Решение по дело №149/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС), вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано след предявена жалба от Т. К. Т. от [населено място], чрез пълномощника му А. Г.. Жалбата е насочена срещу Решение № 60/06.02.2025г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе.

Оспорването е касателно определеното с това решение парично обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, а именно: 1. Поземлен имот с [идентификатор] (237.62), представляващ ОВОЩНА ГРАДИНА, находящ се в землището на [населено място], област Русе, за който е определено парично обезщетение от 21079 лева и 2. Поземлен имот с [идентификатор] (237.80), представляващ ОВОЩНА ГРАДИНА, находящ се в землището на [населено място], област Русе, за който е определено парично обезщетение от 31873 лева.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт относно определените размери на паричните обезщетения в него. Развитите в жалбата съображения, са досежно обстоятелството, че отчуждените имоти представляват орехови градини, като насажденията в тях в момента активно дават плодове. Освен това, имотите се намират в екологично чист район, високи са 4-5 метра и много добре пречистват въздуха. Жалбоподателят счита, че определените обезщетения за двата имота са занижени с оглед актуалните пазарни цени за такъв вид имоти.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, адв. М. Р. уточнява, че оспорването е само по отношение на размера на обезщетенията, които са определени за трайните насаждения в процесните имоти.

Искането към съда е за изменение на решението на МС в оспорената част, досежно размера на тези обезщетения. Претендират се направените по делото разноски, за които се представя и списък (л.190).

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, в придружителното до съда писмо вх. № 1079 от 12.03.2025 г., с което е представена административната преписка по издаване на оспореното частично решение, счита жалбата за неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената му част, както и допълнителни съображения в представено становище вх. № 1857 от 22.04.2025 г. по описа на АС-Русе, като оспорва заключението по назначената съдебно-икономическа и оценителна експертиза, в частта му относно определеното обезщетение за трайните насаждения – орехи. Не иска назначаване на тройна такава, включително и след указване от съда на доказателствената тежест при това оспорване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт С. В., в писмена молба вх. № 1286/20.03.2025 по описа на АС-Русе, оспорва жалбата и излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в представено писмено становище от пълномощник гл. юрисконсулт М. Ц., с вх. № 1279 от 20.03.2025 г. по описа на съда, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител - юрисконсулт Р. П., в депозирани по делото писмо вх. № 1871/23.04.2025 г. по описа на АС-Русе, писмени бележки и в с.з., оспорва жалбата и заключението по назначената съдебно-икономическа и оценителна експертиза, в частта му относно определеното обезщетение за трайните насаждения – орехи. Не иска назначаване на тройна такава, включително и след дадено в съдебна зала указание от съда на доказателствената тежест при това оспорване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и след като съобрази заключението по назначената и приета съдебно-икономическа и оценителна експертиза, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи :

Предмет на съдебен контрол е Решение № 60/06.02.2025г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в частта, досежно определеното с това решение парично обезщетение за отчуждените части от имоти, собственост на жалбоподателя, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор 73362.237.339, с начин на трайно ползване овощна градина, трета категория, в местността „Цветарника”, находящ се в землището на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, с площ 12.050 дка. и площ за отчуждаване – 3.832 дка и 2. Поземлен имот с идентификатор 73362.237.346, с начин на трайно ползване овощна градина, седма категория, в местността „Цветарника”, находящ се в землището на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, с площ 10.098 дка и площ за отчуждаване – 5.603 дка.

Посочените два земеделски имота са собственост на Т. К. Т., видно от приложените по делото, съответно: нотариален акт, вписан под № 102, том 21, вх. рег. № 9240 от 05.08.2010 г. на СВ при РРС и нотариален акт, вписан под № 158, том 1, вх. рег. № 617 от 26.01.2010 г. на СВ при РРС, както и скици на двата ПИ, издадени от СГКК-[населено място] (л.21 и сл. от делото).

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.

С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от 10.10.2022 г., изменена със Заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г., и двете на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По приложението на материалния закон:

Отчуждаването на частите от имоти, собственост на жалбоподателя, е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект – одобрен парцеларен план /ПУП-ПП/.

За отчуждените имоти или части от имоти законът дава възможност два алтернативни варианта, по които или да се предостави като равностойно обезщетение имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост, или да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, т.1 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения /Наредбата/, по нея следва да се определят базисните цени на трайните насаждения при отчуждаване на недвижимите имоти, собственост на физически и юридически лица по Закон за собствеността, Закон за териториално и селищно устройство, Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост, какъвто е и настоящия случай.

Нормата на чл. 2 от същата наредба, гласи: „Трайните насаждения - овощни култури, лозя, плодоволечебни растения, южни култури, черници, хмел, розови градини, лавандула, многогодишни треви, декоративна растителност, маточни насаждения и др., се оценяват отделно от земята.“, а тази на чл. 3, сочи, че целта на оценката е възстановяване на разходите за създаване и отглеждане на трайните насаждения и обезщетяване за нереализираните доходи от тях.

В хода на административното производство по възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване, е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на „СЪРВЕЙ ГРУП“ ЕООД с писмо, изведено от агенцията с изх. № 53-00-11437 от 15.09.2023г.

От изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението с оспореното решение, е видно, че оценителят на база вписани сделки за имоти за периода от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., със сходни характеристики, в същото землище, определя размера на обезщетението по посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред, като цената на декар за землището на [населено място] е от 1902.23 лева. Отделно оценителят е определил размера на обезщетението и на трайните насаждения – орехи - в процесните имоти, която е определена по реда на Наредбата - за 1 бр. насаждение, 353.58 лева. На тази база, с оспореното решение, за отчуждените части от собствени на оспорващия земеделски имоти е определено обезщетение, както следва:

– за ПИ с идентификатор: 73362.237.339, площ за отчуждаване 3,832 дка и 39 бр. трайни насаждения – орехи е определено обезщетение в размер на 21079 лева, от който 13 789.62 лева е стойността за трайните насаждения;

- за ПИ с идентификатор: 73362.237.346, площ за отчуждаване 5,603 дка и 60 бр. трайни насаждения – орехи е определено обезщетение в размер на 31873 лева, от който 21 214.80 лева е стойността за трайните насаждения.

В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени конкретно в определението за насрочване разглеждане на спора в открито съдебно заседание. С оглед направеното в с.з. уточнение от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът възложи в съдебна зала на вещото лице да извърши изчисления за размера на обезщетението, съобразно цената, дадена в решение на Министерски съвет относно земеделската земя и оценката, дадена от вещото лице на трайните насаждения.

Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС.

След извършен оглед на място и по представени документи: договор за покупко-продажба (л.96 от делото) и фактура 0 018/29.11.2010 г. (л.98 по делото), експертът установява, че посадъчният материал за ореховите фиданки е закупен на 29.10.2010 г от разсадник „Елит“ [населено място]. С оглед това, вещото лице е определило, че възрастта на насажденията е 15 години, а не както е прието в оценителския доклад – 12 години. В заключението са отбелязани броя, състоянието на дърветата и др. Стойността им е определена съгласно чл. 2 и чл. 5 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения /Наредбата/, приложение № 1 към чл. 5, както следва:

- В [имот номер] при засегнати 40 броя дървета х 526 лева/бр. = 21 040 лева;

- В [имот номер] при засегнати 60 броя дървета х 526 лева/бр. = 31560 лева.

В съдебно заседание, експертът отговаря и на поставените, в становище вх. № 1857 от 22.04.2025 г. по описа на АС-Русе, въпроси, като уточнява, че показателите за периода на съществуване на насажденията са взети от приложение № 1 от Наредбата - младенческият период, периодът на плододаване, разходи за създаване. Сочи, че цената на дървесината е получена по данни от интернет, т.е. пазарна цена. Обяснява, че дадената в експертизата стойност от 400 лева на куб. метър е ориентировъчно вярна, тъй като се добива дърво със ствол и клони. Дървесината от ствола би могла да се използва в мебелното производство, а клоните са друга част, която би могла да се използва за отопление или преработка и т. н. В тази връзка, съдът намира, че при изготвяне на заключението е спазена разпоредбата на чл. 14 от Наредбата, съгласно която освен оценката, която се прави по таблиците, дърветата от всички видове се оценяват и като дървесен материал по предназначение - за отопление, строителство, мебели и др. Съдът кредитира и приетата от експерта 0.5 куб.метра дървесина за 1 брой дърво, тъй като е обективно невъзможно да бъде определена кубатурата на дървесината на всяко едно от процесните насаждения, а посочената стойност е средна, предвид обстоятелството, че едно дърво е с по-малко количество дървесина от друго.

С оглед направеното в с.з. уточнение, че жалбоподателят оспорва определеното му обезщетение само досежно трайните насаждения, в съдебна зала вещото лице извърши изчисления за размера на обезщетението, съобразно цената, дадена в решение на Министерски съвет относно земеделската земя и оценката, дадена от вещото лице на трайните насаждения, както следва:

- за имот с [идентификатор] - стойността на земята е 7 289 лева, събрана със стойността на насаждението 21 040 лева, обща стойност 28 329 лева.

- за имот с [идентификатор] - стойността на земята е 10 658 лева, стойността на насаждението е 31 560 лева, обща стойност на обезщетението е 42 218 лева.

Заключението съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено с изискванията на закона и счита, че равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти следва да се определи именно в посочения от вещото лице размер. В тази връзка решението на МС, в оспорената му част досежно определеното обезщетение за трайните насаждения в отчуждените части от ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] е незаконосъобразно и следва да се измени като паричното обезщетение се увеличи, както следва: 1. За ПИ с [идентификатор] - от 21 079 лева на 28 329 лева; 2. За ПИ с [идентификатор] - от 31 873 лева на 42 218 лева.

По отношение разноските.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. С оглед изхода на спора оспорващата страна има право на направените по делото разноски. Такива е сторил в общ размер на 1610 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса, 600 лева – депозит за вещо лице и 1 000 лева – възнаграждение за адвокат, съгласно представения списък с разноски, в който погрешно е посочена държавна такса в размер на 50 лева, вместо внесената в размер на 10 лева. Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй делото е с материален интерес, а претендираната сума за адвокатско възнаграждение е под минимума, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Решението по настоящото дело е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.

Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение № 60/06.02.2025г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход [населено място] от км. 0+ 500 до 76+040 на територията на област Русе, в частта, в която са определени размерите на паричните обезщетения за отчуждените за държавна нужда за изграждане на обекта:

1. Поземлен имот с [идентификатор], собственост на Т. К. Т. и представляващ ОВОЩНА ГРАДИНА, находящ се в землището на [населено място], област Русе, с площ за отчуждаване – 3.832 дка, за който е определено парично обезщетение от 21 079 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за имота на 28 329 (двадесет и осем хиляди триста двадесет и девет) лева.

2. Поземлен имот с [идентификатор], собственост на Т. К. Т. и представляващ ОВОЩНА ГРАДИНА, находящ се в землището на [населено място], област Русе, с площ за отчуждаване – 5.603 дка, за който е определено парично обезщетение от 31 873 лева, УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за имота на 42 218 (четиридесет и две хиляди двеста и осемнадесет) лева.

Осъжда Министерският съвет на Република България да заплати на Т. К. Т., с адрес в [населено място], [улица], вх.4, ет.1, ап.2, направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1610(Хиляда шестстотин и десет) лева, от които 10 лева – внесена държавна такса, 600 лева – внесен депозит за вещо лице и 1000 лева – възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.