Р
Е Ш Е Н
И Е
№100
гр.Свищов, 19.08.2020 г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 12.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. 328 по описа за 2020
г., за да се произнесе взема предвид:
Ищецът Д.Й.П. *** твърди в исковата си молба, че с
ответника „Т.С.2.”ЕООД,
*** , представлявано от Т.П.Н. са сключили Договор за аренда от 4.05.2015 година. По силата на
този договор , ищецът в качеството си на
арендодател е предоставил на ответното дружество в качеството на арендатор за срок от 6
стопански години следната земеделска земя, находяща се в землището на с.К– Нива
от 20,000дка,в местността „*; Нива от 4,501дка
в местността „**. Ответникът е започнал да обработва земите, като дължимата аренда е
по 45,00лв. на декар за една стопанска година, със срок на изплащане
30.12 на съответната година. За стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г. ответникът му
заплатил аренда. За стопанската 2017/2018г. ,
ответникът следвало да му заплати дължимото по договора арендно плащане в размер на 1102,54 лева до 31.12.2018г., но това не
било сторено, въпреки многобройните устни молби и покани. Заявява, че на
17.10.2018г. продал
земите си, поради което няма претенции за следващите стопански години.Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати дължимото по договора плащане на стопанската 2017/2018г. -1102,54 лева ,мораторна лихва в размер на
135,06 лева за периода от 31.12.2018г. до 15.03.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на молбата -23.04.2020г.Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване
на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предявените са искове по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.8 ал.1
от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД за сумата 1237,60лева, представляваща дължимо и
неизплатено парично задължение-арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по
Договор за аренда на земеделска земя от 4.05.2015г. в размер на 1102,54 лева и
мораторна лихва за периода 31.12.2018г. до 15.03.2020г. в размер на 135,06 лева
, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата
молба-23.04.2020г.
Видно от приложения по делото Договор за аренда на земеделска
земя от 4.05.2015г. ищецът е предоставил на ответника-арендатор
за временно и възмездно ползване собствените си недвижими имоти-земеделски земи, с обща площ 24,501 дка в землището на с.К+, представляващи- Нива от 20,000дка,в
местността „*; Нива от 4,501дка в
местността „**. Договорът
е сключен за срок от шест години, считано от датата на подписването му, в които се включва и процесната
2017/2018г.
стопанска година. Съгласно чл.4 от
Договора задължение на ответника да
заплаща съответната цена, която е 45,00 лв. на декар за стопанска година. Така
дължимия наем за 24,501 дка е 1102,54 лева . Уточнени са правата и задълженията на арендодателя и арендатора, като в чл.13 от Договора е уговорено субсидиарно приложение на действащата гражданскоправна
уредба по отношение на неуредените в договора въпроси. Арендодателят се е
задължил на предаде на арендатора земеделската земя в състояние, което да
отговаря на ползването й по договора и да му осигури спокойно и безпрепятствено
ползване на имотите. Арендаторът
е имал задължение да ползва арендуваните имоти с грижата на добър стопанин по определено от договора предназначение.
Договорът е двустранно подписан от арендодателя и от
законния представител на арендатора, и арендодателя е предоставил за ползване собствените си земеделски земи. Тази презумпция не е оспорвана от страните по делото, и
в частност, от страна на ответника, не бяха представени никакви писмени и
гласни доказателства, в насока на оборване на тази презумпция, и за доказване
на твърденията му за неизпълнение от страна на ищеца-арендодател на
задълженията му по арендния договор.
С предаването на обектите, предмет на арендните договори,
арендодателят е изпълнил задължението си по чл. 2, ал.1 от Закона за аренда в земеделието,
от който момент за арендатора възниква задължението да заплаща уговорените
арендни плащания.
Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнявал
задължението си за заплащане на
арендната цена.
С оглед на горното следва да бъде уважен искът по чл.79
от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ за сумата 1102,54 лева , представляваща дължимо и неизплатено парично
задължение-арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по Договор за аренда на
замеделска земя от 4.05.2015г. , ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба-23.04.2020г. до
окончателно изплащане на сумата.
Предвид основателността на главния иск следва да бъде разгледан и
акцесорниия
иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва. В самия договор е налице определен падеж на задължението за плащане, след
настъпването на които е налице забава за изпълнението му. Видно от чл.4 б.В от Договора за аренда- Наемът се
изплаща не по-късно от 31 декември на съответната стопанска година, т.е. от 1
януари арендаторът е в забава относно задължението си за изплащане на арендна
цена. Относно размера на обезщетението
съдът кредитира представените
справки за изчисляване на законна лихва, които извърши и непосредствено, и което съвпада с
размера на предявения иск. Предвид изложените съображения се налага извода, че
акцесорният
иск по чл. 86 ЗЗД също следва да бъде уважен изцяло, както следва в размер на 135,06лв. за периода от 1.01.2018г. до 15.03.2020г.
Ищецът по делото е претендирал разноски в размер на 350,00лева, съгласно представен списък,
който включва ДТ-50,00лв. и адвокатско възнаграждение- 300,00лв. С оглед изхода
на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ „Т.С.2.”ЕООД с ЕИК ***,с адрес на управление ***,
мез.3, представлявано от Т.П.Н. да заплати
на Д.Й.П. с ЕГН **********, с адрес ***
сумата 1237,60лева,
представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане за
стопанската 2017/2018г. по Договор за аренда на земеделска земя от 4.05.2015г.
в размер на 1102,54 лева и мораторна лихва за периода 31.12.2018г. до
15.03.2020г. в размер на 135,06 лева , ведно със законната лихва върху
главницата от депозиране на исковата молба-23.04.2020г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Т.С.2.”ЕООД с ЕИК ***,с адрес на управление ***,
мез.3, представлявано от Т.П.Н. да заплати
на Д.Й.П. с ЕГН **********, с адрес *** направените по
делото разноски в размер на 350,00лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: