О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 22.02.2021г.
Софийски
градски съд, ГО, III-Б
въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ
МЪГЪРДИЧЯН
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова
ч.гр.д. № 1121 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл. 274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 577 ГПК и чл. 263и, ал. 6 ТЗ.
Образувано
е по частна жалба вх. № 263459 от
12.01.20201г. на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
чрез адвокат Д.М.Д.от САК - пълномощник на законните представители Д.Б.Ш.и М.И.В.,
срещу Определение № 1970 от 30.12.2020
г. на Съдия по вписванията при Софийски Районен съд по заявление с вх. № 80429
от 30.12.2020 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София. С обжалвания
съдебен акт е постановен отказ за се извърши вписване на удостоверение на „Ю.Б.”
АД за преобразуване чрез вливане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД.
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Излага съображения, че подлежащият
на вписване акт – Удостоверение
по смисъла на чл. 263в, ал. 1 от ТЗ с изх. № 20201222132928/22.12.2020г.
на Агенция по вписванията удостоверява настъпило вливане на „Банка Биреос
България“ АД с ЕИК *******в провоприемника
„Юробанк България“ АС ЕИК *******е акт , подлежащ на вписване на основание чл. 4, б. „в“ от Правилника за
вписванията във вр. с чл. 263и, ал. 6 и чл. 263в, ал. 1 от ТЗ. Твърди, че в
заявлението за вписване е надлежно индивидуализиран недвижимият имот, за който се отнася исканото
вписване като са спазени всички изисквания на чл. 6, ал. 3 от ПВп. Недвижимият
имот се намирал в район с одобрена кадастрална карта и описанието е извършено съобразно данните по
чл. 60, т. 1-7 ЗКИР.Към заявлението са приложени титул за собственост на имота
– Постановление за възлагане на недвижим имот, и скици, издадени от СГКК гр.
София.
Жалбоподателят твърди, че към
заявлението с цел осигуряване на възможността правилно да бъде установен
дължимият размер на държавната такса са представени в оригинал удостоверение за
данъчна оценка както и извлечение от балансовата стойност/аналитична справка
ДМА, оригинал на заключителен баланс на Банка Приеос България АД и индивидуален
отчет за доходите на вливащото се дружество. Сочи, че заплатената държавна
такса в размер на 2315.63 лв. е начислена върху по-високата от балансовата
стойност в баланса на търговското дружество и данъчната оценка на имота. Твърди, че разпечатка от
електронното преводно нареждане е приложено към заявлението. Към частната жалба
прилага надлежно заверено платежно внесената държавна такса. В частната жалба
се излагат доводи, че при исканото вписване не е необходимо представяне на
декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от страна на вливащото се дружество. Но с
оглед мотивите на обжалваното определение прилага към настояща частна жалба два
броя декларации по чл. 264 , ал. 1 от ДОПК, подписани от законните
представители на вливащото се търговско дружество.
Жалбоподателят твърди, че е неоснователен доводът на Съдията по
вписванията, че към заявлението е следвало да се представи договор за
преобразуване, който да включва индивидуализация на сградите, имотите, мястото
и датата на съставянето си съгласно чл. 6, ал. 1 от ПВп. Сочи, че посоченото
съображение не само противоречи на т. 3 от ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС,
според която актът подлежащ на вписване е удостоверението, издадено от
Търговски регистър, а не договорът за преобразуване. Представеното за вписване
удостоверение удостоверява с материална доказателствена сила всички елементи от
фактическия състав на вливането на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* в
„Ю.Б.“ АД ЕИК *******. Освен това с това свое изискване съдията по вписванията е
нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗТР,
според който ако за търговеца е посочен ЕИК, съдът, държавни органи и
др. нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговски
регистър и представянето на актове, обявени в него.
Според жалбоподателя е неоснователно твърдението в обжалваното определение,
че от представения заключителен баланс на „Банка Пиреос България“ АД,
индивидуален отчет за приходите, и справка- извлечение от заключителния
счетоводен баланс не можело да се установи размерът на балансовата стойност на
имота. Липсата им затруднявала определяне на дължимата държавна такса за
вписване. В жалбата се сочи, че от представените надлежни писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че преобразуващото се дружество е било единствен и изключителен
собственик на подробно описания в заявлението имот към момента на
преобразуването. Твърди, че с изискванията за представяне на индивидуализиращи
счетоводни справки за активите на преобразуващото се дружество съдията по
вписванията излиза извън предоставените му от закона и изрично изяснени с т. 6
на ТР7/2012г. на ОСГТК на ВКС предели на неговата компетентност.
Жалбоподателят изразява доводи за
неоснователност на твърдението в обжалваното определение, че за извършване на
вписване е необходимо представянето на доказателства за изпълнение на
изискванията на чл. 264 от ДОПК. Твърди, че представяне на този документ не е
необходим. Сочи, че съгласно константната съдебна практика, за която представя
примери, приема, че при вписване на удостоверени по чл 263в, ал. 1 ог ТЗ
преобразуване на дружество чрез вливане, съгласно чл. 263 и, ал. 6 от ТЗ не е
необходимо представянето на удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за
наличие и липса на непогасени данъчни задължения за недвижимите имоти,
включващи се в имуществото на преобразуваното дружество.
В жалбата се излага довод, че неоснователно съдията по вписванията е
приел, че платежното нареждане за заплащане на държавна такса не било надлежно заверено и това
представлявало неизпълнение на изискванията на чл. 7а от ТДТСАВ. Твърди че посочената
разпоредба не била съобразена със същността на електронния документ и
обстоятелството, че същият не може да има оригинал.
С оглед на изложеното жалбоподателят моли обжалваният отказ да бъде отменен като неправилен и вместо него да постанови нов, с който да разпореди вписване на процесното Удостоверение по смисъла на чл. 263в, ал. 1 от ТЗ с изх. № 20201222133632/22.12.2020г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди
доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:
Със заявление, вх. № 80429/30.12.2020
г., е поискано вписване в имотния регистър по партидата на „Ю.Б.” АД,
ЕИК ******* в Имотен регистър при Агенция по вписванията на промяна в
собствеността върху недвижим имот, поради вписано в Търговски регистър на 22.12.2020г.
вливане на вписания собственик Банка Биреос България“ АД с ЕИК *******в заявителя "„Ю.Б.” АД,
ЕИК *******.
Към заявлението са представени: оригинала
на Удостоверение по смисъла на чл. 263в, ал. 1 от ТЗ с изх. № 20201222133632/22.12.2020г. на
Агенция по вписванията – Търговски регистър; копие на Постановление за
възлагане на недвижим имот, вписано в СВп София с вх. рег. №
30804/22.05.2019г. по имотна партида
79913, 331569-331571/2019г. Оригинал на данъчна оценка на недвижим имот, изх. №
**********/22.10.2020г., оригинал на кадастрална скица на поземлен имот и
оригинал на кадастрални схеми на самостоятелни обекти в сграда; оригинал на
извлечение от заключителен баланс на „Банка Пиреос България“ АД, платежно за
внесена държавна такса в размерн а 2 315.63 лв. и документ, удостоверяващ
представителната власт на пълномощника на заявителя.
При постановяване на обжалвания отказ съдията по вписванията при
СРС приел, че от представените заключителен баланс на вливащото се дружество -
Банка Пиреос България АД, индивидуален отчет за доходите, който е извлечение от
заключителния счетоводен баланс не можело да се установи размерът на
балансовата стойност на имотите, вливащи се в патримониума на преобразуващото
дружество. Това обстоятелство водело и до невъзможност да бъде определена дължимата
за вписването държавна такса. Към заявлението не били представени и
декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от
законните представители на вливащото се дружество, както и заверен от страната документ,
който надлежно да удостоверява плащането на дължимата
за вписването държавна такса.
Жалбата е подадена в срок от надлежно
легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. и
е процесуално допустима. Разгледана по същество е и неоснователна.
Вписването по смисъла на чл. 1 от ПВ е юридически акт с
гражданско-правно действие, представляващо даване гласност на акта, който
следва да бъде вписан и целящо непротивопоставимост на последващи действия от
трети лица. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от датата
на вписване, като въведената необорима презумпция за знание се обосновава с
публичността на имотния регистър.
Уреденото в глава ХVI на
ТЗ преобразуване на търговски дружества, по правило е свързано с
правоприемство без ликвидация на едно или няколко от участващите
в преобразуването дружества. При вливането, като една от формите
на преобразуване, имуществото на преобразуващото се дружество преминава в
патримониума на приемащото дружество, като правоприемството настъпва от датата
на вписването на преобразуването в търговския регистър,
съгласно разпоредбата на чл. 263и, ал. 2 ТЗ, като от посочената дата
титуляр на правата, притежавани преди преобразуването от
преобразуващото се дружество, става приемащото дружество. В мотивите към т. 3
от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., на ВКС,
ОСГТК е разяснено, че когато преобразуващото се дружество е притежавало вещни
права върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква
отчуждаването им да бъде вписано в книгите по ПВ, чл. 263и, ал. 6 ТЗ предвижда издаване
на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава
управителния орган на приемащото дружество да го представи
за вписване пред съответния регистър. Законодателят отчита
необходимостта от оповестяване на преминаването на права и постановява нещо
различно от общия принцип, че на вписване в книгите по ПВ подлежат
актове за недвижими имоти (чл. 4 ПВ). В случая
правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, в който
се включват както юридически факти на частното право, така
и вписването в търговския регистър, което става въз основа на
волеизявление на държавен орган. Когато се осъществят всички факти от състава,
правоприемството е настъпило и остава единствено да бъде оповестено по
надлежния начин, доколкото са преминали права, които по принцип подлежат
на вписване. Видно от изложеното, удостоверението
за вписване по чл. 263в ал. 1 ТЗ не представлява акт
за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б."А" от ПВ, нито е акт,
който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б. "Б" - "З" ПВ.
То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за
който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла
на чл. 4 б."И" ПВ. По тази причина
неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел II ПВ, като
се спазят изискванията на чл. 6 – чл. 9 ПВ. Таксуването
на вписването следва да бъде извършено както в останалите хипотези,
когато се вписват актове, свързани с преминаване на право на собственост или
други вещни права от един субект към друг. Таксата се определя съгласно чл. 2 ТДТСАВ, като се отчита естеството на
удостоверенията - те само установяват преминаването на правата, което е
настъпило по силата на осъществения смесен фактически състав
на преобразуването и неговото вписване в ТР. Самото
преминаване не е таксувано (по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ), поради което цената на акта
следва да се определи за първи път в производството по вписване, при
аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на
собственост. За такава цена следва да се приеме стойността на преминалото в
резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс,
който трябва да бъде съставен съгласно чл. 263з ал. 1 ТЗ, или данъчната оценка,
ако е по- висока от стойността по заключителния баланс (аргумент
от чл. 96, ал. 3 вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за
нотариусите и нотариалната дейност - ЗННД). Ако от
заключителния баланс цената на правото не може да бъде установена, то
държавната такса следва да се изчислява върху данъчната оценка, определена по
реда на чл. 33 от Закона за местните
данъци и такси.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването на удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от Търговския закон в случай на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, се извършва по реда на раздел ІІ от Правилника за вписванията. Основанието за вписване е нормата на чл. 4 б. "И" от Правилника за вписванията, тъй като се касае за акт, който не е изрично посочен в б. "А"-"З" на чл. 4 от Правилника за вписванията. Дължимата такса се определя по чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, като за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителния баланс на дружеството - праводател, но не по-малко от данъчната оценка. В цитираното ТР е посочено, че правоприемството при преобразуването на търговските дружества настъпва от датата на вписването на преобразуването в търговския регистър (арг. от чл. 263и ТЗ), т. е. от тази дата титуляр/и на правата, притежавани преди преобразуването от преобразуващото/щите се дружество/а, става новоучреденото/ните и/или приемащото/щите дружество/а. Когато преобразуващото/щите се дружество/а е притежавало вещни права върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да бъде вписано в книгите по ПВ, чл. 263и ал. 6 ТЗ предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на новоучреденото/ните или приемащото/щите дружество/а да го представи пред съответния регистър. Законодателят отчита необходимостта от оповестяване на преминаването на права и постановява нещо различно от общия принцип, че на вписване в книгите по ПВ подлежат актове за недвижими имоти (чл. 4 ПВ). В случая правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването в търговския регистър, което става въз основа на волеизявление на държавен орган. Когато се осъществят всички факти от състава, правоприемството е настъпило и остава единствено да бъде оповестено по надлежния начин, доколкото са преминали права, които по принцип подлежат на вписване. Видно от изложеното, удостоверението за вписване по чл. 263в ал. 1 и чл. 263г ал. 1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. "А" от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б. "Б" – "З" ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл. 4 б. "И" ПВ. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел ІІ ПВ, като се спазят изискванията на чл. 6-9 ПВ.
В мотивите към т. 6 от ТР по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че като се има предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. С оглед на предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, в хипотезата на поискано вписване на осъщественото поради отделяне на търговски дружества правоприемство в правата върху недвижим имот съгласно чл. 263и, ал. 6 ТЗ, могат да се изведат хипотезите, в които съдията по вписванията може да постанови мотивиран отказ за вписване.
Отказът може да бъде постановен когато: след преглед на
съдържанието на акта се установи, че същият не фигурира сред актовете, които
подлежат на вписване; по съображения за местна некомпетентност
на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи
служебно; по съображения, извлечени от формата на акта или неговото съдържание
(липса на идентификация на страните и на недвижимия имот); при невнасяне на
дължимата за вписването такса; при непредставяне на скица-копие от
кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ и ако не са
представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.
В настоящия случай актът, който подлежи на вписване в
Агенцията по вписвания, е удостоверението за вписване на преобразуването на
търговското дружество в Търговския регистър, който е акт подлежащ на вписване (чл. 4, б. "л" ПВ). Същото не
съдържа описание на имотите, до които се отнася актът. В случая, това не е
необходимо, доколкото се касае за акт за преобразуване на търговско
дружество (арг. чл. 6, ал. 2, б. "б"
ПВ), но е нужно да се индивидуализират недвижимите вещи, които са
предмет на преобразуването, предвид необходимостта от отразяването на
съответните промени върху собствеността на тези вещи, с оглед възникване на
противопоставими права. В заявление № 80429/30.12.2020г. подробно са описани недвижимите имоти, които
са били предмет на сделката, и за които е необходимо да бъдат променени данните
в регистъра. Представени са и оригинали на кадастрални схеми и кадастрални
схеми.
Съгласно съвкупния анализ на
представените по делото писмени
доказателства, настоящия състав счита, че са неправилни изводите на съдията по
вписванията за постановяване на обжалвания отказ, че към заявлението липсва
представен заключителен счетоводен баланс, от който да се определи балансовата
стойност на имотите от патримониумите на
преобразуващите се дружество. Той е необходим, за да може да се определи стойността
на преминалото в резултат на преобразуването имущество. Въз основа на него се
определя материалния интерес на вливането, съответно за правилното определяне
на дължимата държавна такса съгласно чл. 2 ТДТСАВ. Заявителят е представил
заедно с подлежащият на вписване акт извлечение от баланса на преобразуващото
се дружество /л.124 от делото/, от който се установява стойността на
индивидуалните обекти, както и оригинал на удостоверение за данъчна оценка.
Съгласно т. 3 на ТР 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС "таксуването на вписването
следва да бъде извършено както в останалите хипотези, когато се вписват актове,
свързани с преминаване на право на собственост или други вещни права от един
субект към друг. В диспозитива на т. 3 от цитираното ТР е посочено, че
"дължимата такса се определя по чл. 2 ТДТАВ, като за база се взема
балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителния баланс на
дружеството – праводател, но не по-малко от данъчната оценка." В настоящия
случай жалбоподателят е посочил, че балансовата стойност на имота надхвърля
данъчната им оценка, поради което таксата за вписване е изчислена въз основа на
по – високата стойност като е представил и доказателства за това.
Неправилен е изводът на съдията по
вписванията относно необходимостта от представяне на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя
относно липсата на непогасени публични задължения. Съгласно сочената разпоредба прехвърлянето или
учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права,
включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена
декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или
залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или
липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната
оценка.
Съгласно мотивите,
изложени в т. 3 от ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, удостоверението за вписване по чл.263в, ал.1
и чл.263г, ал.1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл.4
б.”А” от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите
описани в чл.4 б.”Б” – „З” ПВ. То само удостоверява настъпилото
правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е
предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл.4, б.”И” ПВ.
При това положение, съдебният състав намира,
че удостоверението за преобразуване, доколкото не е акт за прехвърляне на
собственост, нито е акт, с който се учредяват права върху недвижими имоти, не
попада в приложното поле на чл. 264 ДОПК, поради което тази законова разпоредба
е неприложима при вписването на удостоверение за преобразуване в Книгите за
вписване.
Въпреки, че заявителят е представил всички
необходими документи относно исканото вписване, обжалвания отказ на съдията по
вписванията е правилен. Неоснователно е твърдението на жалбоподателят, че
представеното платежно за внасяне на държавна такса имало характер на
електронен документ и за него не важало изискването на чл. 7а от ТДТСАВ. По
делото се установи, че към заявлението за вписване е приложил незаверено копие
от платежно нареждане за извършено плащане чрез онлайн банкиране на дължимата
държавна такса. С това си действие молителят нарушил нормативното изискване,
съдържащо се в чл. 7а. на Тарифата за
таксите, събирани от Агенция по вписванията (Нов - ДВ, бр. 39 от 2009 г., в
сила от 01.07.2009 г.), когато държавната такса е заплатена по електронен път,
в службата по вписванията се представя заверен препис от електронния документ,
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страна по акта, от
нотариус или от банката, получила или извършила плащането и в чл. 184, ал. 1
изр. 1 от ГПК, съответно приложим
съгласно чл. 540 ГПК за всички охранителни производства, предвидени в
ГПК и в други закони / чл. 530 ГПК/. В
този смисъл Определение № 218 от 15.07.2020г. на ВКС по ч. т. д. №
828/2020г. I т. о. и Определение № 456 от 11.11.2020г.
на ВКС по ч. т. д. № 2047/2020г. II т. о.
С
оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че постановения отказ
за вписване на съдия по вписванията при СРС се явява правилен и
законосъобразен, а частната жалба като неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Воден
от горното, Софийски
градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с частна жалба вх. № 263459
от 12.01.20201г. на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, чрез адвокат Д.М.Д.от САК - пълномощник
на законните представители Д.Б.Ш.и М.И.В., срещу Определение № 1970 от 30.12.2020 г. на Съдия по вписванията при
Софийски Районен съд по заявление с вх. № 80429 от 30.12.2020 г. по описа на Служба
по вписванията - гр. София.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.