№ 18897
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110130033 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Я. С. С. е предявил срещу ************** отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузите от раздел VI „Параметри“ от договор за
потребителски кредит № *******/2021 г., предвиждащи заплащане на
възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със
закона и добрите нрави.
Ищецът твърди, че е сключил посочения договор за заем с ответника за
сумата от 600 лв., със задължение да я върне в срок от 11 месеца ведно с
уговорената възнаградителна лихва в общ размер от 723,14 лв. Поддържа, че
е поел задължение да плати и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 180 лв. и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 420 лв., като общата сума, която
трябва да плати по договора, възлиза на 1323,14 лв. Счита, че посочените
клаузи за допълнителни възнаграждения са нищожни поради противоречие
със закона, предвид нарушението на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал 4 ЗПК.
Намира, че оспорените клаузи противоречат и на добрите нрави предвид
значителната нееквивалентност на насрещните престации, както и че същите
са неравноправни, тъй като предвидените възнаграждения са необосновано
високи и основната им цел е неоснователно обогатяване на кредитора.
Ответникът не подава отговор на исковата молба.
1
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован не се
явява и не се представлява. С писмена молба уточнява, че поддържа иска,
моли делото да се гледа в негово отсъствие, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Счита, иска за основателен. Моли съда да го уважи.
Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът не се явява в о.с.з. С допълнителна молба заявява, че изцяло
признава иска. Прави възражение за прекомерност на разноски.
Липса искане по решение по признаване на иска, поради което съдът
следва да постанови решение по чл.235 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
По предявените исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за заем
с посоченото в исковата молба съдържание, включително с оспорените клаузи
с посоченото съдържание, което противоречи на императивна законова
разпоредба и/или на добрите нрави.
Представения по делото договор за потребителски кредит №
*******/2021г. установява възникналото заемно правоотношение по смисъла
на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на
кредитополучател, и ответното дружество **************, в качеството му
на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
2
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл. 3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както
и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл. 24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл. 10 и чл. 11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин. Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да
предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на
кредитоспособността на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
3
Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК предвижда, че при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на
потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е
предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по -
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 24
от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат
и чл. 143-148 от ЗЗП.
Съгласно посоченото в процесния договор в частта „По поискана и
закупена допълнителна услуга“, при кандидатстването за потребителски
кредит ищецът изрично е поискал да закупи допълнителна услуга „Фаст“ и
допълнителна услуга „Флекси“, съобразно редът за използването им по
общите условия към договора. Уговорено е, че за поисканата и закупена
услуга ищецът дължи заплащане на възнаграждение за услуга "Фаст" от 180
лв. и услуга "Флекси" от 420 лв., платими на вноски заедно с месечната
погасителна вноска по кредита и е в размер от 54.54 лв.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането
на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде
предвидено събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и
точно посочени в договора. От анализа на закупения пакет от допълнителни
услуги се доказа, че същите по своето правно значение представляват
институти като новация, подновяване, прихващане, опрощаване,
споразумение, тъй като с пакета от допълнителни услуги се цели промяна на
погасителния план, промяна на падежа, размера на вноската като отлагане
или отсрочване, намаляване на вноска като опрощаване. Следователно всички
вноски по пакет допълнителни услуги представляват съществени услуги по
усвояване и управление на кредита, което съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК са
забранени.
Посочените такси от закупуване на пакет от допълнителни услуги, на
основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК представлява "Общ разход по кредита за
потребителя" и следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по чл. 19
4
ЗПК (възнаграждение на заемополучателя). С включването на тези разходи
под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. А заобикалянето на закона е
самостоятелно основание за нищожен потребителски договор за кредит, на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Уговореният размер на договорно възнаграждение е част от ГПР по
кредита.
В настоящото производство съдът не би могъл да установи размерът на
възнаградителна лихва, тъй като тя е определена на база неравоправни
клаузи, която включва главница и сумата по „Фаст“ и „Флекси“.
С оглед на изложеното, тези клаузи са противоречащи на закона и
съставляват неравноправни клаузи, тъй като се създава възможност да се
застрашат интересите на потребителя от допълването на допълнителни суми
по разхода на кредита, които са елемент от престацията на заемното
правоотношение.
С оглед изложеното, следва да се прогласят за нищожни клаузите от
раздел VI „Параметри“, предвиждащи заплащане на възнаграждения за
услугите „Фаст“ и „Флекси“, от Договор за потребителски кредит №
*******/2021 г., сключен между Я. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес
************, и **************, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано от *********** и **********, на
основание чл.26 ал.1 пр.2, вр. с чл. 10а и чл. 19, ал 4 ЗПК.
По разноските
Ответникът прави искане да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Настоящият
съд приема, че това искане е неоснователно, поради следните съображения.
На първо място, за да се приложи чл.78, ал.2 ГПК, ответникът трябва да
е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.
Налице е едната кумулативно дадена предпоставка, а именно
признаване на иска. Изявлението на ответника е направено с молба преди
датата на първото открито съдебно заседание
Не е налице втората кумулативно дадена предпоставка, а именно да не е
дал повод за завеждане на делото. На първо място, съдът приема, че
5
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Това е така, тъй като
ответникът е начислил вземания по процесните клаузи като част от общото
задължение по договора, съобразно представения по делото погасителен план,
видно от който в общия размер на вноската е включен размер на вноска по
закупена допълнителна услуга от 54.54 лв. Начисленият размер на
допълнителни услуги е дължим на конкретно посочени в погасителния план
дати на падеж за всяка вноска. С включването на задълженията за
допълнителни услуги ответникът е дал повод ищецът да заведе делото, за да
се признае, че клаузите, въз основа на които същите са начислени, са
нищожни на наведеното от ищеца основание. Следователно действието на
ответника по признаване на иска по основание не изключва неговата
отговорност, тъй като извънсъдебно той е дал повод на ищеца да предяви иск.
Ето не е налице първата предпоставка за приложението на чл.78, ал.2 ГПК, а
именно ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски. Същият
представи списък по чл.80 ГПК (л.21 от делото), с който претендира
следните разноски:
1. Държавна такса в размер на 100.00 лева. Този разход следва да се
признае на ищеца. Същият е представил доказателства за неговото
извършване (л.7 от делото).
2. Адвокатско възнаграждение за първия установителен иск в размер на
480.00 лева с ДДС, на адвоката на основание чл.38, ал.2 ЗА. Искът е с
материален интерес от 180.00 лева. Възнаграждението се определя по
чл.7, ал.2, т.1 ГПК – 400.00 лева. Адвокатът представя доказателства за
регистрация по ДДС, поради което сумата следва да бъде пресъдена с
ДДС, а именно 480.00 лева.
3. Адвокатско възнаграждение за втория установителен иск в размер на
480.00 лева с ДДС, на адвоката на основание чл.38, ал.2 ЗА. Искът е с
материален интерес от 420.00 лев. Възнаграждението се определя по
чл.7, ал.2, т.1 ГПК - 400 лева. Адвокатът представя доказателства за
регистрация по ДДС, поради което сумата следва да бъде пресъдено с
ДДС, а именно 480.00 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност с отговора на
исковата молба. Съгласно чл.2, ал.5 НМРАВ за процесуално за
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
Принципно това положение е вярно. Но съдът приема, че с оглед
фактите по делото, следва да се присъди едно възнаграждение. На първо
място, делото не е от фактическа и правна сложност. Процесуалният
представител на ищеца не се е явил в открито съдебно заседание и е написал
една молба след доклада по делото. По делото е налице изобилна съдебна
практика, което е потвърждение за липсата на правна сложност. Исковата
6
молба е бланкетна, процесуалният представител не се е явил в открито
съдебно заседание, а представената допълнителна молба също е бланкетна.
В допълнение на изложението, съдът приема, че двата установителни
иска имат сходен предмет на доказване. Няма и доказателства, че ищецът е
материално затруднен.
Ето защо следва да се присъдени в полза на процесуалния представител
на ищеца едно възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
С оглед изложеното, **************, ЕИК: *********, следва да бъде
осъдено да заплати на Я. С. С., ЕГН ********** сумата в размер на 100.00
лева, представляващи държавна такса в настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
**************, ЕИК: *********, следва да бъде осъдено да заплати
на адв. Д. В. М. сумата от 480.00 лева, представляващи възнаграждение за
един адвокат, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗА.
За тази сума следва да се посочи банковата сметка на адв. Д. В. М. (л.20
от делото).
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕНИ клаузите от раздел VI „Параметри“,
предвиждащи заплащане на възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“,
от Договор за потребителски кредит № *******/2021 г., сключен между Я. С.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес ************, и **************,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***********,
представлявано от *********** и **********, на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.10а и чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА **************, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано от *********** и **********, да
заплати на Я. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ************,
сумата от 100.00 лева (сто лева), представляващи държавна такса в
настоящото производство, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА **************, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано от *********** и **********, да
заплати на адв. Д. В. М., ************ сумата от 480.00 лева (четиристотин
и осемдесет лева) с ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат в
настоящото производство, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2
ЗА.
УКАЗВА на **************, че сумата може да бъде платена по
следната банкова сметка: IBAN: BG87UNCR70001521514314 при Банка:
„**************“, Титуляр: Д. В. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
7
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8