Р Е Ш Е Н И Е
№ 795/7.11.2019 г. град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 29.10 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №2438 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р.Г.Г. против В.Ж. А., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че страните са били обвързани от устен договор за изработка , сключен в края на месец септември 2018 год., по силата на който ищецът се задължил да извърши ремонт в отделни помещения в жилището на ответника, като уговорката била ищецът да закупува материалите, а ответникът да му ги заплаща , включително да му заплати труда.Ищецът подробно описва какви дейности е осъществил, като в края на началото на декември 2018 год. ответникът поискал ремонта да се преустанови, като тогава и страните подробно описали извършените дейности, стойността им, както и тази на закупените материали. Общата сума била 3306, 04 лв., от който ответникът бил заплатил 2000 лв. Претендира се уважаване на иска.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди,че не се е намирал в договорни отношения с ответника, т.к. през твърдения период от време бил в чужбина. Действително бил извършен ремонт на жилището му, но от трето лице, което се уговорило със съпругата ми. Иска се отхвърляне на претенцията.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа иска.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №1823/2019 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Към исковата молба е приложен изготвен от ищеца списък с извършени дейности , касаещ – хол, кухня, тераса, коридор и спалня, на обща стойност - 3306, 04 лв.
Представени са и фискални бонове за закупени стоки, както следва – от 26.10.2018 год. за сумата 32 лв. – строителни материали, от 12.11.2018 г. за сумата 35,25 лв. – строителни материали, от 31.10.2018 год. за сумата 19, 80 лв. – стоки, от 19.10.2018 год. за сумата 8,40 лв. – диск за рязане и предпазни очила, от 01.11.2018 год. за сумата 5, 80 лв. – топлоизолация и от 02.11.2018 год. за сумата 5, 63 лв. – стоки, или общо 106, 88 лв.
Ответникът е представил стокови разписки за закупени от Т.И. строителни материали на 06.02 и 12.02.2019 год. и за закупени от П. Л.А. строителни материали на 11.02. и 12.02.2019 год.
По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че при извършен оглед на процесното жилище е констатирано, че извършените ремонтни работи са завършени, като е изпълнено боядисване с латекс по стените.Определило е общия размер на вложения труд и допълнителни разходи за извършените видове строителни работи на 2682 лв.При изпушването си в с.з. вещото лице е конкретизирало, че сумата представлява общата стойност на описаните и извършени работи в исковата молба, огледани и описани на място, без да е приспадало заплатената сума от 2000 лв.Т.к. терасата на кухнята била приобщена към нея и не била самостоятелна, а образували общо помещение изчислило сумите за общото помещение, защото в противен случай ставало включване на един вид работа два пъти.Предвид, че нямало доказателства за искано разрешение от Общината за изхвърляне на по-голямо количество материали определило сума в размер на 50 лв.Допълнителните разходи следвало да бъдат включени от всеки изпълнител и те представлявали такива, които той прави за своя сметка – осигурява си техника, работно облекло и др.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана, като пълна, обоснована и изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Г. – леля на ищеца посочва, че живее в същия блок, на 5- ти етаж. Р. работел там през м. 10,11, и 12. 2018 год. В. отдавна живеел там. Свидетелката чула да се кърти и когато почукала на вратата, се оказало, че е племенникът й. Къртил, правил замазка в хола, в коридора, в спалнята. Накрая чула отзиви, че жената на В. не го одобрила.Първи му казали, че финансово били зле, затова да спре.Имал работник с кола, с който носели товарите. Р. направил тежката работа. Виждала го била изцапан, т.к. била влизала в апартамента. Всичко било разкъртено – стените на спалнята и кухнята, з ада вкарат терасите и прозорците били махнати. Р. си правел сметка и й показал тефтера си, била3000 и нещо. Те му дали 2000 лв. и обещали и другите. Р. дължал пари на свидетелката и всеки месец й ги връщал. Не била присъствала на уговорки между тях за вършене на работата. В. й споделил, че ще си оправи сметките с Р.. Видяла и замазката после, след къртенето.
Св. Г. посочва, че познава ответника и съпругата му. Бил извършвал ремонти в имота им, в началото на тази година – февруари. В. се свързал с него за ремонт на банята, и след това станало за целия апартамент. В кухнята – цялата я бил прешпакловал, нямало тераса, били слети в едно помещение, имало недовършена шпакловка, на пода имало замазка, за да се изравнят нивата, но не била достатъчно. Наложило се да изправи комина, защото бил крив, както и да разшири врата, включително да преправи дупките за осветителните тела. В хола също било шпакловано донякъде, на пода нищо не бил правил. На тавана имало поставен гипс картон.Наложило се вратата да се намали, както и да се преправят дупките за осветителни тела. Спалнята заварил също с недовършена шпакловка. Терасата била включена в спалнята. Имало замазка на пода за изравняване на нивата. Тавана бил с гипс картон. Спомня си за фибран на една от стените на хола, но за други стени не си спомня. В кухнята и хола стените били изолирани с вата и гисп картон. Коридора бил по същия начин с гипс картон и вата, пода бил на цимент.Повечето материали му ги купували собствениците. За банята говорил с Петя, а за останалата част от апартамент ас В.. Не знаел кой е работил преди това в апартамента. Казали му,че колегата работел бавно, мотаел с еи не са доволни от качеството на работата му.Нямал представа какво са уговорките им с предния майстор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а на ответника да доказва плащане, респ. основания за недължимост на сумата.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, като се претендира възнаграждение за извършена работа по устен договор за изработка и по специално незаплатен остатък за извършени строителни работи и незаплатени материали. Според чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане, следователно включва: 1) сключен договор за изработка; 2) изпълнение на конкретната възложена работа; 3) приемане на работата.
Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален, консесуален, двустранен и възмезден. В процесния случай независимо от оспорванията на ответника , според съда безспорно се установи от съвкупната преценка на доказателствата – СТЕ и показанията на разпитаните свидетели, тези на св. Г. ценени при условията на чл. 172 от ГПК, че страните са били обвързани от устен договор за изработка.
Приема се в практиката на ВКС, че съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора /решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., ІІ т.о., ТК,. Приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е налице както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия. При положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия.
В настоящия случай съдът приема, че извършената работа е приета, т.к. безспорно ответникът е във владение на апартамента независимо, че ремонтните дейности са довършени от трето лице, както и липсват твърдения и доказателства същият да е направил възражение – устно или писмено за недостатъци, некачествена, респ. ненавременна изработка.
Извън горното видът на извършените строителни работи според съда също беше установен от събраните по делото доказателства – писмени доказателства , показанията на свидетелите и СТЕ, които напълно си кореспондират.
Съгласно решение № 121 от 17.06.2013г. по т.д. № 649/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, липсата на доказана конкретна уговорена цена на стоката и на нейната доставка не води до извода за липсата изобщо на договорни отношения, а се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при сключването за същия вид стока при подобни обстоятелства. В решение № 100 от 17.08.2011г. по т.д. № 597/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима. При отсъствие на изготвена писмена форма, договорът подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, дължими от страните за заплащане в посочената хипотеза подлежат фактически извършените работи по действителни /пазарни/ цени, стойността на които при необходимост може да бъде установена с помощта на вещи лица. Ето защо и съдът приема, че стойността на извършените работи е в размерът определен от вещото лице по неоспорената СТЕ- 2682 лв. Предвид признанието на ищеца, че ответникът му е заплатил сумата от 2000 лв. по договора, то дължима е разликата в размер на 682 лв.За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията 1306, 04 лв. претенцията се явява неоснователна.
Претенцията на ищеца освен вложен труд, касае и заплащане на материали, закупени за негова сметка и вложени в обекта. За доказване на посоченото обстоятелство са представени гореописаните фискални бонове, на обща стойност 106, 88 лв./а не както се твърди в исковата молба – 86, 29 лв./. Претенцията в тази й част съдът намира за недоказана. От представените фискални бонове не се установява от чие име са закупени стоките, какви са точно по вид, включително липсват доказателства установяващи влагането им при извършване на ремонт именно в апартамента на ответника. Ето защо в тази си част претенцията следва да бъде отхвърлена.
В обобщение, съдът приема така предявеният установителен иск за основателен в размер на 682 лв. и неоснователен в останалата си част.
Съгласно №ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, предвид частичното уважаване на претенцията, а именно – 160, 66 лв.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 330, 84 лв. Ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 192, 14 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ж. А., ЕГН ********** дължи на Р.Г.Г., ЕГН ********** , сумата 682 лв. – главница, представляваща неизпълнение на задължение по договор за изработка за извършване на основен ремонт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението – 23.05.2019 г. до окончателното изплащане,като претенцията над тази сума до пълния предявен размер от 1392, 33 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.Ж. А., ЕГН ********** да заплати на Р.Г.Г., ЕГН **********, разноски в заповедното производство в размер на 160, 66 лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 330, 84 лв.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на В.Ж. А., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 192, 14 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: