№ 43952
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110152459 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В. Х. В. против А.Б. ЕООД с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 9583,56 лева – левовата
равностойност на 4900 евро – незаплатено обезщетение за дневни пари при
командироване за общо 140 дни, ведно със законната лихва считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Представя документи
с искане да бъдат приети като доказателства по делото. Прави искане за
експертиза и за разпит на свидетели.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с
искане да бъдат приети като доказателства по делото. Също прави искане за
разпит на свидетели.
По направените доказателствени и други искания:
Представените с исковата молба и отговора документи следва да бъдат
приети като доказателства по делото. Искането за назначаване на експертиза е
неоснователно, тъй като поставеният въпрос е юридически, а не счетоводен.
Исканията за разпити на свидетели са основателни, като на основание чл. 159,
ал. 2 КТ съдът допуска на всяка от страните по един свидетел.
На основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК с настоящето определение съдът
съобщава на страните проектодоклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25
ноември 2024 г. от 10:45 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като доказателства представените с исковата молба и
отговора документи така, както са описани в тях.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ДОПУСКА до разпит по един свидетел на всяка страна при режим на
довеждане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Подадена е искова молба от В. Х. В. против А.Б. ЕООД с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 9583,56 лева – левовата
равностойност на 4900 евро – незаплатено обезщетение при командироване за
общо 140 дни, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Ищецът твърди, че бил служител на
ответника на длъжност „Координатор логистика и оператори“ за периода от
10.02.2021 г. до 30.09.2021 г. с основно трудово възнаграждение от 5000 лева.
За периода от 08.03.2021 г. до 29.09.2021 г. служителят по искане на
дружеството бил командирован към Унгария, Хърватия, Полша, Нидерландия
и Швейцария като управлявал автомобил за извършване на т. нар. Мисии и
координиране съгласно трудовия договор. Счита, че през време на това
пътуване не били спазени законовите изисквания на наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги (НСРКИРСРПУ), тъй като между него и ответника не
било сключено допълнително писмено споразумение изменение на
съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването. За периода от общо 140 дни претендира минималната ставка
от 35 Евро на ден или общо за сумата от 4 900 евро. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че
ищецът е бил негов служител на посочената длъжност, за посочения срок и с
посоченото възнаграждение. Не оспорва също така факта на осъщественото от
ищеца пътуване. Счита, че командироването било иманентна част и на
практика изчерпвало трудовите задължения на ищеца, за които му било
изплащано трудово възнаграждение. Твърди, че ищецът бил командирован по
реда на чл. 121а КТ и счита, че в този случай дневни пари не се дължат, като
излага пространни юридически съображения за това. В условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност, както и
възражение за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение.
Твърди, че този размер бил 7701,08 лева. Моли съда да отхвърли иска,
претендира разноски.
Предявен е иск с правна квалификация чл.215 от КТ. Съдът обявява за
безспорни следните факти: ищецът е бил служител на ответника на длъжност
„Координатор логистика и оператори“ за периода от 10.02.2021 г. до
30.09.2021 г. с основно трудово възнаграждение от 5000 лева; за периода от
08.03.2021 г. до 29.09.2021 г. е бил командирован към Унгария, Хърватия,
Полша, Нидерландия и Швейцария като управлявал автомобил за извършване
на т. нар. Мисии и координиране съгласно трудовия договор. Тъй като
единственият спорен въпрос по делото – какъв е правилният приложим режим
на командироване на ищеца – е юридически, страните нямат тежест да
доказват факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
2
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3