№ 19
гр. Сливен, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230201381 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от адв. Х. Х. от АК – Сливен, в
качеството му на процесуален представител на П. М. П. с ЕГН ********** от с. Г.,
общ. Сливен, против НП № 24-0804-007508 от 11.09.2024 год., издадено от Началник
група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, административно наказание
„Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено в частта относно наложените наказания
по т. 1 и т. 3 от санкционната част на наказателното постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП в санкционната
част по т. 1 от НП и да бъде намалена до минималния размер санкцията по т. 3 от НП,
както и не обжалва т. 2 от НП.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което се изразява становището по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде
1
потвърдено, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение и моли да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.08.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1355302 против
жалбоподателя за това, че на 27.08.2024 год. в 22,40 часа в с. Г., област Сливен, на
центъра пред кметството управлява лек автомобил „Пежо 106” с рег. № *****,
собственост на С.Д.М., като използва пътища, отворени за обществено ползване за
други цели, а именно: умишлено блокира задните гуми на автомобила, подава газ и
рязко върти волана с цел приплъзване и въртене на автомобила (дрифт), след което
преминава по тротоара и в следствие на несъобразена скорост губи контрол над МПС-
то и се блъска в стълбите на кметството. От сблъсъка се отчупват парчета от
облицовъчни плочи мрамор и увреждат паркирания в близост лек автомобил
„Мерцедес Ц270“ с рег. № *****. Настъпва ПТП с материални щети по сграда и
автомобилите. Водачът напуска мястото на сблъсъка без да уведоми органите на МВР
и без да е постигнато съгласие с другите страни участници. В акта било посочено, че е
нарушил разпоредбите на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 28.08.2024 год. (л. 6 - 7
от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-007508 от
11.09.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна
полиция” – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл.
179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и административно
наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност
на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2024 год. (л. 10 – 11 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и
ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло правилността
на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните; както и че въззивната
инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по
отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В
настоящия случай се касае за въззивно производство по своя характер и съдът следва
да провери изцяло законосъобразността на издаденото НП независимо от основанията
посочени в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП съдът намира, че не се
установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя
административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената в акта и в
НП дата жалбоподателят е управлявал процесното МПС и е причинил материални
щети по сградата и други автомобили. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП, на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. В Решение № 75/23.06.2023 год. по КАНД № 67/2023 год. по описа на
СлАС е посочено, че за да се приеме обаче, че това нарушение е извършено, е
необходимо да се докаже, че водачът умишлено и демонстративно е допуснал да
изгуби контрол върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и превъртане на гуми,
т. е. извършил е т. н. „дрифт“. Посочено е в решението, че няма легално определение
за този начин на шофиране, но в практиката е възприето, че това е техника на
управление на автомобила, характерна с умишленото му извеждане от водача извън
контрол чрез форсиране и презавиване, което води до загуба на сцепление на задните
колела, движение на автомобила напречно на завоя под влияние на тежестта и
инерционния момент. В настоящия случай видно от показанията на свидетелите по
акта С. и К., същите не са чули и не са видели гумите на процесния автомобил да се
въртят докато жалбоподателят го е управлявал по улицата. С оглед гореизложеното
съдът намира, че не се доказа от обективна страна жалбоподателят да е извършил
виновно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, т.е. че същият умишлено блокира
задните гуми на автомобила, подава газ и рязко върти волана с цел приплъзване и
въртене на автомобила (дрифт). Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че
следва да отмени атакуваното НП, в тази му част като незаконосъобразно и
необосновано.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
3
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното
дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения
АУАН относно констатираното нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно че
жалбоподателят в следствие на несъобразена скорост губи контрол над МПС-то и се
блъска в стълбите на кметството. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят
следва да понесе предвидената в чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП
административнонаказателна отговорност. Размерът на наложеното административно
наказание на жалбоподателя е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна
степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да
потвърди издаденото НП в тази му част като законосъобразно и обосновано.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП съдът
констатира, че в посочената разпоредба законодателят е предвидил задължение за
водача на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, от което са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В настоящия случай в
обстоятелствената част на акта и на НП е посочено, че водачът напуска мястото на
сблъсъка без да уведоми органите на МВР и без да е постигнато съгласие с другите
страни участници. Същевременно видно от показанията на свид. К., чийто автомобил е
бил увреден, свидетелят не е останал на мястото, а е преместил автомобила си и си
тръгнал, като заявил, че утре ще се разберат с жалбоподателя. С оглед гореизложеното
съдът доколкото извършеното нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП не е
доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени
атакуваното НП, и в тази му част като незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на
чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
4
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-007508 от
11.09.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна
полиция” – Сливен, в частта с което на П. М. П. с ЕГН ********** от с. Г., общ.
Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-007508 от
11.09.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор
„Пътна полиция” – Сливен, в частта с което на П. М. П. с ЕГН **********
от с. Г., общ. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН ********** от с. Г., общ. Сливен, да заплати в полза
на Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5