Решение по дело №817/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на С. Н. В. чрез адв. Х. К. гр. В. Търново, ул. „В. Левски“ № 31 против Ревизионен акт № Р-04000423007318-091-001/4.7.2024г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В.Търново в частта, потвърдена с Решение № 105/24.09.2024г. от Директор ОДОП В. Търново,а именно, в която са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 195,00 лв. и лихви в размер на 130.58 лв.. за 2018 г. в размер на 2 116.83 лв. и лихви в размер на 1 202.85 лв.. за 2019 г. в размер на 5 350.54 лв. и лихви в размер на 2496.33 лв.. за 2020 г. в размер на 1 818.04 лв. и лихви в размер на 663.87 лв.. за 2021 г. в размер на 2 754.16 лв. и лихви з размер на 726.44 лв. и за 2022 г. в размер на 5 087.24 лв. и лихви в размер на 801.94 лв.. като законосъобразен.

 

Жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите, касаещи наличието на данни за укрити приходи или доходи – обстоятелство по чл. 122, ал.1 т. 2 от ДОПК и декларираните и/ или получени приходи, доходи или източници на формиране на собствения капитала или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние- обстоятелство по чл.122, ал.1 т. 7 от ДОПК. Излага подробни аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на органа по приходите, които са довели до установяване на невярна фактическа обстановка. АО не е изпълнил задължението си да събере служебно всички доказателства относно отразените в РА факти, най- вече за наличието на недекларирани доходи, които са представлявали разполагаеми средства в размер на 69 000 лева. Органът по приходите е изследвал всеки данъчен период от 1.1. до 31.12. за всяка година, като не е пренасял положителния остатък за всяка една година в следващата, както и не е изследвал предходния период, в който жалбоподателят твърди, че е получил декларирани доходи, не са анализирали данъчните периоди преди 2017г. След като липсват допустими и относими доказателства, които по безспорен начин да установяват наличието на обстоятелства по чл. 122, ал.1 т. 2 и т. 7 от ДОПК, то фактите в РА не могат да се ползват с презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК. АО не е съобразил факта, че се касае за данъчна ревизия на ФЛ, което не е задължено да води счетоводство, поради което за него не може да възникне задължение с точност да установи и декларира в Декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК налични към всяка една от годините парични средства в брой. Освен това счита, че тази Декларация се подава само в случаите когато органът е установил основанието за облагане по особения ред на чл. 122 и сл. От ДОПК, а именно обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Освен това органът не е указал на жалбоподателя кои факти са спорни, и следователно следва да докаже. Без анализ и доказателства е прието начално салдо в размер на 5000 лева , макар в Протокол № ПФ-04-000423000222-073-001/6.12.2023г. да е посочено, че жалбоподателят има разполагаеми средства в размер на 69 000 лева. Съгласно чл. 50, ал.1 от ДОПК този протокол представлява официален документ и съответно притежава материална доказателствена сила за горепосочения факт. При анализи на доказателствата от органа на приходите са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като същите не се обсъждани поотделно, всеки от тях, и в тяхната съвкупност. Противно на констатациите в горепосочения Протокол в РА се определя начално салдо от 5000 лева, а не установеното такова от 69 000 лева. В хода на производството писмени обяснения са дали трети лица, които притежават разполагаеми доходи, за да предоставят на жалбоподателя като дарение или заем посочените от тях парични средства. Счита, че от органа по приходите е допуснато съществено процесуално нарушение на така събраните доказателства, представляващи обяснения на трети лица, тъй като същите са изцяло игнорирани на основание чл. 164 от ГПК , без да е посочена конкретната хипотеза. В нарушение на нормата на чл. 164, ал.1 т. 3 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК и на практиката не ВАС, административният орган е изключил дадените обяснения, въпреки, че се касае за безвъзмездни сделки между роднини, за установяването на които са допустими всички доказателствени средства. Неправилно е прието като неоснователно и неотносимо възражението на жалбоподателя, че част от средствата са предоставени от родителите му, които упражняват свободна професия – стоматолог, при положение, че НАП разполагат служебно с информация за декларираните от тях доходи. Неправилно от АО не са взети предвид другите декларирани от жалбоподателя получени суми: 6500 лева от Н. В. – баба на жалбоподателя, за която е могло да се изискат данни от ТП на НОИ за размера на получаваната пенсия, 9800 лева от кръстника и неговата съпруга, 9200 лева от Е. В. и други изрично посочени в жалбата. Излагат се и горните съображения, че е неправилно салдото в началото на всеки данъчен период 2017, 2018 е 0 лева, тъй като не е правен пренос от положителния остатък от предходната година. С оглед на горното от съда се иска да отмени обжалвания РА в горепосочената част, като се присъдят и направените по делото разноски.

В о.з. се представлява от адв. Костадинов, който поддържа така направените оплаквания за материална незаконосъобразност на РА и ги доразвива в представена по делото писмена защита с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства. Претендира заплащането на сторените разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК.

 

 

Ответник жалба-ДОДОП, чрез процесуалния си представител гл. юк. В. оспорва така подадената жалба, като я намира за неоснователна и недоказана. Моли съдът да потвърди обжалвания РА като законосъобразен и правилен. При решаване на спора намира, че следва да се имат предвид мотивите в потвърдителното решение № 105/ 24.9.2024г. на ДОДОП. Счита, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не е могъл да обори фактическите констатации и правни изводи на органа по приходите. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2500, 92 лева, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК. В указания от съда срок представя подробна писмена защита.

 

 

Въз основа на становищата на страните и събраните по делото доказателства, от фактическа страна ,съдът намира за установено следното:

 

По делото няма спор, че за ревизирания период С. Н. В. е местно лице, по смисъла чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес гр. В. Търново ,ул. „Мармарлийска“ № 37, вх.Г, ет. 5 и съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗДДФЛ като такова е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. По данни от Информационната система на НАП, за ревизирания период същият е имал участие в следните търговски др ужества : ГППМП ВОЙЧЕВИ ООД, ВОЙЧЕВИ ООД, СТОМ КЛАУД ООД, ТРИНОВА ЕООД и сдружение РОТАРАКТ КЛУБ Велико Търново. За ревизирания период липсват данни, същият да е работил по трудови правоотношения, като за периода от 1.1.2017г. до 30.6.2022г. се е самоосигурявал в ГППМД Войчеви ООД като упражняващ свободна професия – стоматолог. За процесния данъчен период същият не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Преди процесното ревизионно производство е била извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства- ПУФО Протокол № ПФ-04-000423000222-073-001/6.12.2023г в който за периода от 12.1.2017г. до 31.12.2022г. е установено наличието на парични средства в брой в размер на 69 000 лева.

 

Всички събрани доказателства в хода на ПУФО, са приобщени с Протокол № Р-04000423007318-ППД- 001/05.01.2024 г., както следва:

 

1. ИПДПОЗЛ № ПФ-04000423000222-040-001/01.06.2023 г. и получени в отговор от С. Н. В. документи, заведени с вх. № 14920/20.06.2023 г. ведно с писмени обяснения, че към 1.1.2017г. жалбоподателят е разполагал със спестявания в размер на 69 000 лева от различни семейни събития: през 2018 г.дарения във връзка със сватбено тържество в размер на 23 000 лева, за периода от 2017 г. до 2022 г. под формата на подаръци за семейни поводи е получил сума,. възлизаща на 20 000.00 лв.: за периода 2017 г. - 2022 г. е получил от родителите си Н. В. и Р. В. суми в размер на 65 000.00 лв.. придобити от тях под формата на дивиденти като съдружници в ПШМП „Войчеви" ООД. П. П. от общото събрание на ГППМП „Войчеви" ООД и „Войчеви'" ООД общо 18 на брой за периода от 2017 г. до 2022 г.: Договор за продажба на право на строеж и последващо строителство и продажба на обекти от 02.06.2016 г.. сключен с „Гарантстрой" ЕООД и [нотариален акт]/16.06.2016 г.. том 6. рег.№ 6822. дело № 711/2016 г. за покупко- продажба на два апартамента - Апартамент 17 Г и Апартамент 20 Г с прилежащи към тях избени помещения и паркомясто № 30: Договор за покупко-продажба на МПС от 26.02.2020 г. на Товарен автомобил [Марка]. модел ЕХ 37 за сума в размер на 10 500.00 лв.: Удостоверение от Н. Д. Р. за извършена продажба от С. В. на 21.04.2017 г. на самосвално тракторно ремарке за сумата от 4 200.00 ЛВ.: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер]. том I. рег.№ 2293. дело № 129/2022г. на Апартамент № А101. Гараж № 03, Паркомясто № 27 на обща стойност 203 406.32 лв. без ДДС и начислен ДДС в размер на 40 681.26 лв. и обща стойност по фактурата 244 087.58 лв. от „Просперити Билд" ООД с ЕИК ....

 

2. Искания и получени отговори от ..Банка ДСК"' АД, „П. Инвестиционна Банка" АД. „Уникредит Булбанк" АД и „Общинска банка" АД с представени извлечения от банковите сметки с данни за начални и крайни салда за ревизираните периоди от 2017 г. до 2022 г. и за движението по банковите сметки и депозити на жалбоподателя;

 

3. Искане и получен отговор от ОД на МВР Сектор „Пътна полиция" Велико Търново и представени документи относно настояща и бивша собственост на МПС. документи за придобиване и плащания.

 

4. Искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица и получени отговори от „ПРОСПЕРИТИ БИЛД" ООД. „А 1 България" ЕАД. „МАТ 2001" ООД. „Кулбокс" АД. „Примекс" ЕООД. „Авточойс" ООД. „Витоша Ауто" ЕООД. Н. В. М.. ПСК „Ледени ангели - Пловдив" АД. „ТА Орикс" ЕООД. „ВиК Йовковци" ООД. „Енерго Про продажби" АД. „Софийска вода" АД. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. „Електрохолд продажби"' ЕАД относно извършени плащания на комунални услуги, покупки на стоки и други.

 

5.Четири броя искания за извършени насрещни проверки и съставени във връзка с това протоколи на „Порше лизинг БГ" ЕООД относно закупено МПС VW Touareg V6. с рег. № [рег. номер]

 

6. Искания за насрещна проверка на „ГАРАНТИНВЕСТ" ЕООД във връзка с продажба на право на строеж и последващо строителство и продажба на обекти;

 

7. Искания за насрещна проверка на „Р. класик каре" ООД във връзка с покупка на употребяван автомобил Mercedes SL500 и лек автомобил марка Porsche, модел 993;

 

8. Искания за насрещна проверка на ГППМП „Войчеви" ООД относно предоставени и върнати допълнителни парични вноски и изплатени дивиденти, при което са представени писмени обяснения, от които е видно, че жалбоподателят е собственик в капитала на ООД и не е правил допълнителни вноски през ревизирания период. Представени са справка за изплатените дивиденти в негова полза, оборотни ведомости, хронологични регистри, банкови извлечения, касови ордери и протоколи от общото събрание за взети решения за разпределен дивидент през 2017 г. общо в размер на 11 938,00 лв., през 2018 г. в размер на 9310,49 лв., през 2019 г. общо в размер на 12 851,04 лв., през 2020 г. общо в размер на 14235,11 лв., през 2021 г. в размер на 503,33 лв. и през 2022 г. в размер на 752,71 лв.

 

9. С Протокол № Р-04000423007318-ППД-002/15.04.2024 г. към ревизионното производство е приобщен Протокол № ПФ-04000423000224-073-001/13.12.2023 г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на съпругата на жалбоподателя Е. Д. В. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г.

 

10. На жалбоподателя е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения ИПДПО № Р-04000423007318-040-001/23.01.2024 г., с което са изискани писмени обяснения относно наличните парични средства в брой към началото и края на всяка от ревизираните години; всички документи за получените от него доходи, различни от дивиденти, през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г., като към всеки вид доход бъдат приложени документи, доказващи получаването му; произхода на средствата за закупените през периода недвижими имоти и МПС; информация относно получени и/или предоставени заеми от трети лица извън банковите институции; информация относно вземанията от трети лица; информация за основанието на предоставени от страна на С. В. парични средства към конкретно посочени физически и юридически лица; Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК - за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 В отговор на същото са представени документи чрез електронните услуги на НАП с номера от № Р-04000423007318-ПРД-001-И до № Р-04000423007318-ПРД-009-И на 08.02.2024 г., № Р-04000423007318-ПРД-010-И и № Р-04000423007318-ПРД-011 -И от 09.02.2024 г., № Р-04000423007318-ПРД-012-И/27.02.2024 г., № Р-04000423007318-ПРД- 013-И/15.04.2024 г. и № Р-04000423007318 - ПРД-014-И/ 29.04.2024 г., писмени обяснения от 8.2.2024г. за наличните парични средства в брой към 01.01.2017 г:17 000 лева и 1000 долара в банков сейф в „Алианц Банк България" АД, ползван съвместно с баща му Н. В. В. за периода от 2013 г. до м.05.2021 г.; 7 броя Договори с „Алианц Банк България" АД за наем на сейф № 39 и Пълномощно от 20.06.2013 г., с което Н. В. В. упълномощава С. Н. В. да ползва, влага и изтегля ценности от сейфа; писмени обяснения относно извършени преводи към трети лица, в които посочва, че преводите към Я. И. К., Й. И. Т. и Н. В. Ю. са временно предоставени средства, възстановени му в брой, а направените два превода към Ж. Ж. Ж. са погрешно извършени и също са му върнати; Преведените към ГППМП „Войчеви" ООД суми на 21.02.2017 г. в размер на 1050,00 лв., на 18.08.2017 г. в размер на 1050,00 лв. и на 21.02.2018 г. в размер на 1050,00 лв. представлявали захранвания на банковата сметка на дружеството, които са му били предоставени в брой; 3 броя Договори за дарение от 14.01.2017 г. за сумата в размер на 9 000,00 лв.. от 03.02.2017 г. за сумата в размер на 9 000.00 лв. и от 17.02.2017 г. за сумата в размер на 9 000,00 лв., сключени с В. В., придружени с разписки за получени суми от съответните дати и банково извлечение за произхода на средствата; 6 броя разписки за предоставяне от Е. Д. лични средства на съпруга й в размер на 9 800,00 лв. на 09.05.2017 г.. в размер на 9 200.00 лв. на 17.08.2018 г.. в размер на 7 500.00 лв. на 21.12.2019 г.. в размер на 6 000.00 лв. на 26.12.2020 г.. в размер на 7 000,00 лв. на 04.12.2021 г. и в размер на 4 000.00 лв на 17 12.2022 г.: 6 броя Договори за дарения от 05.08.2017 г. за сумата в размер на 9 000.00 лв.. от 06.08.2018 г. за сумата в размер на 4 000,00 лв., от 01.08.2019 г. за сумата в размер на 9 800,00 лв., от 29.12.2020 г. за сумата в размер на 6 000,00 лв.. от 22.12.2021 г. за сумата в размер на 9 500.00 лв.. и от 02.12.2022 г. за сумата в размер на 2 500.00 лв.. сключени с Н. В.,. придружени с разписки за получени суми от сьщите дати: Договор за дарение от 07.06.2018 г. за сумата в размер на 49 000,00 лв.. сключен с Н. В. и Р. В., придружен с банково извлечение за извършен превод към „Гарантинвест" ЕООД за покупка на имот в ползва на жалбоподателя и Нотариален акт № . 31 / 14.03.2018 г. за продажба на имот от дарителите: Договор за заем от 23.12.2021 г. за предоставен от В. В. заем в размер на 9 000.00 лв. и разписка за получаването му; Договор за заем от 08.02.2019 г. за предоставен от Л. Ю. заем в размер на 9000,00 лв. и разписка за получаването му; Договор за заем от 06.12.2020 г. за предоставен от Н. Ю. заем в размер на 9 900.00 лв. и разписка за получаването му; Договор за покупко-продажба на движими вещи от 26.07.2018 г., с който са продадени на К. П. мебели и електроуреди на обща стойност 8 900.00 лв. и разписка за получената сума: Квитанция от ПКО от 01.07.2020 г. за внесена допълнителна парична вноска по чл.134. ал.1 от ТЗ в размер на 5 000.00 лв. в капитала на „Войчеви" ООД: РКО № 8 28.09.2021 г. за изплатен дивидент в размер на 8550.00 лв.. РКО № 10/30.09.2021 г. за изплатен дивидент в размер на 4 275.00 лв.. РКО № 3/31.10.2022 г. за сума в размер на 9 250 лв. и РКО № 5/30.10.2022 г. за сума в размер [рег. номер].. представляващи върната допълнителна парична вноска по чл.134. ал.1 ТЗ: 7 броя Договори за дарения от 05.01.2017 г. за сумата в размер на 3 000.00 лв.. от 27.12.2017 г. в размер на 3 500.00 лв.. от 26.12.2018 г. в размер па 3 500.00 лв.. от 28.12.2019 г. в размер на 3 500.00 лв.. от 27.12.2020 г. в размер на 4 000.00 лв.. от 23.12.2021 г. в размер на 4 500.00лв. и от 20.12.2022 г. в размер [рег. номер]., сключени с Н. В., придружени с разписки за получени суми от съответните дати: 2 броя Договори за дарения от 29.10.2021 г. за сумата в размер на 8 000.00 лв.. и от 06.11.2021 г. в размер на 7 000.00 лв., сключени с М. К. Ц., придружени с разписки за получени суми от съответните дати, платежно нареждане от 07.10.2021 г. за получени 8 000.00 лв. от продажба на имот от М. Ц. и Удостоверение от НОИ за получени пенсии за периода от м.01.2006 г. до м.01.2024 г. включително от Н. В.: Банково извлечение за м.05.2016 г. от банкова сметка в ПИБ АД с титуляр В. В.; Разписки от 14.03.2024 г. за върнат заем на Л. Ю. в размер на 9 000.00 лв.. от 29.03.2024 г. за върнат заем на Н. Ю. в размер на 9 900.00 лв. и от 29.04.2024 г. за върнат заем на В. В. в размер на 9 000.00 лв. Представени са и писмени обяснения във връзка с описаните по-горе документи.

 

11. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на В. Н. В., Н. В. В., Е. Д. В.. В. М. В.. Ж. Ж. Ж., К. А. П.. Л. Л. Ю.. Н. В. Ю.. „Просперити Билд" ООД и „Войчеви"' ООД. относно получени и предоставени заеми, дарения и плащания от жалбоподателя, резултатите от които са обобщени в Ревизионния доклад.

 

12. С Искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица от Община Велико Търново и Столична Община, Район „Лозенец" са изискани данни относно притежаваното движимо и недвижимо имущество от С. В. през ревизирания период, както и документи относно настъпили изменения по съответните партиди.

 

13. С Искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица от "З." АД, „Техномаркет България" ЕАД, „Хотел Сити София" ООД, „Винарска изба - Копса" ООД, Н. Т. Х. Б. и „Сити Хотел Мениджмънд" ЕАД са изискани първични документи във връзка с извършени разходи от С. В. през ревизирания период.

 

След извършен анализ на така описаните писмени доказателства органът по приходите са констатирали, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

 

Предвид това, на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04000423007318-113-001/23.01.2024 г., с което същото е уведомено, че данъчните основи за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК, Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04000423007318-139-001/23.01.2024 г., както и цитираното по-горе ИПДПОЗЛ № Р- 04000423007318-040-001/23.01.2024 г., с което са изискани и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за ревизираните периоди.

 

След анализ на събраните и приобщени документи, в аспекта на относимите обстоятелства чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 8 и 16 от ДОПК, е извършена съпоставка между доходите и източниците на финансиране на С. В., от една страна, и извършените от него разходи, от друга страна.

 

В приходната част на съпоставката органите по приходите са приели, че С. В. е имал следните източници на доходи и финансирания, а именно: Доходи от прехвърляне на имущество, в т.ч. от продажба на МПС - товарен автомобил Инфинити, модел ЕХ 37 в размер на 10 500,00 лв. през 2020 г.; Доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ, включващи установените изплатени доходи от дивиденти от ГППМП „Войчеви" ООД през 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г . и 2022 г. и от „Войчеви" ООД през 2021 г.; Други източници на средства - дарения, наследство и др., включващи получени в брой или по банковите му сметки суми от физически лица, в т.ч. от баща му Н. В. и М. Ц.; парични средства, установени като превишения на доходите над извършените разходи при проверка, извършена на съпругата му Е. В.; получена щета от „Уника" АД през 2020 г.; Получени суми по вземания от трети лица - заеми, лизинг и др., в т.ч. получени банкови преводи от Н. Ю. през 2018 г.; получени банкови преводи от Е. В. през 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.; получени преводи от трети лица - Й. И. Т. през 2019 г., А. И. А. през 2020 г.; върнати суми от „Войчеви" ООД през 2022 г.; бонус точки от кредитна карта; получени преводи от върнати стоки; Получени парични заеми, в т.ч. през 2019 г. потребителски кредит в размер на 40000 лв. и през 2021 г. потребителски кредит в размер на 9 000.00 лв. от „П. инвестиционна банка" АД: получен заем през 2021 г. от В. В. в размер на 9 000.00 лв.: ипотечен кредит от Общинска Банка АД през 2022 г. в размер на 320 000.00 лв. и стоков кредит за покупка на техника от Банка ДСК в размер на 1963.65 лв.

 

В разходната част съответно са отразени: разходи за издръжка и живот, включващи плащания от ПОС терминал през банковите сметки на жалбоподателя: Комунални разходи по фактури от доставчици, в които органите по приходите са приели, че освен комуналните разходи за електроенергия, интернет услуги, вода и телефон, конкретни данни за които се съдържат в банковите извлечения, събрани в хода на ревизията, където са отразени плащания към „Енерго про Продажби" АД. „А1 България" ЕАД и плащане за домоуправител, са включили и плащания по фактури от други доставчици на услуги: Платени суми по задължения към трети лица. в т.ч. направени погасителни вноски по кредити в „Първа инвестиционна банка" АД и „Общинска банка" АД и платени лихви по кредитна карта: Предоставени парични заеми на трети лица. в т.ч. извършени банкови преводи към трети лица; Разходи за данъци, такси и осигурителни вноски и др. публични задължения - заплатени банкови такси и лихви по овърдрафт; Разходи за застраховки, охрана и др.; Направени дарения, включващи направени дарения на физически лица от банковите сметки на жалбоподателя: Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество, в които са включени плащания в размер на 49 000,00 лв. през 2018 г. за СМР по фактура от „Гарантинвест" ЕООД. придобит през 2022 г. недвижим имот в гр. София от „Просперити Билд" ООД в размер на 204 970.98 лв. и платени във връзка с това нотариални такси в размер на 2952,95 лв. и покупка на паркомясто на стойност 9 600.00 лв. от „Гарантинвест" ЕООД също през 2022 г.: Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства - в т.ч. плащания на лизингови вноски към ..Порше лизинг БГ" ЕООД по договор за придобиване на лек автомобил V\V Touareg V6. TDI ВМТ 4MOTION, плащания за придобиване на два броя леки автомобили от .Ради Класик Каре" ООД.

 

Разполагаемите парични средства в брой към 01.01.2017 г. са определени в размер на 5 000.00 лв.. а към 31.12.2017 г.. както и към началото и края на останалите ревизирани периоди – в размер на 0,00 лв. Разполагаемите парични средства в банките вначалото и в края на ревизираните години са определени в съответствие с данните от „Банка ДСК" АД. „Уникредит Булбанк" АД. „Общинска банка" АД и „ПИБ" ЕАД.

 

След извършена съпоставка между получените доходи и финансирания от една страна и имущественото състояние и извършените разходи от друга, за 2017 г. не е установено превишение на разходите над получените доходи и финансирания. За 2018 г. е установено превишение на разходите над получените доходи и финансирания на ревизираното лице в размер на 31 444.65 лв., за 2019 г. - в размер на 53 505.38 лв., за 2020 г. - в размер на 20 356,99 лв., за 2021 г. - в размер на 27 541.61 лв. и за 2022 г. - в размер на 50 872,43 лв.. което органите по приходите са квалифицирали като облагаем доход по чл.123. ал.1 от ДОПК.

 

Също така органите по приходите са установили, че през 2017 г. ревизираното лице е реализирало доход по чл.ЗЗ от ЗДДФЛ от продажба на движима вещ - товарно ремарке, който не е деклариран от него по съответния ред и съответно не са платени дължимите данъци.

В резултат на извършените процесуални действия и след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122. ал.2 от ДОПК. органите по приходите са определили данъчни основи за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК, и дължим данък върху нея, както следва, за :

 

2017 г. - общата годишна данъчна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ е в размер на 3900,00 лв. и представлява доходи от продажба на товарно ремарке по чл. 33, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 3 900,00 лв. Определен е данък в размер на 390,00 лв. и лихва за просрочие в размер на 261,15 лв.

 

2018 г. - общата годишна данъчна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ е в размер на 31 444,65 лв. и представлява установеното превишение на извършените от жалбоподателя разходи над установените доходи и източници на средства, върху която са определили данък в размер на 3 144,47 лв. и лихва за просрочие в размер на 1786,79 лв.

 

2019 г. - общата годишна данъчна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ е в размер на 53 505,38 лв. и представлява установеното превишение на извършените от жалбоподателя разходи над установените доходи и източници на средства, върху която са определили данък в размер на 5 350,54 лв. и лихва за просрочие в размер на 2496,33 лв.

 

2020 г. - общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер на 20 356,99 лв. и представлява установеното превишение на извършените от жалбоподателя разходи над установените доходи и източници на средства, върху която са определили данък в размер на 2 035,70 лв. и лихва за просрочие в размер на 743,35 лв.

 

2021 г. - общата годишна данъчна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ е в размер на 27 541,61 лв. и представлява установеното превишение на извършените от жалбоподателя разходи над установените доходи и източници на средства, върху която са определили данък в размер на 2754,16 лв. и лихва за просрочие в размер на 726,44 лв.

 

2022 г. - общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер на 50 872,43 лв. и представлява установеното превишение на извършените от жалбоподателя разходи над установените доходи и източници на средства, върху която са определили данък в размер на 5 087,24 лв. и лихва за просрочие в размер на 801,94 лв.

 

Предвид събраните доказателства по преписката се установява, че Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000423007318-020- 001/12.12.2023 г..издадена от Р. Ф. – Началник сектор Ревизии при ТД на НАП В. Търново, надлежно оправомощен по реда на чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директор на ТД на НАП В. Търново въз основа на Заповед № 651/11.08.2023г. да издава ЗВР и да упражнява правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. ЗВР е връчена на ревизираното лице на 15.12.2023 г.. изменена е със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04000423007318-020-002/12.02.2024 г., № Р- 04000423007318-020-003/13.03.2024 г.. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р-04000423007318-092-001/29.04.2024 г.. връчен по електронен път на 07.05.2024 г. С Молба вх. № Р-04000423007318-МЛБ-001 - И/20.05.2024 г. жалбоподателят е поискал удължаване на срока за подаване на възражение по чл. 117. ал. 5 от ДОПК. С Уведомление № Р-04000423007318-РУС-001/22.05.2024 г. срокът за подаване на възражение срещу РД е продължен до 21.06.2024 г. Възражението е подадено на 21.06.2024 г. по електронен път с вх. № Р-04000423007318-ВЗР-001- И/21.06.2024 г

Хронологично, тъй като ръководителят на ревизионното производство е преназначен от главен инспектор по приходите в ТД на НАП на длъжност Директор Д. К. при ТД на НАП, считано от 10.06.2024г, видно от Заповед № 1405/ 30.5.2024г.на ИД на НАП, Възложителят на ревизията Ф., въз основа на горепосочената оправомощаваща Заповед на Директор на ТД на НАП е постановил Решение за изземване разглеждането и решаването на преписка с № Р-04000423007318-098-001/25.06.2024г. с което преписката е иззета от К. – ръководител на ревизията и е възложена на Н. Г.. По делото е представена и длъжностна характеристика на длъжността Директор Дирекция Контрол с вх. № 4470/ 28.10.2024г. по описа на Административен съд Велико Търново т.15 от Приложение папка 1. Въз основа на това Решение е издадена и ЗИЗВР с № Р-04000423007318-020-004/25.06.2024 г.,от компетентния орган, възложител Ф., в която е посочен съставът на ревизионния екип с ръководител Н. Г..

Видно от мотивите на РА. органите по приходите са обсъдили възражението и са приели същото за неоснователно и са издали РА№ Р-04000423007318-091-00/ 4.07.2024 г. на С. В., с който са установени задължения за внасяне общо в размер на 25578,11 лв.,в т.ч. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 390.00 лв.. за 2018 г. в размер на 3 144.47 лв., за 2019 г. в размер на 5 350.54 лв.. за 2020 г. в размер на 2 035.70 лв.. за 2021 г. в размер на 2 754.16 лв. и за 2022 г. в размер на 5 087.24 лв. и лихви за просрочието му общо в размер на 6816,00 лева.

 

Жалбоподателят е оспорил РА относно установените с него задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви за просрочие. пред ДОДОП В. Търново, който е уважил жалбата като е отменил РА по ЗДДФЛ, в частта, в която са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 195.00 лв. и лихви в размер на 130.57 лв.. за 2018 г. в размер на 1 027,64 лв. и лихви в размер па 583.91 лв. и за 2020 г. в размер на 217.66 лв. и лихви в размер на 79,48 лв.

 

В останалата част РА е бил потвърден с Решение № 105/24.09.2024г. , което е получено от жалбоподателя на 10.10.2024г. и РА в потвърдената част е оспорен пред Административен съд Велико Търново с жалба вх. № ДОДОП-1599/21.10.2024г.

 

В хода на съдебното производство от ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. документите, представени от третите лица, при извършени на тях надлежни проверки, а също оспорения ревизионен акт, ревизионния доклад към него, ЗВР и ЗИЗВР, във вид на електронни документи на технически носители. На същите носители са представени и справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчиците на удостоверителни услуги и удостоверения за професионални електронни подписи.

На основание чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК по искане на ответника е открито производство по оспорване на писмени доказателства, съдържащи се в преписката, подробно описани в становище на юк В. стр. 48 от делото.

За установяване автентичността на оспорените писмени доказателства до разпит са допуснати: родителите на жалбоподателя : Н. В. и Р. В., неговата леля Г. В., също стоматолог, съпругата му Е. В., нейните родители Д. И. и С. А. В. И., негови приятели Н. Ю., Ж. Ж. и кръстник Л. И.. Техните показания ще бъдат обсъдени с всички други събрани доказателства, като се отчете и съответната роднинска / приятелска връзка с жалбоподателя.

От трети неучастващи в производството лица на основание чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК са изискани от ТД на НАП В. Търново:1. Информация за декларираните доходи на Н. В., Р. В., Д. И. и С. И. за период от 1.1. 2010г. до 31.12.2022г. 2. периода, в който са се осигурявали и съответния осигурителен доход на тези лица- писмо стр. 76 от делото, ведно с СД. От ТП на НОИ В. Търново информация за изплатените пенсии на Н. В. и М. Ц. от 1.1.2011г. до 31.12. 2022г. –стр.67-73.

 

В хода на съдебното производство е изслушана и СИЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна със задачи, посочени в нарочна молба на адв. Костадинов – стр. 53 от делото, която е изготвила таблица за недекларираните приходи и съответно дължимите данъци и лихви за просрочие във варианти, в зависимост от това съдът кои от твърденията за получени суми от жалбоподателя, съдът ще приеме за доказани. .

 

По искане на жалбоподателя на основание чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК е открито производство по оспорване авторството и верността на съдържанието на официален документ – Решение № Р-04000423007318-098-001/25.6.2024г. за изземване разглеждането и решаването на преписката. Освен това във връзка с направеното възражение от страна на жалбоподателя за нищожност на издадения РА, съдът е изискал на основание чл. 192 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК от ТД на НАП В. Търново- информация за наличието или липсата на издадени РА от Н. К. от 25.6.2024г. до 28.11.2024г.

 

При така установеното от фактическа страна, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, срещу ревизионен акт, обжалван и потвърден от решаващия орган, след изчерпване на фазата на административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане.

 

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

 

Основното възражение на жалбоподателя за нищожност на процесния РА касае факта, че според него ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА не са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Не е спорно, че същото е започнало с издаване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000423007318-020- 001/12.12.2023 г.. издадена от Р. Ф. – Началник сектор Ревизии при ТД на НАП В€ Търново, надлежно оправомощен по реда на чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директор на ТД на НАП В. Търново въз основа на Заповед № 651/11.08.2023г. да издава ЗВР и да упражнява правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. ЗВР е връчена на ревизираното лице на 15.12.2023 г.. изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04000423007318-020-002/12.02.2024 г., № Р- 04000423007318-020-003/13.03.2024 г.. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р-04000423007318-092-001/29.04.2024 г. подписан електронно от ръководител на ревизията К., връчен по електронен път на 07.05.2024 г. на жалбоподателя. С Молба вх. № Р-04000423007318-МЛБ-001- И/20.05.2024 г. жалбоподателят е поискал удължаване на срока за подаване на възражение по чл. 117. ал. 5 от ДОПК. С Уведомление № Р-04000423007318-РУС-001/22.05.2024 г. срокът за подаване на възражение срещу РД е продължен до 21.06.2024 г. Възражението е подадено на 21.06.2024 г. по електронен път с вх. № Р-04000423007318-ВЗР-001- И/21.06.2024 г

Както се посочи по- горе хронологично, последното изменение на ЗВР е № Р-04000423007318-020-004/25.06.2024 л.104 от делото,издадено от Ф., в която като ръководител на ревизията е посочено друго лице, а именно Н. Г., същата не е връчена на жалбоподателя, не е описана нито в РД , нито в РА, тъй като е издадена извън срока за извършване на ревизията. Жалбоподателят счита, че по този начин е налице изземване на преписката, което е незаконосъобразно. В тази ЗВР като срок за извършване на ревизията е посочена датата 15.04.2024г. , т.е. крайният срок е три месеца преди издаването на самата ЗИЗВР. С оглед на горното намира, че органът по приходите Н. Г. няма качеството ръководител на ревизията, въпреки направеното антидатиране.

Няма спор, че ревизионното производство започва с издаване на ЗВР, която определя предмета на ревизионното производство, данъчните периоди, ревизиращият екип вкл. Ръководител на ревизията и срок за нейното извършване. С последващите горепосочени ЗИЗВР е продължаван само срокът за извършване на данъчната ревизия. ЗВР е издадена от Р. Ф. на длъжност началник сектор Ревизии в отдел Ревизии при ТД на НАП В. Търново, надлежно оправомощен от Директор ТД на НАП В. Търново със Заповед № 651/11.08.2023г. Съгласно правилото на чл.119, ал. 2 от ДОПК възложителят и ръководителят на ревизията се явяват компетентните лица, които следва да издадат РА. Към момента на издаване на РД, ревизионното производство е приключило в предвидения в предпоследната ЗИЗВР срок 15.04.2024г. и същият е бил подписан с КЕП от ръководителя на ревизията К.. Но тъй като със Заповед № 1405/30.5.2024г. издадена от Изпълнителен директор на НАП на основание чл. 82 а от ЗДСл Н. К. е преназначен на длъжност Директор Дирекция Контрол в ТД на НАП В. Търново, считано от 10.6.2024г за срок не по- дълъг от 4г. Стр. 115 от делото, Възложителят на ревизията, надлежно оправомощен от Директор на ТД на НАП В. Търново с горепосочената Заповед № 651/11.08.2023г. да упражнява правомощия по чл. 7, ал. 3 от ДОПК е постановил Решение № Р-04000423007318-098-0014/25.06.2024г.за изземване на преписка поради трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от ръководител ревизия К. и на негово място е определена Н. Г., посочена като ръководител на ревизията по ЗВР с № Р-04000423007318-020-004/25.06.2024 г.

С оглед на така изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за антидатиране на РА. Хронологичното развитие определено доказва, че ревизията е приключила на 15.04.2024г., като РД е подписан от К. в качеството му на ръководител на ревизионното производство. В периода между издаването на РД и подаване на възражение против него от жалбоподателя е настъпила промяна в заеманата длъжност на К., тъй като същият е преназначен на длъжност Директор Дирекция Контрол в ТД на НАП В. Търново, поради което възложителят е намерил, че същият не може трайно да упражнява правомощията си и като ръководител на ревизията е посочена Г.. Следователно не е налице антидатиране, доколкото ревизията вече е била приключила към момента на издаване на последната ЗИЗВР и за това е посочен в нея срокът 15.04.2024г., който не се променя. Изменение има само досежно състава на ревизиращия екип и по- точно ръководител на ревизията, който е подписал и процесния РА.

Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Следователно единият орган, компетентен да подпише РА се определя въз основа на закона и Заповедта на Директор на ТД на НАП с правно основание чл.112, ал. 2, т.1 от ДОПК във вр. С чл. 119, ал.2 от ДОПК, а другият от Заповедта за възлагане на ревизия ЗВР по чл.113, ал.1,т.2 от ДОПК. В чл. 7, ал. 3 от ДОПК е уредено правилото за несменяемост на компетентните органи по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Законодателят е предвидил обаче изключение от това правило, като дава възможност да се изземе преписката, но само при изчерпателно определени предпоставки – numerus сlausus. Същите са посочени в чл. 7, ал. 3 от ДОПК във вр. С чл. 7, ал. 3 от НАП и това са:1. когато са налице основания за отвод или самоотвод, 2. случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или 3. невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. При наличие на посочените хипотези или на една от тях, може да се възложат правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

Преценката дали да бъде иззета преписката от един орган по приходите и възложена на друг е в оперативна самостоятелност на компетентния орган, и не подлежи на съдебен контрол. С оглед правилото на чл. 169 от АПК, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК и чл. 169 от АПК изискват излагане на мотиви, а не само формалното посочване временно преназначаване на друга длъжност. При проверка законосъобразността на РА, съдът извършва инцидентен съдебен контрол и върху Решението за изземване на преписката, което следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК или да съдържа мотиви, като липсата на такива се явява самостоятелно основание за определяне незаконоъборзаност на така постановеното Решение за изземване на преписката. Наличието на мотиви и изпълнение на хипотезата по чл. 7, ал. 3 от ДОПК подлежат на съдебна проверка.

С оглед така изложената правна рамка основните въпроси, на които следва да отговори съдът са : 1. Органът, иззел преписката и възложил я на друг орган по приходите компетентен ли е бил да стори това 2. Наличен ли е акт за изземване на преписката и предоставяне на друг орган по приходите от същата степен, преди издаване на ЗВР и дали същият е мотивиран 3. Налице ли са предпоставките по чл. 7, ал. 3 от ДОПК за изземване на преписката.

В този контекст в Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. по т.д. 10/2016г. ВАС изрично е прието, че "за да е налице валидно издаден РА в общата хипотеза на чл.119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със ЗВР и 2. от органа, имащ качеството на "Възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната ТД на НАП. В същото тълкувателно решение е прието, че "След изменението на чл.119, ал.2 от ДОПК от 01.01.2013 г.РА се издава съвместно от два органа – единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органа издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и Заповед на ТД на НАП чл.112, ал.2,т.1 във вр. С чл.119, ал.2 от ДОПК, а вторият от Възложителя въз основа на ЗВР чл.113, ал.1 т.2 от ДОПК".Все в тази връзка от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг равен по степен орган. Правомощието да промени съответния компетентен орган е на определен в закона горестоящ орган, като при действието на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 от ДОПК е част от компетентността на ИД и Директор на ТД на НАП или на определени от тях служители на агенцията. В конкретния казус с посочената Заповед № 651/11.08.2023г. Директор на ТД на НАП е делегирал провомощието си по чл. 7, ал. 3 от ДОПК на поименно посочените служители, измежду които е и Възложетеля на ревизията Ф.. Или по т.1 от гореочертаните въпроси съдът намира, че актът за изземване на преписката и предоставянето й на друг равен по степен орган е издаден от надлежно оправомощен орган.

Вторият въпрос касае самият акт, с който се изземва преписката и предоставя на друг орган по приходите. Както се посочи по- горе това е станало с надлежно Решение № Р-04000423007318-098-0014/25.06.2024г, а не със самата ЗИЗВР, което предпоставя липсата на процесуални нарушения при издаване на крайния РА. В тази връзка следва да се съобразят мотивите на Тълкувателно решение № 5/ 6.12.2015г. постановено по т.д. 4/ 2014г на ОСС на ВАС, съгласно които РД е типичен констативен акт, с две основни функции в ревизионното производство - сезираща и доказателствена. Макар че РД е основен акт във фазата на извършване на ревизионното производство, той е процесуален акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК и разпоредбата на чл. 120, ал.2 изр. Първо от ДОПК, сочи, че се прилага към РА и е неразделна част от него, то от това не следва, че законодателят е предвидил изискване волята на издателя на РА да се наслагва върху волята на съставителите на РД и в тази кумулативност на двете волеизявления да се упражнява съвместна компетентност за издаването на РА. Нормата на чл.119, ал. 2 от ДОПК изрично определя чия е компетентността за издаване на РА, без да обвързва тази компетентност с правомощията на съставителите на РД. Друг извод не следва от сезиращата функция на РД и свързаните с момента на издаването му срокове, тъй като уведомяването на органа, възложил ревизията, не е правопораждащ факт за възникването на компетентността за издаването на РА. Тя не произтича от РД, а е нормативно установена и персонално определена, поради което пороците на РД не рефлектират върху валидността на РА. В настоящият казус, фактът, че РД и РА са подписани от различни органи по приходите съответно К. и Г. само по себе си не води до нищожност на РА, тъй като е налице волеизявление на компетентен за това горестоящ орган за изземване на преписката след постановяване на РД и предоставяне на друг равен по степен орган. Самият законодател не ограничава времево действието на чл. 7, ал. 3 от ДОПК т.е. решението за изземване да не може да бъде издавано след издаване на РД. В конкретния казус РД в качеството си на процесуален акт е процесуална предпоставка за издаването на РА, а при липса на процесуална предпоставка е налице неспазване на процесуалните разпоредби по смисъла на чл. 160, ал.2 от ДОПК, но не и толкова тежък порок, който да обуслови извод за нищожност на РА.

Настоящата инстанция намира, че правилно преди издаване на ЗИЗВР е постановено горепосоченото Решение за изземване на преписката, макара и двата акта да имат един и същи издател. Те са издавени в предвидената от закона форма, съдържат фактическите установявани на органа- преназначаването на ръководителя на ревизията на друга длъжност и съответните правни изводи, за наличие на предпоставки по чл. 7, ал. 3 от ДОПК за изземване на преписката. В този смисъл цитираните от жалбоподателя Решения на ВАС са неотносими към настоящия казус .

Последната предпоставка, която съдът следва да провери е наличието на поне една от предпоставките за изземване на производството, визирани в чл. 7, ал. 3 от ДОПК , които са изчерпателно изброени - основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. В константната си практика ВАС приема, че наличието на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, трябва да се изследва за всеки конкретен случай. В този смисъл: Решение по адм.д. 6113/2015г,по адм.д. 13788/2016г, по адм.д.; по адм.д.13652/2017г. по адм.д. 3817/2018г., по адм.д. 4764/2019г, по адм.д. 3014/2020г. по адм.д. 5741/2021г., 11628/2024 г. и други. В случая материалната компетентност на К. е отпаднала с преназначаването на новата длъжност, която вменява съвсем различни компетенции, видно от приложената по делото длъжностна характеристика. Същата вменява за длъжността "директор на Дирекция "Контрол" на заемащото я лице ръководни, организационни и йерархично контролиращи функционални компетентности и правомощия, докато при длъжността " главен инспектор по приходите" се касае за тясно експертни, аналитични компетентности, свързани със събирането и разглеждането на доказателства във връзка с възложени контролни производства и тяхното приключване с издаването на индивидуален административен акт. В никоя от 25 точки от раздел "Преки задължения" на длъжността "Директор на Дирекция "Контрол" няма посочени експертни функции по работа с доказателствен материал. От това, че в същия раздел съществува обща точка – "да изпълнява и други задължения, възложени му от горестоящ орган" не се следва извод, че лицето и след назначаването на новата длъжност може да продължи да извършва действия по провеждане на ревизии и да издаде РА. Съществената промяна в длъжността е причината, поради която лицето е "извадено" от списъка с кръга на органите по приходите, които изпълняват функциите на ръководител екип, като по този начин е отпаднала персоналната му компетентност, което е дало и основание за издаване на решението за изземване. Законодателят също не приема тезата, застъпена в практиката на съдилищата, в това число и на ВАС, че промяната на длъжността в рамките на компетентната Териториална дирекция не обуславя трайна невъзможност за изпълнение на задълженията по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК в редакцията до изменението в ДВ, бр. 105/2020 г., тъй като не води да загуба на качеството на орган по приходите. Това е видно от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, с който се предлага допълнението в чл. 7, ал. 3 от ДОПК, обн. ДВ, бр. 105/2020 г. В т. 2 от мотивите към проекта е посочено следното: "Във връзка със съдебна практика на ВАС, в която се приема, че не е налице трайна невъзможност при промяна в длъжността, при условие че лицето не е напуснало НАП и продължава да е орган по приходите, със законопроекта се предлага да бъдат допълнени хипотезите, в които горестоящ орган изземва разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, като се включва и хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа, водеща до отпадане на компетентността.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че са налице законови условия по чл. 7, ал.3 от ДОПК за издаване на решение за изземване на ревизионната преписка от К. и възлагането й на Г.. В продължение горното се следва извод, че последната е била компетентна да участва в ревизията,както и да подпише оспорения РА.

Възложената ревизия е осъществена от определените със ЗВР и ЗИЗВР органи, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на РД.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, определен за това с акт на Директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и от ръководителя на ревизията, определен със ЗВР- чл.113, ал.1, т.2 ДОПК, което е станало и в настоящия случай. Следва само да се посочи, че представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител, приложения CD-R. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис, поради което обжалвания РА не е нищожен.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

 

Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

 

По делото е приложено доказателство- уведомление за връчване на ЗВР по електронен път, поради което съдът намира, че жалбоподателят е бил уведомен за нейното започване, поради което издаденият РА не се явява нищожен като постановен при едно недопустимо производство. Всички доказателства са събрани в хода на ревизионното производство, което започва от момента на връчване на ЗВР до издаване на РА. В този смисъл липсата на доказателства за връчване на последната ЗИЗВР, доколкото е в рамките на висящо ревизионно производство не представлява съществено процесуално нарушение, което само по себе си да доведе до незаконосъобразност на издадения РА. Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съответно на осигурителни вноски, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа или осигурителен доход. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице са данни за укрити приходи или доходи респ. декларираните и/ или получени приходи, доходи или източници на формиране на собствения капитала или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние- обстоятелство по чл.122, ал.1 т. 7 от ДОПК.

 

В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство с разпореждането по насрочване на делото. Горните факти ще бъдат обсъждани касателно материалната законосъобразност на РА.

От органа по приходите е спазена горепосочената процедура, като на жалбоподателя е връчено Уведомление, че ревизията ще бъде проведена по особения ред, като му е дадена възможност да попълни Декларации за семейното и имотно състояние. Освен това жалбоподателят е бил уведомен за събраните в хода на производството доказателства от трети лица, като му е дадена възможност многократно да дава обяснения да сочи доказателства и да прави доказателствени искания. Поради което настоящата инстанция намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, всички събрани доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, при което дали едни факти се приемат за доказани или не, и от там дали органът е достигнал до правилни или не правни изводи е въпрос по съществото на спора, и не представлява нарушение на процесуалните правила.

 

По приложението на материалния закон съдът намира следното :

 

Ревизионното производство, приключило с издаването на оспорения пред административният съд РА, е проведено по особения ред, регламентиран в чл. 122 -124 от ДОПК, като ревизия по този ред се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1, като същите не се намират в отношение на кумулативност, т.е. наличието само на едно от тях е достатъчно основание за прилагането им. Конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане на критериите, установени в ал.2, но без да е установено нормативното задължение за органа да се приложат всички критерии. В този случай определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК ще се доближава до действителната, без да е точна, поради което облагането по този ред се нарича облагане по аналог. С разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК се предоставя правна възможност орган по приходите да приложи установения от съответния закон, ЗДДФЛ размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените в алинея 1 обстоятелства, които са относими и приложими в конкретния случай. В настоящия казус органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК, като настоящата инстанция намира, че с оглед изготвените от органа по приходите и посочени в констативната част на решението парични потоци – на приходи и разходи е налице несъответствия за ревизирания период, които са дали възможност на същият да формира извод, че са налице обстоятелства за укрити доходи или за несъответствие на приходите и разходи, които са обстоятелства по чл. 122, ал.1 т. 2 и т. 7 от ДОПК. Настоящата инстанция намира, че с оглед събрания доказателствен материал в хода на ревизията тези обстоятелства се явяват доказани, поради което е налице материално- правната предпоставка за облагане по аналог. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тези констатации не се основават на относими и допустими доказателства. Т. е и възражението, че органът по приходите не се е съобразил с факта, че за жалбоподателя не е налице задължение за водене на счетоводна отчетност. Именно липсата на такова задължение за водене на счетоводна отчетност е мотивирало органа по приходите да извърши такова всестранно проучване на всички получени от жалбоподателя приходи и съответно разходи и да извърши съпоставка между тях.

От страна на жалбоподателя не се оспорват установените от органа по приходите разходи за домакинството, за покупка на МПС, на недвижими имоти, разходи за лихви и други. В жалбата не се правят изрични възражения досежно признатите от ревизиращия орган приходи на жалбоподателя. Следователно предмет на доказване в настоящото производство остават непризнатите от органа по приходите получени доходи от страна на жалбоподателя за съответните данъчни периоди.

 

Настоящата инстанция намира, че следва да систематизира възраженията на жалбоподателя по следния начин:

 

Първото възражение на жалбоподателя е, че неправилно органът по приходите не е приел сумата от 69 000 лева, установена от съответния ПУФО, който представлява официален документ по чл. 50, ал.1 от ДОПК за първоначална наличност при изготвяне на паричните потоци. Настоящата инстанция изцяло споделя становището на жалбоподателя, че след като този факт е бил установен с официален документ, същият е следвало да бъде съобразен в хода на настоящото производство.

 

Основателно е и възражението, че е следвало началното салдо за всяка година да бъде пренос от резултата от предишната данъчна година, а не както е посочил органът по приходите само в размер на остатъкът по банковите сметки на жалбоподателяля. Твърдението на процесуалния представител на ответника, че след като самият жалбоподател е декларирал начално салдо за всяка от ревизираните години 0 лева, то това обвързва органа по приходите не се споделя от съда. С оглед нормата на чл. 175 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК признанието на факт от страната се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. След като органът е установил, че жалбоподателят неправилно е декларирал начално салдо, то същият не го е кредитирал, като е приел за начално такова извлеченията от банковите документи. След като това признание на жалбоподателя е било ценено по този начин, не може впоследствие органът да приеме, че декларацията го обвързва, поради което съдът приема, че нулевото начално салдо се явява незаконосъобразно.

 

Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения за неправилно непризнати от органа по приходите на посочените средства както следва: от Н. В.: 2019- 9800 лева,2020-6000 лева 2021г. – 9500 лева, от Н. В. 2018 3500,2019-3500,2020 -4000 лева, 2021-4500 лева и 2022г. – 6000 лева, от М. Ц. –2021г.7 000 лева,-Е. В. 2018-9200 лева, 2019-7500 лева , Л. Ю. 2019- 9000 лева, Н. Ю. -2020- 9900 лева и от Ж. Ж. – 2019-2500 лева. Макар по делото да са разпитани горепосочените лица като свидетели, в хода на ревизионното производство да са дали писмени обяснения, да са представили съответните разписки и договори за дарение и заем, които са оспорени от ответник жалба по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК, настоящата инстанция не ги кредитира с оглед близкото родство и съответно се явяват свързани лица по смисъла на§1,т.3а от ДР на ДОПК. Другият аргумент на съда е, че част от тях вече са били признати от органа по приходите, напр. 7000 лева,от М. Ц., а не твърдените 15 000 лева с оглед събраните по делото доказателства. Макар от изисканите писмени доказателства от трети лица ТД на НАП и ТП на НОИ да се установява, че същите са имали такива разполагаеми суми, фактът на тяхното предоставяне на жалбоподателя съдът намира за недоказан. Органът по приходите е признал значителна част от предоставените от семейството на жалбоподателя и на неговата съпруга парични средства като дарение, но горепосочените такива не могат да се обвържат с другите доказателства по делото.

От една страна разпитаните свидетели не можаха да посочат точната сума на предоставените средства, както и на датите, на които са предоставени.

По конкретно, правилно и законосъобразно органът по приходите не е признал дарения на парични средства от баща му Н. В. В. през 2019 г. в размер на 9 800,00 лв., през 2020 г. в размер на 6 000,00 лв. и през 2021 г. в размер на 9 500,00 лв, след като е извършен цялостен анализ на събраните доказателства и по- точно на Протокол за проверка за съпоставка му доходите и имуществото на физическото лице, приключила с Протокол № ПФ-04000423000222-073-001/06.12.2023г. и представените в настоящото ревизионно производство писмени доказателства: Договор за дарение от 01.08.2019 г. в размер на 9 800,00 лв., Договор за дарение от 29.12.2020 г. в размер на 6 000,00 лв. и Договор за дарение от 22.12.2021 г. в размер на 9 500,00 лв.. След като тези договори за дарение не са били представени от жалбоподателя по време на ПУФО,то правилно и законосъобразно АО е приел, че същите са новосъздадени, в качеството си на частни писмени доказателства, същите няма материална доказателствена сила, единствено установяват, след разпита на Н. В. като свидетел, че са автентични. Няма спор, че в хода на а ревизията е извършена насрещна проверка на Н. В., документирана с ПИНП № П-04000424038198-141 -001 /14.03.2024 г., при която са представени писмени обяснения, копия на договорите за дарения и разписки за получени суми към тях общо 6 броя – от 5.08.2017г. за 9 000 лева, от 6.08.2018г. за 4000 лева, от 1.08.2019г. -9800 лева, от 29.12.2020-6000 лева, от 22.12.2021- 9500 лева и от 2.12.2022г. за 2500 лева. Не почива на фактите по делото твърдението на жалбоподателя, че органът по приходите не е направил проверка на имущественото състояние на Н. В. респ. На възможността му да предостави горните парични средства. Напротив анализирани са справки от ТД на НАП, обясненията на лицето, че произхода на средствата е разпределен девидент от участие в дружествата ВОЙЧЕВИ" ООД с ЕИК и в ГППМП „ВОЙЧЕВИ" ООД, с ЕИК *********,за което е представен протокол от общо събрание за разпределен дивидент в полза на съдружниците и квитанции към приходни и разходни касови ордери за внесените от него и съответно върнатите суми като допълнителни парични вноски по чл.134, ал. 1 от ТЗ в капитала на „ВОИЧЕВИ" ООД. Ревизиращите органи са направили проверка в информационната система на НАП. като са установили, че Н. В. действително е получил посочените от него доходи от дивиденти от ГППМП „ВОЙЧЕВИ" ООД - през 2019 г. в размер на 12928.45 лв.. през 2020 г. в размер на 14320.86 лв. и през 2021 г. в размер на 503.33 лв. и от „ВОЙЧЕВИ" ООД - през 2021 г. в размер на 12 825.00 лв. Освен това са установили, че през 2019 г. е направил допълнителна парична вноска по чл.134. ал.1 от ТЗ в капитала на ..Войчеви" ООД в размер на 600.00 лв. и са му върнати направени в предходни години такива в размер на 3 000.00 лв.: през 2020 г. е направил допълнителна парична вноска в размер на 5 000.00 лв. и през 2021 г. в размер на 800.00 лв. и са му върнати парични вноски в размер на 15 502.32 лв. Органите по приходите са направили анализ и на разходите на Н. В., при което са установили, че през 2019 г е сключил договор за лизинг с „ОТП Лизинг" ЕООД. като е направил първоначална лизингова вноска и месечни вноски по лизинговия договор, общо в размер на 20 943,08 лв.: през 2020 г. е извършил разходи по фактури от доставчици на обща стойност 8 300.00 лв.. в т.ч. 7069.43 лв. по договор за лизинг и през 2021 г. е извършил разходи по фактури от доставчици в размер на 10 986.06 лв.. в т.ч. по договор за лизинг в размер на 9 202.19 лв. В тази връзка са приели, че дори и да бъдат взети предвид посочените доходи от дивиденти, изплатени на съпругата му - Р. Б. от ГППМП ВОЙЧЕВИ ООД. съответно през 2019 г. в размер на 12 928.45 лв.. през 2020 г. в размер на 14320.86 лв. и през 2021 г. в размер на 503.33 лв..,разходите за издръжка на домакинството при минимален жизнен стандарт, то правилен и обоснован се явява извода на АО, че Н. В. не е имал разполагаема сума, надлежно доказана, за да извърши твърдените дарения. АО е признал направеното от него дарение през юни :2018 г. заедно със съпругата си Р. В. за сумата от 49 000,00 лв. изплатена директно на „Гарантинвест" ЕООД за покриване на задължение на С. В. по договор за покупка на жилище. Приложени са договор за дарение от 07.06.2018 г. и банково извлечение за превода от 49 000.00 лв. Относно произхода на средствата е представен Нотариален акт за продажбата на недвижим [имот номер] от 14.03.2018 г. в гр. Велико Търново, ул. „Филип Тотю" № 20.

На следващо място, съдът споделя доводите в потвърдителното Решение на ДОДОП, че представените договори за дарение нямат достоверна дата, и като частни писмени документи, удостоверяващи изгодни за ревизираното лице факти и обстоятелства, нямат обвързваща доказателствена сила по отношение на третите лица относно твърдените облигационни отношения. Следва да се отбележи, че достоверна дата е датата, на която е удостоверено по несъмнен начин, че документът е съставен. Правилен е и изводът, че дадените писмени обяснения от Н. В. представляват доказателства само за това, че твърденията в тях са направени от лицето, което ги е подписало. Същите нямат материална доказателствена сила относно посочените в тях обстоятелства. В качеството си на частни документи тяхната доказателствена сила следва да бъде преценявана с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства, установени в хода на ревизията.

 

По отношение възражението в жалбата за непризнати дарения от Н. Н. В. през 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и М. К. Ц. през 2021 г. Органът по приходите правилно е приел, че в горепосочения ПУФО такива не са отразени, поради което същите се явяват новосъздадени за нуждите на текущата ревизия. В хода на ревизионното производство, жалбоподателят е представил писмени обяснения с Придружително писмо за представяне на документи Вх. № Р-04000423007318-ПРД-009-И /08.02.2024г., в които е посочил, че през ревизирания период е получил от баба си Н. В. парични суми под формата на дарения през 2017 г. в размер на 6 500,00 лв., през 2018 г. в размер на 3 500,00 лв., през 2019 г. в размер на 3 500,00 лв., през 2020 г. в размер на 4 000,00 лв., през 2021 г. в размер на 4 500,00 лв. и през 2022 г. в размер на 6000,00 лв. и от баба си по майчина линия М. Ц. дарения през 2021 г. в размер на 8000,00 лв. от продажба на имот и 7 000,00 лв. нейни лични спестявания. С Придружително писмо за представяне на документи Вх. № Р-04000423007318-ПРД-010-И/09.02.2024г. са представени договори за дарения и разписки към тях за дарени суми от Н. В. от 05.01.2017 г. в размер на 3 000,00 лв., от 27.12.2017 г. в размер на 3 500,00 лв., от 26.12.2018 г. в размер на 3 500,00 лв., от 28.12.2019 г. в размер на 3 500,00 лв., от 27.12.2020 г. в размер на 4 000,00 лв., от 23.12.2021 г. в размер на 4 500,00 лв. и от 20.12.2022 г. в размер на 6 000,00 лв. В подкрепа на горното твърдение е представено Удостоверение за получен доход от пенсия, издадено от ТП на НОИ гр. Велико Търново на Н. В.. С Придружително писмо за представяне на документи Вх. № Р-04000423007318-ПРД-011- И/09.02.2024г. са представени договори за дарения и разписки към тях за дарени суми от М. Ц. от 29.10.2021 г. за сума в размер на 8000,00 лв. и от 06.11.2021 г. в размер на 6000,00 лв. Представено е и платежно нареждане за превод на сума в размер на 8000,00 лв. на 07.10.2021 г. с получател М. Ц.. Органите по приходите са отказали да кредитират тези документи, като са изложили в РА мотиви, че не са налице достатъчно доказателства, че сочената за дарителка Н. В. е притежавала посочените в договорите суми, за да се приеме, че същите са дарени на жалбоподателя. Представените в хода на съдебното производство доказателства от трето лице ТП на НОИ В. Търново за получаваната пенсия от Н. В., не променя този извод. не следва да се променя и от представените от трето лице ТП на НОИ В. Търново доказателства за изплатена пенсия, доколкото същата е в минимален размер и дори не покрива минималните разходи за живот. Същите изводи касаят и М. Ц., за която също са изискани доказателства от ТП на НОИ В. Търново и безспорно е установено, че същата е получила за съответните данъчни години следните пенсии: през 2017 г. - 3 226.02 лв.. през 2018 г. - 3 315.51 лв.. през 2019 г. - 3 484.50 лв.. през 2020 г. - 3 700.98 лв.. през 2021 г. - 3 916.44 лв Правилно и законосъобразно органът по приходите е приел за доказани доходите в размер на 8000 лева, по договор за дарение от 29.10.2021 г.. предвид факта, че М. Ц. е получила по банков път сумата от 8 000.00 лв. на 07.10.2021 г. от продажбата на недвижимия имот, а сумата от 7000 лева е приел, че липсват доказателства да са били налице такива разполагаеми доходи. За да се приеме за действително извършените в полза на жалбоподателя дарения, следва да бъде установен по категоричен начин не само факта на съществуващите договори и облигационна връзка между двете страни, а и да се представят безспорни доказателства, че лицата, предоставили даренията са разполагали със съответните суми, каквито не са налице в административната преписка.

 

Предвид гореизложеното, процесиите договори за дарения правилно са преценени от органите по приходите като негодни да удостоверят получени от жалбоподателя суми в брой от Н. Б. през 2018 г. r размер на 3 S00.00 лв.. 2019 г. в размер на 3 500.00 лв.. 2020 г. в размер на 4 000.00 лв.. 2021 г. в размер на 4 500.00 лв. и 2022 г. в размер на 6 000.00 лв. и от М. Ц. през 2021 г. в размер на 7000.00 лв. Представените Договори за дарения няма достоверна дата на съставяне и като частен писмен документ не се ползват с материална доказателствена сила и не доказват, че съдържанието им съответства на обективната действителност.

 

Същите са и изводите относно възражението в жалбата за непризнати дарения на парични средства от съпругата му Е. Д. Б. през 2018 г. в размер на 9 200,00 лв. и през 2019 г. в размер на 7 500,00 лв.С Придружително писмо за представяне на документи Вх. № Р-04000423007318-ПРД-009- И/08.02.2024 г., жалбоподателят е представил писмени обяснения, в които е посочил, че през ревизирания период е получил от съпругата си Е. В. парични суми под формата на дарения през 2017 г. в размер на 9 800,00 лв., през 2018 г. в размер на 9 200,00 лв., през 2019 г. в размер на 7 500,00 лв., през 2020 г в размер на 6 000,00 лв., през 2021 г. в размер на 7 000,00 лв. и през 2022 г. в размер на 4 000,00 лв., като за произход на същите през 2017 г. и 2018 г. посочва че са й предоставени от нейните родители от продажба на имот през 2017 г. и обезщетение при пенсиониране получено от майка й през 2018 г., а за останалите години, че са от лични спестявания.В хода на извършената й насрещна проверка Е. В. представя 6 броя разписки за предоставени парични средства на съпруга си С. Б., Договор за дарение от 9.07.2017г., с който Д. П. И. й дарява сума в размер на 9 800,00 лв., Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер]/18.08.2014 г., Договор за дарение от 17.08.2018г., с който майка й С. А. В. - И. й дарява сума в размер на 9 200,00 лв., фиш за изплатено възнаграждение на С. А. В.-И. от м.09.2015г. и удостоверение за изплатен доход- пенсия от НОИ за периода от 2015 г. до 2018 г. на С. В.-И.

Правилно органите по приходите, след като са анализирали така представените документи, са приели, че не може да се установи дарение за процесната 2018 г. , при условие, че фишът за изплатено възнаграждение на С. А. В. -И. е от 2015 г., който период значително предхожда ревизирания, а доходите от пенсия са с твърде ниски-размери, за да покрият средствата на лицето за издръжка на домакинството при минимален жизнен стандарт. В тази връзка са приели, че доходите на С. А. В. -И. не са достатъчни, за да спести през 2018 г. сума в размер на 9 200,00 лв. и да я дари на Е. Б.. Предвид горното, органите по приходите са достигнали до извода, че не се установява лицето действително да е разполагало с посочените в процесиите договори за дарения средства. И тук, както бе посочено по-горе в решението следва да се има предвид характера на договора за дарение като реален, при което е необходимо изследване на реалното предоставяне на сумите и възможностите на лицето - дарител да ги предостави. Въпреки писмените доказателства - договори за дарение и разписки за получени суми, без доказателства за произхода на средствата, не би могло да се приеме, че тези суми следва да се признаят като постъпления на лицето.

Освен това, следва да се посочи, че паралелно с проверката на С. В. за съпоставка на доходите и имуществото на физическото лице, приключила с Протокол № ПФ- 04000423000222-073-001/06.12.2023 г., е извършена проверка и на Е. В. приключила с Протокол № ПФ-04000423000224-073-001/13.12.2023 г., приобщен към настоящото ревизионно производство с Протокол № Р-04000423007318-ППД- 002/15.04.2024 г., в хода на която не са били представени описаните по-горе документи, нито лицето е твърдяло, че е предоставило суми на С. В.. При тази проверка за 2018 г. органите по приходите са установили общо приходи на лицето в размер на 5546,16 лв., в т.ч. доходи от трудови възнаграждения от „АВЕСТА - Д.И." ЕООД в размер на 1488,92 лв., парично обезщетение за безработица в размер на 1744,08 лв., изплащани семейни помощи за двете и деца в размер [рег. номер]. преводи по банковата сметка от съпруга си С. В. в размер на 1020.00 лв.. както и общо разходи в размер на 2951.61 лв., от което е видно, че от своя страна също не би могла да спести 9 200.00 лв. и да ги даде на съпруга си. Относно твърдението за представени през 2019 г. парични средства в размер на 7500.00 лв. при проверката за съпоставка на доходите и имуществото на Е. В. за 2019 г. органите по приходите са установили общо приходи на лицето в размер на 7 103.45 лв.. в т.ч. доходи от трудови възнаграждения от СУ "Вела Благоева" в размер на 3916,51 лв. и изплащани семейни помощи за двете и деца в размер на 1080.00 лв. и др.. както и общо разходи в размер на 6 672,24 лв.. от което е видно, че същата не би могла да спести 7 500.00 лв. и да ги даде на съпруга си. както твърди в представените писмени обяснения.В хода на съпоставка на доходите на доходите на имуществото на Е. В., приключило с с Протокол № ПФ-04000423000224-073-001Ч 3.12.2023 г.. е установено превишение на получените доходи спрямо извършените разходи за 2018 т. в размер на 2 831.92 JIB. и за 2019 I. в размер на 1 693.14 лв. Правилно в хола на ревизията с тези суми е извършено компенсиране на установеното превишение на разходите над доходите на С. В. за съответните периоди.

Правилно предвид констатациите в РА, че не е налице превишение на разходите над получените доходи на жалбоподателя за 2017 г., то възражения в жалбата oтносно непризнато дарение от Е. В. през 2017 г. в размер на 9 800.00 лв. се явяват неотносими към спора.

 

Относно твърдения за получен заем от Л. Л. Ю. в размер на 9 000,00 лв. през 2019 г. и от Н. В. Ю. в размер на 9 900,00 лв. през 2020 г.В писмени обяснения на жалбоподателя вх. № Р-04000423007318-ПРД-009-И/08.02.2024 г.. същият посочва, че през ревизирания период е получил заеми от физически лица. които не са погасени към настоящия момент, като прилага договори за заем. Съгласно приложенията към Придружително писмо за представяне на документи вх. № Р-04000423007318-ПРД- 007-И/08.02.2024 г. е представен Договор за заем от 08.02.2019 г. за получен заем от Л. Ю. в размер на 9 000.00 лв. и Договор за заем от 06.12.2020 г. за получен заем от Н. Ю. в размер на 9 900.00 лв. които суми следва да бъдат върнати в срок от пет години. С Придружително писмо за представяне на документи вх. № Р-04000423007318-ПРД-014-И/29.04.2024 г.. жалбоподателят е представил разписки от 14.03.2024 г. за връщане на сумата на Л. Ю. и от 29.03.2024 г. за връщане на сумата към Н. Ю.. В хода на ревизията органите по приходите са извършили насрещни проверки на Л. Л. Ю. и Н. В. Ю., при които лицата потвърждават предоставените заеми и представят документи, идентични с представените от жалбоподателя. като посочват че за периода 01.01.2017 до 31.12.2022 г. нямат връщани суми по въпросните договори за заем. Предоставени са банкови извлечения, от сметка на Л. Ю. за 2017 г. и 2018 г. и Н. Ю. за 2019 г. и 2020 г.. но същите не са пълни и показват само получените банкови преводи. Органите по приходите са приели, че в хода на проверките не са представени доказателства как са разходвани получените средства и дали са налични към края на периодите. При извършена справка в ИС на НАП са установили, че към Л. Ю. са издадени фактури от регистрирани по ЗДДС лица. включително във връзка с лизингов договор с „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ" ЕООД през 2019 г. на значителна стойност, а от Н. Ю. е закупен през 2020 г. М. Х. СХ150 АД. Също така твърденията за получени заеми от тези лица на жалбоподателя са направени за първи път едва в хода на ревизията и тези документи не са били представени в хода на извършената му проверка за съответствие на имуществото и доходите, приключила с Протокол № ПФ-04000423000222-073-001/06.12.2023 г., което е мотивирало органите по приходите да направят извод, че договорите са новосъздадени, единствено за целите на ревизията. След като договорът за заем се явява реален, по делото не е установено предаването на паричните средства, доколкото са оспорени от ответник жалба представените разписки и в хода на съдебното производство се установи чрез разпит единствено тяхното авторство. И за тези документи важат горепосочените мотиви на съда, че същите нямат достоверна дата, представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила.

И при този договор за заем, за да бъде кредитиран от органа по приходите, следва да бъде установена възможността на заемодателя да предостави въпросната сума, като такива доказателства не са ангажирани. Напротив от извършените на заемодателите насрещни проверки, съответно на Л. Ю., приключила с Протокол № П-22221024039692-141-001/20.03.2024 г. и на Н. Ю., приключила с Протокол № П-22221024039688-141-001/20.03.2024 г. Се установява, че тези лица са получавали парични преводи по банковите си сметки, но липсват доказателства към посочените дати същите да са имали разполагаеми средства в посочения размер. Следователно правилно АО не са кредитирали представените договори за заем и разписки, като са посочили, че същите са новосъздадени, единствено за нуждите на ревизионното производство.

 

Неоснователно е и възражението относно предоставени суми на Ж. Ж. Ж. през 2018 г. в размер на 8 000,00 лв. и 2019 г. в размер на 2 500,00 лв.

 

В хода на ревизионното производства, при преглед на движението по банковите сметки на жалбоподателя са установени плащания с получател Ж. Ж. Ж.: на 11.12.2017 г. в размер на 13 500,00 лв. с основание „капаро за мебели", на 05.02.2018 г. в размер на 8 000,00 лв. с основание „капаро за мебели", на 06.03.2018 г. в размер на 5 000,00 лв. с основание „доплащане за мебели", на 13.04.2018 г. в размер на 3 000,00 лв. с основание „доплащане за мебели", на 26.03.2019 г. в размер на 1 200,00 лв. с основание „захранване на сметка на ЗЛ" и на 13.05.2019 г. в размер на 1 300,00 лв. с основание „захранване на сметка на ЗЛ. В хода на ревизията органите по приходите са извършили насрещна проверка на Ж. Ж., приключила с Протокол за извършена насрещна проверка № П-02000224050250- 141-001/15.04.2024 г. От лицето са представени писмени обяснения, в които е посочено, че получените суми от С. В. през 2017 г. и 2018 г. представляват заплащане на мебели, като през 2018 г. сумите 5000.00 лв. и 3000.00 лв. са преведени погрешно (повторно), след което са възстановени на лицето в брой. за което е представена разписка от 20.04.2018 г. Относно предоставените суми по банков път през 2019 г. в размер на 1200.00 лв. и 1 300.00 лв.. Ж. Ж. е посочил, че са предоставени средства от С. В.. които са му върнати в брой в рамките на същата календарна година. По отношение на представляваните от него дружества "Джей Ем Мебел" ООД с ЕИК ********* и "ЗОНА КОЛОР" ООД ЕИК *********. посочва, че получените преводи нямат общо с дейността на дружествата, независимо, че същите са с предмет на дейност избработка на мебели. „Джей Ем Мебел" ООД и "ЗОНА КОЛОР" ООД са започнали дейност след въпросните транзакции, поради което няма издавани документи от тях. Органите по приходите не са приели за достоверни твърденията, че извършените преводи през 2018 г. в размер на 8 000.00 лв. са погрешно направени и през 2019 г. в размер на 2 500.00 лв. са временно предоставени и в последствие са възстановени на жалбоподателя. Настоящата инстанция споделя изводите на органите по приходите, тъй като нито от страна на жалбоподателя, нито от страна на Ж. Ж. са представени годни доказателства, подкрепящи твърденията им. Видно от основанията на преводите на 05.02.2018 г. извършеният превод в размер на 8 000.00 лв. е с основание „капаро за мебели", а на 06.03.2018 г. в размер на 5 000.00 лв. и на 13.04.2018 г. в размер на 3 000.00 лв. преводите са с основание ..доплащане за мебели", което не предполага грешно направени преводи, а напротив, приключване на изработка на мебели и уреждане на взаимоотношенията между тях. Относно преводите на 26.03.2019 г. в размер на 1 200.00 лв. и па 13.05.2019 г. в размер на 1 300.00 лв. с основание „захранване на сметка на ЗЛ не са представени доказателства за връщането им.

 

Направеното в жалбата възражение, че сумата от 8900 лева , получена от жалбоподателя по сключен договор за продажба на движими вещи от 26.07.2018г. с К. А. не е намерила отражение при определяне на данъчната основа за тази календарна година, също е неоснователно. Видно от приложеното по делото Решение № 105/24.09.2024г. на ДОДОП , в тази част РА е изменен.

 

В обобщение следва да се приеме, че за 2017г. при начално салдо от 69 000 лева- задача № 5, поставена от жалбоподателя, при този вариант се получава положителен резултат в съотношението между доходи и разходи за данъчната 2017г. в размер на 86 955, 38 лева, поради което правилно и законосъобразно от страна на органа по приходите за тази година не е определен допълнителен подоходен данък.

 

За данъчната 2018г. тази сума представлява начално салдо, и в края на данъчния период се получава положителен резултат в съотношението между приходи и разходи в размер на 55 954, 53 лева, поради което от жалбоподателя не се дължи допълнителен подоходен данък. С други думи РА е материално- незаконосъобразен за 2018 г.и следва да бъде отменен в частта, в която са определени допълнителни данъци в размер на 2 116.83 лв. и лихви в размер на 1 202.85 лв

 

За данъчната 2019г. с така посоченото начално салдо се получава положителен резултат в съотношението между доходи и разходи в размер на 2 674, 59 лева, поради което РА в тази част също се явява материално- незаконосъобразен за сумата подоходен данък в размер на 5 350.54 лв. и лихви в размер на 2496.33 лв..

 

За данъчната 2020г. се получава отрицателен резултат в съотношението между доходи и разходи в размер на 17 682,40 лева, следователно размерът на ДОД е 1768,24 лева и лихва върху главницата за периода от 1.5.2021г. до 29.4.2024г. е в размер на 601,01 лева, не както са определени в РА - 1 818.04 лв. и лихви в размер на 663.87 лв.. Следователно РА следва да бъде отменен за 2020г. за сумата от 49,80 лева и лихви за 62,86 лева.

 

За данъчната 2021г. се получава отрицателен резултат в размер на 45 224, 01 лева, поради което размерът на ДОД е 4 522,40 лева и лихва върху главницата за периода от 1.5.2022г. до 29.4.2024г. в размер на 1078,57 лева , вместо определените с РА ДОД в размер на 2 754.16 лв. и лихви в размер на 726.44 лв.Но тъй като съгласно нормата на чл. 160, ал. 6 от ДОПК,положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано, поради което в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена.

 

За 2022г. се получава отрицателен резултат в съотношението между приходи и разходи в размер на 96 096, 44 лева, при което размерът на ДОД е 9 609,64 лева и лихва върху тази главница от 1.5.2023г. до 29.4.2024г. в размер на 1272, 04 лева, вместо определените от органа по приходите ДОД от 5 087.24 лв. и лихви в размер на 801.94 лв. С оглед забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК да се влошава положението на жалбоподателя, то в тази част жалбата също следва да бъде отхвърлена.

 

Или в обобщение, за да се презюмира, че подлежат на облагане доходи по смисъла на чл. 122 ал.1 т.7 от ДОПК следва превишението на разходите над приходите да е безспорно установено, явно и съществено. Несъответствието между имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и неговите доходи, е правилно установено за 2021г. и 2022г., и частично за 2020г.

 

При анализ движението по банковите сметки па жалбоподателя. през 2017 г. органите по приходите са установили постъпила сума по банкова сметка в „Уникредит Булбанк" АД BG80T JNCR70001518261254 в размер на 4 200.00 лв. от ЗП В. М. във връзка с продажбата на земеделска техника, като от жалбоподателя е представено Удостоверение от нотариус Д. Р., с рег.№ 430 на Нотариалната камара с район на действие PC Велико Търново за извършено вписване на 21.04.2017 г. на договор за продажба на движима вещ - самосвално тракторно ремарке без регистрация за сумата от 4200.00 лв. Тракторното ремарке е придобито с фактура № **********/ 05.04.2017 г. за сума в размер на 300.00 лв. от „МАТ-2001" ООД. Приходните органи са приложили разпоредбата на чл. 33. ал. 2. т. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от продажба или замяна на движимо имущество е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства.

 

Основното оплакване в жалбата е, че процесното ремарке не отговаря на дефиницията за „МПС“ която се съдържа в нормата на § 6. т. И от ДР на ЗДвП, и това е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Доколкото процесното ремарке било предназначено да бъде задвижвано от МПС, както и същото е без регистрация, счита, че става въпрос за вещ-съоръжение, а не за пътно превозно средство. Органите по приходите са определили дохода от продажбата на ремаркето като облагаем, тъй като не попада в обхвата на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. „а" от ЗДДФЛ, съгласно която не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година. В резултат на това са определили облагаем доход от продажбата на движима вещ съгласно чл. 33 от ЗДДФЛ в размер на 3 900,00 лв., формиран като положителната разлика между продажната му цена - 4 200,00 лв. и цената му на придобиване 300,00 лв. Правилни са констатациите на органите по приходите, че жалбоподателят е реализирал облагаем доход от прехвърляне на имущество през 2017 г., който не е декларирал. От събраните доказателства, се установява, че периодът между датата на придобиването и датата на продажба на процесното ремарке е по-малък от една година и полученият от продажбата доход е облагаем, съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т.2, б."а" от ЗДДФЛ. С оглед на това, обосновано с РА за тези доходи е определена данъчна основа по реда на чл. 33, ал. 2 и чл. 34 от ЗДДФЛ и върху общата годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Но тъй като към датата на придобиване и датата на продажбата на самосвално тракторно ремарке С. В. има сключен граждански брак с Е. В., то правилно на основание чл. 21 от СК с решението на ДОДОП за дължим е определен данък в размер на 1/2 или с други думи полученият облагаем доход в размер на 3 900,00 лв. следва да бъде разделен по 1/2 част за всеки от съпрузите, поради което на С. В. следва да се определи облагаем доход от прехвърляне на права и имущество по реда на чл. 33, ал. 2 и чл. 34 от ЗДДФЛ, представляваща 1/2 от положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване в размер на 1 950,00 лв. Върху общата годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1 950,00 се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 195,00 лв. Следователно РА е законосъобразен в частта, в която са установени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 195,00 лв. и лихви в размер на 130,58 лв.

 

При този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя разноски в размер на 1671- хиляда шестстотин седемдесет и един лев, а на ответник жалба – 1292,27- хиляда двеста деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки.

 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Н. В. чрез адв. Х. К. гр. В. Търново, ул. „В. Левски“ № 31, Ревизионен акт № Р-04000423007318-091-001/4.7.2024г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В.Търново в частта, потвърдена с Решение № 105/24.09.2024г. от Директор ОДОП В. Търново, в която са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 2 116.83 лв. и лихви в размер на 1 202.85 лв.. за 2019 г. в размер на 5 350.54 лв. и лихви в размер на 2496.33 лв.. за 2020 г. в размер на сумата от 49,80 лева и лихви за 62,86 лева като незаконосъобразен..

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на С. Н. В. гр.В. Търново, [улица],Г ет.5 разноски в производството в размер на 1671- хиляда шестстотин седемдесет и един лев.

 

ОСЪЖДА С. Н. В. гр.В. Търново, [улица],Г ет.5 да заплати на ДОДОП гр. В.- Търново разноски в производството в размер на 1292,27- хиляда двеста деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.