№ 12413
гр. С., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110160442 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „******“ ЕАД против
ЗД „****“ АД иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 554,83 лв. - заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка
“Каско” във връзка с ПТП от 28.01.2018 г. в гр. С., ведно със законната лихва считано
подаване на исковата молба в съда /21.10.2021 г./, както и сумата от 65,22 лв. – законна
лихва върху главницата за периода 17.05.2021 г. – 14.10.2021 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е заплатил
сума, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени на застраховано при
него МПС ****** рег. № **** щети, настъпили в резултат от ПТП от 28.01.2018 г. в гр.
С. до метростанция „*****“. Виновен за ПТП е водачът на МПС *** рег. № *****,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното
дружество. Заплатено е застрахователно обезщетение от 1 539,83 лв. и сторени 15 лв.
ликвидационни разноски. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
застраховка “Гражданска отговорност” по предявената регресна претенция, като
поканата е получена на 16.04.2021 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП, вредите и причинната връзка.
Твърди съпричиняване- сочи, че водачът на него МПС ****** рег. № **** е нарушил
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като не е поддържал достатъчно разстояние с
движещия се пред него водач на МПС *** рег. № *****. Претендира разноски.
1
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже наличието на
виновно противоправно поведение на водача МПС *** рег. № ***** по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в
причинна връзка с вредоносния резултат; вида и размера на претърпените вреди. При
установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния
факт на погасяването на дълга. По възражението за съпричиняване в тежест на
ответника е да докаже, че с поведението си водачът на увреденото МПС е допринесъл
за вредоносния резултат.
Като безспорно и неподлежащо на доказване е отделено, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на водача на МПС *** рег. № ***** е била застрахована при
него по валиден застрахователен договор; че относно увреденото МПС ****** рег. №
**** е налице валиден договор за застраховка „Каско“, ПТП е настъпило в срока на
застрахователното покритие и съставлява покрит риск по договора; че ищецът е
заплатил обезщетение от 1 539,83 лв. и сторени 15 лв. ликвидационни разноски; че е
получил регресна покана на 16.04.2021 г.
Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. Видно от
полица „Каско“ № ****/26.06.2017 г. относно увреденото МПС ****** рег. № **** е
сключена имуществена застраховка по клауза „Пълно каско“, като настъпването на
вреди от ПТП съставлява покрит риск по полицата. Видно от ликвидационен акт,
фактура от 12.01.2021 г. и опис на платежни нареждания /под № 16/ то увреденото
МПС ****** рег. № **** е отремонтирано, определено е обезщетение от 1 539,83 лв.
без ликвидационни разноски и тази сума е заплатена от ищеца - застраховател. Не е
спорно, а и се установява от справка от ГФ, че гражданската отговорност на водача на
МПС *** рег. № ***** е застрахована към датата на ПТП при ответника.
Спорът на страните е съсредоточен около това кой от двамата водачи е
отговорен за ПТП и относно размера на вредите.
Установява се от двустранен констативен протокол № ***/28.01.2018 г., че на
процесната дата е настъпило ПТП между двете МПС ****** рег. № **** с водач свид.
С. А. и МПС *** рег. № ***** с водач свидетелят Г. Н.. Спорът на страните е
съсредоточен около това кой от двамата водачи е отговорен за ПТП.
Относно механизма на ПТП са приети две декларации /л. 11 и л. 48/, разпитани
тези двама свидетели и е прието заключение на САТЕ.
В протокола за ПТП никой от водачите не е признал вината си. Видно от
протокола водачите са имали разногласие относно механизма на ПТП.
Според декларацията на С. А. – водач на МПС ******, то той се е движил в
локалното платно на бул. „****“ с посока от хотел **** към НДК и след спирката на
метрото „*****“ в това локално платно, докато се движел направо, МПС *** излязло
от пресечка на бул. „****“ и го засякло. МПС *** извършвало маневра завой надясно,
2
включвайки се в локалното платно, като не пропуснало МПС ******. МПС ******
ударило с предната си дясна част лявата шофьорска врата на МПС ***.
Според декларацията на водача на МПС *** механизмът е напълно различен.
Този водач Г. Н. писмено е посочил, че ударът е настъпил след като МПС *** е било
навлязло напълно в локалното платно и се движело по него в права посока „около 10
метра“. МПС ****** се движело зад него и според посоченото в декларацията водачът
на МПС ****** „настигнал“ МПС ***; водачът на МПС ****** се опитал да спре, не
успял, настъпил тротоара на бул. „****“, „внезапно“ завил надясно и по този начин
ударил лявата шофьорска врата на МПС ***.
Разпитан, свид. С. А. дава показания, че управлявал МПС ****** направо със
скорост 40-45 км.ч. в локалното платно на бул. „****“ с посока от хотел **** към НДК
след спирката на метрото „*****“ когато от пряка от дясно внезапно излязло МПС ***,
от път без предимство. Според този свидетел видимостта на МПС *** е била
ограничена от кофи за смет. На пътя, от който излизало МПС *** с десен завой, имало
знак да се пропуснат движещите се с предимство в локалното платно.
Свид. Н. дава показания, че се включил от пресечка на локалното платно в него,
завивайки надясно. Действително, видимостта му била ограничена, но от паркирали
коли от негово дясно. Сочи, че спрял, огледал се, не видял други МПС в локалното
платно, потеглил, извършил завоя, навлязъл напълно в локалното платно и се движил в
права посока по него, когато „след няколко секунди“ отзад го настигнало МПС ******.
То се движело бързо и гумите свистели. Водачът на МПС ****** се опитал да спре, не
успял и „диагонално засегнал“ шофьорската врата на МПС ***. Било зима, но пътят
бил разчистен от сняг, но мокър.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С. А. – водач на МПС ******, като
последователни, логични и намиращи опора в останалите доказателства. В тази смисъл
е и заключението на вещото лице. Видимите щети по колите са в предна дясна част на
МПС ****** и при лявата врата на МПС ***. Соченият от свид. Н. механизъм в
писмената декларация е силно усложнен, нелогичен и не намира опора в останалия
доказателствен материал. Г. Н. сочи в декларацията, че е бил извършил маневрата за
включване в локалното платно, движел се в него от около 10 метра направо когато
другото МПС го застига; качва се на тротоар /неясно кой/; прави внезапен завой на
дясно и по този начин засяга с предната си дясна част лявата шофьорска врата на МПС
***. Този механизъм не се подкрепя и от показанията на самия свид. ***, който
разпитан сочи само, че е бил навлязъл в локалното платно, движел се в права посока по
него, когато другото МПС, което е било отзад, го засегнало „диагонално“.
В.л. дава заключение, че МПС ****** се е движило направо по локалното
платно, когато другият водач се опитал да се включи в движението от Т- образно
кръстовище, идвайки от път без предимство. Водачът на МПС *** е следвало да се
убеди, че няма да създаде опасност за движението преди да се включи в локалното
платно, и е отнел предимството на другото МПС. МПС *** е ударено при лявата врата
докато прави завой надясно.
3
При този механизмът на ПТП съдът намира, че отговорен за настъпването му е
водачът на МПС ***, който не е пропуснал водач, движещ се по път с предимство –
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. В.л. сочи, че за водача на
МПС ****** ударът е бил непредотвратим, т.к. той е могъл да възприеме другото МПС
на разстояние по-малко от 30 м., колкото е опасната зона за спиране при движение с
разрешена скорост. Недоказани останаха твърденията на ответника за съпричиняване.
Според експертизата щетите по МПС ****** се намират в причинна връзка с
ПТП / с изключение на отремонтираното казанче за чистачки, за което ищецът не
претендира суми/ и към датата на застрахователното събитие техният размер по средни
пазарни цени възлиза на 1 809,53 лв. / с вкл. ДДС/. Дължат се и 15 лв. ликв. разноски,
общо 1 824,53 лв. Ищецът претендира по-малка сума, за която искът е основателен.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок от 30 дни след предявяване на регресната
претенция на застрахователя по имуществената застраховка ответникът –
застраховател на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и
изплати задължението си по претенцията. Видно от поканата на л. 24 регресната
покана относно процесната щета е получена на 16.04.2021 г. от ответника. Падежът на
задължението е настъпил на 16.05.2021 г. Ищецът претендира законната лихва за
периода 17.05.2021 г. – 14.10.2021 г. Законната лихва върху главницата от 1 554,83 лв.
за този период е в размер на 65,22 лв, който съдът определи на осн. чл. 162 ГПК с он
лайн калкулатор.
По разноските. На ищеца се дължат разноски съобразно изхода на спора. Видно
от представените доказателства по банков път е заплатен адв. хонорар в размер на
412,08 лв. /с вкл. ДДС/, сторени са разноски и за 112,19 лв дт, 150 лв. депозит за
експертиза и 20 лв. за свидетел, изплатени.
Водим от горeизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „****“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
*****” № 87, да заплати на „******“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ****“ № 3, по предявените искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 1 554,83 лв. – заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ № ****/26.06.2017 г. за
нанесени имуществени вреди на МПС ****** рег. № ****, настъпили в резултат на
ПТП, реализирано на 28.01.2018 г. в гр. С. до метростанция „*****“ по вина на водача
на МПС *** рег. № *****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.10.2021 г./ до
окончателното й погасяване, както и сумата от сумата от 65,22 лв. – законна лихва
върху главницата за периода 17.05.2021 г. – 14.10.2021 г.
4
ОСЪЖДА ЗД „****“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
*****” № 87, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „******“ ЕАД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****“ № 3, сумата от 694,27 лв. –
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната част - в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5