, буква "а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му
за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда
на чл. 69А от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства - за срок от шест месеца до една година.
Процесната заповед
е издадена при наличие на последната хипотеза от цитираната правна норма, при
която е предвидено прекратяването на регистрацията на ППС на собственик, чието
МПС е управлявано от друго лице, за което е налице някое от обстоятелствата,
изброени в буква "а" на т. 2а. По делото се установява, че водачът на
автомобила, баща на жалбоподателя е неправоспособен, поради това, че никога не
е придобивал право на управлява МПС от съответната категория и че управляваният
автомобил е собственост на жалбоподателя, което определя наличието на всички
елементи на фактическия състав на приложената от органа разпоредба на чл. 171,
т. 2а, буква "а" от ЗДвП, при наличието на които се налага
предвидената принудителна административна мярка.
Неоснователни са
възраженията, изложени в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение на
материалния закон, понеже жалбоподателят не е знаел и не е разрешавал на баща
си, неправоспособен водач, да управлява автомобила му.
Видно от нормата на
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, волята или знанието на собственика на автомобила
не е елемент от фактическия състав, при наличието на който да се налага
мярката. Според законовия текст за налагането на предвидената ПАМ на собственик
на МПС е достатъчно неговото превозно средство да се управлява от
неправоспособен водач. Предполага се, че всеки собственик полага грижа за
притежаваното от него МПС по начин, че то да не попада у друго лице без
знанието му.
Административният
орган не е мотивирал определянето на най-тежкия срок на действие на мярката. Прекратяването
на регистрацията на посочените в заповедта основания е със срок, предвиден от
законодателя, от шест месеца до една година. В заповедта е определен
максималния срок от една година без да са изложени мотиви защо
административният орган е приложил най-дългия срок на мярката.
Липсата на мотиви
относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2 т. 4 АПК.
Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите
на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят
е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният
орган следва да обоснове защо конкретния случай е особено тежък, че се налага
да определи максималния срок от една година. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Липсата на
мотиви по отношение на срока препятства съда да провери спазен ли е принципът
за съразмерност по чл.6 от АПК и справедлива ли е наложената мярка. По тези
съображения съдът намира, че следва да измени оспорената заповед в частта й на
срока на наложената ПАМ като приложи нормативно определения минимален срок от 6
месеца.
Предвид изхода на
делото, подлежат на присъждане направените от жалбоподателя разноски от 10 лева
за държавна такса, за които представя доказателства. Доказателства за
извършване на други разноски, жалбоподателят не сочи.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд – Добрич
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на А.Ж.И.
***, Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0283-000008 от 25.01.2021г., издадена от
А. П., началник на РУ Каварна към ОД на МВР - Добрич, с която на
основание чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителната
административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 1г. или
365 дни“, като НАМАЛЯВА срока на приложената ПАМ от една година на шест месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Добрич да заплати на А.Ж.И. с ЕГН ********** ***,
сумата от 10
(десет) лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска