Решение по дело №2106/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 284
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040702106
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№:284             02.03.2022г.                         гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На осми февруари                                         две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

     Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2106 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.57а, ал.3 и чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Вромос.ком“ ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Софроний №11, представлявано от управителя Я.В.А., против заповед № РД-01-526/27.07.2021г., издадена от кмета на Община Царево, с която е наредено премахването на преместваеми обекти: 15 бр. дървени навеси, с разположени под тях каравани, находящи се в поземлен имот с идентификатор  ***********по кадастралната карта на с.Лозенец, с предназначение: дървопроизводителна гора и възложител „Вромос.ком“ ЕООД.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Намира, че процесните обекти не представляват нито строеж, нито преместваеми обекти по смисъла на чл.56 и чл.57 от ЗУТ, а представляват архитектурни елементи по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите. Относно незаконосъобразността на оспорената заповед твърди липсата на индивидуализация на процесните обекти, както и неяснота относно това дали следва да се премахнат само дървените навеси или и караваните. Сочи се, че караваните не са преместваеми обекти, а представляват къмпинг-автомобили по смисъла на Наредба № 60 от 24.04.2009г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Заявява още, че оспорената заповед не е съобразена с целта на закона. Редовно уведомен, жалбоподателят чрез надлежно упълномощените процесуални представители –адвокат С.А. и адвокат М.А., ангажира доказателства в подкрепа на тезите си и иска прогласяване нищожността на оспорената заповед, или алтернативно отмяната й като незаконосъобразна. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Депозира писмени бележки.

Ответникът – кмет на Община Царево, представя административната преписка по която е издаден оспореният акт. Пред съда, чрез надлежно упълномощения процесуален представител – адвокат Г.Н., пледира за отхвърлянето на жалбата и потвърждаване на атакуваната заповед като законосъобразна. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение. Депозира писмени бележки.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том ІІ, рег. № 1601, дело № 194 от 16.04.2019г. на нотариус с район на действие Районен съд - Царево, жалбоподателят „Вромос.ком“ЕООД се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор ***********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Лозенец, одобрени със заповед № РД-18-54/24.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, с площ: 2541 кв.м., с адрес: с.Лозенец, общ.Царево, обл. Бургас, местност Караагач, с трайно предназначение  на територията – горска, с начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора (л.13-15).

От доказателствата по делото се установява, че с писмо с рег.№ 32-01-137/21.06.2021г. по описа на Община Царево, Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-Бургас е изискала от кмета на общината да предприемане на действия по компетентност във връзка с извършена на 11.06.2011г. на място проверка от експерти на РИОСВ-Бургас, съвместно с представители на Басейнова дирекция „Черноморски район“ по сигнал постъпил в РИОСВ-Бургас за незаконно строителство, поставяне на къщи и бунгала в горски имот, липса на канализация и миризма на отпадъчни води в района на къмпинг „Якото място“, землище на с.Лозенец. Посочено е, че при проверката е бил констатирано, че в поземлен имот № ***********по КК на с.Лозенец, с начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора се изграждат нови дървени постройки, за които не са представени разрешения за поставяне или други документи, удостоверяващи законността и статута на обектите (л.30).

На 30.06.2021г. работна група служители на Община Царево в изпълнение на писмо с рег.№ 32-01-137/21.06.2021г. са извършили служебна проверка, в присъствието на управителя на „Вромос.ком“ЕООД, на бунгала и каравани в къмпинг „Якото място“, местност „Караагач“, находящи се в землището на с.Лозенец, общ.Царево. Констатирали, че къмпинг „Якото място“ е реализиран на територията на следните поземлени имоти: 44094.2.925, 44094.2.679 и  44094.2.681, като имоти 44094.2.679 и ***********са собственост на „Вромос.ком“ ЕООД, а имот 44094.2.925 е ползва под наем, съгласно подписан договор за наем с „Пробан Инвестмънт“ООД. По отношение на процесния поземлен имот ***********е установено, че в същия са налични 15 бр. дървени постройки - каравани с навес с дървен покрив и обшивка и 6 бр. палатки, като в имота няма изградено санитарно-хигиенно помещение и отпадните води от имота се отвеждат в новоизградената изгребна яма в ПИ 44094.2.679. За извършената служебна проверка е съставен констативен протокол №10 от 30.06.2021г. (л.27-28).

С писмо с рег.№ 94-01-1228 от 01.07.2021г. кметът на Община Царево е уведомил управителя на „Вромос.ком“ЕООД, че на основание чл.26, ал.1 от АПК Община Царево е образувала административно производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти, представляващи каравани с дървени навеси пред тях и дървена конструкция над караваните, находящи се в ПИ 44094.2.925, 44094.2.679 и ***********по КК на с.Лозенец, м.“Караагач“, община Царево (л.26).

С писмо с изх. № 32-01-137-001 от 01.07.2021г. кметът на Община Царево е уведомил и РИОСВ-Бургас за извършената проверка по сигнала и за предприетите действия по реда на ЗУТ за премахване на обектите (л.29).

Началото на административното производство било поставено с издаването на констативен акт № 15/07.07.2021г. от служители на техническите служби в общината (л.24-25). Те извършили проверка на „Каравани с дървени навеси над караваните и пред караваните“, находящи се в ПИ 44094.2.681, землище на с.Лозенец, м. „Караагач“, община Царево, отново в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател. Констатирали, че поземленият имот е собственост на „Вромос.ком“ЕООД. При проверката е установено, че в ПИ ***********по КК на с.Лозенец с НТП – друг вид дървопроизводителна гора, горска територия са разположени 15 бр. дървени навеси, с разположени под тях каравани, които дървени навеси продължават и пред караваните, като са оформени дървени веранди. Посочено е, че описаните обекти се обитават сезонно с цел туризъм. Направен е извод, че изпълненото представлява преместваем обект по § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, реализиран без издадено разрешение за поставяне. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ. Направен е извод, че издаденият констативен акт е основание за започване на производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Актът е връчен на дружеството на 30.07.2021г. (л.21), като срещу него не е постъпило възражение.

Въз основа на съставения констативен акт и събраните в административното производство доказателства е издадена оспорената пред съда заповед № РД-01-526/27.07.2021г. от кмета на Община Царево, с която е разпоредено на „Вромос.ком“ЕООД да премахне обектите. Посочено е, че установените при проверката обекти имат характера на преместваеми обекти, поставени без съответните разрешителни документи, за което е съставен констативен протокол № 10/30.06.2021г. Сочи се, че обектите се използват с цел туризъм, както и са положени подземни комуникации – захранващи проводи, водоповоди и канализация, които отвеждат отпадните води в новоизградена изгребна яма. Посочено е, че безспорно е установено незаконно поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, защото за тях няма издадено разрешение за поставяне, както и одобрена схема, за което е съставен констативен акт № 15/07.07.2021г., който е основание за започване на административно производство по реда на чл.57а, ал.1 от ЗУТ, както и че срещу акта не са постъпили възражения. Поради това административният орган на основание чл.57а, ал.1, т.1, предложение първо и второ от ЗУТ е наредил премахването 15 бр. дървени навеси, с разположени под тях каравани (л.19-20).

Заповедта е връчена на дружеството-жалбоподател с електронно известие за доставяне, изпратено на 29.07.2021г., видно от приложената по делото разпечатка от електронна поща Gmail (л.17). Жалбата против нея е подадена на 13.08.2021г.

По искане на жалбоподателя и ответника беше допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза от вещото лице С.И.. В заключението си експертът след оглед на място е установил на ред І – 5 броя постройки с номера 301, 302, 303, 304 и 305 и на ред ІІ – 2 броя постройки с номера 25 и 26. Представил е цветни снимки на част от обектите и е посочил, че постройки с № 302, 303 и 25 са с дървена носеща и покривна конструкции (колони и греди 10/10 см, покривни ребра – 5/10 см и обшивка OSB), покритие с ондулин, с дървени стени и под с дървена обшивка, ПВЦ дограма врати и прозорци, санитарен възел – облицовка и санитарен фаянс. Размери в план 7,00х6,00 м, височина Нк = 2,80 м и Н6 = 3,20 м. Разпределение: коридор, две стаи и WC с обща веранда. Посочено е, че конструкцията се свързва със земята чрез бетонови пети под колоните, призми с размери 30х30х10 см. Сочи се, че постройката е вградена между съществуващи дървета. По отношение на постройки № 301, 304, 305 и 26 е констатирано, че са с дървена носеща и покривна конструкции (колони и греди 10/10 см, покривни ребра – 5/10 см и обшивка OSB), покритие с ондулин и размери в план 7,00х6,00 м, височина Нк = 2,80 м и Н6 = 3,20 м. Разпределение: мобилна каравана и веранда. Посочено е, че конструкцията се свързва със земята чрез бетонови пети под колоните, призми с размери 30х30х10 см. Сочи се, че постройката е вградена между съществуващи дървета. Направен е извод, че направата на бетоновите фундаменти – пети/призми под колоните с размери 30х30х10 и/или премахването им не изменят трайно субстанцията и начина на ползване на земята. Фундаментът на процесните постройки не може да служи за основа за изграждане на строеж. Посочено е, че постройките са електрифицирани и водоснабдени, с обзавеждане и работят по предназначение (място за подслон) през летния сезон. Поставените каравани имат регистрационни номера и са годни да се предвижват по пътищата – имат гуми и монтирани валидни регистрационни табели. Вещото лице не е открило за процесните постройки да има издадени разрешение за поставяне от главния архитект на Община Царево въз основа на схема и проектна документация, одобрени от него. Установено е още, че обектите при огледа са 7 броя, а по оспорената заповед те са 15 бр., както и, че по описание на вещото лицето 4 броя са постройки, включващи мобилни каравани с веранда и 3 броя са с коридор, две стаи и WC с обща веранда, а по заповедта всички са навеси с разположени под тях каравани.

От вещото лице е установено още, че поземлен имот ***********попада в зона „Б“ на Черноморското крайбрежие, съгласно чл.11 от ЗУЧК (разстоянието до плажа е ~ 250 м) и същият не попада в територията на морски плаж, пясъчни дюни или категоризиран къмпинг. Не попада и в резерват природна забележителност, поддържан резерват или защитена местност по смисъла на чл.5 от Закона за защитените територии. В експертизата е посочено, че по недействащата карта на възстановената собственост с регистрация от 27.05.2003г., поземлен имот ***********е в землището на с.Лозенец с ЕКАТТЕ: 44094 и номер: 002681, вид на територията: за нуждите на горското стопанство, начин на ползване: залесена горска територия, с площ 2,54 дка. По недействащ ТУП на Царево от 1998г. имотът е земеделска територия, предназначение: трайни. По действаща КК, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-54/24.08.2006г. на изпълнителния директор на АК: поземлен имот 44094.2.681, област Бургас, община Царево, с.Лозенец, м.“Караагач“, вид територия – горска, НТП Друг вид дървопроизводителна гора, площ 2541 кв.м. От направения оглед на място е установено, че имот ***********се използва за курортни нужди. Експертизата е посочила, че не може да нанесе процесните преместваеми обекти в имот с идентификатор ***********върху извадка от кадастралната карта, поради следните факти: процесните обекти не се идентифицират на разгледаните от вещото лице извадка от КК и изглед от Google Earth от дата 02.04.2019г. с направената афинна трансформация; няма трайно нанесени граници (ограда) на процесния и поземлен имот и към акта няма приложена окомерна схема за разположението на процесните обекти.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.215 от ЗУТ, доколкото по делото са налице данни само за датата на която е била изпратена оспорената заповед по електронната поща на дружеството, с оглед на което съдът приема същата да процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл.56, ал.1 от ЗУТ имащи характера на настоящия, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Процесните дървени навеси, с разположени под тях каравани представляват преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1, т.2, предл.2 от ЗУТ, тъй като явно са предназначени за курортни нужди с цел туризъм. Неоснователно е твърдението на дружеството – жалбоподател, че процесните обекти представляват архитектурни елементи по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗУЧК в зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. В настоящият случай безспорно е установено, че процесният имот попада в зона „Б“ на Черноморското крайбрежие извън територията на морски плаж, пясъчни дюни и категоризиран къмпинг, но процесните обекти не могат да бъдат да бъдат определени като архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите, тъй като предназначението им е за курортни нужди с цел туризъм, т.е. търговско предназначение. Предвид изложеното, издадената заповед за неговото премахване е от компетентността на кмета на общината, тъй като гр.Царево не е национален курорт, определен с решение на Министерския съвет за селищно образувание с национално значение, а обектът не се намира на територията на морски плаж, при които производството се провежда от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. В тази връзка неоснователни са доводите изложени в жалбата за нищожност на оспорената заповед.

При издаването на заповедта са спазени специалните административно- производствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.

Административното производство се основа на съставен констативен акт № 15/07.07.2021г. от служители на общинската администрация. Спазена е задължителната процедура за връчване, както и е дадена възможност на дружеството за възражения, с което е осигурено правото му на участие като заинтересованото лице. „Вромос.ком“ЕООД не се е възползвало от това си право.

По отношение на описаните обекти обаче е налице неяснота относно точният им вид, брой и местоположение. В констативния акт и съответно в процесната заповед е посочено, че преместваемите обекти представляват 15 бр. дървени навеси, с разположени под тях каравани, които дървени навеси продължават и пред караваните. Вещото лице при огледа на място установява 7 бр. обекти, от които 4 бр. са постройки, включващи мобилни каравани с веранда и 3 бр. са с коридор, две стаи и WC с обща веранда.

Видно от представения констативен акт и оспорената заповед, липсва конкретно описание с размери на постройките, за които е разпоредено премахване. Предвид това е изключително трудно да се установи кои навеси, описани в КА и заповедта, следва да бъдат премахнати. В заповедта не са посочени никакви параметри и точно местоположение в поземления имот на обектите, предмет на заповедта за премахване. Към изготвения констативен акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед нямо приложена окомерна схема на разположението на процесните обекти. Така както са описани обектите в заповедта и констативния акт не съответстват на установеното според заключението на вещото лицето, което съдът възприема като компетентно изготвено. Процесните обекти не съответстват на установеното с изготвената съдебно-техническа експертиза не само по брой, но и по характеристики, доколкото е разпоредено премахването на 15 бр. дървени навеси с разположени под тях каравани, а вещото лице е установило 7 бр. обекта, от които само 4 бр. са с разположени под тях каравани. Това възпрепятства както проверката на законосъобразността на издадената заповед от съда, така и нарушава правото на защита на дружеството-жалбоподател.

Обектите, предмет на заповедта за премахване, следва да са конкретизирани точно по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предмета на принудително изпълнение и може да се засегнат правата на адресата. Липса на конкретизация на предмета, разпореден за премахване е съществен порок на заповедта – неясен предмет на премахване и води до нейната незаконосъобразност само на това основание. При издаване на заповедта по чл.57а, ал.1 от ЗУТ административният орган, извън липсата на разрешения за поставяне на проверяваните обекти, следва да установи и вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на преместваемите обекти факти. Установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащите на премахване обекти води до невъзможност за определяне предмета на заповедта.

Предвид изложеното съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това основание.

При този резултат на делото право на присъждане на съдебно-деловодни разноски има жалбоподателят, съобразно нормата на чл.143, ал.1 от АПК. Той е извършил разноски в размер на 50 лева за заплатена държавна такса (л.16), 350 лева за заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице (л.50 и л.89) и 2347 лева – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Б. и Д.“(л.78-79), съгласно договор за правна помощ (л.75-77). Ответникът направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което с оглед невисоката правна сложност на делото следва да бъде уважено до размера от 900 лева, посочен в чл.8, ал.2, т.1, предложение първо от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Така на жалбоподателя следва да бъдат присъдени общо разноски в размер на 1300 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-01-526/27.07.2021г., издадена от кмета на Община Царево, с която е наредено премахването на преместваеми обекти: 15 бр. дървени навеси, с разположени под тях каравани, находящи се в поземлен имот с идентификатор  ***********по кадастралната карта на с.Лозенец, с предназначение: дървопроизводителна гора и възложител „Вромос.ком“ЕООД.

ОСЪЖДА Община Царево, да заплати в полза на „Вромос.ком“ ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Софроний №11, сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, за съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ.       

                

                     

 

                                                                            СЪДИЯ: