О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16-ти състав, в закрито заседание, проведено
на трети януари през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8602/2017г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявеният за разглеждане в
настоящото производство иск, намира своето правно основание в разпоредбите на
чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът АНДОН Я.А., ЕГН: ********** с
адрес: ***, чрез пълномощник адв. М.С.П. *** със съдебен адрес:*** претендира
от съда да постанови решение , с което да осъди ответника „ЗАСТКРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК ЛИМИТЕД” със седалище и адрес на управление в Кипър, гр.Никозия, чрез „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛАГРИЯ” КЧТ, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: град София, ул.Гоце Делчев №142-142А, представлявано от Ивайло
Василев Пеев-управител да заплати на
ищеца сумата от 6 000лв./шест
хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, осъществено на 19.10.2016год. в град
Варна, площад „Славейков”, пред ж.п. гара Варна, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – 19.10.2016год. до окончателното изплащане на сумата. Претиндира
за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
На 19.10.2016год.
в град Варна, площад „Славейков” пред
ж.п. гара Варна, ищецът става неволен участник в ПТП между управления от него
л.т.автомобил марка „Деу”, модел „Лабо” с ДКН В51-99 КС, собственост на сина му
Янко А.Я. и друг автомобил марка
„Ауди-А6” с ДКН В 22-52 СВ собственост на Бисер Тодоров Климентов и управляван
от Никола С. ***.
На
горепосочената дата управлявайки лекотоварния автомобил, излизайки от
кръстовището пред гарата двигателя на автомобила загасва. За да освободи
платното ищецът излиза от автомобила и с помощта на двама случайни гражданина
започва да избутва ръчно автомобила крайно в дясно до стоянката на такситата
пред гарата. В процеса на избутването отзад идва л.а. „Ауди” движейки се с
несъобразена скорост и удря неговия автомобил в задната част. Вследствие на
този удар ищецът и хората, които му помагат падат на земята, а лекотоварния
автомобил се придвижва напред и удря паркирано пред него такси, което също е
увредено.Пристигналата на място „Бърза помощ” откарва в болница ищеца и още
едно лице, който са пострадали по-сериозно. В болницата престоява около седмица. Освидетелстван е от съдебен лекар.
Установява се, че има кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по лицето,
контузия на дясна раменна става и гръден кош. Впоследствие се установява, че
има усложнение, представляващо тежка периферностволова увреда, заключващо се в
липса на чувствителност по пръстите на ръцете, което води до изпускане на
предмети.
От
извършената проверка на място, органите на КАТ установяват, че водачът на л.а.
„Ауди А6” Никола С. Алексиев е употребил алкохол на установената норма, а
именно 2.38 пр.на хиляда.
За ПТП е
образувано наказателно производство, което приключва с акт постановен по НОХД
№1406/2017год. на ВРС- ІІІ състав от 27.04.2017год.
Автомобилът
с който е блъснат е бил застрахован с полица № BG/28/116001855915 при ответното
дружество за което същото е надлежно уведомено за виновния за произшествието
водач. Съгласно протокол за ПТП от сектор „Пътна полиция” град Варна виновен за
произшествието е водача на лекия автомобил.
Ищецът
предоставя копие от протокола за ПТП и други медицински документи на
застрахователя и иска да му бъде определено и изплатено дължимото
обезщетение. От получения отговор застрахователя определя размера само на
имуществените вреди по МПС и оставя без
отговор въпроса за неимуществените вреди. Вместо да изпълни задължението си по
закон и да плати дължимото му се застрахователно обезщетение, застрахователят
възприема подход на протакане и започва да му иска представяне на документи,
като препис от присъда на ВРС, доказателства по повод изгасването на двигателя
и др. подобни. Независимо, че на застрахователя са представени всички
необходими документи, с което започва да тече 15-дневния срок от Кодекса за
застраховането и застрахователят трябва
да определи и изплати дължимото обезщетение
или мотивирано да откаже плащане и до настоящият момент застрахователят
не предприема каквото и да е по случая. Според КЗ определянето размера на
дължимото обезщетение за телесни увреждания се извършва от застрахователна
експертна комисия при застрахователя. Застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на предявена претенция, когато са представени
документи, конкретно посочени в закона , а ако откаже плащане следва да даде
мотивирано становище, което в случая не
е направено и несъмнено застрахователят отказва да изпълни задълженията си по
договора за застраховка „Гражданска отговорност”.
Доколкото
подобно поведение на застрахователя не следва да бъде поощрявано , а и за него
няма друга възможност за определяне на справедливо обезщетение за причинените
му телесни увреждания, претърпени болки и страдания от самото увреждане и
последиците от него се обръща към съда за присъждане на справедливо и достойно
обезщетение.
Това обосновава правото му да предприеме действия
за защита на правния си интерес и на основание чл.478, ал.1 от КЗ да заведе
настоящия иск срещу застрахователя на прекия причинител Никола С. Алексиев,
като виновен за увреждането му , за осъждане на ответното дружество да заплати
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000лв. , определени по справедливост
за причинените му телесни увреждания и за претърпените болки и страдания и с
оглед причиненото при произшествието увреждане на здравето му.
В срока за
отговор на исковата молба , ответникът депозира отговор. С писмения отговор
ответникът изразява становище за недопустимост на иска. Излага че искът е предявен при действието на Кодекса за
застраховането/обн.ДВ бр.102 от 29.12.2015год./. В аргумент на възражението за
недопустимост ответникът се позовава на чл.498 от КЗ. Съгласно тази норма
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Съгласно
чл.380 от КЗ ,лицето което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е
длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Според чл.496 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три
месеца , от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката
„Гражданска отговорност” на автомобилистите или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
В
настоящия случай ответникът счита, че
искът е недопустим, тъй като пи смисъла на горецитираните разпоредби, абсолютна
процесуална предпоставки за предявяване на съдебен иск е предявяването от
страна на пострадалото лице на извънсъдебна претенция с приложена банкова
сметка ***ноустановените срокове за произнасяне по претенцията. Ищецът не е
предявил надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл.380
от КЗ, съдържаща пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията. В подаденото до застрахователя заявление за изплащане на
обезщетение е единствено посочена банкова сметка ***-Янко А. Янков, по която
застрахователят не може да изплати евентуално дължимо на Андон Я.А.
обезщетение. Не е представено
пълномощно, което да отговаря на изискванията на чл.338 от КЗ, а именно да
съдържа нотариална заверка на подписите и изрично волеизявление, че ползвателят
на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично.
Застрахователят не може да извърши
плащане на застрахователно обезщетение по различна банкова сметка ***а
сметка на трето лице, отговаряща на изискванията на императивната норма на
чл.338 от КЗ. В противен случай се създава риск обезщетението да не бъде
получено от пострадалото лице и риск за застрахователя от неточно изпълнение.
Поради това счита, че застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не
е поставен началният момент, от който текат сроковете за произнасяне по чл.496
от КЗ, съответно сроковете по чл.498,ал.3 от КЗ.
Ответникът е
изпратил писмо до ищеца с изх.№ЗК
4776/29.06.2017год. с изрично искане да бъде представено удостоверение за
банкова сметка *** Я.А., но такова не е представено и до настоящият момент.
Отказът на ищеца да представи банкова сметка , ***, поставя застрахователното
дружество във фактическа невъзможност да изпълни задължението си и да разреши
спора извънсъдебно.
Впоследствие
с допълнителна молба ответникът представя доказателства , че ищецът е изпратил
банкова сметка ***.10.2017год. , която е получена от ответника на
18.10.2017год.
Възражението
на ответника за недопустимост на иска, настоящия съдебен състав намира за
основателно по следните съображения:
Искът е предявен по реда на чл.432, ал.1 от КЗ
и за него са относими нормите на КЗ /обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015год./, в сила
от 01.01.2016год. , тъй като отговорността на застрахователя се претендира на
основание договор за застраховка, сключен на 06.07.2016год.
При действието на КЗ в сила от
01.01.2016год. е предвидена допълнителна , специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния
водач на МПС, уредена в нормата на чл.498, ал.3 от КЗ. Тази норма обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства. В разпоредбата на чл.378,ал.9 от КЗ, изрично е уредено, че докато тече този срок,
спира да тече давностния срок по чл.378, ал.2 от КЗ за предявяване на прекия
иск по чл.432 КЗ. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. / В тази насока е определение
№29711 от 15.11.2017год. на СГС по гр.дело №7479/2017год. , определение №165 от
24.03.2017год. по ч.т.дело №306/2017год. ТК, ІІ Т.О. на ВКС/.
В настоящият случай този срок към датата на подаване на исковата молба не е
изтекъл. Това е така, защото към датата
на подаване на исковата молба -26.06.2017год. застрахователят
не е сезиран надлежно за произнасяне и не е поставен началният момент, от който
текат сроковете за произнасяне по чл.496 от КЗ, съответно по чл.498,ал.3 от КЗ. Видно от доказателствата
ангажирани от ответника, ищецът не е
предявил надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл.380
от КЗ, съдържаща пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията. В подаденото до застрахователя заявление за изплащане на
обезщетение е единствено посочена банкова сметка ***-Янко А. Янков, по която
застрахователят не може да изплати евентуално дължимо на Андон Я.А.
обезщетение. Не е представено пълномощно,
което да отговаря на изискванията на чл.338 от КЗ, а именно да съдържа
нотариална заверка на подписите и изрично волеизявление, че ползвателят на
застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично.
Впоследствие
след образуване на делото на
17.10.2017год. ищецът представя банкова сметка, ***.10.2017год. С така осъщественото от ищеца поведение се извежда извод за признание от страна на
ищеца , че не е изпълнил изискванията на чл.380 от КЗ към датата на завеждане
на исковата молба, като срокът за произнасяне на ответника започва да тече от 18.10.2017год.
Предвид
горното се извежда извод, че към датата на подаване на исковата молба не е
изтекъл срока по чл.498,ал.3 от КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. с чл.380 от КЗ с оглед
на което предявеният иск се явява недопустим и производството по него следва да
бъде прекратено.
Водим
от горното и на основание чл.130 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА
исковата молба на АНДОН
Я.А., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв. М.С.П. *** със
съдебен адрес:*** срещу
„ЗАСТКРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК ЛИМИТЕД” със седалище и адрес на
управление в Кипър, гр.Никозия, чрез
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛАГРИЯ” КЧТ, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: град София, ул.Гоце Делчев №142-142А,
представлявано от Ивайло Василев Пеев-управител за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000лв./шест
хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, осъществено на 19.10.2016год. в град
Варна, площад „Славейков”, пред ж.п. гара Варна, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – 19.10.2016год. до окончателното изплащане на сумата и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 8602/2017год.на ВРС , ХVІ-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: