РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110112782 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от *** срещу В. СТ. Щ. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в
Заповед № 1534/07.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6452/2021г. по описа на Районен съд – Варна, 12 с-в,
за следните суми: сумата от 971,86 лв., представляваща остатък от главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 12.09.2019 г.-10.12.2020 г., отчетени по партида с
абонатен номер ***за обект, находящ се на адрес *** ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.04.2021 г.до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 56,43лв., представляваща остатък от лихва за забава върху тази главница, начислена за
периода от 10.11.2019 г.-18.03.2021 г.
Ищцовото дружество **** твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се на адрес ***,
с абонатен номер ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Поради
неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, предвид подадено възражение от длъжника. В
съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. предявява искове за издадени
фактури за част от сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, съобразно
наведени твърдения в исковата молба за извършени плащания след издаване на заповедта за
изпълнение. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. СТ. Щ. не депозира писмен отговор.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието
на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
1
ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на
партида с абонатен номер 2248019 за обект, находящ се на адрес ***) ищецът е предоставил
на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, размера на претендираните
задължения за заплащане на продажна цена за предоставени ВиК услуги, настъпването на
изискуемостта на тези задъжления, както и размера на мораторната лихва върху главницата.
Оветникът следва да установи, че дължимите суми за потреблението на ВиК услуги за
посочения в исковата молба период са изплащани редовно и в срок.
Съдът намира, че от формираната доказателствена съвкупност не се установява
първият от посочените по-горе правопораждащи факти, а именно че ответникът *** има
качеството потребител на ВиК услуги за процесния обект на потребление, по следните
съображения:
Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и
канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ВиК услуги на
територията на гр. Варна и операторът ***а са обвързани и от Общите условия на
дружеството, приложени по делото.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ООД. Според чл.3, ал.1, от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на
ВиК са: т.1 -собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
т.2 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В конкретния случай не са представени доказателства, от които да се установява,
че*** е собственик или вещен ползвател на имота. Негодно доказателство самостоятелно да
докаже качеството потребител на ответника е справката за недобора за абонатен № 2248019,
в която като титуляр фигурира ответника. Справката представлява съставен от ищеца частен
документ, съдържащ изгодни за него факти, поради което същата не може да бъде
противопостави на ответника.
Във връзка с поддържаната от ищеца теза в писмената му защита, че между страните
не е спорно, че ответника е потребител на ВиК услуги, което обстоятелствено обвързано с
процесуалното поведение на ответника за недепозиране на отговор на исковата молба и
неявяване в откритото съдебно заседание обуславя наличие на предпоставки за постановява
на неприсъствено решение за уважаване на иска, съдът намира, че следва да отбележи
следното: Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за
спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. В случая е указано
на ищеца, че в негова тежест е да установи, че между страните е налице облигационно
правоотношение по доставка на ВиК услуги, т.е. че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т. е. да създава
сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не
на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при
главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване,
какво следва да проведе ответника в настоящото производство е достатъчно и само непълно
доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и
2
обстоятелства. При така изяснената характеристика на пълното и главно доказване, чиято
тежест се носи от ищеца, липсата на оспорване от страна на ответника, не освобождава
ищеца от негативните последици от недоказване на релевантните за спора обстоятелства.
Ищецът е твърдял, че е титуляр на спорното право, което не е доказал, поради което следва
да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите
годни да породят правото му, които последици се изразяват в отхвърляне на исковата
претенция предявена от дружеството.
Поради неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и акцеорната
претенциия за обезщетение за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответната страна, която обаче не е
правила искане и не е доказала заплащането на разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу В.
СТ. Щ., ЕГН: **********, адрес: ***обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение № 1534/07.05.2021г.,
издадена по ч. гр. д. № 6452/2021г. по описа на Районен съд – Варна, 12 с-в: сумата от 971,86
лв., представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода
от 12.09.2019 г.-10.12.2020 г., отчетени по партида с абонатен номер 2248019 за обект,
находящ се на адрес ***ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2021
г.до окончателното изплащане на задължението и сумата от 56,43лв., представляваща
остатък от лихва за забава върху тази главница, начислена за периода от 10.11.2019 г.-
18.03.2021 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3