О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….. 2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II съдебен състав в
закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл.съдия Н. Исмал
въззивно частно търговско дело № 1064 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод на
частна жалба вх. № 38329/29.05.2019 г., депозирана от “Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу разпореждане № 18896/25.04.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4896/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
отхвърлено заявление с вх. № 23234/29.03.2019 г. на жалбоподателя срещу
длъжника Д.Г.П., ЕГН **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 660.55 лева, представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, както и за сумата от
30.00 лева, представляваща такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането.
В частната жалба се навеждат
доводи за неправилност и неоснователност на изводите на заповедния съд, относно
нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги и такса по тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането, поради противоречие със закона и добрите нрави. Поддържа се, че
кредитополучателят предварително е посочил параметрите на желания от него
кредит и съответно е запознат с опционалните възможности, които предоставя
дружеството, като по свое усмотрение е приел сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги, включващ приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни средства. Твърди се, че дължимите такси за
извънсъдебното събиране на просрочения дълг, са изрично уредени в общите
условия на процесния договор за кредит.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, намира следното:
“Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* е подал пред Районен съд - Варна заявление с вх. №
23234/29.03.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.Г.П., за сумите, както следва: 600.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението пред съда – 29.03.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението; 130.40
лева – договорно възнаграждение за периода от 11.05.2018 г. до 10.03.2019
г.; 660.55 лева – възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги; 30.00
лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 9.77 лева – мораторна лихва за периода
от 11.05.2018 г. до 17.07.2018 г.
Заповедният съд с разпореждане
№ 18896/25.04.2019 г. е приел, че уговореното възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги в размер на 660.55 лева, както и предвидените
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените вземания в размер на
30.00 лева, противоречат на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и добрите
нрави, поради което е отказал издаването на заповед, респективно е отхвърлил
заявлението на “Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Д.Г.П.,
в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от
660.55 лева възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и 30.00 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Съдът намира, че обжалваното
разпореждане в отхвърлителната част е правилно
и законосъобразно, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2
от ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в
противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за
наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза
заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
предвижда възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради
противоречие на клаузи на закона и добрите нрави, като по този начин гарантира
в пълна степен правата на потребителя, прехвърляйки тежестта на кредитора да
докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
Допълнително
претендираното възнаграждение за пакета от услуги е било договорено с допълнително споразумение, което е
неразделна част от процесния договор за кредит, при изрично оповестяване в
основния договор, че закупуването на такъв пакет не е условие за отпускане на
кредита или за получаването му при условията на основните параметри. В
нарочното споразумение, сключено на датата на договаряне на кредита, са
посочени пет предложени допълнителни услуги от кредитодателя, като съдържанието
им е дефинирано в общите условия. Престацията по първата от услугите се
изчерпва с приоритетно разглеждане и изплащане на разрешения кредит преди
искания на останалите клиенти, при принципно общо задължение на този доставчик
да отпусне кредита след довършване на писмената форма на договаряне по подписан
от клиента договор, съставен и предложен от самия доставчик за подписване след
първоначалното отправено от клиента искане. В случая естеството на така
уговорената допълнителна услуга налага тя да е предоставена още преди
окончателното сключване на договора, тъй като е предназначена да осигури именно
приоритетно одобрение на кандидата.
Втората
и третата от услугите в пакета гарантират на кредитополучателя възможност за
отлагане на падежите или намаляване на размера на някои от вноските. Всяка от
тези възможности обаче е допълнително обусловена от изправността на клиента,
който е обслужвал кредита до този момент редовно и от наличие на допълнителни
обстоятелства, влошаващи платежоспособността му (намаляване на доходите от труд
на кредитополучателя или член на домакинството му или понесени имуществени щети
от бедствие). Ползването на тази услуга не засяга дължимостта на плащанията,
тъй като както отложените, така и намалените части от вноските остават
изискуеми в края на погасителния план. На практика при използване на тази
опция, полученото от кредитополучателя облекчение се изчерпва с временно
ползване на неолихвени части от главницата, доколкото включените в редовните
вноските лихви по погасителния план са били начислени за ползвани остатъци при
регулярно плащане на падеж.
Четвъртата
услуга е уговорена опция за промяна на падежна дата по целия план без
допълнителни условия, което практически може да се изрази в отлагане на всички
вноски, но не с повече от месец, т. е. ползване на част от главница в размер не
по-голям от включена една вноска не повече от 1 месец над предвиденото по
погасителния план. Такава промяна би била измерима с лихва за такова
непредвидено ползване в размер под 10.00 лева.
Улесненото
допълнително кредитиране, предложена като петата услуга от пакета не е
дефинирано по начин, който да гарантира каквото и да е предимство за
кредитополучателя, освен освобождаването му от кандидатстване, тъй като
улеснения не са посочени, а задълженията на кредитора са обусловени от вътрешни
правила.
Всички
така описани елементи от пакета допълнителни услуги са договорени като
възможности, но не и като задължения на финансовата институция. За пакета от
услуги е договорена допълнително възнаграждение от 660.55 лева. Възнаграждението за допълнителния пакет е
уговорено като неделимо и авансово дължимо при сключване на договора, като е
разсрочено на равни вноски. Тези вноски изрично са включени според общите
условия като добавка към месечната погасителна вноска по погасителния план,
обявен на кредитополучателя и се третират като дължими в пълния им остатъчен
размер при предсрочна изискуемост.
При
тези факти съдът съобразява следното:
Съдът
констатира, че уговорените като предоставени на кредитополучателя престации
изключват квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано
насрещно възнаграждение и то в размер над уговореното възнаграждение за
същинската престация – ползване на заети парични средства за определен период
от време. Нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е право
на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещна воля на доставчика. Само ако можеше да ползва отстъпките или
предимствата без да се договаря отново, то и предметът на допълнителния пакет
би могъл да представлява ценност като опция. Дори и първата от услугите е
обусловена от неоповестени допълнителни условия, поради което не гарантира
каквато и да е сигурност за предоставено реално предимство. Отделно от това
самото овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на
преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на
договорен кредит не може да се приеме за справедливо икономически обосновано
договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни (ако те
се изчерпват само с посочения предмет на допълнителния пакет, и нямат друга
цел). Каквито и да са извънредните
действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за приоритетно обслужване
(допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време или завишени консумативни
разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или др. подобни) те не
биха могли да надхвърлят така драстично присъщите за основното кредитиране
разходи за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение. Заплащането
на възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено
финансово състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не
може да се приеме за съобразено с моралните принципи за добросъвестност. Налага
се краен извод, че всички включени в допълнителния пакет „услуги“ се свеждат до
средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по
същество предлагането им като предимство от доставчика води до икономически
резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на
потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.
Систематичното
тълкуване на чл. 10а, чл. 19 ал. 3 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря условия,
при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на
допълнителния договор като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл
въззивният съд изцяло споделя извода за нищожност на споразумението като
несъвместимо с императивна нормативна уредба, гарантираща специфична
потребителска защита при кредитиране.
Второто сборно вземане за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита противоречи пряко на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното
събиране на просрочените вноски безспорно е действие по управление на кредита.
Заявителят посочва, че тези такси са възникнали в резултат на уговорена
допълнителна услуга, но самото естество на действията на кредитора, посочени
като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя престация, изключва
квалификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано насрещно
възнаграждение. Напротив, както уведомяването на длъжника за допусната от него
забава и предупреждение за последиците от нея, така и поддържането на нарочен
служител, натоварен да търси доброволно, макар и забавено изпълнение от длъжника, са типични
действия по управление на лош кредит
и съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход.
Този вид дейност на кредитора се компенсира с основното възнаграждение
(възнаградителна лихва) като цена на самото рисково (без предварително
обезпечаване) кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна
лихва. Изключването на разходите за тази дейност от основната цена на кредита
би означавало да се допусне, че възнаграждението на кредитора е чиста печалба,
тъй като не включва присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като
допълнително уговорени задължения. Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19
ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето
от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен
обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат
и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи,
свързани със събирането, респ. управлението на кредита. Възстановяването на
разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в
ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно
предвидени при сключване на договора) разноски, направени поради
неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по
силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност
несъмнено придава и на двете клаузи неустоечен характер.
Горното поражда служебно
задължение на заповедния съд да приложи закрилни императивни норми. Заповедното
производство е инструмент за проверка на наличието на спор относно заявени от
кредитор права. Именно тази характеристика обаче изключва безусловното
приложение на този облекчен процесуален ред за легитимиране на кредитор с
изпълнително основание в хипотези на задължения, произтичащи от потребителски
договори. За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на
договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се
оспори само с възражение, основано на нов факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД),
адекватната защита на правата на потребителите изисква от съда да изясни
въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя,
дори и да не бъде направено възражение от длъжника. В този смисъл е наложилата
се съдебна практика, възлагаща на съда да обяви на страните значението на
обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила, независимо, че
нито една от спорещите страни не ги е въвела като факти в своя защита (Решение
№ 23 от 07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС, Решение №124 от
11.07.2016г. по гр.д.№ 6220/2015г. на ВКС, I г.о). Тази служебна активност е
израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на закрилата на потребител,
изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11,
С-397/11 и С-473/00). В тези случаи, за да бъде безспорен фактическия състав,
породил задължението на потребителя, съдът следва да му укаже възможностите да
се позове в своя защита на неравноправния характер на клаузи, които не са били
индивидуално договорени и само ако потребителят изрично се откаже от закрилата
си, доставчикът на съответната услуга ще бъде освободен от тежестта да
установява своята добросъвестност като търговец
в преддоговорния процес по установяване на параметрите на
правоотношението между неравнопоставените страни. Естеството на потребителската
закрила налага тя да бъде осигурена от съда и на лице, което без изрични
указания би пропуснало да се защити.
Само ако намесата на съда е предварителна тази цел ще се постигне и ще се
осуети стабилизиране на неоспорена поради неинформираност на по-слабата страна
защита на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се
въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от
едно съдебно производство.
В конкретния случай именно
мотивите на съда да откаже издаването на заповедта за вземанията, породени от
клаузи за които са очертани фактически
твърдения, попадащи в хипотези на ограничения за кредитора,
представляват обявяването на приложимите императивни правила, изключващи
безспорен характер на дълга и налагащи състезателно производство. Заявяването
на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона, схващан в най-общия му смисъл на съвместимост на последиците на сделката с
обществения ред на правовата държава, и съответно се
санкционира на осн. чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК. Така мотивираният отказ е
основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред - чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите, ползващи кредитора с
участието на надлежно информирания потребител.
По горните съображения
настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението за допълнителен пакет от
услуги в размер на 660.55 лева и таксата за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 30.00 лева, които се претендират със заявлението, противоречат на
закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което
съдът намира, че правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази част.
Обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Разноски пред настоящата
инстанция не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя предвид изхода на
делото.
По тези съображения, съставът
на Окръжен съд - Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
18896/25.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 4896/2019 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено
заявление с вх. № 23234/29.03.2019 г. на “Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника Д.Г.П., ЕГН **********, в частта, с която е поискано издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
660.55 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, както и за сумата от 30.00 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: