Р Е Ш Е Н И Е № 260377
гр.Пловдив,
12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като
разгледа ч.гр.д.№2351/2020 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия И., за се
произнесе, съобрази:
Производство по
чл.435, ал.2,т.2 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№264496/8.10.2020 г.по описа на ПОС, от Х.Н.К.
с ЕГН:********** ***- длъжник и против действията на ДСИ при РС-Карлово-Илиян
Миланов по
изп.д.№94/2018 г.–опис на ЧСИ от 20.08.2020 г., с оплакване, че ДСИ е насочил
принудително изпълнение срещу несеквестируемо движимо имущество по смисъла на
чл.444, т.1 от ГПК а именно -1бр. хладилен фризер, 1бр.микровълнова печка и
1бр. кафе-машина.
Моли да се отмени обжалваното действие.
Ответникът по жалбата – взискателят Г. С. В.– не взема
становище.
Съдия-изпълнителят дава обяснения по реда на чл.436
ал.1 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е допустима, но
неоснователна, тъй като описаните движими вещи на длъжника не попадат в списъка
на ПМС №113/26.05.2003 г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима,
тъй като е подадена в 1-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК .По същество:
Предявената жалба от длъжника е с
пр.осн. чл.435 ал.2,т.2 от ГПК,
Съдът намира, че доводите за допуснати нарушения от СИ
са неоснователни:
Оплакването на жалбоподателя е, че движимите вещи,предмет
на описа от 20.8.2020 г. са несеквестируеми на осн.чл.444, ал.1 ГПК.
Принципът за несеквестируемост се състои в това да не
бъде третирано 1 лице антихуманно, когато не е изпълнило доброволно свое
имуществено задължение; целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху
него ще бъде упражнена в граници, които да застрашават съществуването му и
възможността да преживява нормално за в бедеще. Съгласно чл.444,т.1 ГПК
несеквестируеми са вещите за обикновено употребление на длъжника и на неговото
семейство, посочени в списък, приет от МС. От списъка на ПМС №113/26.05.2003 г. на вещите за
обикновено упоребление на длъжника и неговото семейство, върху които не може да
бъде насосчено принудително изпълнение, обн.ДВ,бр.51/03.06.2003 г., т.3. е записано: Вещи за домашно
употребление:
а)
по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два
ката спално бельо за всеки член от семейството;
б)
един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове;
в)
обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за
хранене;
г)
необходимите уреди за отопление и една печка за готвене;
д)
една пералня и един хладилник;
е)
един телефонен апарат и един радиоапарат.
От приложеното ИД се установява, че са описани: 1бр.
хладилен фризер, 1бр.микровълнова печка и 1бр. кафе-машина, които вещи не
попадат във списъка на несеквестируемите вещи за домашно употребление. Горното
налага извода, че чл.444, т.1 за несеквестируемост е неприложим, защото не са
налице предпоставките, визирани в него, поради което възражението за
несеквестируемост е неоснователно – обжалваното действие на ДСИ е
законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№264496/8.10.2020 г.по описа на ПОС, от Х.Н.К.
с ЕГН:********** ***- длъжник и против действията на ДСИ при РС-Карлово-Илиян
Миланов по
изп.д.№94/2018 г.–опис на ЧСИ от 20.08.2020 г., с оплакване, че ДСИ е насочил
принудително изпълнение срещу несеквестируемо движимо имущество по смисъла на
чл.444, т.1 от ГПК а именно -1бр. хладилен фризер, 1бр.микровълнова печка и
1бр. кафе-машина.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: