№ 13612
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110124345 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу
Ю. Й. К. и В. Й. К., в която се твърди, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Люлин“,
бл. 883, вх. Б, ет. 1, ап. 29, аб. № 290280, поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е доставял топлинна енергия на стойност
329,58 лева, която ответниците не са заплатили, поради което и изпаднали в
забава и дължали обезщетение за забава в размер на законната лихва на
стойност 60,94 лева за периода от 15.09.2019 г. до 26.11.2021 г. Развиват се
съображения, че ответниците му дължали и сума за главница за услугата
дялово разпределение в размер на 1,00 лева за периода 01.03.2019 г. до
30.04.2019 г. и обезщетение за забава върху задължението в размер на
законната лихва на стойност 0,26 лева за периода от 01.05.2019 г. до 26.11.2021
г., както и законната лихва от предявяването на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 16.12.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията. Моли се съда да
признае за установено, че ответниците му дължат посочените суми при квоти
от по 1/8 от цялото вземане за всеки от тях, дължими при условията на
разделна отговорност. Ищецът претендира и присъждането на сторените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждени
Ответницата Ю. Й. А. (К.) е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Възразява се срещу исковата молба с доводи за
нейната нередовност, като се посочва, че съдът следва да задължи ищеца да
уточни процесните суми за всеки месец и по пера за исковия период. Твърди
се, че с В. Й. К. са се отказали от наследството на Йовчо Бориславов Колев.
Оспорва да са потребители на топлинна енергия през процесния период.
1
Ответницата В. Й. К. не е подала отговор в законоустановения срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
Третото лице – помагач „МХ ЕЛВЕКО“ ООД не е взело становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 110316/16.12.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за исковите суми срещу Траянка Ангелова К.,
Ю. Й. А. (К.), В. Й. К. и Борислав Йовчев Колев при условията на разделност
и при обособени квоти от задълженията. Заповедта е била издадена. Ю. Й. А.
и В. Й. К. са подали в срок възражения. На заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за оспорените суми, като в едномесечния срок е била
депозирана процесната искова молба за установяване на дължимостта на
процесните суми при квоти от по 1/8 за всеки ответник.
С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти на 28.08.1991 г. на Йовчо Бориславов Колев и
Траянка Ангелова К. е бил продаден процения апартамент. По делото е
представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173,
том I, рег. № 5148, дело № 138 от 2019 г., по силата на който на 09.07.2019 г.
Траянка Ангелова К.,
Ю. Й. А., В. Й. К. и Борислав Йовчев Колев продават процесния имот,
обозначен изрично като съсобствен между продавачите, на трети лица за
спора. Видно от удостоверение за наследници на Йовчо Бориславов Колев,
същият е починал на 08.07.2018 г. и е оставил за наследници съпругата си –
Траянка Ангелова К., и трите си деца – ответниците и Борислав Йовчев Колев.
Предвид липсата на твърдения и доказателства в друг смисъл, следва да се
приеме, че приживе Йовчо Бориславов Колев и съпругата му са придобили
процесния недвижим имот в режим на СИО. След смъртта му, същият е
останал в наследствената маса, като низходящите на починалия са го
наследили при квота от по 1/8, а преживелият съпруг – 5/8. Следва да се
отбележи, че по делото са представени откази от наследство на починалия,
направени от ответниците и вписани на 02.03.2022 г. Видно обаче от
нотариалния акт, коментиран по- горе, преди вписване на отказа ответниците
са се разпоредили с наследеното имущество на 09.07.2019 г., което по смисъла
на чл. 49, ал. 2 от ЗН представлява несъмнено действие по приемане на
наследството. Следователно за периода от 08.07.2018 г. до 09.07.2019 г.
ответниците са били носители на правото на собственост върху имота при
квоти от по 1/8 и следва да отговарят като собственици за тези квоти от
задълженията, а за задълженията, калкулирани преди това, следва да
отговарят при посочените квоти като наследници на починалия.
Видно от договор от 09.06.2020 г. ищецът е възложил на „МХ ЕЛВЕКО”
ООД извършването на услугата дялово разпределение.
С Договор от 15.10.2002 г. с етажната собственост на сграда с адрес: гр.
София, жк. Люлин, бл. 883, вх. Б, на дружеството „МХ ЕЛВЕКО“ ООД е било
2
възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода в сградата. Под № 29 в списъка към протокола за
Общото събрание от 04.11.2002 г., на което е било взето решение за сключване
на договора, са вписани имената на наследодателя и процесният абонатен
номер.
По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.
Експертът по тази експертиза е посочил, че за процесния апартамент за
исковия период начислените месечни суми в общ размер възлизат на 1459,74
лева, като е налице като изравнителен резултат от отоплителния сезон сума за
възстановяване в размер на 85,53 лева. Посочва се, че дължимата сума за
исковия период възлиза в размер на 1374,21 лева. Съдът кредитира
заключението като обективно и компетентно изготвено, и съответстващо на
събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период и
имот, вкл. индивидуалните справки и съобщенията към фактури.
Съдът кредитира и изводите на вещото лице, изготвило заключение по
съдебно-счетоводната експертиза. Същото е посочило, че няма заплатени
суми по процесния абонатен номер след отнасяне на вземането в „Съдебни
вземания” и дължимата сума за дялово разпределение е в размер на 3,96 лева.
Относно калкулираните суми за топлинна енергия съдът се довери на вещото
лице, изготвило заключение по съдебно –техническата експертиза, доколкото
същото е работило по замерените стойности на потребеното количество
топлинна енергия, а експертът по съдебно-счетоводната експертиза се
позовава върху счетоводни документи, издадени от ищцовото дружество.
Видно от справката на л. 16 за исковия период дължимата сума за цена
на услугата за дялово разпределение възлиза на 3,96 лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковата молба се явява редовна и допустима, доколкото същата
съдържа индивидуализация на претендираните вземания по размер и период,
като е налице индентитет с претенциите по заповедта за изпълнение, оспорена
от съответните длъжници – ответници.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия
за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
3
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответниците са били собственици или носители на вещно право на ползване
през исковия период върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент на
топлинна енергия. От представените писмени доказателства по делото
успешно се установява, че наследодателят на ответниците е бил абонат на
топлофикационното дружество, като след смъртта му следва да отговарят
неговите законни наследници за калкулираните задължения до смъртта му
като част от наследствената маса от права и задължения, преминала в
патримониума им при съответните квоти от по 1/8 всеки съобразно
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН. За периода от 08.07.2018 г. до
09.07.2019 г. ответниците са били носители на правото на собственост върху
имота при квоти от по 1/8 и следва да отговарят като собственици за тези
квоти от задълженията.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за
целия исков период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от
2016 г.
Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2016 г., в сила от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността
по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.
33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура.
Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок,
който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача – в случая, на ищеца.
По делото успешно се доказа, че потребената топлинна енергия за
процесния период възлиза в размер на 1374,21 лева, като всеки от ответниците
съобразно квотата си от 1/8 следва да отговаря за сумата в размер на 171,78
лева. В случая обаче се претендира сума в по-малък размер, а именно – 164,79
лева, до който исковете следва да се уважат. По делото успешно се доказа и
дължимостта на сумата за цена за дялово разпределение за исковия период в
4
размер на 3,96 лева, като всеки от ответниците съобразно квотата си от 1/8
следва да отговаря за претендираната сума в размер на 0,49 лева.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите
Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът
за плащане на задълженията по общите фактури е определен в приложимите
Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), не е необходима покана, за да бъде
поставен ответникът в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД). Предвид това,
експертните изводи и на основание чл. 162 от ГПК, съдът счита, че се дължи
лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
26.11.2021 г. в размер на 306,91 лева или по 38,36 лева от всеки ответник.
Доколкото обаче се претендира сума в по-малък размер от всеки, а именно –
30,47 лева, съдът счита, че исковете следва да се уважат изцяло до този
размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това акцесорната претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Като законна последица от уважаване на исковете за главници следва да
бъде присъдена законната лихва от образуване на производството – 16.12.2021
г., до окончателно изплащане на вземанията.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. Разноски се полагат само на ищеца, доколкото
ответниците не са претендирали такива. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в
размер на 100,00 лева за първоинстанционното исково производство, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Съдът констатира, че е била
надвнесена държавна такса за исковото производство, а именно за сумата в
размер на 200,00 лева, която не подлежи на разпределяне, а на възстановяване
след изрично искане с молба до съда с посочена банкова сметка от ищеца. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплати в полза на ищцовото дружество сумата в размер на 959,36 лева,
представляваща сбор от разноски за държавна такса за първоинстанционното
исково и заповедно производство, юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното исково и заповедно производство, депозити за
възнаграждения на вещи лица, такси за съдебни удостоверения.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ============, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Ю. Й. А., ЕГН
**********, и В. Й. К., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, жк.
============= че Ю. Й. А., ЕГН **********, и В. Й. К., ЕГН **********,
дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ============, за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. ============= аб. №
167929, при условията на разделна отговорност и при квоти от по 1/8 за всеки
от следните суми: сума в размер на 1318,31 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 243,78 лева - мораторна лихва за
забава върху задължението за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 26.11.2021
г., сумата в размер на 3,96 лева – цена за услугата за дялово разпределение за
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
16.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 72154 по описа
за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ============, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Ю.
Й. А., ЕГН **********, и В. Й. К., ЕГН **********, и двете с адрес: гр.
София, жк. ============= че Ю. Й. А., ЕГН **********, и В. Й. К., ЕГН
**********, дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
============, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк.
============= аб. № 167929, при условията на разделна отговорност и при
квоти от по 1/8 следните суми: сумата в размер на 1,07 лева-мораторна лихва
върху задълженията за цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 26.11.2021 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 72154 по описа за 2021 г. на СРС, I
ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Ю. Й. А., ЕГН **********, и В. Й. К., ЕГН **********, и
двете с адрес: гр. София, жк. ============= да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ============, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата в размер на 959,36 лева, представляваща сбор от разноски
за държавна такса за първоинстанционното исково и заповедно производство,
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно
производство, депозити за възнаграждения на вещи лица и такси за съдебни
6
удостоверения, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„МХ ЕЛВЕКО” ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7