Р Е Ш Е Н И Е
№
IV – 27 16.04.2021
година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На пети април, две
хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 267 по описа за 2021 година
Производството по
делото е образувано по повод въззивна жалба на Д.Д.Н., EГH **********,
с адрес: ***, срещу Решение №260092/23.12.20г., постановено от Айтоски районен
съд по гр.д.№443/2020г. по описа, с което е отхвърлен иска на въззивницата
срещу Община Айтос, адрес; гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ №3, представлявана от
Васил Едрев-Кмет за признаване за незаконно на наложеното й дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“ и за отмяна на Заповед №
PД-11-599/07.05.2020 год. нa Кмета на Община Айтос и въззивницата е осъдена
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати
на Община Айтос, сумата от 700лв.
разноски.
Въззивницата
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. При подробно
излагане на установените по делото факти и обстоятелства, представените
доказателства и пунктуално излагане на хронологията на твърдяните извършени от
нея нарушения на трудовата дисциплина, въззивницата излага своята защитна теза
и тълкуване на фактите, за да обоснове извод, че задълженията, за неизпълнение
на които е санкционирана, не са й възложени надлежно, а част от тях са й
вменени незаконосъобразно – при едностранно изменение без нейно съгласие.
Въззиваемият –
ответник Община Айтос не представя в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител адв. Бойчев изразява становище за оставянето й без
уважение.
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което
съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в
срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е
редовна и допустима.
Бургаският окръжен
съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че
считано от 18.12.2015г., страните са били в трудови правоотношения. Първото от
тях е възникнало на основание трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца
№1313/18.12.2015г., съгласно който ищцата е заемала длъжност „младши експерт“ в
дирекция „Административно — правно и информационно обслужване" (АПИО). Към
този договор, видно от личното трудово досие на ищцата, не е приложена
длъжностна характеристика.
Ha 14.03.2016 г. трудовият
договор е прекратен със Заповед №371 – по взаимно съгласие. На същата дата е
сключен нов трудов договор със срок на изпитване 6 месеца №PД-11-372/14.03.2016г.,
по силата на който ищцата е назначена на длъжност „старши експерт“ в дирекция
„АПИО“. Договорът е сключен до завръщане на титуляра К.Д.Н. и е прекратен със
Заповед №114/17.09.2018г. - поради завръщане на замествания служител на работа.
Към личното трудово досие на ищцата е приложена длъжностна характеристика за
длъжността „старши експерт в дирекция АПИО“. Като цел на длъжността е посочено,
че същата съставлява експерт по човешки ресурси и отговаря за законосъобразното
техническо и документално обслужване на общинска администрация във връзка с
възникването, съществуването и прекратяването на трудово-правните и служебни
отношения с работниците и служителите, както и за други програми и мероприятия
за развитие квалификацията и уменията на персонала. Тази длъжностна
характеристика е подписана от ищцата и носи дата 01.03.2016г.
На 17.09.2018г. е
сключен нов – безсрочен трудов договор №PД-11-1142, по силата на който ищцата назначена
на длъжността „старши експерт" в дирекция AПИО. Приложена е Заповед
№РД-08-627/17.09.2018г., по силата на която на осн. чл.44, ал.1, ЗМСМА, вр.
чл.2, ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.12г. за издаване на удостоверения въз
основа регистъра на населението, Кметът на Община Айтос е определил ищцата като
длъжностно лице, което да издава удостоверения въз основа на регистъра на
населението от НБД „Население“ и актовете по гражданско състояние за гр. Айтос
и населените места в общината. Към този договор не е приложена друга длъжностна
характеристика, която да е връчена на ищцата.
Следва да се каже,
че с отговора на исковата молба ответникът е представил длъжностни характеристики
за длъжността „главен специалист“, връчена на свидетелката В.В. и за длъжността
„старши експерт“, връчена на трето лице – К.Н.. При представяне на копие от личното
трудово досие на ищцата, с молба – чл.78 от първоинстанционното дело, ответникът
е заявил, че в него не са приложени молбите за ползване на отпуск и заповедите
за разрешаване. Следователно съдът приема, че представеното от ответника копие
на трудовото досие на ищцата съдържа всички други документи, удостоверяващи трудовите
правоотношения между страните.
С решение на
Общински съвет Айтос от 24.02.20г. е приета нова структура и численост на
общинската администрация. След влизане в сила на решението, Кметът на Община
Айтос е утвърдил ново длъжностно щатно разписание. Съгласно последното, в
дирекция АПИО са създадени два отдела – отдел ГРАО и „Правно нормативно
обслужване и обществени поръчки“. Длъжността на ищцата е включена в отдел ГРАО,
заедно с още 5 други старши експерти.
Не се спори, че са
били изготвени допълнителни споразумения за всички служители от
администрацията, с оглед разпределението на длъжностите по дирекции, отдели,
звена и т.н., като това за ищцата не е приложено по делото. От представената й
длъжностна характеристика, която на 08.04.2020г. ищцата отказала да подпише е
видно, че същата следва да „изпълнява функциите на длъжностно лице по
гражданското състояние, като създава електронни еквиваленти на създадените
актове по гражданско състояние в Общината“. В тази длъжностна характеристика е
посочено, че целта на длъжността е „Да извършва дейностите свързани с
отразяване гражданското състояние /раждане, брак, смърт/ на лицата и поддържане
този вид информация актуална във връзка с извършване на административното
обслужване на гражданите“.
На екземпляра от новата
длъжностна характеристика ищцата собственоръчно изписала, че „Не съм съгласна с
възложената точка в раздел „Основни задължения“, а именно – т. „Организира и
провежда граждански ритуали при сключване на граждански бракове като длъжностно
лице“, т.к. ритуалът е събитие, което се извършва пред голяма аудитория, а това
създава в мен притеснение и неувереност. Работата обхваща предимно почивните и
празнични дни, през които аз имам неотложни лични и семейни ангажименти.“ Поради
това ищцата отказала да подпише длъжностната характеристика.
Ищцата твърди, че с
така представената й длъжностна характеристика е налице опит от страна на
работодателя едностранно да промени характера на извършваната от нея работа,
което е недопустимо на осн. чл.118, ал.1 КТ. Твърди, че е изпълнила всички свои
задължения, по документи, заведени й чрез работната програма „Акстър“ от
центъра за обслужване на граждани; не е отказвала да изпълни служебните си
задължения, като е обработвала надлежно разпределените й документи.
Със Заповед
№РД-562/21.04.2020г. Кметът на Община Айтос образувал дисциплинарно
производство срещу ищцата и я поканил да даде обяснения по изброени в заповедта
нарушения на трудовото правоотношение, а именно: защо на 06.04.2020г не е
издала препис от Акт за смърт на лицето И.Й.И., а се е наложило това да бъде
сторено от друг служител на ответника; защо
на 06.04.2020 по входирано заявление за сключване на граждански брак от лицата
А.Д.П. и И.Я.С. е отказала да предостави административна услуга и се е наложило
това да бъде сторено от друг служител; защо
на 07.04.2020г не е издала препис от Акт за смърт на лицето М.Т.Д., а се е
наложило това да бъде сторено от друг служител на ответника; защо
на 08.04.2020г не е издала препис от Акт за смърт на лицето В.К.Г., а се е
наложило това да бъде сторено от друг служител на ответника; защо на 09.04.2020г не е издала препис от Акт
за смърт на лицето М.И.К.П., а се е наложило това да бъде сторено от друг
служител на ответника; защо по входирано
на 14.04.2020 заявление за сключване на граждански брак от лицата Г.Р.О. и З.М.С., ищцата е отказала да предостави
административна услуга и се е наложило това да бъде сторено от друг служител; защо
на 20.04.2020г не е отговорила на позвъняване по служебния телефон и не се е
явила да състави препис от Акт за смърт.
В указания срок
ищцата представила писмени обяснения вх.№93-00-428/24.04.2020г. В тях е
заявила, че посочените в заповедта нарушения не могат да й бъдат вменени, т.к.
преписките по тези случаи не са й възложени изрично съгласно деловодната
програма, а относно пропуснатото телефонно обаждане на 20.04.2020г. (Великден)
е върнала обаждане веднага след като е видяла служебния си телефон. В обяснението
ищцата заявила, че посочените като неизпълнени от нея задължения, не са
задължителни, т.к. тя е отказала да подпише новата си длъжностна
характеристика, което я освобождава от тези нови задължения.
В рамките на проведеното
дисциплинарно производство, с процесната Заповед №РД-11-599/07.05.2020г., на
ищцата било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищцата твърди, че
дисциплинарното наказание е незаконосъобразно. Поради това, че не е подписала
новата длъжностна характеристика, за нея не са възникнали задължения за
провеждане на ритуали и издаване на актове за смърт; не е била обучавана за изпълнение
на такива задължения. Промяна в съдържанието на трудовото правоотношение е
допустима по взаимно съгласие между страните на осн. чл.119 КТ.
Ответникът Община
Айтос оспорва иска. Заявява, че ищцата е осъществила посочените в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание нарушения. Работодателят е изпълнил
вменените му от закона задължения да изиска писмените й обяснения – чл.193 КТ и
да наложи наказанието с мотивирана писмена заповед – чл.195 КТ. Според ответника,
длъжността, на която е назначена ищцата е била заемана преди това от В.В., а
след прекратяване на трудовото й правоотношение, поради придобиване на право на
пенсия, длъжността е възложена на ищцата. Между двете длъжности не са налице
разлики, те са идентични.
За установяване на
спорните по делото факти и обстоятелства, в първоинстанционното производство са
разпитани в качеството им на свидетели В.В. (бивш служител на ответната
Община), Д.Д. и С.Х.- А. - пряк ръководител на ищцата.
Според св.В., преди
да се пенсионира тя е издавала актовете за смърт и раждане за текущата година,
а при нейно отсъствие била замествана от Директора на отдел ГРАО –Д.Д.. В този
период ищцата издавала удостоверения за раждане и наследници, но за минали
години. В практиката на Община Айтос е било възможно, задълженията на даден
служител да се променят със заповед на Кмета на общината.
Според св. Д.,
промяната на задълженията е резултат от приетата с решение на Общинския съвет
нова структура на администрацията и оптимизация на щатната численост и
пенсионирането на св. В.В.. Поради пенсионирането на В., на ищцата и останалите
служители на „служба ГРАО“ били възложени нейните задължения; те имали идентични
задължения и могли да се заместват взаимно съобразно длъжностните си
характеристики. Според свидетелката, няма никаква специфика в издаването на
актове за текуща или минала година, всички служители имат достъп до базата
данни и са запознати с правилата и начина на работа. Според нея въпреки
промяната в наименованието на дирекцията и създаване на нов отдел, нищо в работата
и задълженията на служителите не се е променило. Ищцата е имала задължение да
работи с ГРАО и след промяна на структурата това е останало така. Чисто
организационно отдел ГРАО е бил слят с отдел „Правно –нормативно обслужване“ и
е преминал към Дирекция АПИО.
Според св. С.Х. основните
задължения на всички служители на отдел ГРАО били: съставяне на актове за
раждане, смърт, граждански бракове, водене на регистър и са останали
непроменени, а всички служители имали достъп до НБДС. След пенсионирането на
св. В.В., нейните задължения били възложени с длъжностната характеристика на
ищцата. Св. А. посочва за два брака, които ищцата е отказала да сключи. В
единия случай заявлението за сключване на граждански брак било разпределено с
резолюция на ищцата, но два дни преди ритуала тя отишла при св. А. и заявила,
че няма да може да сключи брака, т.к. е почивен ден и ще бъде извън града. След
тези й действия св. А. възложила сключването на брака на друг служител от същия
отдел. Доказателства за отсъствието си от града ищцата не представила. В друг
случай ищцата директно върнала заявлението за сключване на гр. брак на прекия
си ръководител и й заявила, че няма да изпълни ритуала без да излага конкретна
причина за това. Този ритуал също бил изпълнен от друг служител на отдела. Според
св. А. непрестанните откази на ищцата да изпълни една или друга възложена й
задача довело до натоварване на всички останали служители на Дирекция АПИО,
Отдел ГРАО.
Бургаският окръжен
съд, преди проверка правилността на обжалваното решение извърши проверка на
неговата валидност и допустимост и установи, че същото не страда от пороци,
водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението на Бургаски районен
съд е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Доколкото по
делото не се спори, че от ищцата са поискани и дадени писмени обяснения по реда
на чл.193 КТ, а наказанието е наложено с мотивирана заповед, както изисква
нормата на чл.195 КТ съдът не намира, че работодателят е допуснал нарушение на
тези императивни правни норми, поради което заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ следва да бъде разгледана
по същество.
Предвид
обстоятелството, че ищцата заема по трудово правоотношение длъжност в
общинската администрация, на осн. чл.3, ал.5, вр.ал.2, т.1 от Наредба за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата), същата
заема експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции. Видно от
документите, приложени към личното трудово досие на ищцата, към трудовия
договор от 18.12.2015г. на основание на който ищцата е назначена на длъжност
„младши специалист“, не е приложена длъжностна характеристика. Такава е
приложена към трудовия договор от 14.03.2016г., с който тя е назначена до
завръщане на титуляра К.Н., на длъжност „старши експерт“. Видно от тази
характеристика, длъжността на ищцата включва задължения на експерт „Човешки
ресурси“.
Към трудовия
договор, който действа между страните – този от 17.09.2018г., по който ищцата е
назначена на длъжност „старши експерт“ не е приложена длъжностна
характеристика. По делото е представена такава, но видно от отбелязването,
същата е връчена не на ищцата, а на друг служител – К.Н.. Поради това съдът не
може да установи какви са били трудовите функции на ищцата по този договор. На
тази длъжност, със заповед на Кмета на общината №РД-08-627/17.09.2018г. й е
възложено да изпълнява функциите на длъжностно лице, издаващо удостоверения въз
основа на регистъра на населението от НБД „Население“ и актове по гражданското
състояние, поради което съдът намира, че тези задължения не са били изначално включени
в длъжностната характеристика на ищцата.
Видно от
представената от ответника длъжностна характеристика, функциите на длъжностно
лице по гражданското състояние са включени в длъжността „главен специалист
ГРАО“, заемана от св. В.В., която длъжностна характеристика е връчена, респ. –
подписана от последната на 24.03.2008г. Така от посочените доказателства и от
показанията на св.В. се установява, че до прекратяване на трудовото й
правоотношение, свидетелката е била длъжностно лице по гражданското състояние и
е издавала и извършвала актовете за гражданско състояние, а ищцата е издавала
преписи от тях.
Съгласно нормите
на чл.35, ал.1 и 3 ЗГР и чл.44, ал.1, т.14 ЗМСМА, актовете за гражданско
състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината
или кметството, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е
длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може
да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и
кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на
актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската
администрация.
Трудовите
правоотношения със служителите в общината възникват по силата на договори, сключени
с кмета на общината. Той е компетентния орган, който изготвя поименното щатно
разписание в изпълнение на актовете на Общинския съвет, (Решение № 654 от
1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 284 от
21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 378/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 812 от
14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2008 г., V г. о., ГК, и др.). Поради това
и за целите на настоящото изложение, настоящата инстанция намира, че в
задълженията на определена длъжност от щатното разписание могат да се включат
функциите на длъжностно лице по гражданското състояние. Така доколкото
длъжностната характеристика за длъжността се утвърждава от кмета, само за
целите на настоящото изложение може да се приеме, че по този начин Кметът на общината
може да делегира функциите си на длъжностно лице по гражданското състояние по
смисъла на цитираните разпоредби.
Длъжностното лице
по гражданското състояние е лице, натоварено от законите с официални функции,
регламентирани от Закона за гражданската регистрация. Според чл.35, ал.1 ЗГР, актовете за
гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние
в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Съобразно
нормата на чл.2, ал.2 ЗГР, актовете за гражданско
състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред
длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак
и смърт. Според правилото на чл.19а, ал.2 ЗГР, възстановяването на имената по
ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по
писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. В тези
хипотези решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от
заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Цитираните норми
водят до извод, че функциите на тази длъжност съществено се различават от
функциите на служител, който издава удостоверения и преписи от актове за минали
събития, в случая – тези на „старши експерт“, ако за целите на настоящото
изложение се приеме, че длъжностна характеристика на ищцата е идентична с тази
на К.Н.. Налице е опит на работодателя за едностранна промяна в трудовите
функции на ищцата. Съобразно нормата на чл.118 КТ, ал.1 КТ, страните по
трудовото правоотношение не могат да променят едностранно неговото съдържание,
освен в случаите, установени в закона. Според нормата на чл.119 КТ, трудовото
правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено
или неопределено време. Разпоредбата на чл.120 КТ посочва хипотезите, в които
работодателят може едностранно да промени мястото и характера на работата, като
нормата на ал.3 му дава такава възможност, само при наличието на непреодолими
причини, каквито в случая не се твърдят и не се установяват.
Поради изложените
по-горе съображения, въззивната инстанция намира, че възлагането на Н. да
изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, съставлява
едностранно съществено изменение на съдържанието на трудовото правоотношение,
за което не е налице съгласие от другата страна. Ето защо въззивната инстанция
намира, че за ищцата не са възникнали задължения да изпълнява задълженията
длъжностно лице по гражданското състояние, респ. – законосъобразно е отказала
да издаде актовете за брак и смърт, за които й е наложено наказанието. Заповедта,
с която е наложена наказанието е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Първоинстанционното
решение, постановено в обратния смисъл е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което
искът следва да бъде уважен.
В полза на въззивницата
следва да се присъдят направените в двете инстанции съдебно – деловодни
разноски, в размер на 600.00 лева – адвокатско възнаграждение – по 300 лева за
всяка инстанция.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати дължимите за производството държавни такси, на осн.
чл.3 от ТДТССГПК и чл.18, ал.1, вр. чл.3 ТДТССГПК, в размер на 40 лева за първа
и 20 лева за въззивна инстанция.
Ето защо
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№260092/23.12.20г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№443/2020г. по
описа, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ наложеното със Заповед № PД-11-599/07.05.2020 год. нa Кмета
на Община Айтос, на Джeнка Д.Н., EГH **********, с адрес: ***, ДИСЦИПЛИНАРНО
НАКАЗАНИЕ „предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА Община
Айтос да заплати на Д.Д.Н., EГH **********, с адрес: ***, сума от 600 лева –
съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община
Айтос да заплати по сметка на Районен съд Айтос, сума от 40 лева – държавна
такса по чл.3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Община
Айтос да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас, сума от 20 лева – държавна
такса по чл.18, ал.1, вр. чл.3 от ТДТССГПК.
Настоящото решение
е окончателно на осн. чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.